Артър Бейли крачеше неспирно из комуникационния център на ЦРУ, скрит в американски армейски щаб недалеч от Мюнхен.
Рано сутринта бе изпратил кодирано съобщение, в което обясняваше подробно плетеницата около Рогън и фон Остен. Накрая даваше своята препоръка организацията, за която работеше, да не предприема никакви действия.
И сега чакаше нетърпеливо отговора.
Получи го малко преди пладне.
Куриер веднага го отнесе за разшифроване в свръхсекретното помещение, където малцина имаха достъп.
След половин час съобщението беше в ръцете на Бейли, който го препрочиташе стъписан. Заповядваха му да осигури необходимата охрана на фон Остен и да уведоми германската полиция за намеренията на Рогън. Представяше си толкова плачевни последствия, че реши да използва кодирана радиовръзка.
Кодовото име под съобщението беше на Фред Нелсън — стар познат на Бейли от предишни операции в Германия. Надяваше се да го убеди, а трябваше да бърза.
Ами ако Рогън вече се промъква към съдия фон Остен?
Минаха десет минути, докато повикат Нелсън.
Щом се представи, Бейли започна сдържано:
— Хора, вие изобщо знаете ли какви ги вършите? С тези заповеди, които ми изпратихте, можете направо да взривите политическото статукво тук.
Гласът на Нелсън остана хладен и безразличен.
— Решението е взето от най-големите шефове и е съгласувано с Държавния департамент. Просто изпълнявай заповедите.
— Ама те са се побъркали! — възкликна Бейли от досада.
Нелсън явно долови тревогата му и го съжали.
— Онази подробност, която те притеснява… — Той се запъна. — В момента правим необходимото, за да нямаме проблеми.
Говореше за писмата, които Рогън бе изпратил до свои приятели в Щатите.
— Разбирам — увери го Бейли. — И какво правите по-точно?
— Още след първия ти доклад събрахме пълно досие за него. Осведомени сме за всеки, на когото би могъл да пише. Ще прехванем и конфискуваме всяко негово писмо до тях.
Бейли се изненада.
— И това ли можем да правим безнаказано в Щатите? Изобщо не се сетих…
— Щом опира до националната сигурност, можем да правим каквото си поискаме — ехидно напомни Нелсън. — Този тип ще позволи ли да го хванат?
— Не.
— Добре ще е да сме сигурни в това — натърти Нелсън и прекъсна разговора.
Бейли се наруга мислено за това обаждане. Наистина трябваше просто да изпълнява заповедите. Знаеше какво иска от него Нелсън — да се погрижи Рогън да не бъде заловен жив.
Влиятелни хора в Щатите не искаха той да се разприказва за фон Остен.
Бейли се качи в чакащата го кола и каза на шофьора да кара право към Съдебната палата в Мюнхен. Надяваше се, че Рогън още не е направил нищо. Искаше да вземе и Вроцк, за да отидат заедно в пансиона и да се справят веднъж завинаги с проблема Рогън.