Шест гроба преди Мюнхен

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Рогън не се забави в Рим и веднага взе самолета за Будапеща. Артър Бейли спази обещанието си — и визите бяха готови.

Рогън изпи немалко чаши уиски по време на полета. Не можеше да забрави какво му каза Генко Бари. Значи Кристин е умряла при раждане… Така ли са викали всички жени, които природата бе погубила, докато раждат децата си още от началото на човешката история? А безмилостният гад Клаус фон Остен е записвал писъците й. Само пристрастен към злото изверг би могъл да постъпи толкова нечовешки.

Майкъл дори забрави собственото си чувство за вина, докато си представяше с какво върховно удоволствие ще убие фон Остен. Чудеше се дали да не отложи и екзекуцията на Пайерски, но вече пътуваше към Будапеща, а Бейли бе подготвил всичко там.

Рогън се подсмихна кисело. Знаеше нещо, за което агентът не подозираше.

От летището в Будапеща Майкъл се запъти директно към американското консулство, без да е изтрезнял докрай. Влезе и поиска да извикат преводача, както му бе заръчал Бейли.

Нисък изнервен мъж с мустаци като четка го пусна в коридора към служебните помещения.

— Аз съм преводачът. Кой ви изпраща?

— Един общ приятел. Артър Бейли.

Дребосъкът се шмугна в най-близката стая, върна се след малко и каза нерешително:

— Господине, елате с мен, моля ви. Ще ви запозная с човека, който ще ви помага.

Вътре ги чакаше як мъжага с оредяваща коса. Раздруса ръката на Рогън и се представи с името Стефан Вроцк.

— Аз съм този, който ще ви съдейства. Нашият приятел Бейли настоя да се заема лично, за да успеете в мисията си.

Той махна величествено с ръка и преводачът побърза да излезе. Щом останаха насаме, Вроцк заговори високомерно:

— Прочетох сведенията за вашия случай и получих подробни указания. Знам какво сте направил досега и какви са плановете ви.

По тона му личеше, че никога не би се усъмнил в способностите и знанията си. Явно преливаше от самочувствие. Майкъл се изтягаше в креслото и го слушаше, а Вроцк продължи:

— Задължително е да разберете, че тук — зад Желязната завеса, условията са коренно различни. Не се заблуждавайте, че можете да си позволите досегашната дързост. Миналото ви като разузнавач през войната показва, че сте склонен към безразсъдство. Унищожили са групата ви, защото сте забравил за елементарни предпазни мерки. Не е ли така?

Той се усмихваше снизходително, а Рогън го зяпаше с все същото равнодушие. Вроцк позагуби малко от своята самоувереност, но не и от надменността си.

— Ще ви насоча към Пайерски — ще знаете къде работи, какви са навиците му, как го охраняват. С екзекуцията ще се заемете сам. Ще се погрижа след това да бъдете изведен от страната. Първо обаче да се разберем, че няма да правите нищо без мое одобрение. И ще приемете без никакви уговорки и възражения моя план как да напуснете Унгария, щом свършите работата си тук. Разбрахте ли?

Рогън усещаше как главата му натежава от прилива на гняв.

— О, да, разбирам — отвърна той. — Всичко разбирам от край до край. Работите за Бейли, нали?

— Да — потвърди Вроцк.

Рогън се ухили.

— Ами добре, ще изпълнявам заповедите ви. И ще ви казвам предварително какво ще правя. — Той прихна отново. — Сега ми покажете къде мога да докопам Пайерски.

Вроцк му се усмихна с бащинска снизходителност.

— Първо да ви настаним в хотел, където ще бъдете в безопасност. Дремнете, възстановете се… Вечерта ще опитаме гозбите в „Черната цигулка“. Там ще видите Пайерски. Всеки ден отива в заведението да вечеря, там играе шах, вижда се с приятелите си. Това му е леговището, както казвате в Америка.

Вроцк го заведе в хотелче на глуха уличка. Майкъл пусна багажа си на пода, тръшна се в мекото кресло и се зае със собствените си планове. Мислеше и за Вента Пайерски — унгареца с мечешкото туловище. Спомняше си всяка негова постъпка в мюнхенската Съдебна палата.

Въпреки че огромното, червено и покрито с брадавици лице напомняше глиганска зурла, Пайерски беше някак си нехаен в своята жестокост, а понякога правеше малки добрини. Спираше разпита, за да даде на Рогън чаша вода или цигара, понякога пускаше в дланта му ментови бонбони. Майкъл вече беше разбрал, че унгарецът се е нагърбил с класическата роля на „доброто ченге“ — този коварен похват често отваряше устите на хора, които иначе не биха се разприказвали за нищо на света. Въпреки това не можеше да потисне чувството си на благодарност.

Каквито и подбуди да имаше Пайерски, тръпчивата сладост на бонбоните беше истинска, цигарите носеха облекчение като вълшебен дар на съдбата.

Тогава защо да не го пощади?

Спомняше си кипящата енергия на грамадния унгарец, нескритото му влечение към всякакви плътски наслади. За Пайерски всяка хапка или глътка бяха малка радост. Но и той се смееше, докато Ерик Фрайзлинг пристъпваше безшумно зад гърба чу. Пайерски очевидно се радваше и на убийството му…

Рогън не можеше да забрави и още нещо — първия път, когато му пуснаха от съседната стая записа с писъците на Кристин. Тогава се беше сгърчил на стола и умоляваше мъчителите си. А Пайерски излезе бодро от стаята за разпити, но от прага весело му подхвърли:

— Ей сега ще я накарам да се развика от удоволствие, а не от болка.

Майкъл въздъхна.

Всички те си бяха изиграли ролите добре.

Гавреха се с него както си искаха.

Само в едно се провалиха — не успяха да го убият.

Сега беше негов ред да изникне внезапно от мрака и да им навлече мъки и смърт.

Сега на него се падаше да знае и да вижда всичко, а на тях — да гадаят и да се страхуват какво ще им донесе утрешният ден.