Шпионите на Собек

Послеслов

За съпротивата на Нубия срещу египетското управление знаем от историята. Бунтовете и заговорите били нещо обичайно. Опитите на идващите един след друг фараони да разширят своята власт в Нубия били основна характеристика на египетската политика. Накрая, през последните 1000 години пр.Хр., Нубия получила своето възмездие — избухнало успешно въстание и нубийските въоръжени отряди се придвижили на север, за да окупират Тива и да основат нубийска династия в Египет. Едно от големите противоречия при изучаването на египетската история е това, че ние знаем толкова малко и същевременно толкова много. Египтяните дълбоко се интересували от живота; те се уповавали на добрата съдба и вярвали, че всеки трябва да бъде щастлив. Затова и не били склонни да експонират тайните на това, което аз описвам като тъмната страна на египетския живот с неговите неприятни страни. Тяхната реакция на всичко позорно и безчестно се ограничавала в damnatio memoriae — просто да игнорират лошото, като му се сложи кръст и се забрави, без никога повече да се споменава. Предателствата и заговорите обаче все пак си оставали съществена част от политиката. Несъмнено Хатусу се е сблъсквала с конспирация след конспирация. Знаем от археологията и писмените сведения, че това е било точно така. Тя сигурно е била особено уязвима като жена фараон и също така сигурно е имало мнозина, които са били против нея само заради този факт.

Поради същото това отношение на египтяните към неприятната страна на нещата от историята липсват достатъчно сведения и за подземния живот на Тива, който със сигурност е съществувал. Героите, описани в този роман, са част от един огромен град, който, както и другите подобни, е имал оживен подземен живот. Най-добрият пример за това — който египетските авторитети трудно биха могли да пренебрегнат и задраскат — било плячкосването и мародерстването на гробници. Египет бил много богата страна — съкровищата на неговите гробници и контролът на оживените му пазари винаги привличали апетити.

Пол Дохърти