Сбогуване

Юли 2006

Пет решаващи минути

Седи от другата страна на бюрото. Мястото до нея е празно.

— Вече не знам — казва. — Просто не знам.

Притиска с длани слепоочията си, надявайки се мозъкът й да не се пръсне.

— Както решиш — отвръща жената.

Това е тяхната тайна.

И ТОГАВА

Вторник, 1 август

07:25

— Не мога да дишам — прошепва тя.

Горещите му пръсти обхождат ребрата й, топлината им прониква през кожата до вледенените й дробове. Той я прегръща. Целува я. Диша вместо нея. Чрез нея.

Помага й да забрави.

После я приканва:

— Тръгваме. Хайде. Още сега.

Тя се подчинява.

По време на тричасовото пътуване наблюдава през полузатворени клепачи неясните очертания на ръцете си, скръстени в скута. Преструва се на заспала. Не е съвсем сигурна защо. Просто попива тишината. И дълбоко в себе си знае.

Знае, че той

и всичко това

не са решение на проблема й.

Започва да се досеща кое е.