Синята патка

IV

На сутринта се събраха отново около кръглата маса за закуска. Кучето седна отдолу, на равно разстояние от всеки, и поради този факт се почувства за първи път анулирано, освен на височина, така че удобно се сля с централния крак на масата.

Едно движение на Майора го направи отново куче, това движение бе излизането му в градината на хотела, то го последва, като въртеше опашка и лаеше от учтивост. Майора си свиркаше стомп и лъскаше монокъла си.

Останали сами, Жаклин и притесненият от кафявите греди на тавана Оливие гледаха в различни посоки.

Слънцето рисуваше профила на Жаклин в контражур върху прозореца на квадратчета; много пъти трябваше да започва отново, докато постигне съвършена прилика, но в този момент тя наистина беше очарователна.

Гладката кожа на бузите подчертаваше изключителната й младост, чаенорозовият цвят на лицето й придобиваше в съчетание с бронзовите й коси непознато досега за Оливие значение.

Светлите очи на Жаклин и нищо друго.

Оливие се наслаждаваше с цялата си същност на една кайсия, която току-що беше погълнал и върнал обратно, за да усети вкуса й, както правят рогатите животни. Чувстваше се все по-щастлив, а как да си обясним това, ако изключим Жаклин.

Тя се изправи гъвкаво, отмести стола си и му подаде ръка.

— Елате — каза тя — да се разходим преди обяда.

Майора купуваше картички от будката срещу гарата. Взе за двайсет и един франка и даде двайсетте су, които му останаха, на кучето, за да си плати едно коткане, но, разбира се, ведно с всички котки.

Майора ги гледаше как се отдалечават, с едното си помътняло и другото все така стъклено око. Хванати под ръка, те поеха по полския път.

Тя беше в светла памучна рокля и леки сандали с висок ток, с все тези коси, пленили слънцето, което вече не можеше да избяга.

Майора продължаваше да свирука, като смени стомпа със слоу, и се разположи удобно на терасата на кафенето при Гарата и Сдружените албигойци.

Полският път беше като други полски пътища, красив за гледане за мнозина. Състоеше се от една част същински път, после един междинен участък път-поле, разделен на: тревиста преграда, плитка канавка, преграда от дървета и накрая поле, с всички възможни съставни части: синап, рапица, пшеница, различни и безразлични животни.

Там бяха Жаклин и дългите й крака, закръгленият и бюст, подчертан от белия кожен колан, и голите й ръце, само с две буфан-ръкавчета, готови да полетят, понесли под себе си сърцето на Оливие, увиснало на част от аортата, достатъчно дълга, за да стане на фльонга.

На връщане, тъй като Жаклин бе положила ръка над китката на Оливие, когато я отдръпна, остави светла следа върху тъмната му кожа, но върху тялото на Жаклин — никаква следа.

Навярно Оливие е бил твърде плах.

Те стигнаха до гаровия площад, когато Майора се надигна, за да пусне в пощата единайсет картички, надраскани за нула време, и като знаете, че струват по деветнайсет су едната, пресметнете колко му остават.

В хотела обедът беше готов.