След наводнението

3.

Първа Алиша успя да проникне в омагьосания свят на Оси, в последната минута, когато отдавна вече не ставаше дума да се спаси част от стоката, като се натрупа накуп някъде по-нависоко, а за спасението на самите жени. Вече никоя от вратите не можеше да се отвори, водната маса ги притискаше, водата стигаше почти до гърдите на Оси и Алиша трябваше да й помогне да прегази разстоянието до склада. Само тя бе още в състояние да разсъждава спокойно; в тоя момент Оси твърде много приличаше на своите стоки, които плуваха безцелно наоколо, направлявани от чужда воля. Алиша бе тази, която откри единствения останал път за бягство — нагоре по етажерките в склада към капандурата. Беше някъде около единадесет часът преди обед и по това време момичето Алиша бе също като хладнокръвно преценяващ инженер, чието поръчение е да построи мост, или като престъпник, заел се с бягство отвъд затворническите стени. Може би още преди час тя бе подготвила тази ютия, която по-късно използува да разбие прозореца на капандурата и после бе изтеглила падналата духом Оси до най-горния ред рафтове. От този момент, докато най-сетне щеше да може да излезе в тесния вътрешен двор, изтече още един час, който й бе необходим да разбие дебелите, армирани с тел стъкла на капандурата.

Но бе необходимо много повече време, докато Оси се събуди от кошмарния си сън. Не можеше да си спомни вече, че Алиша я бе отнесла в леглото, още по-малко, че бе спала — сън, който едва ли се различаваше от продължително загубване на съзнание. Как бе станала — също не помнеше. Сякаш е била възпрепятствана да довърши някаква своя мисъл, тя се отправи най-напред към стаята на Кенет, но той не беше там. После, като че това спадаше към същата мисъл, затърси чичо Уорън. Извика надолу към работилницата, но не получи отговор. Отвори прозореца, видя водния поток и две лодки в края на улицата, едната от които се движеше към нея. Валеше както преди обед, както през всичките тези дни и Оси видя — водата на улицата толкова се бе покачила, че ако някой мъж в лодката се изправеше, спокойно можеше да погледне в стаята и. Оси възприе това апатично, почти с безразличие. Затвори прозореца, мина без всякакъв интерес покрай квартирата на госпожица Кармен и отново, но без успех, викна на Уорън. После слезе долу в работилницата и завари чичо Уорън да седи в своето кресло — водата му стигаше над корема.

Обикновено Оси избягваше да посещава работилницата на чичо Уорън, като помещение, в което бе убедена, че се случваха само непристойни неща. Така от пръв поглед й стана ясно, че езерото, сред което се намираше чичо Уорън, бе част от онова, което той наричаше свои „изобретения“. Затънал сред тази вода, той бе облегнал леко назад глава, очите му бяха затворени, а устните полуотворени. Човек би могъл да го вземе за бюст-паметник, отделен от цокъла и поставен сред някакво езеро. Върху масата пред него, която все още стърчеше над водата, имаше плосък съд, а в него някаква течност, от която излизаше жълтеникава пара, може би, помисли си Оси, Уорън си е варил супа и е забравил да я изяде. Изведнъж се изплаши при мисълта, че Уорън е може би мъртъв, умрял е, след като си е приготвил супата, която не е могъл да изяде. Странното бе, че Оси преценяваше тази възможност тъкмо в момента, когато клепачите на Уорън трепнаха, за да се отворят малко след това. Но Оси се почувства по-скоро окуражена, сякаш ставаше дума за някакъв дух, който бе отворил очи и отправил към нея своя празен поглед, особено когато Уорън раздвижи едната си ръка и извади дясната си длан над водата, Оси видя стичащите се от нея капки и разливащите се големи кръгове върху водната повърхност. Уорън издигна едрата си ръка на височината на безжизненото си лице, а после малко по-нагоре, докато тя спря като хералдически знак над черепа му. Тогава най-после той отвори уста и Оси се уплаши може би най-вече от това, което каза: „Sacredieu, но какво се е случило?“