Шутът на кралицата

Зимата на 1555

Коледа бе отпразнувана в двора с множество пищни церемонии, но без радост, точно както беше предрекла Елизабет. Всички помнеха, че миналата година кралица Мери бе пристъпвала гордо из двора с разхлабени връзки на корсажа, изпъчила пред себе си големия си корем. Миналата година ние очаквахме нашия принц. Тази година знаехме, че принц няма да има, защото кралят беше напуснал ложето на кралицата, а зачервените й очи и слабото й тяло свидетелстваха, че е безплодна и сама. През цялата есен имаше слухове за заговори и контразаговори, говореше се, че английският народ не може да търпи да бъде управляван от крал испанец. Бащата на Филип щеше да предаде империята на сина си, и тогава по-голямата част от християнския свят щеше да е под негово господство. Хората роптаеха, че за него Англия е просто един затънтен остров, че той ще го управлява чрез безплодната кралица, която не преставаше да го обожава, макар всички да знаеха, че той си беше взел любовница и никога повече нямаше да се прибере у дома при нея.

Кралицата сигурно беше чувала поне половината от тези клюки: съветът я уведомяваше постоянно за заплахите, които се отправяха срещу съпруга й, срещу самата нея, срещу трона й. Тя стана много мълчалива, вглъбена и решителна. Придържаше се към представата си за една мирна религиозна страна, в която мъжете и жените щяха да са на сигурно място в църквата на бащите си, и се опитваше да вярва, че може да осъществи това, ако не се отклонява от дълга си, без значение каква цена трябваше да плати. Съветът на кралицата прокара нов закон, който гласеше, че еретик, разкаял се на кладата, е размислил твърде късно — и въпреки всичко трябва да бъде изгорен жив. Освен това всички, които му съчувстваха за участта му, също щяха да бъдат изгорени.