Шутът на кралицата - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Филипа Грегъри (Зимата на 1554

Зимата на 1554–1555

Чакахме: Коледа дойде и отмина, и за мен също нямаше радост, тъй като ми беше наредено да остана с Елизабет, докато тя помолеше за прошка. В Удсток бе смразяващо студено, през всички прозорци в стаите нахлуваше студен въздух, всички огнища пушеха. Чаршафите на леглата бяха вечно влажни, дори дъските под краката ни бяха мокри при допир. През зимата тази къща беше ужасна. Бях в добро здраве, когато пристигнах, а въпреки това дори аз можех да почувствам как отпадам от безмилостния студ и тъмнината, късното зазоряване и ранното падане на здрача. За Елизабет, която вече изтощена от изпитанието в Тауър, винаги бързо преминаваше от безпокойство към болест, къщата беше истински убиец.

Тя беше твърде болна да изпита каквото и да е удоволствие от празненствата, а те бяха оскъдни и бедни. Беше твърде слаба да направи нещо повече, освен да гледа през прозореца коледарите, които идваха до вратата. Вдигна ръка да им помаха — Елизабет никога не пропускаше да се покаже пред публика, — но след като си отидоха, се отпусна отново на леглото, на което си почиваше през деня, и остана да лежи неподвижно. Кат Ашли хвърли в огъня нов пън, и той изсъска, когато скрежът във вътрешността на дървото започна да се топи, и започна да пуши ужасно.

Писах на баща ми, за да му пожелая весели празници, да му кажа, че ми липсва и че се надявам да го видя скоро. Приложих бележка за Даниел, в която му изпращах най-добрите си пожелания. Няколко седмици по-късно, сред студените януарски снегове, когато ветровитият дворец Удсток беше истински леден и мрачен кошмар от сивата зора чак до ранния здрач, получих писма и от двамата. Писмото на баща ми беше кратко и любящо, в него той ми съобщаваше, че работите му в Кале вървят добре, и ме молеше да отида да нагледам магазина в Лондон следващия път, когато съм в града. После отворих писмото от Даниел.

Скъпа бъдеща съпруго,

Пиша ти от Падуа, за да ти честитя празника и се надявам, че това писмо те намира в добро здраве, в каквото съм и аз, докато го пиша. Баща ти и моето семейство също са в добро здраве в Кале и те очакват всеки ден, тъй като чуваме, че положението в Англия е доста спокойно сега, когато кралицата чака дете, а лейди Елизабет ще напусне Англия и ще живее с кралица Мария Унгарска. Вярвам, че когато тя напусне Англия, ти ще дойдеш в Кале, където те очакват майка ми и сестрите ми.

Аз съм тук, за да уча медицина в прочутия университет. Моят наставник предложи да дойда тук, за да изуча изкуството на хирургията, в което италианците и особено университетът в Падуа са постигнали изключително много, а също и фармакопеята. Няма да те отегчавам с моите науки — но наистина, Хана! Тези хора разбулват самите тайни на живота, проследяват движението на течностите из тялото, а във Венеция, която е наблизо, проследяват как приливите и реките текат по тялото на света. Не мога да ти опиша какво е да бъда тук и да чувствам, че всеки ден се приближаваме малко повече към проумяването на всичко — от прииждането и отдръпването на приливите и отливите до биенето на сърцето, от извличането на една есенция до съставките на философския камък.

Сигурно ще се изненадаш да научиш, че се натъкнах на Джон Дий във Венеция миналия месец, когато слушах лекция от един много начетен монах, който умело използва отрови така, че да убие болестта, и въпреки това да спаси пациента. Мистър Дий е много уважаван тук, има репутация на много учен човек. Той изнесе лекция върху Евклид и аз присъствах, макар че разбирах едва по една дума на всеки десет. Но имам по-добро мнение за него сега, след като го видях заедно с тези мъже, които създават ново светоусещане, и то такова, което ще преобрази познанията ни за всичко — от най-малкото зрънце до най-голямата планета. Той притежава изключително блестящ ум, сега вече много по-добре разбирам защо имаш толкова високо мнение за него.

Зарадвах се, когато получих писмото ти и узнах, че според теб службата ти при принцесата скоро ще приключи: вярвам, че ще помолиш кралицата да те освободи. Сега обмислям дали можем да живеем далеч от Англия няколко години. Хана, любов моя, толкова е вълнуващо да бъдеш в град като Венеция, тук времето е толкова ясно и хубаво, мъжете и жените — така благоденстващи и лекарите — толкова начетени — не можеш да ме виниш, задето искам да остана тук и задето искам да споделиш това с мен. Това е неизмеримо богат и красив град, изобщо няма улици, навсякъде само каналите и лагуната, и всички пътуват с лодки до прага на дома си. Науката и учените тук са твърде необикновени, можеш да питаш за всичко и да получиш отговор на всичко.

Пазя първото ти писмо в жакета си, притиснато до сърцето ми. Сега слагам до него бележката ти за Коледа и ми се иска да беше писала повече. Мисля за теб всеки ден и те сънувам всяка нощ.

Ние създаваме нов свят, с нови разбирания за движенията на планетите и естеството на света. Разбира се, че трябва да е възможно един мъж и една жена също да бъдат женени по нов начин. Не те искам за своя слугиня, искам те като своя любима. Уверявам те, че ще имаш свободата да запазиш собствената си сладка същност. Пиши ми отново и ми кажи, че ще дойдеш при мен скоро. Аз ти принадлежа в мислите, думите и делата си, и дори моята наука, която ме изпълва с такава надежда и вълнение, нямаше да означава нищо, ако не мислех, че един ден ще мога да споделя наученото с теб.

Даниел

Второто писмо на Даниел, в което ми обещаваше любов, отиде там, където и първото — в огъня, — но едва след като го бях прочела дузина пъти. То трябваше да бъде унищожено: беше изпълнено с еретични идеи, заради които можех да стана жертва на преследване, стига да го прочетеше някой друг. Но изгорих това второ писмо със съжаление. Мислех си, че в него долавям истинския глас на един помъдрял млад мъж, на годеник, който подготвяше женитбата си, на един пламенен мъж, който очакваше живота с избрана от него жена, на мъж, комуто можех да се доверя.

Зимата бе дълга и студена. Състоянието на Елизабет не се подобряваше. Вестите от двора, че кралицата е здрава и че укрепва, ни най-малко не развеселяваха нейната полусестра, докато лежеше, увита в кожи, със зачервен от студа нос, загледана през прозорец с пукнато стъкло към градина, съсипана от ледените ветрове и немарата.

Научихме, че парламентът е възстановил римокатолическата религия, а членовете му плакали от радост, че са приети отново в лоното на църквата. Имало благодарствена служба за повторното приемане на върховенството на папата, което веднъж вече бяха отхвърлили. В този ден Елизабет изглеждаше много мрачна, съзнавайки, че бащиното й наследство и най-голямата гордост на брат й биват принасяни в жертва на победата на сестра й. От този ден нататък Елизабет съблюдаваше католическата литургия три пъти на ден с покорно сведена глава. Вече нямаше начин да се измъкне от спазването на ритуалите. Залозите се бяха вдигнали.

Докато сутрин светлината ставаше по-ярка, а снегът се топеше и се оттичаше в задържащи се задълго локви студена вода, Елизабет поукрепна и отново започна да се разхожда в градината, докато аз подтичвах редом с нея в ботушите си за езда с тънки подметки, загърната в одеяло, за да се предпазя от студа, като духах върху леденостудените си ръце и се оплаквах от ледения вятър.

— В Унгария ще бъде по-студено — каза кратко тя.

Не отбелязах, че явно всички знаят тайните планове на кралицата за нея.

— В Унгария ще бъдете почетна гостенка — отвърнах. — Ще има топло огнище, край което да се върнете.

— Има само един огън, който кралицата иска да стъкне за мен — каза мрачно Елизабет. — А отида ли веднъж в Унгария, ще видиш, че тя ще се превърне за мен в такъв дом, от който никога вече няма да ме пуснат да се върна в Англия. Няма да отида. Никога няма да напусна Англия. Можеш да й кажеш това, когато те попита. Никога няма да напусна Англия по своя воля, а английският народ никога няма да позволи да бъда пропъдена като затворничка. Не съм лишена от приятели, макар че изгубих сестра си.

Кимнах и запазих дипломатично мълчание.

— Но ако не Унгария, която тя досега още не е имала смелостта да ми предложи направо, тогава какво? — попита тя високо. — И, за Бога — кога?