Синът на Один

Глава втора

Нарекла ме Торгилс, сравнително разпространено име, отдаващо почит на любимия северен червенокос бог. Същото важи и за поне още четиридесет момчешки имена, от простичкото Тор, до Торстайн и Торвалд, и двадесетина момичешки, включително името на майка ми, Торгуна. Може би Торгилс е било името на баща ѝ. Не знам, макар и по-късно, когато се чудех защо не е избрала някое ирландско име, с което да отдаде почит на народа на майка си, проумях, че Торгуна ме е подготвяла да живея при баща ми. Едно ирландско име би ме дамгосало като потомък на роби, защото в Исландия ирландските имена като Кормак и Нийл сочат, че собствениците им произлизат от ирландски пленници.

Торгуна ме кръстила, поръсвайки ме с вода. Някои братя тук, в скриптория, може и да останат изненадани от това, че в християнското кръщене няма нищо ново. Езичниците от Севера правят същото и ще ми е интересно да запитам монасите дали езическото кръщене, пък било то и с вода, гарантира спасението на невинната детска душа.

Годината след раждането ми бе годината, когато Алтинга, събранието на исландците, гласува християнството да бъде прието за официална религия, решение, довело до много разпри, които по-късно ще имам повод подробно да опиша. Или съм роден на прага на новото хилядолетие и наречен на един езически бог по време, когато бялото християнство подхващаше неумолимия си възход. Подобно на Кнут, краля в Англия, на когото по-късно служих като придворен поет, скоро разбрах, че не можеш да спреш вълната, но си обещах, че ще направя всичко да се задържа на повърхността ѝ.

Майка ми нямала намерения да ме задържа нито миг повече от необходимото и продължила да изпълнява плановете си с непоколебима увереност при все ревливото бебе. С парите на Лейф платила на дойка и три месеца след раждането ми започнала да се ослушва за възможност да напусне Бирси и да се прехвърли в Исландия.

Пристигнала там в началото на зимата. Търговският кораб, който я докарал, хвърлил котва в Снефелснес, издаден нос на западния бряг на Исландия. Повечето моряци били от Оркни и Ирландия, и нямали в Исландия роднини, по които да се водят при избора на пристанище. Решили да пуснат котва, докато новината за пристигането им стигне до местните чифликчии, после да се установят на най-обещаващото място. Исландия винаги е била страна с въпиеща нужда от чуждестранни луксозни стоки. По целия огромен остров няма нито един град или прилично голямо село, да не говорим за истински пазар. Хората се занимават с животновъдство и разполагат поселенията си по периферията на скалистия остров, там, където има паша за добитъка. През лятото пасат стадата по високите ливади във вътрешността, а през зимата ги прибират в обори в чифлиците. Храната за хора пък включва предимно овесена каша, мляко и извара, месо, риба или птици, когато успеят да си ги набавят. Исландците се обличат в семпли, домашнотъкани дрехи. Превъзходни занаятчии са, но им липсват суровини, и при липса на гори по острова, корабите им се доставят готови от Норвегия. Нищо чудно, че исландците с охота се присъединяват към викингските походи, за да си набавят луксозните стоки, с които не разполагат у дома. Тези набези предоставят и отдушник за хроничната войнственост, която иначе обръщат срещу съседа си, и която води до смъртоносните кавги и кръвни вражди, които, както по-късно открих, просто няма как да избегнеш.

Тук мисля, е мястото да опитам да изчистя ширещото се недоразумение какво точно значи „викинг“. Чувал съм например, че думата се отнасяла за мъжете от виките, протоците на север и по-специално Норвегия. Това не е така. Скандинавците наричат викингур мъж, тръгнал на викингски поход, излязъл по море, за да се бие или граби, като воин или отявлен разбойник. Жертвите на подобни нападения веднага биха превели думата като „пират“ и всъщност някои скандинавци действително възприемат така викингските походи. Повечето обаче гледат на тях в по-положителна светлина. В техните очи викингът е смел мъж, тръгнал да си търси късмета по море, с надеждата да се прибере у дома със спечелени с дързост и смелост приказни богатства и слава.

Новината за пристигането на търговски кораб в малкия залив Риф в Снефелснес се разпространила бързо сред селяните и повечето от тях вече кроели планове как ще излязат с лодки до кораба и първи ще прегледат товара в трюма му. Те бързо разнесли слуха, че на кораба пътува тайнствена и очевидно богата жена от Оркни, макар и да не споменали, че е с дете. Естествено това възбудило любопитството на съпругите на фермерите по крайбрежието. Накъде е тръгнала? По нова мода ли се облича? Има ли роднини в Исландия? Какви са намеренията ѝ? Жената, твърдо наумила си да разгадае тези загадки, се ползвала с репутация, почти толкова страховита, колкото и на майка ми. Името ѝ е Турид Баркадотир, съпруга на заможния чифликчия Тород Скаткаупанди и полусестра на един от най-влиятелните мъже в Исландия, Снори Годи, който бе толкова хитър, че успяваше едновременно да почита и Тор, и Белия Христос, и неведнъж щеше да променя посоката на моя живот. Точно Снори много години по-късно ми разказа за Турид Баркадотир и майка ми, как запознанството им започнало със сблъсък, прераснало в крехко примирие и приключило със събития, превърнали се в част от местните легенди и скандали.

Екстравагантните вкусове на Турид били известни на всички в района на Фродривър, близо до Риф. Турид била изключително суетна жена и обичала да се облича колкото се може по-пищно. Имала голям гардероб и впечатляваща колекция от бижута, които при всяка възможност показвала на съседите си. Спадала към жените, които под претекст, че са добри домакини, купуват за дома си скъпи неща — най-красивите покривки, прибори и така нататък — и канят колкото се може повече гости, на които да се похвалят. Накратко, била егоцентрична жена, която се мислела за нещо повече от съседите си. Друг повод да се надува било това, че се падала половин сестра на Снори Годи. Снори бе един от най-важните мъже в района и дори в цяла Исландия. Семейството му бе от първите заселници, самият той — годи или местен старейшина, по принцип избираема, но в неговия случай едва ли не наследствена длъжност. Имението му бе голямо, на хубаво място, и печелещо, а в земите му се намираше и важен храм на бога Тор. Според Турид при такъв изтъкнат и влиятелен роднина нямало защо да спазва общопризнатите правила. Спечелила си била печална слава с дългата си любовна връзка с един от съседите — Бьорн Брайвикингакапи, и отдавна се говорело, че Бьорн е бащата на един от синовете ѝ. Но Турид не обръщала внимание на местните клюки и в това отношение, както и в редица други, определено приличала на жената, с която майка ми се сблъскала на палубата на търговския кораб.

Турид се изкатерила на борда от малка лодка, а това обикновено временно поставя новодошлия в неизгодна позиция. Той спира да си поеме въздух, изправя се, потърсва нещо, за което да се захване, за да не се прекатури назад или по очи на палубата и чак тогава се оглежда. Турид смутено заварила майка ми, седнала на голям сандък при носа, с подчертано безразличие да я наблюдава как несигурно балансира по перилата на кораба. Торгуна не си направила труда да стане да я поздрави или да помогне, което подразнило Турид и тя веднага след като се съвзела „хванала бика за рогата“, правейки грешката да подходи към майка ми като към пътуваща търговка.

— Искам да видя стоката ти — заявила. — Може и да ти платя добра цена, ако открия нещо свястно.

Спокойното изражение на майка ми почти не се променило. Тя се изправила в целия си ръст, давайки на Турид предостатъчно време да огледа скъпата материя на добре скроеното ѝ алено наметало и изящната ирландска изработка на брошката.

— Не се занимавам с покупки и продажби — отговорила студено, — но ако това представлява интерес тук, в Исландия, си добре дошла да разгледаш част от гардероба ми. — Презрението ѝ подсказвало, че исландките не се обличат по последна мода.

След което майка ми отстъпила встрани, отворила сандъка, на който седяла, и извадила няколко висококачествени корсажа и бродирани фусти, изящни вълнени наметала, топове коприна и няколко чифта елегантни кожени пантофки — макар че трябва да признаем, че последните не били изящни, тъй като краката на майка ми били невероятно големи. Цветовете и качеството на дрехите — майка ми особено обичала тъмносиньото и кармина, който се получава от едно скъпо багрило — напълно засенчили по-безличното облекло на Турид.

Очите на Турид светнали. Тя не толкова ревнувала, колкото копнеела да притежава гардероба на майка ми. С удоволствие би взела някои неща за себе си и не би дала на никой друг в Исландия, особено пък във Фродривър, възможността да закупи нещо.

— Имаш ли къде да отседнеш? — попитала, колкото се може по-медено.

— Не — отговорила майка ми, вече схванала накъде бие Турид. — Ще ми се да прекарам известно време на брега и да имам възможността да облека нещо по-елегантно от тези дрехи за път. Може би ще изглеждам прекалено натруфена за живота в провинцията, събрах дрехи за банкети и тържества, не да ги нося на кораб или на визити по брега.

Турид вече била взела решение. Щом майка ми не желаела да ѝ продаде дрехите, значи най-малкото можела да ги носи в дома ѝ, така че всички да я видят. А след време надменната непозната можела и да склони да продаде някои от труфилата на домакинята си.

— Защо не дойдеш в чифлика ми във Фродривър? Има много място и определено ще си добре дошла.

Майка ми обаче била прекалено умна, за да задлъжнее на Турид, като приеме и хитро избегнала капана.

— С радост ще приема поканата ти, но само при условие, че ще ти се отплатя за гостоприемството. Нямам нищо против да помагам с работа в чифлика в замяна на свестни храна и легло.

Предполагам, че в този момент съм проплакал. Майка ми невъзмутимо метнала поглед към одеялото, в което съм бил увит и продължила:

— Смятам да изпратя детето да живее при баща си, така че то няма дълго да притеснява дома ти.

Сандъкът с дрехите на Торгуна набързо бил затворен и заключен, и с мъка натоварен в лодката до втората, още по-голяма ракла. Гребците внимателно върнали двете жени — и мен — на брега, където чакали слугите и впряга на Турид. Тук трябва да поясня, че конете в Исландия са от особена порода, яки малки добичета, доста проскубани и често инати, но способни да пренасят значителни товари със забележителна скорост и да откриват пътя си през тресавищата и коварните блата между чифлиците. А чифлиците в Исландия понякога са огромни. Прилежащите им пасища отстоят на един ден на кон към вътрешността; богат фермер като Тород, съпруга — рогоносец на Турид, наема към тридесет-четиридесет мъже и жени, роби и свободни.

Така майка ми пристигнала във Фродривър при своите условия — като работеща гостенка, нещо съвсем не необичайно, тъй като от всеки в исландските чифлици се очаква да помага, с каквото може. Дори Турид сваляла хубавите си дрехи и хващала вилата наравно с останалите работниците или дояла добитъка, въпреки че тази работа била за робините и съпругите на по-бедните фермери — надничари. От майка ми обаче не се очаквало да спи в основното помещение, където повечето ратаи се настаняват направо между балите сено, денем използвани за сядане. Поискала и ѝ заделили място във вътрешната стая, на една стена със спалнята на Турид и съпруга ѝ. На следващия ден Торгуна отворила големия си сандък и Турид, която мислела, че майка ми иска да се усамоти, за да е с бебето си, разбрала истинската причина. Майка ми извадила от калъфите им превъзходен комплект английски ленени чаршафи на ситни сини цветчета и калъфки за възглавници, както и великолепна покривка за легло и красива завивка. После попитала Турид дали дърводелецът на стопанството ще може да ѝ сглоби специално легло с висока табла. Когато молбата ѝ била изпълнена, Торгуна обградила леглото с комплект бродирани драперии и дори — чудо на чудесата — издигнала над него балдахин. Турид никога не била виждала такова легло. Не могла да се сдържи и попитала майка ми дали няма да размисли и да ѝ продаде тези великолепни неща. Майка ми отново отказала, този път дори по-троснато, с думите, че няма намерение да спи в сламата. Това бил и последният път, когато Турид помолила Торгуна да ѝ продаде нещо; оттук нататък трябвало да се задоволи да води гостите си да надзъртат към чудните неща, докато Торгуна е на полето.

Майка ми, както вече намекнах, се отличавала с хищнически апетит към другия пол. Повторила се — почти — историята от Бирси. Във Фродривър тя бързо развила влечение към много по-млад мъж, почти момче. Казвал се Кяртан, син на един от по-бедните чифликчии на служба при Турид. Четиринадесетгодишен, той бил добре развит физически, особено между краката. Момчето толкова се сконфузило от честите задявки на Торгуна, че побягвало само като я зърне. Съседите с удоволствие гадаели дали майка ми е успяла да го прелъсти и се забавлявали да сравняват Турид и любовника ѝ Бьорн, с Торгуна, преследваща младия Кяртан.

Може би заради охотата им за сексуални авантюри, Турид и Торгуна се погаждали добре. Турид определено нямала повод да се оплаче от заработеното от майка ми. За почти двете години в чифлика Скаткаупанди, тя редовно поемала стана в дъното на къщата, на който жените неуморно тъчели дълги платна вадмал, тесния вълнен плат, който служи на исландците за всичко, от дрехите до чулове за конете и корабните платна.

Торгуна впрегнала значителната си сила в работата на открито и особено за събирането на сеното, важен момент в исландския календар. Тревата трябва да се окоси, изсуши и да се складира за зоб на животните през зимата, които всеки момент ще бъдат прибрани от летните пасища. Майка ми дори накарала дърводелеца да ѝ направи специално гребло. То било по-дълго, по-тежко и по-широко от обикновените, и тя не позволява на никой друг да се докосва до него.

И тогава дошъл денят, който хората във Фродривър никога няма да забравят. Било късно през хейянир, сенокоса, към края на август през втората година от престоя на Торгуна. Денят бил идеален за сушене — топъл, с лек бриз. Тород вдигнал на крак цялото домакинство, с изключение на няколко овчари, които пазели овцете и кравите на пасището. Хората излезли да обръщат сеното на ливадата до къщата. Били се разпръснали във всички посоки, когато, малко преди обяд, по небето към тях бързо запълзял голям облак. Изглеждал зловещо — тъмен, застрашителен и натежал от дъжд. Облакът настъпвал от североизток и хората започнали нервно да надигат глави, с надеждата, че дъждът ще се размине и няма да провали сенокоса. Когато притъмняло и станало ясно, че ще има проливен дъжд, Тород наредил на работниците си да струпат на купи сеното, за да го предпазят и се озадачил, когато изпадналата сякаш в транс Торгуна не изпълнила заповедта му.

Заваляло и Тород извикал работниците да се приберат да хапнат в къщата. Торгуна отново пренебрегнала заповедта на Тород — както и не обърнала никакво внимание на хората, които уморено подминавали на път за чифлика. Продължила да работи, обръщайки, сеното с мощни, бавни движения със специалното си гребло. Тород пак я повикал, но Торгуна все едно била оглушала. Продължила да работи дори когато излязла бурята и всички хукнали да се скрият.

Била странна буря. Валяло само и единствено над Фродривър. Всички останали чифлици се разминали с проливния дъжд и сеното им оцеляло, но чифликът Скаткаупанди бил наводнен. Това не е толкова необичайно. На всеки фермер се е случвало летен облак да изпусне товара си вертикално и да порази само един малък район. После дъждът изведнъж спира, слънцето се завръща и от жегата от земята започва да се издига пара. Шокиращото в бурята във Фродривър било, че от облака валяло не дъжд, а кръв.

Знам, че звучи налудничаво. Но и не е по-фантастично от твърдението на очевидно мъдри и учени мъже, че в деня на Апокалипсиса от небето ще се сипе огън и жулел. Поне хората във Фродривър и района се кълнят, че капките не били дъждовни, а тъмна кръв. Тя обагрила в червено окосената трева и измокрила до кости Торгуна. Когато се върнала в чифлика, все още като на сън и без да продума, дрехите ѝ били подгизнали, а когато ги изстискали, от тях потекла кръв.

Тород я попитал как да тълкуват бурята. Дали е предзнаменование? И ако е така, за какво? Торгуна още се възстановявала от замайването си и не отговорила. На Тород се сторило, че тя е далеч от физическото си тяло и че си има работа с нещо свръхестествено. Подозрението му се потвърдило, когато работниците се върнали на полето. Слънцето отново печало и окосената трева димяла на горещите лъчи. Навсякъде, с изключение на един участък. Там сеното лежало подгизнало, като тъмно петно на хълма и въпреки че Торгуна се върнала на полето и упорито заобръщала сеното, другите забелязали, че то така и не изсъхва. Лепнело влажно към пръстта и миришело на лошо. Влажна останала и тежката дръжка на греблото на Торгуна.

Вечерта Тород повторил въпроса си.

— Предзнаменование ли беше тази странна буря, Торгуна?

— Да — отговорила майка ми. — Беше знак за един от нас.

— За кого? — попитал Тород.

— За мен — гласял спокойният ѝ отговор. — Скоро ще ви напусна.

Тръгнала към разкошното си легло, движейки се сковано, сякаш мускулите я болели. Сутринта не се появила на закуска. Другите работници тръгнали отново към полето, а Тород отишъл да я навести. Покашлял се дискретно пред спуснатите драперии на леглото и Торгуна му извикала да влезе. Той веднага забелязал, че тя се поти обилно и че възглавниците ѝ са мокри. Неловко понечил да я пита как е, но Торгуна по обичайния си остър начин го прекъснала.

— Моля те да изслушаш внимателно думите ми. Няма да съм дълго на този свят, а ти си единственият тук с достатъчно мозък да изпълни последните ми желания. Не го ли направиш, и ти, и семейството ти ще пострадате. — Гласът ѝ излизал гърлен и очевидно се затруднявала да говори. — Когато умра, което ще е скоро, искам да уредиш да ме погребат в Скалхот, не тук, в този затънтен чифлик. Един ден Скалхот ще се прослави. И искам да изгориш цялата ми постеля, повтарям, цялата.

Тород трябва да е изглеждал озадачен, защото Торгуна продължила:

— Знам, че съпругата ти с удоволствие ще я докопа. Опява за чаршафите и възглавниците от деня, в който пристигнах. Но повтарям: изгори всичко. Турид може да вземе аленото ми наметало — за него също си точи зъбите от самото начало, трябва да остане доволна. Що се отнася до останалите ми вещи, можеш да продадеш дрехите ми на желаещите, да приспаднеш разходите по погребението и да дадеш остатъка от парите на църквата. Плюс този златен пръстен — и тя махнала златния пръстен, който не била сваляла от пристигането си и го подала на Тород.

Умряла след няколко дни. Една прислужничка отметнала завесата и я открила седнала в леглото, с увиснала челюст. Трябвало да извикат трима силни мъже да вдигнат трупа ѝ и да го изнесат в бараката, където го обвили в ленен саван; същият дърводелец, който направил леглото ѝ, сковал ковчег, достатъчно голям да побере тялото.

Тород направил всичко възможно да изпълни последните желания на Торгуна. Наредил да разковат леглото и да изнесат дъските, дюшека и всички завивки на двора. Дърводелецът насякъл рамката и направил подпалки. Тук обаче се намесила Турид. Казала на съпруга си, че е неоправдано разхищението да се унищожават толкова красиви неща и че няма да имат друга възможност да се сдобият с подобни екзотични стоки. Тород ѝ напомнил за изричните последни желания на Торгуна, но Турид се намусила, после го прегърнала и той се размекнал. В крайна сметка нещастникът отстъпил. Хвърлили в огъня само пухената завивка и възглавниците. Турид, без да се бави, грабнала чаршафите, драпериите и бродирания балдахин и се втурнала към къщата. Когато се върнала, Тород вече бил поел към нивите, така че Турид се хвърлила към огъня и успяла да спаси от пламъците завивката, но минало доста време, преди да я покаже на съпруга си.

До тук като че ли има обяснение за събитията, довели до внезапната смърт на майка ми, в това число и за червения дъжд. Торгуна останала на дъжда и настинала и не облякла сухи дрехи, а настинката прераснала в смъртоносна треска. Настояването леглото ѝ да бъде изгорено може да се е дължало на страх, че е болна от чума, при която — стига майка ми да е разполагала с медицинските познания, които впоследствие открих у свещениците и брайдъмейните (лечител) в Ирландия — е нормална практиката да се изгарят завивките на починалия. Що се отнася до червения дъжд, докато бях в земите на византийския император, забелязах, че в определени дни дъждовните капки са с розов оттенък и съдържат толкова много пясък, че имат вкус на чакъл и не утоляват жаждата. Докато бях в двора на Кнут в Лондон, южен вятър веднъж ни донесе червен дъжд, след който по земята останаха червени локви, като храчки на човек с разранени венци. Чувал съм и как в страни, където земята изригва огън и дим, от небето може да падне червен дъжд — а Адам от Бремен следва да запише, че в земята на Исландия има дупки и пукнатини, които бълват огън, дим и пара и дори изпускат яркочервена тиня. И все пак хората във Фродривър биха се заклели, в християнските или езическите си богове, че онзи ден от небето се сипела истинска кръв, а не оцветена вода. Те твърдят и че има някаква тайнствена връзка между Торгуна и червения дъжд. Майка ми е от Оркадите, а според исландците всяка жена от там — особено толкова мистериозна и несговорчива като майка ми — е волва. Какво е волва ли? Вещица.

Може би вещица не е точната дума. Нито саксонският английски, нито латинският или норманският френски, трите най-използвани езика в скриптория, предават точното значение на думата. Латинският се приближава най-много със сибилите, които виждат в бъдещето (гадателка на английски). Но и двата термина не описват напълно волвата. Това е жена, която владее сейдур, магии. Веща е в заклинанията и гадателството, мистиката и транса — и още много други неща, които изграждат моста към свръхестественото. Има и мъже, които практикуват сейдура, сейдурмана, но те са много по-малко от жените, а и мъжете бихме нарекли по-скоро магьосници. Смъртта на волва или сейдурман се предшества от знаци и поличби, и червеният дъжд във Фродривър доказва свръхестествените сили на майка ми много по-явно от глупавите слухове за любовния еликсир, който уж сипала на баща ми.

А това, което се случило после, го потвърждава.

Рано на другата сутрин ковчегът на майка ми бил привързан за товарното седло на най-големия кон в конюшните на Тород, и към Скалхот, където пожелала да бъде погребана Торгуна, се отправила малка процесия. Самият Тород останал в чифлика, тъй като трябвало да надзирава сенокоса, но натоварил със задачата четирима от ратаите си. Те поели по обичайния маршрут на юг, през блатата. Напредвали бързо, тъй като в края на лятото блатото било пресъхнало и обикновено блатистите участъци издържали тежестта на конете. Бавел ги единствено ковчегът на майка ми, който непрекъснато се плъзгал встрани и заплашвал да се стовари на земята. Трудно е да закрепиш ковчег към товарно седло. Ако го провесиш от едната страна като огромен дървен панер, ти трябва баланс от другата страна на коня. Мъжете нямали достатъчно тежък противовес за ковчега, а още през първия половин час самото седло се смъкнало встрани и трябвало да затегнат под пръча така, че горкият товарен кон едва дишал. В отчаянието си мъжете само дето не извадили тялото на майка ми и не го привързали с все савана странично през седлото, както може би поначало трябвало да направят. Вече си мърморели тихо, че Торгуна е волва и духът ѝ ще ги преследва, ако я обезпокоят. Затова как да е продължиш, често спирайки да затягат въжетата, а по обяд прехвърлили ковчега на един от резервните товарни коне, тъй като първото животно било на края на силите си.

Когато импровизираният кортеж се изкачил на високото, времето се влошило. Изсипала се градушка и фордът при река Нордур заварили почти непроходим от придошлата вода. Внимателно го прекосили и късно следобед стигнали малък чифлик в Нетер Нес. На този етап отговорникът, солиден ратай на име Хролф, решил, че ще е най-мъдро да спрат за през нощта. Чакал ги фордът на река Хвит, а на Хролф съвсем не му се нравела мисълта да го прекосяват по тъмно, особено при тия води. Попитал чифликчията дали ще ги подслони през нощта. Фермерът казал, че могат да спят в къщата, но е късно и тъй като не е предупреден за пристигането им, няма да може да ги нахрани. Отговорът бил троснат, но мъжете от Фродривър били благодарни да получат дори само подслон. Свалили от коня ковчега на майка ми и го прибрали в една барака, после нахранили и напоили конете и внесли самарите си в къщата.

Домакинството се оттеглило за през нощта, а пътниците се мъчели да се установят колкото се може по-удобно по балите сено, разположени по цялата дължина на къщата, когато от кухненския килер се чул странен звук. Една от жените отишла да провери какво става и видяла майка ми, чисто гола, да готви вътре. Клетата прислужница толкова се стреснала, че дори не изкрещяла. Втурнала се към спалнята, където чифликчията и жена му тъкмо си лягали, и на един дъх избъбрила, че е видяла в килера огромна гола жена с мъртвешки бледа кожа, да се пресята за хляб, а до нея на масата вече имало пълно ведро мляко. Съпругата на чифликчията отишла да провери и що да види — Торгуна спокойно режела на тънки филийки и редяла на дървена дъска един сушен агнешки бут. Съпругата на чифликчията не знаела как да постъпи. Не била виждала майка ми, така че не я разпознала и странното привидение я сварило съвсем неподготвена. В този момент се появили разбудените от глъчката мъже от Фродривър. Те, естествено, веднага познали Торгуна или поне така казвали по-късно. Хролф прошепнал на жената на чифликчията, че привидението е или призрак, или духът на Торгуна и че ще е опасно да ѝ се бъркат. Той предложил на стопанката да разчисти голямата маса, за да може Торгуна да сервира храната. Самият чифликчия поканил мъжете да се нахранят. Щом се настанили около масата, Торгуна ги обслужила с обичайния си троснат начин, без да промълви, поставила храната пред всеки, тежко излязла от стаята и сякаш се изпарила.

Мъжете от Фродривър внимателно направили знака на кръста над храната и изяли закъснялата си вечеря. В това време стопанинът изнамерил светена вода и поръсил с нея всяко ъгълче на къщата. Жена му сега се разтапяла от любезности. Дала на пътниците сухи дрехи и проснала мокрите да съхнат, изнесла одеяла и възглавници, за да спят по-удобно и непрекъснато се суетяла около тях.

Дали привидението на Торгуна не е бил добре скроен номер? Възможно ли е прегладнелите мъже от Фродривър да са накарали някой да изиграе ролята на Торгуна? В къщата било тъмно, а свещите запалили чак след като Торгуна се оттеглила, значи всичко може да е било просто театър. Хитро са измислили това с голотата, тъй като повечето хора от свенливост не биха се взирали внимателно в чисто гол човек. От друга страна кого са можели да убедят да поеме ролята на Торгуна? Местна жена би била веднага разобличена, а придружителите били все мъже. И все пак има нещо гнило, защото привидението много помогнало на мъжете през остатъка от пътя им до Скалхолт, където предали на християнския свещеник в чисто новата черква ковчега и парите от завещанието на Торгуна. При всяка възможност мъжете разказвали странните събития от нощта в Нетер Нес и във всеки чифлик с готовност им предлагали вечеря, бира или при нужда, подслон.

Вярвам ли, че духът на майка ми се е явил в Нетер Нес? Ако разкажа същата история тук, в скриптория, като сменя подробностите и заявя, че от нея се е излъчвало странно сияние и е държала библия, монасите без колебание ще приемат моята версия на събитията. Така че защо работниците от Снафелс да не са също толкова убедени в появата на привидението? Фермерите могат да бъдат също толкова лековерни, колкото и свещениците. Едва ли някой в онези затънтени села се съмнява, че духът на Торгуна се е върнал да накаже стиснатия чифликчия от Нетер Нес и въпреки че за случилото се там може би има съвсем нормално обяснение, докато не получа такова, ще продължа да приемам свръхестественото. През прекарания си в пътешествия живот съм видял много странни неща, неподдаващи се на обяснение. Няколко години след смъртта на майка ми аз също щях да се сблъскам с привидение, а в навечерието на велика битка имах странно, силно предчувствие, което впоследствие се сбъдна. Често съм ставал свидетел на събития, за които някак съм сигурен, че съм виждал преди, а в сънищата си виждам случки от миналото, но понякога се пренасям и в бъдещето. Сейдурът се усъвършенства с чиракуване при магьосник, но на първо място трябва да имаш дарбата, а тя почти винаги се предава по наследство. Волвите и сейдурманите от поколения произлизат от едни и същи семейства, затова и отделих толкова място на странните обстоятелства около начина, по който Торгуна е напуснала този свят и завръщането на духа ѝ: майка ми не ме дари нито с любов, нито с грижи, но все пак ми завеща странен дар — ясновидството, което понякога взима превес и над което нямам никакъв контрол.