Синята патка

III

Сега, след Клермон, колата се движеше между два реда електрически стълбове, целите разцъфтели, които ароматизираха въздуха с приятен мирис на озон.

На излизане от Клермон Оливие старателно се прицели в Орийак и продължи по тази траектория. Вече нямаше нужда да държи волана и той отново затвори ръката на Жаклин в дясната си ръка.

Майора вдишваше с наслада благоуханния дъх на стълбовете, с нос срещу вятъра и куче на коленете. Пееше някакъв меланхоличен блус и се опитваше да пресметне наум колко дена може да изкара в Каркасон с двайсет и два франка.

От тази операция, която се свеждаше до разделянето на двайсет и две на четиристотин и шейсет, получи мигрена и резултатът престана да го интересува. Просто реши да остане един месец в най-добрия хотел.

Същият вятър, който биеше в ноздрите на Майора, разпиляваше къдрите на Жаклин и охлаждаше пламналите слепоочия на развълнувания Оливие. Щом откъснеше очи от огледалцето, той виждаше до десния си крак очарователните Жаклинини обувки от още жив гущер, заключен със златна закопчалка, за да не се чуват писъците му. Прелестният контур на кехлибарените й прасци се открояваше върху кремавата кожа на предната седалка. Ще трябва да смени тази кожа, вече окъсана, защото Жаклин твърде често сменяше позата си, но Оливие хич не го беше грижа, а това щеше да бъде и скъп спомен за него.

Сега пътят трябваше много да се труди, за да върви прав под колелата на колата, погледът на Оливие така точно се прицели в Орийак на излизане от Клермон, че пътят не можеше да му скрои и най-малък завой. При най-дребната грешка воланът се завърташе с няколко градуса и го връщаше в правилната посока с цената на умопомрачителни криволичения. Едва късно през нощта той зае отново своето място, причинил не едно сблъскване и чувствително разтегнат.

Орийак, после Роден и пред погледа на тримата пътници се появиха стъпалата на знойния Оверн. По картите го кръщават Лангдок, но геолозите не могат да го сбъркат.

След Орийак Оливие седна с Жаклин отзад, а Майора и кучето поеха шофирането. С ловко завъртане на английския ключ Майора възстанови правилното положение на огледалцето и се захласна единствено в проучването на пътя, който вече бяха изминали.

После стъпалата на Оверн изчезнаха с падането на нощта, но почти веднага се появиха отново, кучето бе щракнало копчето за фаровете.

На един час от Каркасон беше все още само полунощ, но когато влязоха в Каркасон, отново стана един часът.

Стаите на Жаклин и Оливие бяха отдавна запазени, а Майора с кучето сметна за най-удобно да се вмъкне в леглото на една прислужница от хотела, после в самата прислужница и да спре там, заспал дълбоко на топло. На другия ден щеше да смени стаята, искаше грижливо да си я избере.