Само една нощ

Погледът му пак се плъзна по тялото ù и обратно към лицето. Беше изумителна

смесица от скромност и сексуалност. Беше слаба, но въпреки това имаше красиви

извивки, леко заоблено коремче, тесен таз и мек ханш.

Съблече се гол. Очите ù се разшириха когато го огледа, после бързо се събу и

направи крачка напред в прегръдките му.

Кожата ù беше гладка като полирана слонова кост. Задържа главата ù в ръцете

си и я целуна. После вдигна единия ù крак и го постави около кръста си.

Някак се озоваха на дивана, той бе полулегнал по гръб, а тя го бе възседнала.

Намери кутията с презервативите, разкъса опаковката на един и го сложи

светкавично.

Гледаха се в очите. После той я хвана за дупето и с едно движение я вдигна и

проникна в нея. Наталия се отпусна върху гърдите му с вик. Тъмната ù коса се

разстла пред очите му като уханна коприна.

Дейвид вдигна главата ù и погледна в замъглените ù очи.

– Така добре ли е? – попита, но едва успява да прошепне думите. Беше на ръба

и едва не свърши само от един тласък. Беше гореща и влажна, но също така и

адски тясна. Това, комбинирано с гледката, която представляваше, бе просто

поразително.

– Нека само да свикна – едва промълви тя. – Настина мина доста време.

Дейвид я хвана за дупето и леко я вдигна нагоре. Тя сложи едната си ръка на

гърдите му, а другата – на бедрото му. Без да откъсва очи от нейните, той я

остави да се плъзне по него. Всяко усещане се отразяваше в очите ù – виждаше

реакцията ù, когато я изпълваше. Тя дишаше тежко и той повтори движението,

докато и двамата успяха да се напаснат към един ритъм.

– Прекрасно – каза тя с приглушен глас, бавно затвори очи и отпусна главата си

назад. Косата ù погали краката му. Нагоре, надолу, звуци от движещите се тела,

стонове.

И Дейвид свърши.

Без стил, без съобразяване с нея, той просто гръмна. Случи се толкова бързо, че

не успя да се контролира. Стисна я за дупето (толкова силно, че със сигурност

щеше да ù остави следи) и я задържа на място, докато я изпълваше с един

последен тласък. После затвори очи и падна назад.

Когато пак ги отвори, стаята беше тъмна. Очите му бавно се приспособиха към

мрака и пак я видя – с дълга коса и огромни очи. Изглеждаше толкова млада и

крехка. И ужасно сексапилна. Тя раздвижи крака и той разбра, че е все още

върху него, и че той беше все още в нея. За него беше абсолютно божествено, но

я беше оставил незадоволена.

– Съжалявам – каза той с болезнена гримаса.

– За какво?

Но Дейвид знаеше, че Наталия не бе изживяла оргазма си. Ето докъде стигна с

плановете да ù достави удоволствие.

– Обикновено мога да се контролирам – каза той с болка в гласа и погали

бедрото ù. – Не знам какво се случи.

– Няма значение – отвърна тя, но не беше съвсем от сърце.

Дейвид поклати глава.

Той нежно я вдигна и я сложи да легне до него на дивана. Взе една възглавница

и я постави под главата ù. После събра косата ù от едната страна и я целуна.

Много нежно. От прозорците влизаше хладен въздух и той издърпа одеялото от

фотьойла и я покри.

– Какво правиш – попита тихо тя и го погледна изпод дъгите си тъмни мигли.

– Глезя те. Искаш ли нещо за пиене?

– Не особено, но ако ти искаш, в хладилника има водка.

– Водка – каза Дейвид с усмивка. – Нещо друго? Стой тук.

Дейвид тръгна към кухнята и Наталия се сви на дивана. Остана незадоволена.

Не че винаги преди беше стигала до оргазъм, но беше така близо, а сега всичко

свърши. Затвори очи. Не, не беше точно разочарована. Беше много хубаво, но…

– Наталия?

Той стоеше до вратата със заледената бутилка „Столичная“ и две обикновени

чаши. После седна до нея, подаде ù едната чаша, сипа водка за двамата и каза:

– Наздраве.

– На здорївье – отвърна тя и отпиха в мълчание. Водката беше ужасно студена.

Почти никога не пиеше концентрати. Брат ù Алекс беше забравил бутилката в

апартамента ù. Но сега се наслаждаваше на горещата вълна в стомаха си.

Погледна Дейвид над ръба на чашата. Досега не беше виждала мъж, който

може седи напълно гол в средата на стая, в която досега не е влизал, и в същото

време напълно да контролира положението. Той остави чашата си и бавно

прокара пръсти по крака ù. Одеялото започна да се свлича на пода. Наталия

затвори очи и се остави да бъде пометена от усещането. Имаше невероятни

ръце – силни и сигурни. Масажираше леко стъпалата ù, глезените.

– Толкова си мека – прошепна той.

Наталия чу нещо като мъркане и след малко осъзна, че тя издава този звук.

Ръцете му обхождаха краката ù и се плъзгаха все по-нагоре. Дишането ù се

промени. Не беше свършила и сега адреналинът пак изпълни тялото ù.

Докосването му я възбуждаше, чувстваше се мека, пулсираща, въздухът не ù

стигаше.

– Харесвам краката ти – каза нежно той и махна одеялото. – Разтвори си

краката, Наталия.

Тя преглътна.

Добре.

Разтвори краката си.

– Още – заповяда отново той.

Сърцето ù галопираше, докато разтваряше краката си пред погледа му.

Откриваше се за него. Никога преди не бе правила такова нещо. За никого.

– Добре. Сега вече мога да те видя. – Докато говореше, той галеше вътрешната

част на бедата ù все по-нагоре и нагоре. Наталия потръпна. – Толкова си

чувствителна – продължаваше да говори той и после леко я ощипа. Не силно, но

ефектът беше стон, който се откъсна от гърлото ù.

– Искам да се насладиш на това – каза и я ощипа по-нагоре. Наталия беше

толкова възбудена, че едва успяваше да се задържи неподвижна. Дейвид легна до

нея и сега беше притисната между него и облегалката на дивана. Той хвана

едното ù зърно и го стисна между пръстите си доста силно.

О, господи!

Ръката му се плъзна по корема ù.

– Моля те – простена леко тя.

Той сложи длан между краката ù и най-сетне, най-сетне започна да я гали там.

Беше така внимателен, намери абсолютно перфектния ритъм – буквално беше

плашещо. Тя кимаше, задъхваше се, стенеше, затваряше очи и пак ги отваряше.

Беше истинска магия. Той се наведе към нея и я целуна дълбоко, без да спира

движението на ръката си между краката ù.

Наталия трепереше. Той ù шепнеше думи, които обикновено биха я накарали да

се изчерви, горещи, възбуждащи думи и тя усети приближаващия оргазъм.

Притисна се към тялото му, към ръката му, към устата му, и тя, жената, която

винаги анализираше, обмисляше, търсеше логика, изведнъж спря да прави

всички тези неща. Само се разпадаше под пръстите му. Оргазмът я помете.

Не, това не може да е истина, помисли си тя, когато осъзна, че плаче. И когато

се отпусна на дивана, не можеше да помръдне и мускул. Дейвид плъзна ръка под

нея и я пое като в люлка.

– Ето за какво говорели хората – измърка тя с ленив глас. – Нямах никаква

представа, че може да е така хубаво. Никаква представа. – Очите ù се затвориха.

Никога не бе усещала такова спокойствие в тялото си.

– Да, и за мен беше напълно различно – прошепна той в косата ù, погали ръцете

ù и намести краката ù между своите. – Повече от хубаво. Мисля, че си

подхождаме. Сексуално, искам да кажа.

Гласът му се снижи до тих шепот. Устните му се движеха в косата ù, докато

продължаваше да гали чувствителната ù кожа. Наталия започна да се унася. Не

беше възможно да остане будна, след като дни напрежение и часове

концентрация се бяха стопили. Очите ù се затвориха и тя заспа.

Хъркането на Дейвид до ухото ù я събуди. Беше минало много, ужасно много

време, откакто тук бе стъпвал мъж, да не говорим за мъж в леглото ù. Тя

внимателно започна да разплита ръце и крака от тялото му.

– Какво правиш? – попита той и сложи ръка върху нея, за да я придърпа към

себе си.

– Ще запаля няколко свещи – отвърна тя и успя да се измъкне от дивана.

– Не се бави много. Толкова е хубаво да лежа до теб.

Докато Наталия намери свещи и запалка, дишането му се успокои и пак заспа.

Тя ходеше с боси крака и палеше всяка свещ, която успя да намери. После се

спря до дивана и се загледа в него. Тялото му беше изваяно и силно. Всяка негова

извивка беше изпъкнал мускул. Свещите мятаха треперещи сенки върху него и тя

с копнеж огледа гърдите, краката му… Е, да, и това… Беше прелестен.

Величествен. Не можеше да намери точните думи да го опише. Сети се за онова

нещо, което напипа на гърба му, но веднага се опита да забрави. Не бе пожелал

да говори за него и не ù влизаше в работата.

Тя взе едно тънко одеяло от другия диван, уви се и тръгна към терасата.

Беше купила този апартамент със свои пари, не с парите на семейството си.

От собствената си заплата, чрез посредник, който не работеше за баща ù. Рядко

канеше хора тук. Всъщност единственият мъж, който бе идвал тук, за да… да

прави секс с нея, беше Йонас, и то преди доста време.

Тя придърпа одеялото около себе си. Краката ù вече започваха да свикват със

студения под на терасата. Обичаше този апартамент и най-вече терасата си. Не

беше широка, но беше дълга и тя бе поставила цветя по парапетите. Повечето

бяха лесни за гледане и не изискваха кой знае какви познания по градинарство.

Беше добавила и керосинови фенери, които… да, всъщност можеше да ги запали.

Така и така бе излязла тук. След като приключи с тях, се облегна на парапета и

погледна надолу. Всеки ден от зори до мрак бе обградена с технологии и

електроника – имаше нужда от този оазис.

– Какво правиш? – Гласът му я накара да подскочи и веднага след това усети как

ръцете му се плъзват по тялото ù.

– Просто се наслаждавам на нощта – отвърна тя.

Дейвид тихо се засмя, опрял устни в кожата на врата ù.

– Умееш да се наслаждаваш на нещата в живота. Не си спомням кога за

последен път чух жена да се наслаждава така високо.

– Благодаря, че ми напомни. Сигурно всичките ми съседи са ме чули.

– Са ни чули – поправи я той. – Беше изумително. Ти си изумителна. – Ръцете му

се плъзнаха под одеялото и обхванаха гърдите ù. Одеялото започна да се плъзга

по раменете ù.

– Може би трябва да влезем вътре – каза тя, докато ръцете му вече се спускаха

между бедрата ù. Железният парапет не беше плътен и ако някой минувач

погледнеше нагоре, щеше да ги види. Когато пръстът му се плъзна в нея, тялото ù

затрепери. Галеше я, движеше се точно по правилния начин. Как така вече

знаеше толкова много за нея? Как бе разбрал толкова бързо какво обича?

– Дейвид?

– Тихо. Нарушаваш концентрацията ми. Сложи ръце на парапета.

Може би трябваше да се поколебае, дори да протестира, но не направи нито

едното, нито другото. Беше прекалено омагьосана, погълната, за да мисли.

Затова направи както той ù каза. Химия, опита се да се убеди, че това е просто

химия, затвори очи и стисна железния парапет.

Дейвид прокара ръка по гръбнака ù, придърпа изящните форми на дупето ù към

себе си и просто се остави на насладата да я има и да я почувства така близо до

себе си. Долепи се до нея, погали копринената кожа на лицето ù.

– Дейвид – прошепна задъхано през рамо.

– Искаш ли да влезем вътре?

– А ти не искаш ли?

– Не.

Искаше я тук, на терасата, с ръце на желязото. Бързо донесе един презерватив

и разкъса опаковката. Влезе в нея бавно, без да откъсва очи от приятната гледка.

Наталия издаде мек радостен звук и започна да се движи по него.

Перфектно! Пасваше перфектно към размера му. Наведе се напред и стисна

чувствителното зърно между палеца и показалеца си. Така, както тя обичаше.

Мускулите ù се свиха около пениса му и после извика. Беше почти животински

рев, който отекна над цялата улица, простряна под тях.

Той я закова към перилото, стисна я толкова силно, че почти не можеше да

мърда изпод ръцете му, и започна да тласка бавно, дълбоко в нея, облегнат леко

върху гърба ù, с една ръка между краката ù, за да разтвори вибриращата под

него топлина.

– Наталия – прошепна той

– Дейвид – чу запъхтения ù сподавен глас.

– Сега се освободи – подкани я настоятелно той, заравяйки се по-силно и

дълбоко в нея.

Наталия свърши така силно, както и първия път. С върховно усилие задуши

писъка си, но стонът завибрира по целия парапет. Той продължи да блъска в нея,

докато експлодира. Оргазмът му беше толкова силен, че за секунда се олюля на

краката си. Останал без дъх, той облегна тяло върху гърба ù и зарови нос в косата

ù.

– Е, сега вече наистина ще се наложи да се преместя в ново жилище – каза

задъхано тя.

Той се засмя от сърце.

След това седнаха на огромния диван, преплетени един в друг. Гледаха как

свещите горят и слушаха Сара Харви. Говореха и пиеха водка.

Когато слънцето наближи хоризонта, пак правиха любов. Бавно, открито.

Толкова хубаво! Една сълза се спусна от окото ù, но тя бързо я избърса. Защото

знаеше, просто знаеше, че той няма да остане, че това беше краят. И както

предположи, макар че беше едва два или три сутринта и небето вече

изсветляваше, той събра нещата си, облече се бързо, каза ù довиждане и си

тръгна.

Наталия чу как стъпките му заглъхват с всяка крачка, която правеше към

асансьора, и не позволи на тъгата да я залее. Беше време да изпитва само

наслада. Удоволствието от това, което бе преживяла, от това, че се беше

почувствала красива, желана. Да изпита щастие от случилото се, макар че той не

каза нищо за следваща среща. Дори не намекна, че някога ще се видят отново.

Наталия влезе в кухнята и отвори хладилника. Беше почти празен. Имаше само

два буркана – един с коктейлни лукчета и един с кисели краставички. След

кратко колебание тя отвори киселите краставици. Наля си малко водка, взе

чашата и краставичките и излезе на терасата.

Слънцето вече беше изгряло и ставаше горещо. Очертаваше се още един

непосилен ден. Чу момчето с вестниците по тихата уличка. Аз съм само

жена, помисли си тя, потопи пръсти в буркана и извади една краставичка. А

Дейвид беше повече от мъж. Отпи от водката си и омота одеялото около тялото

си. Дейвид беше оставил аромата си навсякъде. Усещаше уханието на тялото и на

одеколона му, примесен с аромат на сол, на телата им, на секс.

Наталия бе израснала с много животни. През целия си живот се бе грижила за

коне, от първото ù пони до любимата ù кобилка Лъвли, която все още яздеше,

когато имаше възможност.

В тийнейджърските си години беше работила с много ветеринарни лекари,

които се грижеха за коне, подлагани на жестоко малтретиране. Веднъж с един от

тези ветеринарни лекари бяха отишли на домашно посещение за един кон, чийто

собственик го бе пребил с камшик. Животното оживя и се възстанови, но

белезите никога не изчезнаха.

Тя замислено пъхна последната краставичка в устата си. Вярно, че не беше

работила в лекарски кабинет, не беше помагала в болница, но беше убедена, че

белезите от увредена по такъв насилствен начин кожа изглеждат по един и същи

начин и при хората, и при животните. Тя остави буркана и изпи останалата

водка. Опря брадичка на коленете си и се зави по-плътно.

Въпросът беше кой е оставил тези кошмарни белези от камшик по гърба на

Дейвид Хамар?

15

Вторник, 1 юли

Няколко часа по-късно Дейвид слезе от самолета, който го бе върнал в Малмьо.

Погледна часовника си. Беше 9:30. Присви очи срещу ослепителното слънце и се

протегна, за да се разбуди.

През последната година с Майкъл бяха обиколили буквално целия свят в

търсене на инвеститори. От време на време осъзнаваше, че не е бил в една и

съща държава за повече от ден – и то в разстояние на няколко седмици. Тежка

работа, но трябва да се свърши, помисли си той, докато дърпаше лекия си

куфар към малкия местен самолет.

Инвеститорите им бяха пръснати по цялото земно кълбо – банки, фондове, най-

големите от най-големите имаха офиси в Москва и Пекин, Лондон, Ню Йорк,

Сингапур. Така че те летяха, представяха плана си и после продължаваха напред

към следващия. Винаги на път, двадесет и четири часа в денонощието.

Обобщаваха цялата информация, формулираха стратегията си и после пак и

пак. И пак. Спяха в самолета, всеки на своята седалка.

За пред света Дейвид винаги бе поддържал становището, че обича да лети, че

живее заради самото летене. И това отчасти беше истина. Човек не можеше да

работи по този начин, ако не беше вътрешно убеден, че всичко, което прави, е

значимо. Но истината, мислеше си той, докато крачеше към терминала, беше, че

пътуването ги изтощаваше. И продължаваше от много, много време.

Когато стартира бизнеса, беше на около двадесет. През първите няколко години

нещата опираха само до оцеляване. През следващите – до това как от новак да се

превърне в звезда, без да губи концентрация.

Дейвид излезе на улицата пред летището, махна за такси, даде на шофьора

адреса на мъжа, с когото трябваше да се види, отпусна се на седалката и загледа

познатите сгради.

Колко пъти беше идвал тук? Двадесет? Тридесет?

Дейвид много добре знаеше, че е добър в това, което прави. Може би един от

десетте най-добри в света. Разбира се, беше се и провалял. Особено в началото,

когато нямаше достатъчно опит и компенсираше този недостатък с жестокост.

„Хамар Капитъл“ попаднаха в светлината на прожекторите за първи път, когато

успяха да осъществят наистина безсрамен преврат в една от най-старите

компании в Швеция – средно голяма и с много добра репутация сред

консервативните среди, но той беше убеден, че можеше да я направи по-

ефективна. Беше лудост от началото до края. Бе предприел агресивни действия с

помощта на наистина огромен заем. Сделката пропадна и той си навлече доста

свирепи оплювания в медиите. Във вестника, собственост на „Инвестум“ буквално

го бяха разкостили. Наричаха го касапин, пират. Беше тежко, но опитът само го

направи по-силен. Защото всички удари, които понесе чрез пресата (някои от

които бяха заслужени), го научиха как да приема пораженията. Ако детството му

можеше да бъде използвано като пример за нещо, то това беше колко е важно да

можеш да понесеш болката, когато те смазват и забиват в земята. Винаги се бе

старал да се учи от грешките си и да използва наученото в следващата сделка.

„Хамар“ пряко нападаха „Инвестум“ два пъти. Два пъти се бяха борили за

надмощие над компания, която и двете страни искаха да контролират. И двата

пъти след битката по-силната и по-голяма „Инвестум“ си бе тръгвала като

победител.

Първия път Дейвид едва не банкрутира. „Хамар Капитъл“ бяха затънали в

дългове до ушите и той успя да спаси бизнеса си буквално на косъм. Втория път,

няколко години след Дот-ком-балона1), който определено бе отслабил силата на

„Инвестум“, но направи „Хамар Капитъл“ много по-силна, битката за места в

борда на една софтуерна компания беше по-равностойна, но въпреки това Дейвид

пак загуби. Трябваше да отстъпят, унижени и ранени от пресата, но като цяло

непокътнати поне от финансова гледна точка.

След това Дейвид реши да стои настрани от тях поне за известно време. Беше

проумял, че се нуждае от по-добро планиране, че трябва да мисли по-

хладнокръвно и да не се поддава на емоции. И започна отначало. Първо говори с

Майкъл, когото познаваше от казармата и от икономическия университет в

Стокхолм, и който вече беше негов партньор. И тази стратегия се отплати. През

последните години „Хамар“ се бяха превърнали от силна, но много малка фирма,

на която всички се възхищаваха, в най-уважаваната компания за рискови

капитали в Европа.

Сега Дейвид нямаше никакъв проблем да си уреди среща с представителите на

най-силните банки и фондове в света. Всички знаеха, че „Хамар Капитъл“ работи

яко, дава резултат, печели всяка битка и той можеше да получи каквато сума

пожелае във всеки миг от денонощието. Анализаторите в екипа му бяха много

талантливи. Цялата му система работеше безотказно, ефективно, като смазана

машина. За първи път бяха толкова силни. Принадлежаха към едно ново

поколение финансисти, които бяха лишени от подкрепата и лоялността на

старото поколение, но имаха контакти на глобално ниво и можеха да завземат

която компания си пожелаят.

Дейвид гледаше през прозореца на таксито. Трябваше да обмисли следващата

си стъпка. Почти двадесет години бе мечтал за това, което с Майкъл се канеха да

направят след няколко седмици – превземането на „Инвестум“. Да завладеят

компанията, да я смажат, да унищожат Густав и Питър.

И Наталия.

Господи, Наталия. Жената със златни очи и мека копринена кожа. В какво се

бе забъркал!

Докато Дейвид поздравяваше руснака, с когото беше дошъл да се види, докато

обобщаваше детайлите, докато го канеше на обяд, докато го ласкаеше и

убеждаваше след успешната сделка, докато си прибираше нещата, докато

летеше обратно към Стокхолм в ранния следобед, той си помисли за Наталия

около хиляда пъти. Докато влизаше в офиса си, му мина през ума, че тя е само на

няколко минути пеша от него, толкова близо до „Стуреплан“. Докато седеше на

стола си… мислеше за нея.

Дали и тя като него бе едновременно изморена и изпълнена с енергия?

Кога за последно беше правил секс с жена повече от три пъти в една и съща

нощ? Нямаше никаква идея. И тя бе изпитала същото. Нямаше съмнение. Беше

сигурен, че тя бе усетила същото, както и той – че между тях има силно

привличане.

Не можеше да го сравни с нищо.

Въздъхна тежко. Очертаваше се огромен проблем. Трябваше да е само една

нощ. Една нощ секс с Наталия де ла Грип. По принцип не биваше изобщо да се

стига дотам. Но после се беше съгласил да влезе, пряко безпогрешната си

преценка. И знаеше че може да бъде само една нощ, нищо повече. Не беше от

мъжете, които сменят партньорките си всеки ден, но никога не бе имал каквито и

да е затруднения да се отърве от случайните незначителни флиртове.

Дейвид се пресегна, включи компютъра и просто се загледа в монитора. Знаеше

какво трябва да направи, какво трябваше да направи още от самото начало,

преди нещата да стигнат толкова далеч.

Да приключи с нея. Завинаги.

Трябваше да я остави зад гърба си. Не да седи и да мисли за най-добрия секс,

който някога бе правил. Не да седи и да си представя следваща среща, не да се

уверява, че Наталия никога не би могла да бъде нито случайна, нито

незначителна.

Погледна разсеяно през прозореца и се запита къде ли е Майкъл. Беше

забравил да му се обади. Беше забравил да се обади на най-близкия си приятел,

на най-важния си колега, на партньора си. Но намери време да мисли за

Наталия безкрайно дълго.

Отвори няколко важни документа в компютъра си и направи абсолютно

належащото – концентрира се върху работата си. Сега вече имаха всичко

необходимо. Всеки един документ беше подписан. Нищо не можеше да им се

изплъзне, не и този път. Разполагаха с отворена врата към четири милиарда

евро. Брокерите бяха по местата си. След седмица, когато започнеше сезонът в

Бастад, целият финансов елит щеше да се измете натам и бдителността щеше да

намалее поне два пъти. Бяха изчислили момента с огромна прецизност. По това

време другата седмица всеки банкер, всеки човек, който правеше добри пари в

тази държава, щеше да е в Бастад или Тореков, или на яхта по Средиземно море.

Лято, слънце, почивка. И „Хамар“ щяха да ударят.

Дейвид пое дъх и реши да се залавя за работа.

Десет минути по-късно не бе свършил абсолютно нищо.

Мисълта му постоянно се връщаше към Наталия и пред очите му като в

безкраен филм се редяха кадри – как грееше кожата ù в тъмното, когато беше

възбудена, как блестяха очите ù на светлината на зората, когато правиха любов

за последен път. Устата ù, когато я целуваше, вкусът на устните ù, на езика ù.

Мисълта, че никога няма да я види, му се стори непоносима.

Той стана рязко от стола, тръгна към прозореца и се загледа към залива.

Всъщност ще е пълна лудост да се лиши от повторна среща. Убеждаваше се

почти настървено, че това няма нищо общо със задълбочаване на връзката. И

защо трябваше да свършва така внезапно?

Колкото повече мислеше за това, толкова по-логично му се струваше. Нищо не

му пречеше да види Наталия още веднъж. Ако искаше, можеше да ù се обади.

Разбира се! Да я покани на вечеря. На истинска вечеря. Наталия беше изискана

и самостоятелна жена. Можеха да прекарат още една нощ заедно. Дейвид не

обърна никакво внимание на алармата, която звънеше тревожно в най-

отдалечения край на съзнанието му. Разбира се, че можеше да ù се обади.

– Как мина?

Дейвид веднага се върна на земята и в офиса си, защото Майкъл бе влязъл и го

наблюдаваше учудено.

– Не те чух да влизаш – отговори Дейвид.

– Всичко наред ли е? – попита загрижено Майкъл.

– Да, всичко мина добре. Руснакът е в играта. Сега вече имаме каквото ни е

необходимо.

– Добре – кимна Майкъл. – А как мина на яхтата?

– Яхтата?

– Дейвид, добре ли си? Изглеждаш доста разсеян. Сигурен ли си, че в Малмьо

всичко е минало както трябва?

– Извинявай. Да, всичко мина идеално. А яхтата ти… Да, благодаря, че ми

позволи да я ползвам.

– Как е тя?

– Яхтата ли?

– Не, не питам за яхтата. – Майкъл завъртя очи.

– Изглежда като добра жена, не е като останалите от семейството. Различна от

всички банкерки, с които съм се срещал. Не е типичната представителка на

висшата класа. Мила е – отвърна Дейвид някак сковано.

Майкъл го погледна странно.

Дейвид не бе планирал да каже толкова много неща, но явно бе имал нужда да

изрече мнението си за нея на глас. Наталия беше уникална. И забавна. И

истински добросърдечна. Беше убеден в това.

Тя беше твърда като скала в работата си, истински отдаден професионалист

(Дейвид знаеше много добре какво иска Джей О от хората си и какви трябва да

бъдат по неговите критерии), но в същото време успяваше да бъде и така дълбоко

човечна, така крехка и чуплива дори когато бяха заедно.

– Знаеш, че никога не бих се намесил в личните ти неща – продължи Майкъл с

прекалено сериозен тон и Дейвид разбра, че наистина не иска да чуе

продължението. Майкъл се почеса по темето. – Но какво, по дяволите, става

между вас двамата? Знаеш ли какво правиш? Ще се виждате ли пак?

– Нищо не се е случило – каза рязко Дейвид. Гледаше го в очите и дори не

мигна, когато излъга. Не му харесваше да лъже най-добрия си приятел, но не

можеше да говори с него за секс. Макар че това не беше най-лошото нещо, което

криеше от него. – Работи по проект, който е свързан с банката на „Инвестум“.

Някакво сливане. Има доста добри контакти и знае много за „Свенска банка“. –

Това беше истина. Джей О го беше казал и се носеха слухове. Слуховете винаги

бяха играли голяма роля в тяхната сфера. Беше огромна сделка, рядко по

параметрите си сливане, което щеше да направи „Инвестум“ доста по-слаба и

уязвима в най-подходящото за тях време, сякаш по поръчка. – Ако следя какво

прави и какво мисли, ще знам дали някой подозира нещо.

Не беше сигурен как прозвуча последното, но за него беше тъпо и нелогично.

Майкъл поклати глава, сякаш прозря истината:

– Само внимавай да не ни съсипеш. Това е всичко, което искам от теб.

– Знаеш колко важна е тази операция за мен. Няма от какво да се притесняваш.

– Знам. И за какво говорихте?

– За какво или за кого? – попита Дейвид, очевидно намеквайки му за него и Аса.

– Не, не, не искам да знам, не ме интересува. – Майкъл завъртя един от

златните си пръстени, замисли се и каза: – Никога не сме били двойка. Дори не

подозирах, че ще си спомни кой съм. – Взе един химикал и започна да човърка с

него по бюрото. – Не мисля, че все още ме харесва. Бяхме приятели, но после се

случи нещо и знам, че изобщо не ме харесва. И защо да го прави? Видя я. Може

да има всеки мъж, когото пожелае.

Дейвид се опита да запази неутрално изражение на лицето си, но никога не

беше виждал Майкъл такъв – като някой дванадесетгодишен хлапак, който иска

да покани най-популярното момиче в класа на кино.

– Изглежда добре – каза безразлично Дейвид. – Предполагам говорим за Аса

Белке, нали?

– Тя работи за „Инвестум“ и така или иначе е забранен плод.

– Но не е отговорна за операциите и действията им – посочи Дейвид. – Опитай

се да не споменаваш, че планираме да съсипеш шефа ù и всичко ще е наред.

Обади ù се.

Майкъл поклати глава.

– Тази жена е бедствие. Сто процента е сигурно – усмихна се сухо Майкъл. – И

за двама ни ще е най-добре да стоим далеч от жените в „Инвестум“.

– Прав си – Думите на Дейвид прозвучаха колебливо и неуверено.

Защото не беше сигурен, че може да го направи.

Да стои настрана от Наталия де ла Грип.

1 Тотален срив на борсата, предизвикан от онлайн търговията. – Бел. прев.

16

След като Дейвид си тръгна, Наталия спа няколко часа и, естествено, не успя да

стигне до офиса до десет, което предизвика няколко въпросително повдигнати

вежди. Странно как хората бяха свикнали тя винаги да пристига първа и да си

тръгва много след всички останали.

Джей О ù се обади едва в единадесет.

– Къде си? – попита тя.

– В Москва. На обяд с министъра на промишлеността и търговията.

Координираха плановете си, размениха си информация и после денят продължи

с безкрайни телефонни разговори, четене на документи, писане на отчети.

Когато няколко часа по-късно вдигна глава от бюрото си, чу разговор на

английски. Беше вече два. Пространството извън офиса ù беше голямо, с общи

бюра и хората постоянно търчаха по задачи. Група мъже от лондонския офис бе

застанала около едното бюро, всеки беше отворил лаптопа си и спореха оживено.

Не ги познаваше, но това не беше необичайна гледка. Тук идваха хора от целия

свят. Тя се протегна, стана, отиде да си вземе кафе и после продължи с работата

си.

Няколко часа по-късно след един много закъснял обяд, тя помоли асистентката

си да поеме обажданията към нея и да ù прехвърля само на най-важните. Това

щеше да ù осигури няколко сравнително спокойни часа. Сделката, над която

Наталия работеше, беше една от най-големите за скандинавския клон на

Лондонската банка, а освен това бе и нейният пръв самостоятелен проект. Банка

„Инвестум“ и „Свенска банка“ придобиваха верига датски банки. Беше

невероятно сложна сделка. „Свенска банка“ бяха избрали за свой съветник

финансовия отдел на „Лондонска банка“. Имаше цял лабиринт, миниран с

възможни проблеми и работата на Наталия беше да ги открие и да даде

навременен съвет в процеса на придвижване на сделката напред. На хартия

всичко изглеждаше добре, но Наталия не можеше да се отърве от чувството, че

става някак прибързано, че някой наистина иска с това да се приключи веднага,

че мотивът е желанието за престиж. Мечтата на баща ù бе да създаде обединена

скандинавска банка. Едно по-внимателно оглеждане на нещата нямаше да

навреди никому. „Инвестум“ бяха собственици на „Свенска банка“ и бяха

вложили много пари в тази операция.

Джей О се обади пак около четири.

– Как мина обядът? – попита тя.

– Топла водка и хайвер. Мразя тази комбинация. Скоро излитам за Хелзинки.

– Кога се връщаш в Швеция?

– Следващата седмица ще бъда в Стокхолм. После летя за Бастад.

По време на тенис седмицата Джей О щеше да бъде домакин на две от най-

големите партита, на които всички, абсолютно всички – политици, знаменитости,

тенисисти, финансов елит – искаха да бъдат поканени. Бяха изпратени петстотин

покани и нито една не беше върната. По традиция партито винаги се

провеждаше в четвъртък в огромното имение на Джей О, един ден след също

традиционното и също толкова голямо парти на родителите ù в семейното

имение. Така е било винаги и така щеше да си остане.

– Ще се обадя тази вечер – каза той и затвори.

Наталия започна да преглежда материала, който трябваше да представи пред

представителите на двете банки – двама мъже, които трудно се понасяха.

Следващия път, когато Джей О се обади, офисът бе започнал да се изпразва.

Вече беше пристигнал в Хелзинки.

– Почти съм готова – каза тя. – Но все още си мисля, че трябва да поговоря с

баща си – добави колебливо.

– Прочетох документацията, която ми даде. Няколко пъти. Не виждам нищо

тревожно и не разбирам страха ти. Възможно ли е просто да си притеснена от

наближаването на срока?

Дали беше прав, или трябваше да послуша интуицията си?

– Не знам. – Несигурността ù се засилваше.

– Скъпа моя Наталия – започна той със странния си шведски акцент, който се

появяваше рядко, но ù напомняше, че Джей О говори всеки език, и то перфектно.

Това беше резултат от обучението му в два университета на два континента и от

постоянните му пътувания. – Това са само нерви, нали така? – По гласа му

Наталия разбираше, че не го казва, колкото да я успокои. Той беше

концентриран, знаеше за какво говори и отсяваше абсолютно всичко, за да

достигне до най-важното. Беше ексцентрик и обичаше да слуша гласа си, но

беше добър шеф.

– Може би си прав.

Никога никой не го каза на глас, но и двамата знаеха защо Наталия се бе

захванала с тази сделка – работата ù трябваше да покаже на баща ù на какво е

способна. Тази сделка беше може би единственият начин да го накара да я вземе

в борда на директорите на „Инвестум“. Нямаше място за грешки.

– Аз съм зад теб – каза спокойно Джей О.

И Наталия знаеше, че той наистина го мисли. В този бизнес, в който всяка

следваща сделка трябваше да е по-добра, в който дори изпълнителните

директори на големи корпорации биваха уволнявани с час предизвестие, Джей О

щеше да я защити. Стига да не се издъни прекалено много.

– Мисля, че ще остана тук – каза той. – Обичам Хелзинки. Идвала ли си някога

тук? – На Наталия ù се стори, че някъде край него чу смях и подрънкване на

чаши.

– Красив град – съгласи се тя. – Била съм веднъж. На бала в президентския

дворец.

– Говорих с Дейвид Хамар – каза най-неочаквано той.

Сърцето на Наталия подскочи. Беше успяла да не мисли за него през

последните десет минути и… сега това. Тя изчака търпеливо, докато Джей О с

ръка върху слушалката говореше с някого. Стори му се, че е с жена.

– Там ли си? – попита след малко.

– Да. – Всеки път, когато се отнасяше към нещо, свързано с Дейвид Хамар, с

усмивката му, с тялото му, с тяхното несъществуващо бъдеще, Наталия трябваше

да полага големи усилия да се овладее и да слезе на земята. Отказваше да бъде

една от онези жени, които пренебрегват работата си и по цял ден седят и си

мечтаят за някой мъж. Просто отказваше. Тя беше много по-добра. Но сега

коментарът на Джей О я хвана неподготвена.

– Намислил е нещо – каза той, но на Наталия ù се струваше, че е по-скоро

поредната клюка. Представи си Джей О в един от онези модерни ресторанти, към

които имаше особен афинитет, с охладеното шампанско в кофичката до него и

може би с някоя красива жена. А може би две.

– Всеки е намислил нещо.

Така беше в този бизнес – слухове и спекулации. Важното беше да умееш да

отсееш от лъжата това, което можеше и да има нещо общо с истината.

– Това е нещо голямо – каза Джей О. Още смях и звън на чаши.

– Тръгвам. Може ли да говорим утре?

– Всички ли си тръгнаха?

Наталия се огледа. Офисът беше почти празен.

– Повечето хора вече са в лятна почивка – отвърна тя.

– Не е възможно да се свърши цялата работа, когато повечето хора ги няма.

Мисля тази година да отида в Сен Тропе. Ходила ли си?

– Хубаво е. – Наталия си представи палмови дървета и пясък. – Но не мога да

стоя под слънцето прекалено дълго.

– Ще прегледам документацията ти пак утре.

– Благодаря.

Когато и последният лондончанин замина да разглежда града или да се храни

някъде, когато всички асистенти бяха заменени от нощната смяна, Наталия се

обади на Аса.

– Как си?

– Терапевтът ми казва, че съм в депресия, но не знам дали е прав. Мисля да си

купя нови обувки и нов апартамент. Ти какво правиш?

– Мисля.

– За работа?

– Отчасти. Имам някакво суперстранно усещане за тази сделка. Джей О казва,

че са нерви, защото никога не съм правила нещо толкова голямо, но не знам…

Мисля, че трябва да говоря с баща си. – Намръщи се недоволно. – И с Питър…

може би. – Мразеше да се отчита пред по-големия си брат. После изчака още

секунда и добави: – О, да, и спах с Дейвид Хамар.

– Джей О може и да е прав. Отдавна е в този бизнес и знае. А ти винаги имаш

склонност да се тревожиш излишно. Или направо да си го кажем, леко си

невротична. Или си депресирана като мен? Един господ знае, че ако бях

прекарала толкова много години с Йонас, щях не само да съм депресирана, но и

да съм се самоубила.

– Пияна ли си?

– Папата има ли смешна шапка?

Наталия се почеса по врата.

– Ти чу ли какво ти казах? За Дейвид?

– Е, от начина, по който се гледахте и по който реагираш всеки път, когато

някой спомене името му, не мога да кажа, че съм изненадана. Е, как беше?

– Не зная дали мога да говоря за такива неща – възрази Наталия, макар че това

беше като че единственото нещо, за което искаше да говори. За Дейвид. За

магическия секс. Тя се огледа из офиса и продължи с много тих глас, макар че

нямаше кой да я чуе: – Беше напълно извън всякакво определение. Не хубаво, не

лошо, а тотално извън всякакви класификации. Изживявала ли си нещо подобно?

– Сладка моя, съжалявам, но ще се наложи да бъдеш малко по-конкретна от

едно голо „нещо подобно“. Имаме различни бази за сравнение. Аз през цялото

време спя с мъже, а ти… като цяло никога.

– Забравяш Йонас – напомни ù Наталия. С Йонас бяха изкарали заедно четири

години и имаха напълно нормален сексуален живот. Не див, не шумен, просто

нормален.

Аса изсумтя презрително.

– Но ти си напълно наясно, че Йонас е най-скучният мъж на тази планета, така

че не можем да го включим в този разговор?

– Откъде знаеш, че Йонас е скучен в леглото? – възрази веднага Наталия, но

после една мисъл се стовари отгоре ù. – И с него ли си спала?

– Не, не мисля – отвърна Аса, сякаш се налагаше да помисли и да си спомни. – И

не сменяй постоянно темата.

– Мисля, че беше нещо еднократно – каза тя и най-сетне си позволи това, което

избягваше да направи цял ден – да анализира връзката си с Дейвид Хамар. –

Почти съм сигурна, че е така, защото не се е обаждал след това.

Наталия разбираше, че хората правеха точно така – изпитваха привличане,

правеха секс, разделяха се и всеки продължаваше по пътя си. Защо тогава ù се

струваше, че всичко е останало някак незавършено?

Никога не имала преживяване като това с Дейвид. Тя беше доста изостанала в

сексуалното си развитие, ако можеше да се каже, беше доста силно повлияна от

стриктното възпитание, от което така и не бе успяла да се отърси. В Лондон беше

спала с мъже – с финансисти, които бяха така фокусирани върху кариерата си,

както беше и тя самата. И после с Йонас, който също не беше сексуално зрял и

носеше последиците от своето сковано и закостеняло възпитание. Но се бяха

справили добре. По един внимателен и доста предпазлив начин. Нищо извън

нормалния стандартен секс. Но Дейвид… Наталия подозираше, че с този мъж

няма да може да сложи граници на собствената си полудяла сексуалност. Самият

спомен за това, което бяха правили, за начина, по който я докосваше и местата,

на които я докосваше, още повече подпалваше тази сексуалност.

– Каза ли, че ще се видите пак? – попита Аса.

– Не. Аз също не казах нищо. Не очаквам продължение.

– Ако се привържеш прекалено много, ще съжаляваш.

– Знам – отвърна с рязък глас. Точно това беше причината никога да не се

разкрива пред никого. – Не съм глупава. А той е толкова секси. Почти започвам

да се дразня, че е такъв.

– И ти си много секси, Нат. Просто не го знаеш – каза Аса, изненадвайки я с

крайно сериозния си тон. – Наистина мисля, че Йонас не беше подходящ за теб.

Не бяхте един за друг. И това, което ти причини! Не, трябва да продължиш

напред.

– Да, да, знам, ловя окото от километри – прекъсна я Наталия сухо и веднага се

намрази заради чувството си на самосъжаление.

– Стига за това. Има ли някакви недостатъци този богат-секси-страхотен-в-

кревата-мъж?

– Не знам. Може да бъде доста суров и умее да манипулира хората. Много е

добър в това. И не всичко, което е писано за него, е измислица. – Спомни си

статии как без никакви скрупули бе смазвал конкуренти, как бе развалял годежи

и бракове и бе сривал със земята благородни родове. Не беше възможно всичко

това да са само измислици, нали?

– Какво друго правихте? Искам да кажа във времето, когато не сте правили

секс. За какво си говорихте? – Аса звучеше безразлична, но Наталия я познаваше

прекалено добре.

– Ако искаш да питаш дали сме говорили за нещо конкретно, казвай направо.

Кажи ми какво точно искаш да знаеш?

– По дяволите, Наталия, мразя, когато се държиш така. Има нещо сбъркано в

тебе. Трудно ми е да питам направо.

– Майкъл не е женен. И определено изпитва нещо към теб.

– Това Дейвид ли го каза? Какво знае?

– Нямам представа. Бяхме заети да правим фантастичен секс.

– Семейството на Майкъл искаше да го оженят за едно красиво ливанско

момиче, а той винаги е правил това, което му кажат. Знаеш – чест, морал,

отговорности и всички тези глупости. Винаги е имал различна представа за

правилно и грешно, за черно и бяло, дори още в колежа. Това са добри качества

за адвокат или икономист, може би дори и за партньор и съветник на Супер

Дейвид, но е някак тъжно да са ти бреме и в личния живот. Той е типичен

представител на едно патриархално общество.

– Докато ти си една типична блуждаеща душа?

– Бях сигурна, че на тази възраст вече ще има деца. Дебелобузи ливанчета,

осем на брой.

– Не мисля, че има деца с големи бузи. Не мисля, че има и с малки.

– Не харесвам деца, не искам деца – прекъсна я Аса. Паниката в гласа ù

граничеше с ужас. Сякаш някой бе застанал с пистолет до нея и я караше да

зачене на секундата. – Не разбирам как изобщо някой може да иска да има деца.

Не го проумявам.

Е, всеки има различно виждане по въпроса.

– Извинявай, мамка му, забравих как са нещата при теб – каза Аса. – Извинявай.

– Няма нищо. – Наталия определено не искаше да говори за деца. Не сега, не

толкова скоро. Беше само преди година и все още не го беше превъзмогнала,

независимо какво беше мнението на Аса. Не че говореха по темата. Ако Аса

изобщо имаше някакво мото в живота, то беше: никога не се обръщай назад.

Веднага след него: никога не се привързвай към друг човек. В опита и на двете

имаше разочарование и болка. Аса също бе много наранена, ситуацията им беше

напълно различна.

– Интересуваш ли се все още от него?

– Не бих казала – отвърна Аса. – Имаше възможност. Пропиля я.

Наталия поклати глава. Приятелката ù имаше навика да зарязва мъжете в мига,

в който намереше дори и най-малкото нещо, което подлежеше на критика.

– Но изглеждаш заинтересована.

– Не, никак даже. Просто е като цирей.

Млъкнаха. Всяка от своята страна на линията.

– Трябва да говоря с баща си – реши Наталия.

– За Дейвид?

– Да, разбира се, ще се обадя на баща си да му кажа, че съм спала с мъжа,

когото мрази най-много. Искам да говоря с него за сделката. Просто нещо не е

наред.

– Но нали вече говори с него. И с Джей О.

– Да.

Аса замълча и след малко каза:

– Джей О всъщност е доста секси.

– Мисля, че обича групов секс – вметна Наталия.

– Кой не обича групов секс? Добре, трябва да тръгвам. Мисля, че обещах на

Ричи да се видим. Имам среща. Той е само на двадесет и четири. Когато Дейвид

ти писне, трябва да опиташ някой по-млад. Те не искат нищо. Хей, чуваш ли ме?

– Да

– Живеем в двадесет и първи век. И ти можеш да му се обадиш, това е съвсем в

реда на нещата. Рано или късно трябва да спреш да слушаш съветите на майка си

да си стискаш краката и да чакаш. Не може да си седиш у дома и да мухлясваш.

– Не седя у дома и не хващам мухъл. Седя на бюрото си и придвижвам сделка за

милиарди крони.

– Обади му се. Само това искам да кажа – засмя се Аса. – Може да го попиташ

дали харесва групов секс. Това ще го накара да се замисли.

– Ти си болна.

– Знаеш ли, звучиш точно като терапевта ми. Забавлявай се със сделката. Чао.

17

Към седем вечерта Дейвид вече беше излязъл от офиса си. Нямаше нерви да

седи на едно място. Все още беше прекалено горещо и той тръгна пеша към

центъра.

Трябваше да се прибере у дома.

Да се обади на Майкъл.

Да тренира до припадък и да си легне рано.

Можеше да направи всичко друго, освен това, което правеше в момента.

Вървеше към „Стуреплан“. Мина с бърза крачка по „Нибо Бей“, покрай Кралския

театър и ресторант „Ричи“. Навсякъде имаше тълпи от туристи и местни. Накрая

спря пред „Стурегалериен“ — центъра на златния финансов триъгълник на

Стокхолм.

Огледа фасадата на сградата – шопинг мол и офиси. Знаеше точно къде са

офисите на банката. На четвъртия етаж. Беше почти седем и половина. Наталия

със сигурност беше все още на работа. И ето го, стои под прозорците и се опитва

да си внуши че е минал случайно, а не че я преследва.

И сега какво? – запита се той и опипа телефона в джоба си.

– Дейвид?

Той примигна и се обърна в посока на гласа. Наталия се беше материализирала

пред входа на сградата. В първия момент реши, че съвсем е откачил и това е

видение. Но наистина беше тя.

– Здрасти – каза той.

Тя като че ли не можеше да повярва на очите си.

– Какво правиш тук?

– Не съм съвсем сигурен – отговори честно той. – Досега ли работи?

– Да. Беше много натоварен ден.

– Навън е хубаво. Искаш ли да се поразходиш? С мен?

Очите ù се разшириха, но не каза нищо. Само кимна.

Тръгнаха бавно към залива, към „Ниброплан“ и „Страндваген булевард“. Тя

вървеше близо до него, но не се докосваха.

– Как си? – попита той. Бяха минали ужасно много часове, откакто се бяха

разделили. Сега съжаляваше, че не ù се обади през деня, че дори не се

поинтересува как е след снощи. Тази жена заслужаваше нещо много по-добро.

Тя се усмихна, но отвърна кратко:

– Добре, а ти?

– Беше много дълъг ден – отговори той и веднага се сети, че не бива да

споменава къде е бил днес. Внимавай какво говориш. Помни коя е, Дейвид.

Той кимна към количката в парк „Барзелий“, на която продаваха хотдог.

– Искаш ли по един? Тук са много хубави.

Тя бавно примигна. Слънцето клонеше към залез и златистата светлина

искреше в косата ù. Очите ù грееха.

– Никога не съм яла хотдог.

– Шегуваш се, нали?

– Не. Майка ми счита, че е вулгарно да се взима храна от улицата. Работата на

майка ми е да определя кое е вулгарно и кое не – засмя се многозначително тя. –

И кой е вулгарен. Просто е такава. Да, искам хотдог. С най-голямо удоволствие.

Той купи по един пикантен хотдог с много горчица и двамата седнаха на кея да

ги изядат. Хранеха се в мълчание. Гърбът ù беше изправен, от устата и ръката ù

не падна нито една троха.

После грижливо сгъна салфетката, избърса ъгълчетата на устата си с влажна

кърпичка и отпусна ръце в скута си. Той ù подаде кена с минерална вода, който ù

беше купил. След кратко колебание тя го взе и я изпи.

– Не ми казвай, че не си пила и вода от кен на обществено място?

– Толкова е глупаво, знам.

Очите му се заковаха върху устните ù. Тези бледорозови устни. Би дал… много,

за да ги целуне пак. Да ги усети върху своите. Върху кожата си. Върху...

– Твоето детство е било различно, предполагам – продължи тя и той се опита да

се фокусира върху разговора. – Не се замислям често. – На челото ù се появи

лека бръчица. – За това колко различни могат да бъдат съдбите на хората. –

Прокара пръсти по кутията с минерална вода. – Винаги съм се мислила за много

либерална, но после се поглеждам отстрани, през очите на някой друг и гледката

невинаги е приятна.

– Трудно е да се прецениш сам. Но да, мисля, че детството ми е било много по-

различно от твоето. Майка ми беше самотен родител. Родила ме е, когато е била

на деветнадесет, и не е успяла да отиде в университет. Издържаше ни с каквато

работа падне. Нямаше си никого. Живеехме в много беден и престъпен квартал.

– А баща ти?

– О, той никога не е бил част от картината. Починал е преди доста години.

– Звучи ужасно. И за двама ви.

– А аз не правех нещата по-лесни. Бях трудно дете и все ù създавах проблеми.

Тя вдигна ръка да се предпази от слънцето и го погледна в очите. Нейните бяха

пълни с топлина. Не каза нито едно от обичайните клишета, които бе свикнал да

чува, не каза, че всички деца правят бели, че не трябва да вини себе си. Нищо.

Просто го гледаше открито и сериозно.

– Често сменяхме жилищата – чу се да казва той. Кога за последно бе споделял

с някого тези неща? За детството си, което всъщност го изгради като човек

повече, отколкото смееше да признае пред себе си.

– Защо?

Беше така примамливо, така лесно да се говори с нея, но той успя да вземе

нещата в свои ръце.

– Поради различни причини – отвърна предпазливо. – Когато бях на петнадесет,

тръгнах на училище в „Скогбака“. Майка ми успя да ми извоюва стипендия. –

Всяка година там приемаха по няколко деца без такса. Стига да не забравяха

къде им е мястото, и да не забравяха да изразяват вечната си благодарност. – Там

нещата се обърнаха – добави той.

В крайна сметка.

– Много е трудно да бъдеш различен – каза Наталия много предпазливо. –

Особено в такова училище. Повечето от учениците си приличат. Хората говорят

колко е хубаво там, колко много нови запознанства им е донесло, но цената е, че

трябва да си като другите. Затова е толкова сложно.

– Ти различна ли беше? – попита Дейвид.

– Да.

Тази единствена дума му каза толкова много неща. Затова беше така лесно да

се говори с нея. Тя беше изключение в нейния привилегирован свят. А той беше

отшелник в своя. Външно Наталия, изглежда, се чувстваше на мястото си, но със

сигурност бе водила своите собствени битки. Баща ù беше известен с грубостта

си и сексистките си изказвания за жените в сферата на финансите. Наталия със

сигурност бе расла, смятайки тези тиради за ежедневие. Вероятно я бе слагал да

седне на масата в кухнята и бе слушала само това. В много отношения очевидно

бе голямо предимство да израснеш в най-авторитетното и богато шведско

семейство. Вероятно от малка е бе усвоила много неща и бе изградила мрежа

контакти, без да се налага да плаща за това. Но от друга страна... Питаше се

какво ли ù бе причинило това. Беше ли систематично потъпквано самочувствието

ù? Или именно семейството ù я беше направило нетърпелива да покаже на какво

всъщност е способна?

– Шефът ти не спира да те хвали – каза Дейвид. Искаше му се Наталия да го

знае.

– Благодаря. Не мислиш ли, че е малко странно да седим тук и да говорим за

тези неща? В известен смисъл знам толкова много за теб. Предимно от медиите.

Но не те познавам. Не съвсем. – Тя свъси вежди и той разбра, че си мисли за

начина, по който се бяха опознали предната вечер… на едно съвсем различно

ниво. Но Наталия беше права. Не знаеха нищо един за друг, независимо какво си

мислеха. Чудеше се дали тази изключително умна жена имаше толкова много

тайни, колкото самия той? Изведнъж му се прииска да я опознае по-добре, да ù

сподели нещо за себе си.

– Какво искаш да знаеш за мен? Питай каквото те интересува – каза той.

– Къде е границата? Какво не би направил никога? – попита бързо, сякаш

отдавна си беше задавала този въпрос.

И Дейвид знаеше, че го пита за работата му. Беше толкова типично от нейна

страна да зададе въпрос за нещо, което означаваше толкова много и за двама им.

Защото те си приличаха – работата им ги определяше като хора.

– Аз купувам и продавам компании. Разделям ги, правя ги по-ефективни. И

много хора имат различно мнение за работата ми – каза той, но знаеше, че всяка

от думите му беше прекалено слаба и незначителна. Хора – като бащата на

Наталия например – нямаха мнение, а директно го заклеймяваха, като казваха,

че той съсипва компаниите, разбива ги на милион парчета, унищожава ги. – Но

никога не бих играл с фирми, ангажирани в здравеопазването и образованието.

Не е етично. – Не бе проявявал желание да инвестира в подобен вид компании,

защото имаше прекалено голям респект към тях. – Не считам, че една венчър

компания трябва да се облагодетелства от подобен бизнес. Това никога не води

до добро.

Тя повдигна вежда и за миг му заприлича на почтена, но крайно любопитна

учителка. Косата ù, пак вдигната на кокче, и консервативната ù блуза само

допълваха впечатлението, което създаваше в този момент.

– Рисков инвеститор с морал? – Гласът ù беше натежал от скептицизъм.

– Зависи на кого ще зададеш този въпрос – отвърна той саркастично.

– А ако го задам на теб? – Погледна го в очите и той си позволи да бъде

пронизан от ясния ù чист поглед.

– С нищо не съм по-добър от останалите, но и с нищо не съм по-лош. И „Хамар

Капитъл“ никога не е правила пари от оръжия, петрол или цигари – добави той,

почти засрамен от факта, че така силно искаше да го разбере, та след време да

може д си спомни и нещо хубаво за него, а не само предателството му.

– Разбирам – каза тя, без да мигне, без да се усмихне.

Господи, колко силно я желаеше, когато беше такава. Сдържана.

Съсредоточена. И любопитна. Искаше да освободи кожата ù от хладния лен и

скъпото бельо, да я целува, да я оближе, да я хапе, докато кожата ù пламне.

Спомни си всяко едно усещане, когато беше в нея – топла коприна, изпъната и

пулсираща, предразполагаща и в същото време изискваща и поддаваща се.

За миг забрави за какво говореха, беше отплувал така далеч.

– Дейвид Хамар? – викна непознат глас.

Дейвид откъсна поглед от очите ù обърна лице към мъжа, който вървеше към

тях. Беше просто познат. Дейвид стана здрависа се и си размениха любезности. С

периферното си зрение забеляза, че Наталия също стана от пейката. С бързи

крачки се бе отправила към едно отдалечено кошче да изхвърли хартията от

хотдога си.

– Не искаш да те виждат с мен – отбеляза той, когато тя се върна, малко след

като мъжът си бе заминал, и пак седнаха на пейката.

– Съжалявам, но истината е, че не знам какво е това между нас – каза направо

тя. Дейвид се запита дали Наталия бе лъгала някога в живота си. – И съм в

средата на сделка. Огромна сделка, която ще се отрази на „Инвестум“ и на

цялото ми бъдеще. Баща ми няма да е щастлив, ако ни виждат заедно.

– Разбирам.

– Всъщност всичко е пълна лудница – продължи тя. – Опитах се да предупредя

баща ми вече няколко пъти.

Отне му време, докато разбере какво му говореше. Тя се опитваше да сподели

нещо с него. Мамка му, не биваше да води този разговор.

– Не бива да ми казваш тези неща! – Тонът му беше рязък и суров.

Тя се сепна и прехапа устни.

– Знам, но ти ми каза, че не би постъпил непочтено и знам, че мога да ти се

доверя.

Това беше толкова опасно! Не искаше да го мрази повече от необходимото.

После щеше да е неизбежно, но все още не. Не искаше да чуе нейните тайни, за

които по-късно щеше да мисли, че е използвал срещу баща ù и компанията му.

Вече знаеше всичко, което му беше необходимо.

– Става късно – каза той, леко измъквайки се от опасната територия. Бяха

говорили доста време. Слънцето нежно докосваше с лъчите си покривите на

сградите, а през по-голямата част от предишната нощ тя не бе спала, бе останала

будна. С него. – Вероятно си уморена.

– Не – отвърна Наталия и решително вдигна брадичка. – Не съм уморена. Дали

мисля, че не е добре да ни виждат заедно? Да, така е. Но искам да бъда с теб. –

Погледна го с огромните си очи, приличащи на разтопено злато. Кожата ù беше

толкова бяла. Като внимателно полиран мрамор. – Тази вечер.

Това беше умопомрачително. Думите ù потънаха в съзнанието му и тялото му се

наелектризира от очакване. Той вдигна ръка и я сложи на крака ù, погали

бедрото ù и тя потръпна. Разбираше страха ù да я видят с него. Когато това

свършеше (а то трябваше да свърши, защото всичко друго би било пълна лудост),

за нея щеше да е по-добре, ако никой не ги бе виждал заедно.

Но… Исусе… Само допирът до нея през тънката материя на роклята ù

разбуждаше цялото му тяло. Още веднъж. Само още една нощ. Какво значение

има дали е било веднъж или два пъти? – нашепваше съзнанието му. И Дейвид не

можеше да измисли нито една причина да каже „не“, да отнеме и на двамата

това, за което очевидно копнееха толкова силно.

– Къде искаш да отидем? – попита той. Щеше да го направи наистина хубаво, за

да я накара да не съжалява за нищо.

– У дома вече нямам никакви презервативи. Нямам и храна, а чистачката ми

идва утре рано сутринта. Така че моят апартамент не е за предпочитане. – Тя се

изчерви и веднага му стана ясно, че не бе свикнала да уточнява подобни

подробности. Въпреки това тя изправи рамене и го погледа в очите. Смела жена.

„Хамар Капитъл“ имаха стая за гости в сградата на компанията, с хладилник,

зареден с основни неща и тераса на покрива с гледка към целия град, за която се

полагаха изключителни грижи. Можеха да отидат там, но офисът му бе отрупан с

планове как да завземат фирмата на баща ù, така че…

– Можем да отидем у дома – каза бавно Дейвид и напълно изненада себе си.

Домът му бе лично пространство. Рядко водеше жени там. Дори не можеше да си

спомни последния път, когато го бе правил. Не обичаше да допуска хората

толкова близо до себе си. Предпочиташе той да е този, който трябва да стане и

да си тръгне. Никога не правеше купони в дома си, не канеше колеги и беше

категорично затворен за медиите. Дори Майкъл не беше ходил там. Това беше

само негово място. Но не можеше да заведе Наталия в „Гранд Хотел“ по редица

причини и най-важната беше, че му се струваше напълно… погрешно. – Ще

спрем някъде по пътя и ще купя всичко, от което се нуждаем.

Тя кимна и се изправи.

– Е, решено тогава – каза и стисна чантата си. Той искаше да ù подаде ръка, да

вървят с преплетени пръсти, да я целуне и да ù каже, че ще се погрижи добре за

нея тази вечер. Вместо това вдигна ръка и спря такси, напълно наясно, че

каквото и да направеше през оставащото време, то нямаше да компенсира нищо

от това, което щеше да се изсипе съвсем скоро. Пропъди мисълта и ù отвори

вратата на таксито. Наталия грешеше за него. Когато ставаше въпрос за нещо,

което искаше, той нямаше абсолютно никакви скрупули. И никакви колебания.

18

Наталия беше почти убедена, че Дейвид ще ù се нахвърли още в мига, в който

се качат в таксито. Привличането между тях беше толкова силно, че едва

дишаше. Наистина ли се случваше?

Ръката му бе облегната на седалката до нея – силна и широка. Косъмчетата по

нея бяха черни на фона на кожата му. Едва щеше да дочака мига, в който тези

големи, способни ръце щяха да са върху нея. Погледна през прозореца и се опита

да се съвземе и да се успокои. Зърната ù бяха втвърдени и чувствителни в

сутиена ù. Бедрата ù бяха горещи, а дланите – мокри. Би предпочела да си е

взела душ, но не бе и предполагала, че едва час, след като бе излязла от работа,

ще седи в такси на път към дома на Дейвид с единствената цел да правят секс...

Дейвид каза на шофьора да спре. Скочи от таксито, влезе в един денонощен

супермаркет и след малко излезе с хартиен плик в ръката. Наталия се опитваше

да изглежда спокойна, сякаш не бе нищо необичайно за нея да пътува в такси и

да спира по пътя за презервативи.

– Къде живееш? – попита тя, защото не бе чула адреса, а вече излизаха от

Остермалм. Хрумна ù, че всъщност не познаваше никого, който живее извън

Остермалм. Освен ако не живееха в Дюрсхолм или Лидинго, които бяха

поразяващо скъпи квартали. Е, освен чистачката ù. Нямаше представа къде

живее Джина. Мисълта за това почти предизвика нервен смях. Как е възможно

човек да бъде толкова затворен?

– Тук – отвърна Дейвид, докато таксито спираше. Той излезе, мина от другата

страна и ù отвори вратата. Когато излязоха, тя хвана ръката му и я стисна.

Усещаше го с всяко едно сетиво. Ароматът му, поразителното му присъствие.

Тихото шумолене на хартиената торбичка. Металното подрънкване на ключовете.

Той сложи длан на талията ù и я поведе през вратата. На стълбището имаше ехо.

Фоайето беше светло и елегантно, но някак безлично. Без имена на табелите.

– Сградата е моя собственост – каза той някак между другото. – Познавам всеки,

който живее тук.

Наталия знаеше, че иска да ù вдъхне увереност. Вероятно бе видял колко е

нервна. Но все имаше чувството, че това е като някаква зла поличба. Ако се

случеше нещо, никой нямаше да знае, че е тук.

Тя прогони мрачните мисли и излезе от асансьора, който спря точно пред дома

му, на последния етаж. Дейвид отключи тежката врата и ù направи път да мине.

Вратата беззвучно се затвори зад тях. Цялата сграда беше като тиха, дискретна,

но добре работеща машина.

– Влизай направо – каза той и посочи към коридора. – Трябва да свърша нещо.

Той изчезна по тясна спираловидна стълба и Наталия влезе в хола. Спря се на

прага. Не знаеше какво бе очаквала. Може би стомана и черна кожа, голям

плазмен телевизор и рафтове с дискове. Мъжествено и парадиращо.

Но това?

Красива библиотека, претъпкана с книги, пухкави дивани и канапета, всичко в

топли цветове. Никакъв телевизор. И една съвсем обикновена стереоуредба.

Ужасно много класическа музика. Камина, недоизгорели свещи. Малко

разхвърляно, но чисто и много уютно.

Дейвид се появи зад гърба ù.

– Толкова е уютно – каза тя.

– Звучиш изненадана – засмя се той и когато Наталия се обърна, видя, че бе

понесъл бели хавлиени кърпи. – Хайде, отиваме на върха.

Тя го последва по стълбите. На горния етаж стените бяха заменени с прозорци.

Във всяка посока. Забеляза спалнята. Но това, което спря дъха ù, беше гледката.

– Не знам какво да кажа.

Гледката беше умопомрачителна. Върховете на сградите, небето, залезът,

морето. Дървен под, шезлонги, палмови дървета в огромни саксии. И в средата…

басейн или може би джакузи с вградени лампички, проблясващи в тюркоазената

вода.

– Никога не съм си представяла, че има хора, които живеят така – каза тя с

благоговение. Това беше съвършенство.

– Донесох ти халат и кърпа. Ще отворя виното, а ти влизай.

Тя се поколеба, но след малко вече се събличаше. Разкопча блузата си, махна

полата, бикините, сутиена. Остана напълно гола. Той се обърна, усмихна се,

докато Наталия влизаше във водата, приближи се да ù подаде чашата с вино.

После, докато тя отпиваше по малко, и той започна да се съблича, а тя тайничко

го наблюдаваше над ръба на чашата си. Никога преди не бе имала повод да

оцени красотата на мъжкото тяло, но сега…

Когато се съблече, той седна в джакузито срещу нея.

Отпиваше от виното си и я гледаше. Очите му обходиха лицето ù, после тялото

ù. Наталия се изправи леко и гърдите ù се подадоха над блещукащата вода и

тогава видя глада в очите му. Той се наведе към нея, целуна я силно, взе чашата

ù, остави я отстрани и тя го прегърна с две ръце. Неговите се увиха около кръста

ù, повдигна я леко и я сложи на коленете си. Топлата вода, алкохолът във вените

ù, абсолютно нереалното усещане да си под открито небе и да те целуват така

страстно… Всичко това се събра в една бурна емоция, от която ù се зави свят.

Усети как ръката му се плъзга по гърба ù и бързо разпуска косата ù. Галеше

бедрата ù. Обърна я към себе си и захапа едното ù зърно.

Тя простена силно. Можеше да свърши само от това дразнене.

– Толкова невероятно секси – прошепна той. Наталия простена отново, зарови

пръсти в косата му и се притисна към тялото му, към ерекцията му.

Не знаеше колко време продължиха да се галят, да се дразнят, да си играят

като тийнейджъри, да пият вино и отново да се целуват.

– Да продължим навън – предложи Дейвид с дрезгав глас.

Вечерта беше топла, почти тропическа и когато излезе от джакузито, не ù беше

хладно. Дейвид беше гол, но тя уви кърпа около тялото си, преди да легне на

шезлонга.

Той седна до нея и разви кърпата от тялото ù. Сложи ръка между краката ù и тя

веднага простена.

– Харесва ми, че не си махнала всеки косъм тук – каза тихо.

После хвана единия ù крак и го преметна върху страничната облегалка на

шезлонга. Тялото ù се сви от неудобство и в същото време от ужасна възбуда.

– Ш-ш-шт – прошепна той, докато галеше бедрото ù. След това постави другия ù

крак на страничната облегалка. – Отпусни се, Наталия – промълви, – повярвай,

искам да го направя.

Помисли си, че е редно да се възпротиви. Бе я поставил в много уязвима

позиция, напълно разголена пред него. Наталия не се чувстваше съвсем удобно.

Но гласът му беше толкова убедителен, очите му – така напрегнати, а самите ù

усещания – притъпени, така че тя се облегна, потъна във възглавницата и затвори

очи.

Той започна да очертава малки кръгчета с пръсти и уста между бедрата ù.

Наталия потрепери. Галеше я, целуваше я, но не докосваше онова местенце,

което така ù се искаше да докосне. Тя започна да се движи неспокойно,

изпълнена с копнеж, но ограничена от позата си.

Дейвид разпери пръсти върху корема ù и леко я бутна назад към възглавницата.

Целуна коляното ù, вътрешната част на бедрото ù. Устата му се плъзгаше бавно и

внимателно.

– Дейвид – каза тя разочаровано, въпреки възбудата. Дали нарочно я

изтезаваше? Наталия нямаше голям опит в тези неща. Мъжете обикновено не

обичаха да правят орален секс.

Веднага след като си го помисли, Дейвид направи нещо с пръста и езика си,

което не беше нито безцелно, нито механично. И продължи... Наталия наистина

не знаеше какво точно става, но похотта в тялото ù беше буквално заслепяваща.

Помисли си, че ще умре, ако Дейвид реши пак да спре.

– О, Господи! – простена тя, толкова близо до оргазма. Бе достигнала онази

точка, където вълните вече започваха да я заливат. когато той спря и тя

изскимтя: – Не!

Отвори очи, видя разтворените си крака, видя как гали бедрата ù и пак навежда

глава напред. Усети как я разтваря с пръсти и после засмуква клитора ù. Бедрата

ù трепереха, буквално се тресяха. И той пак спря. Дишаше толкова бързо, че

гърлото ù беше пресъхнало.

После бавно започна да движи пръста си в нея.

– Толкова си съблазнителна. Мога да свърша само докато те ближа.

Тя чу ужасен скимтящ звук, който май идваше от самата нея.

– Искаш ли да продължавам? – попита той.

Тя затвори очи. Да.

– Кажи го!

– Да, ближи ме – каза тя, но гласът ù заглъхна, когато пак усети пръста му в

себе си. – Моля те, не спирай. Не мога да издържа повече.

Той стана, взе чашата с вино, застана между краката ù и бавно изля виното

върху корема ù. Хладната течност потече между краката ù и той приближи

устните си да пие.

Дейвид улови капките с езика си, пиеше и поглъщаше смесицата от аромата на

Наталия и виното. Тя беше точно обратното на всичко, което бе очаквал.

Красива, грейнала, уханна. Плъзна един пръст в нея и се заслуша в стоновете ù.

Тя беше жена, която винаги се контролираше – уверена и събрана. Но като

много други уверени и способни жени, в нея имаше толкова много страст… Стига

да успееше да се отпусне. Усещаше я как се предава, как му се отдава, на него,

как му позволява да я гледа и да играе тази изумителна игра.

Колко му харесваше да вижда хладнокръвната Наталия де ла Грип – графиня и

звезда в банковите среди, да трепери и да се моли под езика му. Беше с ужасна

ерекция още от таксито. Искаше само едно – да се зарови в треперещото ù силно

тяло, да я чука, докато започне да пищи името му.

Можеше да си го представи.

Топлината ù обгръщаше пръста му. Беше много тясна, но той плъзна още един

пръст. Беше почти готова.

Пръстите му търсеха, слушаха звуците ù и накрая я откри. Намери меката

точица, покри клитора ù с устните си и засмука. Наталия експлодира. Дейвид не

спря, докато оргазмът разтърсваше цялото ù тяло. Изчака я да слезе на земята и

бавно се отдръпна.

Тя лежеше със затворени очи, лицето ù беше спокойно, косата – разрошена.

Беше зашеметяващо красива. Дейвид взе един презерватив, скъса опаковката и

си го сложи. Тя продължаваше да лежи спокойно – едната ù ръка бе под главата

ù, а другата почиваше на корема ù.

Хвана члена си и бавно проникна в нея. Започна да движи таза си и тя отвори

очи. Той беше като хипнотизиран от тези златни ириси. Не можеше да погледне

встрани, дори животът му да зависеше от това. Тези очи му казваха колко го

желае, колко ù харесва. Тя бе като гореща коприна около него, топла и мокра,

все още възбудена от оргазма си. Искаше да я чука силно и егоистично, но се

застави да бъде внимателен и бавен, макар че не знаеше как би ù харесало

повече.

Очите ù се фокусираха, усмихна му се. Краката ù бяха все така широко

разтворени пред него.

– Така добре ли е? Неудобно ли ти е? Да пусна ли краката ти долу?

Усмивката ù стана по-дръзка, тя започна да движи бедрата си, дупето си, което

беше някак неочаквано обло и женствено. Трябваше да внимава да не свърши

прекалено бързо.

Наталия вдигна краката си. Беше гъвкава и силна като котка. Уви ги около

кръста му.

– Чукай ме, Дейвид. Силно.

Никога не беше говорила така. Това беше една различна Наталия,

освобождаваща цялата си сурова сексуалност, която бе крила и трупала под

хладната си делова външност.

Той започна да тласка по-силно и тя ахна, повтори движението, кръвта му бе в

пениса му за нея, за тях. Отново, по-силно. Тя премигна, повдигна бедра и той

просто продължи да тласка в нея толкова силно, че всяка разумна мисъл е изпари

от съзнанието му.

Тя говореше нещо, но той вече не чуваше. Ноктите ù се забиваха в гърба му,

ръцете ù го дърпаха към себе си. Той плъзна ръка между краката ù. Притисна

клитора ù, смени леко ъгъла и тя започна да се разпада около него, мускулите ù

се свиваха в силни контракции, краката ù го стискаха по-силно и след последния

тласък, оргазмът му беше толкова силен, че всичко край него почерня. Не

искаше да свърши, искаше да остане завинаги потопен в топлината ù, в аромата

ù, в… да, нея.

Краката на Наталия започнаха да треперят от умора, а Дейвид се оттегли,

уплашен, че ако веднага не седне, ще изгуби съзнание. В главата му нямаше и

капка кръв. Той се обърна, падна по гръб, пое дълбоко дъх няколко пъти и после

започна да се смее. Доволен, щастлив, истински смях, идващ право от сърцето

му.

Наталия слушаше смеха на Дейвид с напълно безчувствени крака и ръце. Нито

един мускул не искаше да се подчини на съзнанието ù, отказваше да се движи.

Слънцето галеше тялото ù и тя бавно започна да се раздвижва.

– Мисля да стана нудист – промърмори лениво.

Чу го да се смее. Колко заразителен беше този смях.

Беше свършила два пъти. Никога не бе мислила, че тези множествени оргазми,

G-точки и мъже, които знаят какво правят, съществуват. Но сега вече знаеше.

Дълбокият му смях, така вбесяващо секси, и споменът за това, което току-що

бяха направили, успяха пак да я възбудят. Тя огледа тялото му и разбра колко

силен беше все още гладът и в двамата. Наистина ли бе възможно да съществува

такава химия между двама души? Глупав въпрос. Разбира се, че е възможно.

– Какво правиш? – попита тя.

– Мисля, че съм мъртъв.

– Има ли нещо за ядене в бърлогата на хищника капиталист?

Беше много гладна. Оказа се, че да си секс богиня е твърде изтощително

занимание.

Ядоха някакви дребни нещица – нещо като тапас с много подправки, пай и

ролца, които миришеха на екзотика.

– Съпругът на чистачката ми е готвач в персийски ресторант – обясни Дейвид. –

Живеят в тази сграда и се грижат за апартамента ми. Тя чисти, пере и глади, а

той ми носи храна от ресторанта. Предимно каквото е останало.

– Това се казват остатъци – каза тя.

Когато вечерта наистина започна да се спуска и навън захладня, той я поведе

към спалнята си на долния етаж и пак се любиха. Беше нежен и груб.

Съобразителен и изискващ. Беше незадоволима и тайничко се усмихваше при

мисълта, че тя, Наталия де ла Грип, утре щеше да изпитва деликатна болка

между краката си. Болка от секс. Болка от него.

После тя се отпусна в леглото и остана напълно неподвижна. Чаршафите и

завивките бяха чисти и изгладени, ухаеха на свежо и на лукс.

– Това е най-красивото легло в целия свят – каза тихо тя.

Дейвид лежеше до нея и галеше кожата ù. Придърпа надолу чаршафа, който се

бе събрал под брадичката ù, и започна бавно да изучава тялото ù с поглед, сякаш

беше произведение на изкуството. Наталия прокара пръст по мускулите на

ръката му. Силното му тяло я караше да се чувства женствена, така както не се

бе чувствала никога досега.

– Винаги ли си знаела, че искаш да работиш в корпоративните финанси? –

попита той и започна да гали косата ù и да разплита кичурите ù, пръснати по

възглавницата.

– Взех решението в Лондон. – Тя лежеше неподвижна, оставила се на грижите

му. От време на време Дейвид се навеждаше и целуваше рамото или ръката ù.

– След икономическия университет?

– Да. – Наталия затвори очи. След като получи дипломата си, работи като

консултант в Ню Йорк. След това замина за Филаделфия, където получи

магистърска степен в „Уортън“ – колежа, в който се обучаваха едни от най-

големите финансови умове в света. И след това целият свят бе отворен за нея. Тя

знаеше, че Дейвид е учил в „Харвард“. Вероятно сам бе платил за обучението си,

докато за нейното бе платено от баща ù. Никога не се бе питала колко струва да

завършиш в „Харвард“ или дори нейния университет, никога не се бе замисляла

колко много бе получила ей така, без усилие.

– И след това? – Гласът му беше тих чувствен шепот и тя осъзна, че се бе

замислила прекалено дълго. Косата ù се бе разпиляла навсякъде около нея.

Наталия отвори очи.

– Лондонската банка ме издири.

– Те назначават само най-добрите.

– Да.

Беше работила няколко години в Лондон заедно с други обещаващи финансови

таланти. Трепеха се като кучета по двадесет и четири часа, всеки ден. Бяха

собственост на банката, можеха да ги изпратят къде ли не с едночасово

предупреждение. Много се бяха отказали, беше им писнало от нечовешките

изисквания, но на нея ù хареса. Най-сетне можеше да приложи на практика

всички свои способности. Насърчаваха я, поставяха нови предизвикателства пред

нея, чувстваше, че е добра в това, което прави.

– Със сигурност знаеш, че повече от деветдесет процента от света на финансите

е населен с мъже, нали? – каза тя.

– Не – отвърна той и плъзна пръсти от шията до корема ù. – Мислех, че има

повече равнопоставеност.

– Да, така е, но само в началото, а после жените някак изчезват от картинката.

– Някои казват, че е така, защото жените са прекалено умни, за да искат да

работят толкова много – каза той, вдигна ръката ù и целуна пръстите ù. Един по

един.

– А други казват, че жените не могат да се справят с такава натовареност,

защото в природата им е да искат някой да се грижи за тях – обясни Наталия.

Колко пъти бе чувала баща си да казва точно тези думи! А майка ù винаги

кимаше в съгласие и добавяше, че тази равнопоставеност е стигнала прекалено

далеч, че сега жените искали да бъдат като мъжете. И че именно затова Йонас я

е напуснал – защото работела като мъж.

– Това са глупости, Наталия. Най-добрите жени работят два пъти по-упорито от

най-добрите мъже. Когато бях в университета, се запознах с някои наистина

много умни момичета. И все повече компании се разбуждат и виждат, че жените

са работна сила, която не бива да се пренебрегва.

Дейвид звучеше така, сякаш всичко, което твърдеше, бе повече от очевидно, и

нещо в нея се скърши, когато осъзна, че досега не е говорила с мъж, който

наистина не прави разлика между двата пола. И това беше толкова възбуждащо.

– Докато растях, обичах да говоря за бизнес и за семейната компания – каза

тя. – Принуждавах братята си да измислят нови стратегии за „Инвестум“. А те

мразеха, когато го правех.

Дейвид вдигна ръката ù и помириса дланта ù.

– Защо не работиш в „Инвестум“? – попита тихо.

– Искам първо да докажа качествата си – отговори тя механично.

И ако успея да докажа, че съм достатъчно добра, то татко ще трябва да ме

покани във фирмата.

Той обърна ръката ù и я целуна. Захапа лекичко кожата ù.

– И после се прибра в Стокхолм. Преди две години – усмихна се той.

Наталия кимна. Тази информация не беше тайна за никого. Всеки можеше да я

намери в Гугъл.

– Джей О беше назначен да управлява офиса тук и ме взе със себе си.

Беше се изнесла от апартамента си в Лондон, в който живееше с хора, които

така и не опозна, защото прекарваше по-голямата част от времето в офиса или на

път. С Йонас се сгодиха в Лондон. Той често хващаше самолета и идваше да я

види.

– По това време годеникът ми живееше в Стокхолм.

– А сега?

Тя обърна глава и го погледна.

– Не. Нямаше да съм тук, ако имаше друг.

Този въпрос леко я разтревожи. Беше помислила, че Дейвид не е обвързан, но

сега си спомни снимката в златна рамка, която видя в хола. Красива блондинка,

много красива дори, а ръката на безкрайно щастливия Дейвид бе преметната

любвеобилно през рамото ù. Всички знаеха, че Дейвид няма семейство. Казваха,

че е имал сестра, но починала много млада при злополука, а родителите му също

бяха мъртви. Коя беше тази руса жена? И какво бе самата Наталия за него? Само

летен флирт. Докато красивата му руса приятелка беше… някъде и правеше…

какво?

Наталия сбърчи вежди. Това не биваше да я тревожи толкова много. Не беше

направила нищо лошо, а и двамата не се бяха споразумявали за каквото и да е.

Само един божествен секс. Ако Дейвид имаше връзка с друга жена, това не беше

нейна работа, нито неин проблем. Защо беше толкова глупава? Защо не можеше

поне да попита?

– Какво има? – попита той.

– Нищо.

– Изчезна някъде за няколко секунди. Кажи ми. – Гледаше я сериозно,

тревожно дори.

Тя пое дълбоко дъх. Е, можеше да събере сили и да си го каже.

– Не спя с кого да е. И мразя да не ми отвръщат със същото. Не знам какво е

това между нас, може би е само секс и може би не е нужно да говорим за това.

Може би не бива да го казвам, но… аз не спя с никой друг.

Дейвид подпря глава на дланта си. Имаше красиви очи. Изглеждаше като

модел. Всичко в него беше красиво, въпреки че беше мускулест. Тялото му беше

като на строителен работник. Момичетата в училището трябва да са го

обожавали.

– Наталия. – Той изчака, докато го погледне в очите. – Това между нас е нещо,

което не съм изживявал с никоя друга жена. Не спя с всяка. Сексуалните ми

връзки са като на всеки друг свободен мъж. Може би дори по-малко. Не знам

какво е това, наистина, но не се виждам с друга. Разбираш ме, нали?

– Разбирам.

– И аз не обичам изневерите – добави той и прокара ръка по челото ù.

– Добре – каза пак и изведнъж се почувства безкрайно щастлива. Примигна и

после се прозя. – Всъщност колко е часът? – Навън почти се бе стъмнило и се

чувстваше напълно изцедена.

– Вероятно си уморена.

– Не мога да остана. Трябва да се прибера, да се преоблека за утре, да взема

някои неща.

– Разбирам. – Дейвид прокара длан през косата ù, показалецът му мина по

веждата ù. Господи, сякаш беше в рая. Наистина беше изморена, физически и

психически, и дори не направи усилие да прикрие следващата прозявка.

– Остани – каза меко той. – Не си отивай. Поспи малко. Ще те събудя рано… ако

искаш.

Беше толкова изкушаващо. И гласът ми беше дълбок, убедителен, грижовен.

– Рано – каза тя. – Не мога да закъснея два дни поред.

– Обещавам.

Две секунди след това вече спеше.

Дейвид спази обещанието си. Събуди я толкова рано, че хладният въздух на

утрото все още ухаеше на роса. Беше по тениска, цветни спортни панталони,

избръснат и дъхът му миришеше на мента. Поднесе ù кафе, силно и черно, и я

гледаше, докато го пие в леглото. После тя си взе дълъг душ, събра намачканите

си дрехи и тръгна към кухнята. Дейвид ù намаза препечената филийка с масло,

пак ù сипа кафе и я наблюдаваше, докато тя минаваше през бизнес страниците

на вестника. После се обади да извика една от колите си, подаде ù чантата,

прегърнаха се, целунаха се само веднъж, казаха си довиждане и петнадесет

минути по-късно Наталия вече беше в коридора на сградата си.

19

Сряда, 2 юли

Когато Наталия си тръгна, Дейвид закрачи неспокойно из апартамента си.

Споменът за смеха и за страхотния секс витаеше из стаите като ехо или красив

аромат.

Не беше планирал това да се случи и не можеше да продължава. Беше тотална

лудост. Обратното броене беше започнало.

Чрез фиктивни компании и брокери вече имаха достатъчно акции. Някой

вече трябваше да започне да се пита какво става, толкова много нови

акционери, такова необичайно движение, със сигурност на някой вече му беше

светнала червената лампичка. Оставаше вероятно около седмица, максимум

десет дни. Знаеха, че рано или късно нечий радар щеше да ги засече. Нямаше

никакво значение. Но само дванадесет дни или може би две седмици, преди да

излязат с официално съобщение в пресата, това, което току-що бе направил,

беше пълна лудост. Но… защо нямаше усещането, че е лудост? Защо му се

струваше… фантастично!

Дейвид спря чак в хола. Погледна снимката в златната рамка. Не бе помислил

за това. Дали Наталия я бе видяла? Дали се бе питала коя е?

Най-вероятно. Трябваше да се сети още когато бе започнала да говори за

изневери.

Не можеше да ù каже толкова много неща. Толкова много неща не би разбрала.

И това го накара да се почувства мръсен и нищожен.

Харесваше Наталия. Не беше някоя нищо неозначаваща непозната.

Изумително секси жена, с която очевидно не можеше да скъса, макар че имаше

около един милион причини да го направи.

Той погали с един пръст щастливото лице на русата жена. Трябваше да ù се

обади, да се обади на Каролина! И без друго беше започнала да побеснява, че се

бе отдръпнал от нея. Трябваше да възвърне контрола си върху всичко. Тази

лудост с Наталия трябваше да приключи.

Това беше единственото правилно решение.

Мамка му.

20

Събота, 5 юли

– Не сме заедно, но правим секс – каза Наталия и се изправи върху седлото си.

Красивата ù кобила Лъвли с кафява козина изцвили нежно. – Така че не, нямам

никаква представа. Така ли е прието в днешно време?

Аса вече се беше настанила на гърба на сивия си кон и държеше юздите.

– Не си родена през петдесетте, нали? Да, така е прието в наши дни. В двадесет

и първи век. Трябва да опипваш пътя пред теб крачка по крачка. Или да се

чукате още малко и после – кой от където е.

Наталия се размърда върху седлото. Това беше адски объркващо. Огледа се.

Овцете бяха на моравата с малките си. Водата блещукаше зад полетата и

пасищата. Жълтият замък се падаше вдясно.

Питър и жена му сервираха шери на терасата, преди да започне обядът, но на

Аса и Наталия благосклонно им беше позволено да отидат да пояздят.

– Кога хората са започнали да живеят така? – попита Наталия и подкани Лъвли.

– И е все така добър в леглото? – попита Аса през рамо.

– Изключително добър.

– Може ли да проведе един нормален разговор?

– Дори не можеш да си представиш. Никога не съм срещала по-добра компания

за разговор.

– Наталия, сладка моя, не можеш ли просто да изчакаш да видиш как ще се

развият нещата?

– Предполагам. Не че имам друг избор.

Наталия и Дейвид не се бяха виждали от сряда сутринта, когато тя си тръгна от

тях. Вече беше събота. Беше ù изпратил едно съобщение, което беше вежливо и,

откровено казано, напълно безлично. Тя му отговори и после той ù писа, че през

следващите няколко дни се налага да пътува. Тя не попита къде отива, не се

обади повече, а после дойде уикендът и тя беше по-объркана отвсякога. Нима

всичко бе приключило?

– Всеки път когато се видим, имам усещането, че е за последно. И после той се

обажда или ме намира и пак е изумително, и… не знам как да разбирам всичко

това.

– Много драма вкарваш – каза Аса. – Не си с предменструален синдром или

нещо такова, нали?

Аса беше облечена в съвсем нов костюм за езда, което беше в пряко нарушение

на правилата на аристокрацията за езда да обличат поизносени дрехи. Купуваше

си нови дрехи и изобщо не ù пукаше кой какво си мисли.

– Ако питаш нашите, аз съм с предместруален синдром през цялото време –

отговори горчиво тя и огледа фасадата на замъка. Беше толкова красив. Гърдите

ù се свиха от носталгия, докато го гледаше. Вече триста години замъкът беше

част от семейството ù. В стаите му бяха спали крале. Наталия бе прекарала най-

щастливите мигове в живота си точно тук. С конете, с другите животни и с

децата, които живееха в района. Замъкът бе даден на Питър да живее в него със

съпругата си. Това стана веднага след сватбата им миналата година.

Днес всички бяха тук – освен Александър, разбира се. Родителите ù, Питър и

Луиз и Аса, която беше като член на семейството. Майките на Аса и Наталия

бяха приятелки от деца. Двете момичета също стана приятелки, въпреки

четирите години разлика помежду им. Когато родителите на Аса загинаха в

челна катастрофа, Аса – едва тийнейджър – се премести да живее с Де ла Грип.

Спеше в стаята за гости, плачеше във фотьойла на Наталия и измъкваше алкохол

от барчето. А сега работеше за баща ù. Идваше на вечеря или обяд няколко пъти

в месеца тук или в дома на родителите ù в Дюрсхолм.

– Хей, мога ли да отседна при теб, докато съм в Бастад? – попита Наталия. –

Джей О ме изкомандва да отида, но не искам да оставам при родителите си.

Алекс се връща, а той винаги получава стаята за гости. А Луиз ще оглежда

цветята в градината и ще размишлява какво ли друго може да наследи.

– Луиз е вероятно най-противният човек, когото някога съм срещала – съгласи

се Аса. – Дори Питър не заслужава да бъде женен за такава пепелянка. Странно,

че още не е забременяла. – Аса млъкна и погледна гузно към приятелката си. –

Извинявай. Много несъобразително от моя страна. И за да ти докажа, че

наистина съжалявам, можеш да останеш в моята стая за гости. Можеш да я

ползваш за любовно гнезденце. Той ще ходи ли?

– Дейвид ли? Нямам никаква идея.

Защото не обсъждаме бъдещето. Защото така правят хората в наши дни. Как

мразя тези модерни отношения.

– Чудя се дали ще доведе дебелоглавия си партньор.

– О боже, още ли не сте се видели?

– Защо да се виждаме? Чула ли си нещо? Дейвид ли е казал нещо?

– Защо просто не му се обадиш?

– Не, той може да ми се обади, ако има някакъв интерес – каза презрително

Аса. – Всяка вечер съм на среща с различен мъж. Нямам време да се

интересувам от Майкъл. – Тя нагласи шапката си за езда и вдигна брадичка. – И

по всичко личи, че и аз не го интересувам, нали?

– Разбира се, това може да се обясни факта, че се държиш като снобарка

последния път, когато се засякохте – посочи Наталия. Аса се изкиска:

– Този секс, който правиш напоследък, никак не е подобрил социалните ти

умения. В случай че не си забелязала, Майкъл беше този, който се държа лошо.

Ако иска нещо, може да се свърже с мен.

– Какво стана с „така са нещата в двадесет и първи век“?

– Ако питаш мен, двадесет и първи век е силно надценен.

Амин за което, помисли Наталия.

Амин.

*

Около масата бяха седнали шестима души. Предястие, супа и плодове.

– Обичаме простите неща – каза гордо Луиз, когато една възрастна жена, която

живееше в района, донесе красивия антикварен порцелан и полираните

сребърни подноси с местни деликатеси.

Питър седеше до майка им и Наталия дочуваше части от разговора им, докато

опитваше супата, която всъщност се оказа много вкусна. Разбира се, Луиз не

беше приготвила нищо сама, но имаше добра готвачка. Местното население от

векове даваше своя принос в добруването на своите благородници и спомагаше

за комфорта им. Като спомен от феодалните времена, които всъщност бяха

официално отминали едва преди половин век.

– Ожени се за някаква много млада и сега ще трябва да я търпим на всяко

парти. Толкова е нелюбезно да караш всички останали да приемат такъв човек

насила и да се съобразяват с тях.

Питър кимна с разбиране. Това правеше най-добре – съгласяваше се. Разговорът

се завъртя около това кой ще идва в Бастад и кой си заслужава да бъде видян.

Роднини, бракове, връзки, образование, всичко, което си струваше според тях.

Гласът на Питър беше тих, той се съгласяваше с всичко. Когато сервираха

първото предястие, разговорът се обърна от партита и хора към бъдещето.

Цялото ù тяло се стегна. Не след дълго майка ù щеше да зададе обичайния

въпрос – какви са плановете ù за бъдещето, за връзка, после щеше да последва

напомняне, че не става по-млада. Ако не беше толкова дразнещо, Наталия би се

смяла от сърце – толкова еднообразно, всеки път едни и същи теми, едни и същи

имена, едни и същи изречения.

– Така и не разбрах защо Наталия и Йонас трябваше да се разделят – каза най-

неочаквано майка ù с плашеща точност. После отпи внимателно от виното и

остави чашата на масата. Русата ù коса лъщеше. – Бяха толкова подходящи един

за друг – продължи тя, без да се обръща конкретно към някого. – Всички мои

приятелки споделят мнението ми. Толкова съжалявах, когато видях края на тази

връзка.

Понякога Наталия си мислеше, че още с раждането си е била голямо

разочарование за майка си. В началното училище в класа ù беше записано едно

от децата на кралското семейство, но тя така и не се научи как да общува с хора

от тези кръгове. В пансиона не се държеше като останалите момичета, не бе

разширявала контактите си и ходеше на балове само ако беше абсолютно

задължително. В професионалния си живот беше решила да гради кариера,

вместо да изкара някой нагледен курс да тръгне на лов за подходящия мъж.

Единственият път, когато майка ù беше горда и доволна от нея, беше, когато се

сгоди за Йонас. И после прие раздялата им като лична обида и не проговори на

Наталия няколко месеца. Всъщност майка ù винаги реагираше по този начин,

когато някой или нещо я разочароваше. Замразяваше всякакви контакти и

игнорираше. Така беше, откакто се помнеше – майка ù я наказваше с мълчание.

Просто вземаше любовта си, лишаваше я от себе си. Нямаше начин да се

защитиш срещу такова поведение и последиците оставаха като малки

незарастващи рани.

– Да, Наталия, лошо е за теб, че не си все още с Йонас – каза високо Аса и леко

завали думите. – Не за теб, а заради семейството.

– Това е моето мнение – каза студено майка ù. – И аз има право да го споделя.

Аса погледна Наталия окуражително. Кажи им, кажи им защо те заряза, молеха

я очите ù. Беше толкова низко от негова страна.

Наталия поклати предупредително глава.

Аса изпразни чашата си и си наля сама. Наталия стискаше сребърната вилица.

Обядът почти свършваше и после можеше да си иде у дома.

– Чух, че си обядвал с Джей О – каза Питър на баща си. Наталия наостри уши.

– Обсъждахме сливането – отвърна баща ù, без дори да я погледне.

– Срещали сте се без мен? – попита тя и сложи ръце в скута си. Наблюдаваше

баща си с уважение и внимание, без да се издава колко смазана и пренебрегната

се почувства в този момент. От баща си и от шефа си.

Обичаше баща си, но вече няколко пъти бе постъпвал така спрямо нея и всеки

път се чувстваше все по-неприятно. Последният път беше преди две години.

Наталия бе кандидатствала за престижна позиция в „Свенска банка“, където

баща ù беше председател на борда на директорите. Беше позиция с много

отговорности и включваше всичко, за което Наталия бе придобила квалификация,

но така и не бе назначена. После чу по други канали, че именно баща ù бе

отхвърлил кандидатурата ù. Когато започна да рови за повече информация, ù

подшушнаха, че аргументът му бил, че е прекалено млада и че не искали да

дават място на някой от семейството. После обаче позицията беше дадена на

мъж, който се оказа само две години по-голям от нея, при това братовчед на Де

ла Грип. След това реши да си направи портфолио и да търси работа извън

„Инвестум“ и прие поканата на Джей О. Тя разбираше, че баща ù е от друго

поколение. Разбираше, че от чисто професионална гледна точка сигурно е по-

удобно да говори само с шефа ù. И въпреки всичко я болеше. И чисто

професионално погледнато, това не помагаше за спомогнало за кариерата ù.

– Не знаех, че трябва да ти давам отчет с кого се срещам – каза баща ù.

– Разбира се, че не – отговори тя възможно най-спокойно, – но сделката е моя.

Трябваше да знам. Какво сте обсъждали?

Баща ù остави приборите си.

– Говорихме колко се притесняваш за всичко. Ако не можеш да се справиш с

такива големи сделки, не се захващай изобщо.

– Аз… – започна Наталия, но майка ù я прекъсна.

– Ето точно това е причината да твърдя, че тези неща трябва да се решават от

мъжете – прекъсна я майка ù и после деликатно попи ъгълчетата на устата си. –

Ние дамите имаме други задачи в този живот.

Луиз ù се усмихна в съгласие.

Аса се изсмя тихо и погледна Наталия в очите. И двете мразеха тази пасивно-

агресивна страна на женствеността.

– Жените са по-емоционални – продължи да упорства майка ù. Това беше

любимият ù аргумент. Това и „здравия разум“. После погледна към Луиз, която

пак се съгласи. – Убедена съм, че феминистките са много нещастни жени.

Мъжемразки.

Луиз се засмя и се пресегна за чашата си, така че всички да видят блестящия ù

годежен пръстен и сватбената ù халка. Наталия беше убедена, че го правеше

нарочно – да им натрие носа. Вижте ме, омъжена съм, защото в нейния свят да

се омъжиш добре беше най-високото постижение.

– Не съм притеснена – започна пак Наталия. – Просто казвам, че трябва да се

внимава повече, татко. – Опита се да прозвучи делово и разумно. – Искам всичко

да мине гладко. Надявам се да се съгласиш с това и разчитам на разбирането ти –

усмихна се тя.

Уви, баща ù беше набрал скорост.

– Има разлика между това да си внимателен и да си несигурен. Понякога се

налага да действаш, а не само да седиш и да зяпаш в една точка в монитора.

„Свенска банка“ е силна. Датчаните ще направят доста пари от това сливане.

Няма причина да се проточва до безкрай. Обядвах с Джей О, защото исках да се

уверя, че женското нестабилно настроение няма да попречи точно тогава, когато

нещата стават сериозни. Това е нещо реално, Наталия. Не е някаква измислица в

интернет. – Юмрукът му се стовари върху масата и Наталия подскочи. – Това

са реални сделки, които изграждат държавата ни. Така ми е писнало от тези

феминистки глупости. В крайна сметка, ние мъжете сме в този бизнес от векове,

независимо какво мислят съвременните жени и какво се опитват да докажат.

Винаги едни и същи глупости.

Наталия реши да се съсредоточи върху храната си. Темата за жените в бизнеса

беше крайно чувствителна за баща ù, а тя искаше да може сама да избира

битките си.

Преди няколко години най-големият конкурент на „Свенска банка“, „Нордбанк“,

беше назначил нов главен изпълнителен директор – Мег Сандберг. Баща ù най-

открито бе критикувал избора. Беше излязъл в пресата с официално изявление, в

което обясняваше защо изборът на „Нордбанк“ бил крайно неудачен. В отделни

разговори с познати и колеги се бе подигравал на вида ù на мъжкарана и на

пълната ù липса на вкус за стил и мода – нещо, което не се отнасяше за

способностите ù да управлява компания. Мег Сандберг обаче се доказа като

изключително голям професионалист, спечели доверието на борда с открития си

и свободен начин на общуване с хората и червенокосата изпълнителна

директорка с лош вкус за дрехи бе довела „Нордбанк“ до огромен успех. Наталия

беше сигурна, че това е една от причините баща ù да натиска толкова много за

това сливане, по което работеха с Джей О – просто искаше „Свенска банка“ да

заеме своето лидерско място.

– Грижа ме е за „Свенска банка“ и „Инвестум“, също и за всеки един, седнал на

тази маса. Знам какво означава това за теб, татко – каза Наталия. – В мен има

точно толкова твоя кръв, колкото и в Питър и Алекс – каза тя с усмивка, за да

обере грубостта от твърдите си думи.

Аса премигна и вдигна чаша за тих тост, но баща ù не искаше дори да я

погледне и Наталия беше на ръба да избухне, провокирана от откритото му

пренебрежение. Знаеше, че не е добра идея да е тук тази седмица.

– Говорих лично с председателя на датския борд – каза баща ù на Питър. – Той

ме увери, че всичко върви добре. Не се притеснявам за нищо.

– Значи не само с Джей О си говорил зад гърба ми? – Мамка му! Как можеше да

подронва авторитета ù?

Дори Питър се усети и за секунда видя болка в очите му. Ако Наталия нямаше

подкрепата на Густав поне за пред хората, никой нямаше да ù има доверие. Тя

стисна чашата си.

– Доколкото ми е известно, никога не съм имал нужда от разрешението ти да

проверя какво става с моя сделка – каза баща ù със зловеща усмивка, сякаш

целият този разговор беше някаква шега. Наталия бе свикнала с тактиките му да

доминира, беше свикнала да се вижда с мъже като него и по някакъв начин да се

справя с тях, но когато цялото ù семейство застанеше срещу нея, това винаги

предизвикваше повече емоции.

– Не, но това е моя сделка – каза тя. – Аз ръководя проекта и е малко странно да

правиш неща зад гърба ми. – Положи едно от най-големите усилия в живота си и

му се усмихна приятелски, но сковано. – Какво си му обещал?

– Престани! Няма какво повече да се обсъжда.

– Скъпи, не може ли да говорите за бизнес, след като ние, момичетата, станем

от масата? – помоли майка ù и погледна Наталия многозначително. – Всичко това

вече отиде твърде далеч.

– Всичко това? – каза рязко Наталия.

– Жените трябва да бъдат жени. Не могат да бъдат като мъжете. Само това

казвам. Не виждаш ли как си изпускаш нервите и ни пречиш да се нахраним?

Правата на жените стигнаха твърде далеч.

– Майко, сериозно ли говориш? Как е възможно правата на жените да са

отишли твърде далеч? Прекалено много равенство? С кого? – попита Наталия.

– Сега изведнъж нямам право и на мнение ли? – попита Ебба де ла Грип и се

огледа. – Преди години всичко беше така хубаво. Мъжете се занимаваха с бизнес,

ходеха на лов и бяха мъже. А жените бяха жени. Не разбирам защо нещата не

можеха да си останат същите.

През целия си живот Наталия бе ненавиждала и тази традиция – мъжете

оставаха в хола да говорят по работа, а жените се оттегляха във всекидневната да

обсъждат кетъринга и предучилищните си години. Сякаш живееше в

деветнадесети век.

– Това е една толкова хубава традиция – продължи майка ù. Луиз се наведе

напред и я потупа по ръката.

Наталия не каза нищо повече. Нямаше някакъв смисъл. Цял живот бе водила

една и съща битка. Погледна към Питър, но той веднага избегна очите ù. Никога

не би я защитил пред баща им. Луиз се изкикоти тихо и прошепна нещо в ухото

на майка ù, която кимна. Ебба и Луиз бяха на едно мнение – жените просто не

бяха биологично подходящи за бизнес.

Наталия изчака, докато разтребят масата. Аса бе потънала в ужасно мълчание.

Майка ù и Луиз бърбореха с тихи женствени гласове. Баща ù говореше нещо в

ухото на Питър и той слушаше внимателно. Наталия погледна брат си, после

жена му. Бяха седнали толкова далече един от друг, сякаш не си принадлежаха.

Но после си помисли колко щастлива изглежда Луиз, след като се омъжи за брат

ù. Сякаш цял живот бе чакала да стане господарката на имението, да организира

лов, риболов, да се грижи за колекцията картини и произведения на изкуството.

Но Питър изглеждаше уморен, някак посивял. Сякаш през цялото време се

опитваше да догони събитията, но не успяваше. Той работеше в града с баща им

и вечер караше чак до имението. Имаха много социални задължения, домът им

често се появяваше в списанията като образец на висок стандарт на живот и

Луиз бе известна с вечерните си партита и обеди. Тя наистина живееше

мечтания живот, но понякога Наталия се питаше дали Питър не плаща цената,

като съобразява всяко едно свое действие с мнението на хората.

– Дейвид Хамар е пак в града – каза внезапно Питър и Наталия заслуша с

повишено внимание. Питър дръпна вратовръзката си и направи кисела

физиономия. – Видях го онзи ден.

Баща ù се навъси, но не каза нищо.

Сърцето на Наталия направи тройно салто. Със сигурност това не беше първият

път, когато името му се споменаваше в този дом, но преди за нея той бе само

един от многото новобогаташи, за които винаги се говореше лошо и които бяха

дълбоко презирани. Тогава Дейвид Хамар не беше човекът, с когото Наталия бе

спала. Не беше мъжът, с когото бе преживяла толкова интимни мигове. Тя

погледна към Аса, която само сви рамене.

– Господи, колко е вулгарен този човек – каза Луиз.

– Проклет паразит – обади се баща ù. – Никога не е знаел къде му е мястото.

– Скъпи, не учихте ли с него в „Скогбака“? – попита Луиз с изкривено от злоба

лице. Ето, с това се бе сблъсквал Дейвид всеки ден там. Презрение и груби

намеци.

– Беше на стипендия. Бяха го взели като благотворителен случай – обясни

Питър.

– Майка му не работеше ли в някакъв бар? – попита пак жена му. – И спяла с

директора на училището – изсумтя с ненавист тя. –Типичната низост от страна на

нисшата класа.

Питър поклати глава:

– Това момче така и не разбра какви са правилата.

– Доста се е издигнал – вметна рязко Наталия и погледна Луиз с отровен

поглед. – И със сигурност не е отговорен за това, което е правила или не е

правила майка му.

Луиз повдигна вежда, но не каза нищо.

– Печели пари на гърба на почтени хора – обади се баща ù. – И най-лошото е, че

съсипва компании, които другите градят.

– Действа по правилата като всички останали – посочи Наталия. – И е добър в

това, което прави.

– Той е безскрупулен и късоглед. Не се налага да си кой знае колко добър, за да

правиш такива безобразия.

– Някои хора не заслужават да пилееш енергията си по тях – каза майка ù. –

Това животно е един от тях. Нека не разваляме повече тази прекрасна вечеря,

която Луиз е приготвила.

– Но… – опита се да възрази Наталия.

– Достатъчно, Наталия – прекъсна я баща ù строго.

Тя примигна, но знаеше, че няма смисъл да се ядосва повече – никога нямаше

да спечели. И беше сама срещу всички. Дори Аса не се намесваше в подобни

дебати. Майната им на всички.