Измъчван от съмнения и въпроси, изпращам до личното внимание на нашия блажен, благословен господар, абат Гералдий това писмо, в което излагам някои обезпокоителни, досега крити подробности, за които смирено моля за съвет. Предприемайки тази стъпка, нито за миг не забравям, че Сатаната разхвърля хиляди остри бодли и клопки по пътя на непредпазливите, и че само Неговата милост ще ни спаси от грешката и многоликите капани на греха. След като прочетете документа, може би ще разберете нежеланието ми да го обсъждам с другите братя, от страх да не посея сред тях паника и съмнение. Защото изглежда сме гледали змия в пазвата си и монахът на име Табгранд е бил самозванец и извор на неподправена поквара.
Може би ще си спомните, почитаеми господарю, че поискахте от недостойния си слуга да изготви списък с всички документи и писания, пазени в абатството. Като библиотекар на манастира се захванах със задачата, прилежно следвайки желанията ви и по време на именно този инвентар открих гореспоменатия документ сред другите томове в колекцията ни от свещени писания. Нямаше заглавие, но почеркът бе школуван като на опитен преписвач, затова и — нека ми бъде простено лековерието — го зачетох, очаквайки да открия живота на някой благословен светец като Вилфред, чийто блестящ пример и име са така умело описани от нашия ерудиран предшественик, монаха Едий Стефаний.
Но така непредсказуеми са пътищата Му, че вместо това открих разказ, в който лицемерието често забулва истината, греховният разгул — разкаянието, езическият разкол — истинската вяра. Много не разбрах, една част схванах бегло и с молитва и пост се опитвам да го прогоня от съзнанието си. Но останалото — това, което ме тревожи — разказва за много и далечни страни, гдето зърното на истината ще попадне на плодородна почва, стига да бъде посято от верующите, уповаващи се само на Бога и милостта Му.
Едва ли има място за съмнение относно авторството на книгата. Няколко братя още го помнят и разпитвайки ги предпазливо успях да установя, че е постъпил при нас вече старец, болен и грохнал. Начетеността и маниерите му подвели паството да го приеме за монах. Подмамени са били от уменията на един архиизмамник, защото трудът му разкрива какъв непоправим грешник е бил той и колко черно е сърцето му. Ах, вярно е, че човек, затънал в изкушения, ще се измъкне от блатото на греха само по милостта на нашия Господ бог.
Научих и че самозванецът е прекарвал много часове сам в скриптория в тих, усърден труд. Предоставили му пособия за писане, защото бил даровит преписвач и независимо от напредналите години и отслабналото зрение бил и изкусен художник. Самата му поза, приведен ниско над страниците, пазела труда му от очите на другите. Пръстите му обаче движел Сатаната и вместо над свещен текст, той се трудел над този тъмен, таен разказ. Естествено дадох заповед от тук нататък пособия за писане да се предоставят само срещу надлежно позволение, но дали вече написаното е богохулство, нямам нито ума, нито нужната подготовка да определя. Не знам и дали книгата следва да бъде унищожена, или да се запази заради странната, любопитна информация, която съдържа. Защото нали е казано, „Този, който е пътувал много, знае много неща, а натрупалият опит говори мъдро“.
Със съжаление долагам, че на сигурно място у мен са още два тома, които не съм чел, но предполагам са продължение на богохулния, греховен разказ. Свети отче, бъдете сигурен, че не съществуват други писания на подлеца. Претърсих основно библиотеката за следи от монаха самозванец, който така неочаквано и потайно ни напусна, но не открих нищо. Преди да открия тези томове, предполагахме, че самозванецът се е залутал и очаквахме някоя добра душа да го доведе обратно или да ни донесе за смъртта му. Това обаче не се случи и от разказа му става ясно, че това не е първият случай, при който като крадец е бягал под прикритието на нощта от доверчивите си, набожни другари. Нека греховете му бъдат простени.
От името на монасите, възлюбени господарю, се моля за вдъхновения ти съвет и нека Всемогъщия бог не оттегля от теб благословията си. Амин.
Етелред, сакристан1 и библиотекар, написано през месец октомври от лето господне хиляда и седемдесето.