Шутът на кралицата

Лятото на 1548

Момичето, кикотещо се и превъзбудено, тичаше из обляната от слънцето градина, бягайки от пастрока си, но не толкова бързо, че той да не може да я хване. Мащехата й, седнала в една беседка, заобиколена от напъпили червени рози, зърна четиринайсетгодишното момиче и красивия мъж, които се гонеха около широките стволове на дърветата по меката трева, и се усмихна, решена да вижда само най-доброто у двамата: момичето, което отглеждаше, и мъжа, когото обожаваше от години.

Той сграбчи подгъва на развяващата се рокля на девойката и за миг я придърпа към себе си.

— Глоба! — каза той, приближил мургавото си лице към поруменелите й бузи.

И двамата знаеха каква ще бъде глобата. Тя се изплъзна от хватката му като живак и се отдръпна към далечния край на украсен с орнаменти шадраван с широко кръгло корито. Тлъсти шарани плуваха бавно във водата: възбуденото лице на Елизабет се отрази на повърхността, когато се наведе напред и подразни мъжа:

— Не можете да ме хванете!

— Разбира се, че мога.

Тя се наведе ниско, така че той да може да види малките й гърди в квадратното деколте на зелената рокля. Почувства очите му върху себе си и руменината по бузите й се сгъсти. Той я гледаше, развеселен и възбуден, докато вратът й порозовя.

— Мога да те хвана, когато поискам — каза той, мислейки си за сексуалното преследване, което завършва в леглото.

— Хайде тогава! — възкликна тя, без да знае точно за какво го подканва, но съзнавайки, че иска да чуе стъпките му в тревата зад нея, да усети ръцете му, протегнати да я сграбчат; и повече от всичко друго, да почувства тези ръце около себе си, как я придърпват към омайващите очертания на тялото му, бодливия допир на бродерията на късия му жакет до бузата й, бедрото му, притиснато към краката й.

Тя нададе лек писък и отново се втурна надолу по алея от тисове, където градината в Челси се спускаше надолу към реката. Кралицата, усмихната, вдигна очи от ръкоделието си и видя обичната си доведена дъщеря да тича бързо между дърветата, следвана само на няколко крачки от красивия й съпруг. Отново сведе поглед над ръкоделието и не го видя как улавя Елизабет, завърта я, обляга я назад на червеникавата тънка като хартия кора на тисовото дърво и затиска с длан полуотворената й уста.

В черните очи на Елизабет припламна възбуда, но тя не се възпротиви. Когато осъзна, че няма да изпищи, той отдръпна ръката си и наведе тъмнокосата си глава.

Елизабет почувства лекото бързо плъзване на мустаците му по устните си, усети замайващия мирис на косата и кожата му. Затвори очи и наклони глава назад, за да поднесе към устата му устните си, шията си, гърдите си. Когато усети острите му зъби да бръсват леко кожата й, тя вече не беше кикотещо се дете, беше млада жена в разгара на първите си желания.

Той внимателно отпусна хватката си около талията й и ръката му се прокрадна нагоре по стегнатия корсаж до деколтето на роклята й, където можеше да плъзне пръст надолу по бельото, за да стигне до гърдите й. Зърното на гърдата й бе твърдо от възбуда: когато той го потърка, тя нададе лек стон от удоволствие, който го накара да се разсмее при мисълта колко предсказуемо бе женското желание: дълбок смях, избликнал от дъното на гърлото му.

Елизабет се притисна към тялото му, чувствайки как в отговор бедрото му се провря напред между краката й. Изпитваше чувство, подобно на завладяващо любопитство. Копнееше да узнае какво може да последва.

Когато той понечи да се отдръпне от нея, сякаш за да я освободи, тя обви ръце около гърба му и го придърпа отново към себе си. По-скоро почувства, отколкото видя как Том Сиймор се усмихва, доволен от съучастието й, когато устните му отново покриха нейните и езикът му, деликатно като език на котка, близна крайчеца на устата й. Разкъсвана между отвращението и желанието, породени от това необичайно усещане, тя плъзна собствения си език да пресрещне неговия и почувства плашещо натрапчивата интимност в целувката на възрастен мъж.

Изведнъж усещането й дойде в повече, и тя се отдръпна от него, но той познаваше ритъма на този танц, който тя така лекомислено беше пробудила, и който сега щеше да пулсира в самите й вени. Улови ръба на брокатената й пола и го повдигна нагоре, още по-нагоре, докато успя да я докосне, плъзгайки умело ръка нагоре по бедрата й, под ленената й долна риза. Тя инстинктивно стисна крака, за да се предпази от докосването му, докато той, с пресметната нежност, допря опакото на ръката си до скритата й женственост. При възбуждащото докосване на кокалчетата му, тя омекна: той почти я почувства как се разтапя под него. Щеше да падне, ако той не я държеше здраво с ръка за кръста, и в този момент той разбра, че може да обладае дъщерята на самия крал, принцеса Елизабет, подпряна на едно дърво в градината на кралицата. Макар и все още девица, точно сега момичето не се различаваше много от блудница.

Леки стъпки по пътеката го накараха бързо да се обърне. Той пусна роклята на Елизабет и я избута зад гърба си, за да не се вижда. Всеки можеше да прочете готовността по лицето на изпадналото в опиянение момиче: тя беше отдадена на желанието си. Той се боеше, че идва кралицата, неговата съпруга, чиято любов потъпкваше ежедневно, прелъстявайки повереницата й направо под носа й: кралицата, на която бе поверена грижата за доведената й дъщеря, принцесата, кралица Катрин, която беше седяла до смъртното ложе на Хенри VIII, но беше мечтала за него.

Но тази, която застана сега пред него на пътеката, не беше кралицата. Беше само едно момиче, малко момиче на около девет години, с големи, сериозни тъмни очи и бяла испанска шапчица, завързана под брадичката. Носеше в ръка две книги, пристегнати с кафява лента, каквато използваха книгопродавците, и го гледаше съсредоточено с хладен интерес, сякаш беше видяла и разбрала всичко.

— Хей, миличка! — възкликна той, престорено бодро. — Стресна ме. Можеше да те помисля за фея, като се появяваш така внезапно.

Тя се намръщи на бързия му, прекалено висок говор, а после отвърна, много бавно, със силен испански акцент:

— Простете, сър. Баща ми поръча да донеса тези книги на сър Томас Сиймор. Казаха, че сте в градината.

Тя подаде пакета с книгите, и Том Сиймор беше принуден да пристъпи напред и да ги вземе от ръцете й.

— Ти си дъщерята на книгопродавеца — каза той жизнерадостно. — Книгопродавецът от Испания.

Тя кимна утвърдително, без да откъсва тъмния си, проницателен поглед от лицето му.

— Какво гледаш, дете? — попита той, даващ си сметка за присъствието на Елизабет, която припряно оправяше роклята си зад него.

— Гледах вас, сър, но видях нещо изключително ужасно.

— Какво? — настоя той. За миг се изплаши, че тя ще каже, че го е видяла да опипва принцесата на Англия, подпряна на едно дърво като обикновена уличница, с размъкната и вдигната нагоре пола.

— Видях зад вас ешафод — каза странното дете, а после се обърна и си тръгна. Бе изпълнила поръчката си и явно считаше, че вече няма какво да прави в обляната от слънцето градина.

Том Сиймор се извъртя отново към Елизабет, която се опитваше да среши разбърканите си коси с пръсти, все още треперещи от желание. Тя веднага протегна ръце към него, жадна за още.

— Чу ли това?

Очите на Елизабет бяха като черни цепнатини.

— Не — изрече тя с копринен гласец. — Тя каза ли нещо?

— Каза само, че е видяла зад мен ешафод! — Беше по-потресен, отколкото му се искаше да покаже. Опита се да се изсмее престорено, но в смеха се долавяше тръпка на страх.

При споменаването на ешафода Елизабет внезапно застана нащрек:

— Защо? — изсъска тя. — Защо би казала подобно нещо?

— Бог знае — каза той. — Глупава малка вещица. Вероятно е сбъркала думата, чужденка е. Вероятно е имала предвид „трон“! Вероятно е видяла зад мен трона!

Но тази шега не пожъна по-голям успех от перченето му, тъй като във въображението на Елизабет тронът и ешафодът винаги бяха близо един до друг. Кръвта се отдръпна от лицето й, оставяйки я пребледняла от страх.

— Коя е тя? — Нервността беше изострила гласа й. — За кого работи?

Той се обърна да потърси с поглед детето, но алеята беше пуста. В далечния й край видя съпругата си да върви бавно към тях, извила назад гръб, за да понесе тежестта на закръгления си от бременността корем.

— Нито дума — каза той бързо на момичето до себе си. — Нито дума за това, скъпа. Не бива да разстройваш мащехата си.

Едва ли имаше нужда да я предупреждава. Още при първия намек за опасност момичето беше застанало нащрек, приглаждайки роклята си, винаги съзнаващо, че трябва да играе роля, че трябва да оцелява. Можеше да разчита на двуличието на Елизабет. Тя може и да беше само на четиринайсет, но се беше учила да мами всеки ден от смъртта на майка си насам, вече от дванайсет години се учеше на измама. И беше дъщеря на лъжкиня — на двама лъжци, помисли си злобно той. Може и да изпитваше желание, но винаги беше по-податлива на опасността или амбицията, отколкото на похотта. Той улови студената й ръка и я поведе по алеята към съпругата си Катрин. Опита се да се усмихне весело.

— Най-после я хванах! — провикна се той.

Хвърли поглед наоколо: не видя детето никъде.

— Такова надбягване си направихме! — подвикна отново.

Аз бях това дете; а това беше първия път, когато зърнах принцеса Елизабет: влажна от желание, задъхана от страст, умилкваща се като котка около съпруга на друга жена. Но това беше първия и последен път, в който видях Том Сиймор. Преди да изтече една година, той загина на ешафода, обвинен в държавна измяна, а Елизабет трикратно бе отрекла между тях да е имало нещо повече от обикновено познанство.