След наводнението

5.

Мистър Ванг Ли напусна по собствено желание, без да назове причини пред мисис Мълиган. Тогава слънцето, изведнъж просия в този мрачен свят и с такава вихреност разгърна силите си, че полумъртвата природа се възправи, изплашена, и със същата вихреност започна да наваксва онова, което бе пропуснала досега. Хората се събираха на групички, приятно възбудени, и организираха малки тържества, за да отпразнуват завръщането на слънцето, на което вече почти не се бяха надявали. Не след дълго обаче, едновременно с усилващите се горещини, радостта им премина в мъчителни стенания. Що се отнася до Оси, причината, че не изпита истинска радост при новото откриване на магазина, не бе в горещината — прекалено прясна бе още болката й по госпожица Кармен. С помощта на Тед и Алиша тя бе погребала тленните останки на Кармен извън селището. Като малка траурна процесия бяха потеглили те към един елшак в някаква изсъхнала падина — място, действително много подходящо за случая, предложено от Тед, „добрия Тед“, както го наричаше Оси междувременно, забравила за мечката.

Впоследствие често виждаха Оси из ливадите да се приближава към елшака, където се заседяваше и си припомняше блаженството, с което някога я бе дарявала с присъствието си госпожица Кармен. Все по-рядко тя изтриваше по някоя сълза и особено когато стана толкова горещо, изпитваше удоволствие да се спотайва в сянката на елшака и да вдъхва свежестта, която се излъчваше от листата му. Понякога дори си позволяваше да откопчае две копчета на блузата си и да достави малко въздух на гръдта си, по което проличаваше, че вече не мисли само за загубата на госпожица Кармен.

Тя не знаеше какво да предполага относно причината за тази загуба. За научните качества на Уорън Оси бездруго не бе имала особено добро мнение. С облекчение узна, че мистър Хоукинс бе успял да се оправи след отравянето и междувременно бил изписан от болницата. Наистина слуховете за поразиите, причинени от странните твари, се задържаха упорито, подобно на тези за летящите чинии. И както привържениците на последните с религиозна пламенност се кълняха в съществуването на извънземни цивилизации, така и другите упорито настояваха за някакъв вид мутация, която била причинена от наводнението. Единствен Уорън държеше твърдоглаво на своето, че никой друг освен китайците — той употребяваше вече множествено число! — не бе довлякъл тази гадост.

Междувременно Оси постепенно бе постигнала душевно равновесие, търговията й наистина не процъфтяваше, което тя не бе и очаквала, но във всеки случай бе също тъй далеч и от предсмъртна агония. Единствено видът на празната квартира на госпожица Кармен бе в състояние да й напомни за всичко онова, което е преживяла. Но общо взето, тя успя да си възвърне равновесието.

Един ден, когато седеше пак под сянката на елшака, й хрумна да покани Тед и Алиша на чай и, без да му мисли много, тя реши да насрочи поканата за следващата неделя: щеше да опече сладкиш, да направи едно от своите прочути някога лешникови рула. Взе една готварска книга, останала от майка й, и още същата вечер намери рецептата. Четеше я и си записваше на една бележка какво беше необходимо за сладкиша и какво да набави, за да излезе сполучлив.

Рецептата гласеше така:

Още на следващата сутрин Оси посрещна Алиша с поканата за чай, а вечерта, когато Тед влезе в магазина в одеянието си на пъклен ангел, Оси му се усмихна, сякаш бе дошъл да вземе нея, а не Алиша. Тя не бе очаквала, че Тед така мило ще поблагодари за поканата. Заизкачва се нагоре окрилена, без да се разсърди, прескочи Аякс, влезе в кухнята, върза си престилката и започна да твори. Всичко необходимо бе подготвено. Оси взе един кастрон от полицата и изсипа в него брашното. Поотупа го с длан, докато повърхността му се изравни, след това направи по средата една вдлъбнатинка, сложи в нея разтрошената мая и я разтвори с хладко мляко. След като извърши всичко това, от гърдите й се изтръгна радостна въздишка, тя избърса чело с опакото на ръката си, бутна кастрона малко встрани и остави маята да втаса. Междувременно разбърка маслото и захарта, счупи яйцето и го добави заедно с щипка сол и една чаена лъжичка ванилия! Като приключи и с това, Оси прибави маслената смес към брашното с маята и започна да меси. Веднага след това заблъска тестото с лъжицата за готвене, кастронът, затанцува и затрополи по масата и скоро тя усети умора в ръцете и китките, с които удряше тестото и държеше здраво побеснелия кастрон. Въпреки това Оси беше в повишено разположение на духа и когато, чул трополенето, Кенет дойде да погледне, майка му беше в такова великолепно настроение, че забрави дори да го попита за домашните му. Оси великодушно пренебрегна непочтителния начин, по който Кенет се осведоми за целта на цялото начинание. Тя продължи да блъска с все сила тестото, Кени видя как върхът на Осиния език се подаде над долната й устна и накрая — как майка му просия в усмивка, когато под нейните удари тестото започна да пуска мехури. Оси кимна с глава и изглеждаше почти така, сякаш водеше с тестото подобен диалог, както преди няколко седмици с госпожица Кармен. После донесе дъската за точене и я постави върху масата, поръси отгоре брашно и разточи тестото в почти квадратна форма. Забеляза как Кенет пъхна два пръста в смлените лешници и само това успя да я ядоса за миг.

— Я по-бързо изчезвай оттука! — каза тя и Кени моментално се измъкна.

След излизането му тя възвари мляко и разбърка в него маргарина, лешниците и захарта, като добави към тях и едно яйце. Когато пълнежът изстина, тя го изсипа върху разточеното тесто, разпредели го и го размаза гладко с опакото на лъжицата. Тогава й хрумна, че трябваше да намаже краищата на тестото с разбит жълтък, преди да завие, сладкиша. Поразмисли за миг и как да го завие, след което го направи по дължина. Сега, когато рулото беше готово, когато резултатът бе пред очите й, тя въздъхна за втори път, също тъй облекчено и доволно, както и първия. После малко се поядоса, защото подозираше, че чичо Уорън е обсебил тавата за някой от ненужните си експерименти, но след това се плесна по челото, защото тя беше пред очите й, само че не я бе видяла веднага. Към мазнината, с която намаза рулото, добави и малко мармалад, след което го постави в тавата. Постави го с леко подвити краища, тъй че сладкишът придоби приблизително формата на плъзгач на детска люлка. Когато приключи с това, Оси се отпусна на един стол в кухнята и в същото време въздъхна за трети път. Погледна часовника, отново стана и потърси цигара. Този път изобщо не й представляваше трудност да мине покрай опустялата квартира на Кармен. Стоеше, пушейки в стаята и поглеждаше към прозореца. Беше още светло, къщите на отсрещната страна на улицата блестяха в мек; червеникав оттенък. Чу Уорън да излиза от работилницата и бавно да се качва по стълбата. Но преди той да се появи горе, Оси бе отново край кухненската маса. Времето, необходимо за втасването на сладкиша, бе изтекло. Когато Уорън надникна през вратата, видя Оси да пъха тавата във фурната.

— Какво правиш? — попита той. — Яденето ли приготвяш?

— Пека — отвърна Оси, — пека сладкиш.

— Защо? — попита Уорън и Оси му отговори остро:

— За неделя. Очаквам гости.

Уорън поклати глава и затвори вратата. Оси чу шума от стъпките му — звучаха така, сякаш шареше неспокойно нагоре-надолу. Най-сетне Уорън повторно отвори вратата и объркан погледна вътре. Протегна комично шия, но в първия миг не каза все пак нищо. Накрая зина няколко пъти като риба или сякаш се канеше да започне да заеква и тогава попита:

— Кажи ми, Оси, да не си влюбена?

Напуши я смях, но й беше забавно да остави чичо Уорън в пълно неведение. Сега имаше на разположение двадесет и пет минути, докато се пече сладкишът. Изпитваше желание да изпуши втора цигара, вече я държеше между устните си, но междувременно, за да приключи с всичко, разбърка в една купичка пудра захар с лимонов сок. През цялото време се подсмихваше на въпроса на чичо Уорън. Просто не можеше да се успокои, че Уорън й бе задал такъв въпрос. Продължавайки да се усмихва, поръси сладкиша с разтворена в лимоновия сок захар, после извади от скривалището им захаросаните череши, които бе сложила там заради Кени, разряза ги на равни половинки и гарнира с тях готовото руло. След това хвърли още един продължителен и доволен поглед на своето творение и подобно на Създателя констатира, че то е излязло сполучливо. После бутна сладкиша най-долу в кухненския шкаф. „Прекалено е рано — помисли си тя, — не е необходимо Кени и Уорън да го виждат“.