ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Мейсън влезе в личния си кабинет и откри лейтенант Траг излегнал се удобно в стола за клиенти.

— Здрасти, Траг. Как се озова тук?

— Той просто си влезе — каза ядосано Дела Стрийт. Мейсън помръкна:

— Имам приемна, както знаеш, Траг.

— Разбира се, че знам. И ако бях изчакал в приемната и ти се беше вмъкнал през онази врата, Дела Стрийт щеше да те предупреди и ти щеше да се измъкнеш.

Мейсън каза изморено:

— Имам куп срещи днес, така че се надявам, че ще бъдеш максимално кратък, лейтенант. Предполагам, че полицията се мисли за специална класа, която няма нужда да се представя по обичайния начин.

— Не обичаме да чакаме в канцелариите на хората — каза Траг с усмивка. — Това ни губи времето и кара хората в тези канцеларии да се чувстват като висшестоящи.

— Което вие не желаете?

— Ние искаме да ги държим в напрежение. Разбираш от психология, Мейсън, защо да ти губя времето?

— Какво искаш, Траг?

— Разбирам, че си имал спречкване със сержант Холкомб.

— Аз ли? — попита Мейсън като повдигна вежди. — Това е ново за мен.

— За Холкомб, обаче, не е.

— Не знам какво си е помислил Холкомб. Аз си мислех, че му помагам.

Той каза:

— Вбесил си Хансел.

— Каква трагедия — каза Мейсън.

— Не е трябвало да правиш това, Мейсън. Когато Хансел се е вбесил, е решил да си признае всичко.

— Така ли?

— Точно така.

— Предполагам — каза Мейсън, — че сержант Холкомб е имал такова голямо желание да ме залови, че е обещал на Хансел да го предпази от всичко, освен от убийство, ако Хансел му даде нещо, което би ме натопило.

— Не знам какво му е казал Холкомб — отвърна лейтенант Траг. — Знам, че искат да го видят в дирекцията.

— Кой?

— Няколко души.

— За какво?

— За едно нещо — каза Траг. — Искат да те попитат за една фалшификация.

— Каква фалшификация?

— Чекът, който Хансел е представил в банката.

— Фалшив е бил, нали?

— Банката така казва.

— Е и?

— Хансел казва, че ти си го подправил.

— Аз ли?

— Точно така.

— Е, това вече е нещо! — каза Мейсън.

— Наистина — отвърна сухо Траг.

Мейсън фиксира лейтенанта за момент и каза:

— Все още ли си в отдел „Убийства“, лейтенант?

— Да.

— Тогава как е станало така, че лейтенант, който работи в „Убийства“ е дошъл тук, за да ми поднесе официална покана да отида до полицейското управление заради обвинение във фалшификация?

— Работим заедно върху случая — каза Траг.

— Вие с Холкомб ли?

— Точно така.

— Холкомб също работеше в „Убийства“.

— Вече не работи. Понякога помага, но сега се занимава с общи работи. Вземи си шапката, Мейсън и да се поразтъпчем.

— Да предположим, че предпочета да не се разтъпквам.

— Това може да се окаже твърде зле за теб.

— Това заплаха ли е?

— И още как — каза Траг. — Виж какво, Мейсън, опитах с добро. Имаме доказателства срещу теб по обвинение във фалшификация. Подправил си чек и си го дал на Ерик Хансел.

— Това са думи на един мошеник.

— Това са думи на един мошеник — съгласи се Траг с уморен глас, — но освен това имаме и изобличителни обстоятелства. И ще открием още изобличителни обстоятелства. Имаме достатъчно, за да съставим обвинителен акт още сега. Ти се опита да поставиш много хитър капан на един изнудвач, но той се намеси в убийство и се обърна срещу теб. Ако не беше убийството, щеше да бъдеш на върха. При създалите се обстоятелства седиш върху барут.

Мейсън погледна Дела Стрийт, видя, че моливът й хвърчеше по страниците на тетрадката за стенография, докато тя записваше разговора.

— Какво казва Адисън за чека?

— Банката на Адисън каза каквото трябваше. Подписът е фалшив. При това фалшификацията не е добра. И твоят приятел, Адисън, е затънал в неприятности до ушите.

— Защо?

— Можем да докажем, че е карал по пътя, който минава на четвърт миля от мястото на убийството, точно когато е било извършено.

Мейсън каза с непринуден глас:

— Добре, Траг, да се разходим.

Той взе шапката си.

— Някакви съобщения? — попита Дела Стрийт.

— Нищо — каза Мейсън. — Ще се върна скоро.

— Може да се върне скоро — поправи го Траг.

Загрузка...