Случаят с непорочната скитница

ГЛАВА ОСМА

Мейсън паркира колата си в паркинга близо до сградата, където се намираше кабинета му, качи се с асансьора, тръгна към канцеларията си, след това спря пред осветената врата, на която пишеше „Детективска агенция «Дрейк»“.

Канцеларията на Дрейк беше отворена двадесет и четири часа на ден и самият Дрейк обикновено беше там до късно вечерта.

Мейсън отвори вратата. Телефонистката която беше нощна смяна, вдигна глава и Мейсън каза:

— Дрейк тук ли е?

Тя кимна, показа с жест на Мейсън, че трябва да влезе, включи друга линия в превключвателното табло под червената светлина и каза:

— Детективска агенция „Дрейк“.

Мейсън влезе през вратата, която телефонистката отвори с помощта на електрически бутон и тръгна по тесния коридор към канцеларията на Дрейк.

Дрейк говореше по телефона когато влезе Мейсън.

— Това беше само едно сведение, сержант — каза Дрейк по телефона. — Не мога да ви назова източника на моите сведения… Не, не е от жертвата. Получих го от информацията, която събират моите хора… По дяволите, знам, че разговарям със закона, но вие разговаряте с детективска агенция. Ако ви дам източниците на моята информация, може да остана без работа. Как би ви се харесало ако ви попитах за вашите шпиони… Е, аз пък казвам, че е едно и също!… Пери Мейсън? Не знам. Защо не се обадите в неговата канцелария… Добре, ако мога да се свържа с него ще му кажа, че искате да ви се обади. Довиждане.

Дрейк свали слушалката и каза:

— Какво по дяволите беше това с фалшифицираните чекове, Пери?

— Защо? — попита Мейсън.

— Това беше сержант Холкомб. Късно следобед са заловили един тип на име Ерик Хансел. Предлагал е фалшифициран чек за две хиляди долара, подписан от Джон Р. Адисън, човека с големия универсален магазин. Банката вероятно е щяла да изплати чека, ако не ги бях предупредил, но те прегледали подписа и видели, че е бил копиран. Опитали се да се свържат с Адисън, но не могли и се обадили на полицията. Полицаите отишли и този мъж, Хансел им разказал някаква съмнителна история, така че те го прибрали за по-подробни разпити. Преди малко той се предал и им казал, че е получил чека от теб. Сержант Холкомб винаги надушва мърша, когато ти си замесен в някой случай. Само името „Пери Мейсън“ вдига кръвното му налягане над двеста.

— Ще му се обадя — каза Мейсън без усилие. — Намери шестима мъже и ги дръж готови да започнат работа след два часа.

— Какво става?

Мейсън седна в един стол и каза:

— Пол, работата е малко сложна. Ето как стоят нещата…

Дрейк вдигна ръка в знак на протест:

— Трай си, Пери, не искам да чуя. Когато си имам работа с теб, колкото по-малко знам, толкова по-добре за мен.

— И аз си помислих, че така е по-добре — каза Мейсън. — Шерифът приятел ли ти е?

— Долу-горе. Защо?

— Можеш да се завъртиш покрай кабинета на шерифа. Работиш по един случай, случай, който засяга Едгар 3. Ферел. Той е съдружник в Универсалния магазин на Бродуей.

Дрейк присви очи:

— И какво трябва да направя?

— Работиш за мен — каза Мейсън. — Ето ти разказа. Вторник следобед Едгар Ферел тръгва на почивка. Карал е автомобил отрупан с принадлежности за лагеруване, спални чували, въдици, багажи, керосинова печка и палатка. Багажникът и задната седалка са били добре претъпкани. За да освободи място, той е извадил възглавницата на задната седалка и я е оставил в гаража си.

— А днес следобед — продължи Мейсън, — неговата съпруга, Лорейн Ферел, видяла колата на Едгар на улицата. Тя я видяла как се стрелнала покрай нея и мисли, че я е карала жена. Не е сигурна.

— И така — каза Мейсън, с лице което олицетворяваше самата невинност, — ти проверяваш този случай. Искаш да обиколиш болниците, искаш да разбереш дали има съобщение за някаква злополука и дали наоколо не се излежават някакви неидентифицирани трупове. Знаеш ли, Ферел може да е бил жертва на някаква клопка. Някой може да е взел колата му, да е ограбил Ферел и след това да го е цапардосал по главата.

— Кога да започна? — попита Дрейк.

— Най-добре започни в близките пет-десет минути — каза Мейсън. — Дай ми телефона. Ще се обадя на Холкомб.

— Добре — каза Дрейк, — поне това ще ми олекне. Холкомб ще разбере, че съм предал думите му.

Мейсън се обади в полицейския участък, свърза се със сержант Холкомб и каза съвсем непринудено:

— Пери Мейсън на телефона, сержант. Минах да видя Пол Дрейк и той ми каза, че сте искали да ви се обадя.

Холкомб каза:

— Винаги, когато се намесиш в някой случай, Мейсън, става нещо странно.

— Какъв е случаят и кое е странното? — попита Мейсън.

— В кабинета ми стои един човек, който е бил заловен, докато се е опитвал да осребри фалшив чек. Той казва, че ти знаеш всичко за чека.

— Сигурен ли сте, че чекът е фалшифициран?

— Фалшифициран е. Подписът на Джон Адисън, човекът от универсалния магазин, е бил прекопиран — каза Холкомб.

— Какво казва Адисън по въпроса?

— До този момент не сме успели да се свържем с него. Банката е заловила фалшификата, защото детективска агенция „Дрейк“ е предупредила всички банки по-рано през този ден да внимават за фалшифицирани чекове подписани с индийско мастило на името на известни личности.

Мейсън намигна на Пол Дрейк и каза:

— Какво казва Дрейк? Откъде е получил тази информация?

— Нищо не казва — каза Холкомб, — но ние знаем, че голяма част от неговия бизнес е твое дело. Така че когато този тип ми каза, че ти знаеш за чека — е аз си помислих, че трябва да разследваме.

Мейсън каза:

— Ще дойда там, ще го огледам и ще говоря с теб.

В гласа на Холкомб прозвуча изненада:

— Кога?

— Сега.

— Добре — каза Холкомб. — По дяволите, аз си помислих, че ще се опиташ да се измъкнеш.

Мейсън затвори телефона. Дрейк каза:

— Холкомб не те харесва, Мейсън.

— Има някои дяволски добри ченгета — отвърна Мейсън. — Просто Холкомб не попада в тази категория. Лейтенант Траг от отдел „Убийства“ е много точен и умен мъж. Холкомб е педант, който би поставил клопка дори и на затворник, ако реши, че е виновен. Той дори не осъзнава, че бърка. Просто си мисли, че помага на правосъдието, че в доказателството има дупка и че той, като добро и умно ченге, трябва да запълни тази дупка.

— И той си мисли, че ти прекарваш своите клиенти около стените на затвора — каза Дрейк.

— А защо не?

— Спори за това с Холкомб.

— Няма смисъл да се спори с тази птица. Толкова е тъп, че можеш да навреш динамит в ноздрите му, да го запалиш, а той няма дори и да кихне. Добре, ще отида да го видя.

Мейсън излезе от кабинета на Дрейк, влезе в колата си, отиде до полицейския участък, намери сержант Холкомб в кабинета му и почука на вратата.

— Влез — каза Холкомб. Мейсън влезе в стаята.

Сержант Холкомб дъвчеше една пура с намръщено и сбръчкано лице. Срещу него на изтърканата маса стоеше Ерик Хансел, наглата самоувереност бе напълно изчезнала от държанието му.

— Здрасти, Мейсън — каза Холкомб. — Сядай.

Хансел каза:

— Какво по дяволите се опитваш да ми направиш? Каква е тази клопка? Да не си мислиш, че можеш…

— Достатъчно — прекъсна го Холкомб. — Аз ще говоря за сега, Хансел. Затваряй си устата!

Готовността, с която Хансел заглуши протестите си показваше до каква степен полицията беше разчупила черупката на арогантната му дързост. Сержант Холкомб каза:

— Хансел е бил заловен докато се е опитвал да осребри чек за две хиляди долара, който би трябвало да е подписан от Джон Адисън. Подписът е бил първо копиран с молив, след това повторен с мастило. Не можем да се свържем с Адисън. Известно време Хансел се прави на умен и не казваше нищо на никого, с изключение на това, което неговия приятел, Джордж Уитли Дъндас говори с полицаите. Обадихме се на Дъндас. Дъндас ни слуша доста време по телефона, преглътна два пъти, след това каза, че се е срещал с Ерик Хансел, че го познава бегло, но че няма никаква връзка с него и смята за безобразие това, че Хансел го е споменал. Той каза, че го е виждал един-два пъти в някакъв бар.

— Проклетият плъх! — възкликна Хансел. — Опитва се да си спаси кожата…

— Млъквай! — сряза го Холкомб.

Хансел се смали. Сакото с подплънките изведнъж стана твърде голямо за него.

Холкомб размести прогизналата пура с устата си, действията му съвсем явно издаваха нетърпеливото му желание да разкъса някого за нещо.

— И после? — попита Мейсън.

— После, след като Дъндас го остави, Хансел ни разказа различна история. Каза ни, че е отишъл в твоя кабинет, че е имал някакви сделки с Адисън, че ти си му дал този чек от името на Адисън.

— Какви сделки с Адисън? — попита Мейсън.

— Не каза.

— Арестувахте ли го? — попита Мейсън.

— Да. Опит за фалшификация.

— Добре — каза Мейсън, — защо не проверите отпечатъците му? Това е първото, което трябва да се направи, за да се разбере кой е този човек. Ако той се разхожда и разказва приказки…

Хансел изведнъж скочи от стола си:

— Проклет мошеник! Ти…

Сержант Холкомб бързо се пресегна през бюрото си. Ръката му закачи челюстта на Хансел, нанасяйки й замайващ и остър удар.

— Сядай и млъквай! — изрева Холкомб.

— В края на краищата — продължи Мейсън спокойно, като че ли изобщо нищо не се беше случило — първото, което трябва да се разбере за човека, с когото си имаме работа.

Холкомб изгледа Мейсън със замислен поглед.

— Все още не си отхвърлил разказа на този тип.

— Все още не съм чул разказа му.

— Аз ти го разказах.

Мейсън се обърна към Хансел:

— Ти си бил в моята канцелария?

— Много добре знаеш, че съм.

— И аз ти дадох този чек?

— Знаеш, че го направи!

— Чек, който се предполага че е бил подписан от Джон Адисън?

— Да.

— За какво е бил чека?

— Знаеш за какво. Искаш ли да кажа?

— Разбира се, че искам да кажеш — каза Мейсън. — Затова ти задавам този въпрос. Ако си получил чек за две хиляди долара от Джон Адисън, трябва да си направил нещо или си възнамерявал да направиш нещо, за да го заслужиш.

— Ако продължаваш да ме притискаш, ще кажа! — заплаши Хансел.

— По дяволите, заплашвам те — каза Мейсън. — За какво беше?

Хансел каза:

— Добре. Знаех, че Адисън те беше наел, за да…

Мейсън го прекъсна с повдигнати вежди:

— Искаш да кажеш, че Адисън ти плащаше, защото си знаел нещо за него и мен?

— А защо не?

Мейсън се усмихна и каза:

— На един адвокат се заплаща за това, което знае. Но ако се опитваш да кажеш, че Адисън ти е платил за нещо, което ти знаеш, скачаш направо в огъня, млади човече. Ако по някакъв начин успееш да докажеш невинността си по обвинението за фалшификация, ще бъдеш обвинен в изнудване!

За момент се възцари тишина, докато се поглъщаха тези думи.

— И така — продължи Мейсън, — ако се опиташ да се измъкнеш с лъжа внимавай какво ще кажеш.

Сержант Холкомб сдъвка пурата си:

— Проклет да съм, ако не е така — каза той.

— Кое? — попита Мейсън.

— Този тип се е опитал да ви изнуди — каза Холкомб. — Ти си нямал начин да го спреш, затова си му поставил капан, за да бъде заловен и обвинен във фалшификация на чек. Той няма да може да даде никакво обяснение без да се изложи на риск от обвинение в изнудване. Тъй като той не би посмял да си признае това, няма да може да каже защо е получил чека.

— Имате ли някакви доказателства сержант?

— Така изглеждат нещата.

Мейсън се обърна към Хансел:

— Имаш ли какво да кажеш, Хансел?

Хансел преглътна два пъти.

— Казвай — изрева Холкомб. — Отговаряй на въпроса!

— Нямам — каза Хансел.

— И така — продължи Мейсън вежливо, — какво е обяснението за чека?

Хансел каза:

— Исках някой да финансира една моя сделка. Бях говорил с Адисън. Адисън ми каза да говоря с неговия адвокат. Обясних в общи линии сделката на Мейсън и той каза, че е обещаваща и че Адисън ще ме подпомогне с две хиляди долара. Той ми даде чека.

Мейсън се усмихна:

— И извади чека от шапката си — просто ей така?

— От моята шапка! — каза Хансел. Мейсън се усмихна.

Холкомб каза:

— За Бога, Хансел, на умен ли се опитваш да се правиш? От твоята шапка! Какво по дяволите искаш да кажеш?

Хансел се премести.

— Продължавай — каза Мейсън, — кажи ни за шапката.

— Върви по дяволите!

— Ами шапката? — попита Холкомб.

— Нищо. Казах го просто така.

— Това ли е твоя разказ? — попита Мейсън.

— Да.

— Целият ли?

— Да.

— И каква — попита Мейсън благо — беше тази сделка?

— Засягаше един производител, който щеше да направи нещо, което Адисън щеше да продава в магазина си.

— Кой е този производител? — попита Мейсън.

— Не мога да ви кажа.

— Каква беше стоката?

— Това е поверително.

— Ти каза ли ми всичко това, когато разговаряхме?

— Знаеш, че ти го казах.

— Каза ли на Адисън?

— Да.

Мейсън се усмихна на сержант Холкомб и каза:

— Защо не му провериш досието?

Сержант Холкомб се обади на отдела за идентификация и каза:

— Преди два часа изпратих едни отпечатъци. Какво открихте? Мъж на име Хансел… Добре, ще почакам. Погледнете. Ако са класифицирани, искам да… Добре, ще почакам.

Холкомб премести погледа си от Мейсън към Хансел, след това обратно към Мейсън и каза сърдито:

— Проклет да съм ако това не е клопка! Прилича ми на удобен начин да се отървеш от изнудвач…

Никой не промълви нито дума в продължение на десет секунди. След това Холкомб каза по телефона:

— Добре, какво има?

Той слуша внимателно няколко секунди, след това придърпа към себе си молив и хартия, отбеляза нещо и каза:

— Добре, записах. Кога е бил вторият арест?… Добре. Благодаря, Мак.

Той свали слушалката и бутна телефона. Извади прогизналата пура от устата си, блъсна я в един плювалник и каза на Хансел:

— Значи е вярно!

Хансел не каза нищо. Сержант Холкомб каза:

— Имаш прекрасно досие, господин Хансел, Хановър или Хандуиг.

Хансел погледна надолу към масата.

— Но — продължи Холкомб, като се обърна и впи поглед в Мейсън, — нещата стоят точно така, както си мислех. Това е било изнудване. През живота си не е хващал химикалка. Само изнудване или опит за изнудване. Никога фалшификация. Сега искате да повярвам, че е отишъл в банка и се е опитал да прекара фалшив чек за два бона.

— Точно това е направил, нали? — попита Мейсън.

— Проклет да съм ако не е — призна Холкомб подозрително. — Това е факт.

— Неговата банка или банката на Адисън?

— Банката на Адисън — каза Холкомб. — Банката, от която е бил взет чека. Хансел е носил документи, за да докаже самоличността си, шофьорска книжка, карта за социална осигуровка, писмо от банкер, с което да докаже самоличността си. Искал е парите.

Мейсън се прозя:

— Има досие, така ли?

— Колкото половината ти ръка — каза Холкомб — Само изнудване. По дяволите, Мейсън, струва ми се, че си хванал тази птичка в капан и се опитваш да направиш същото и с нас.

— Защо?

— Не ми се ще да прибирам този тип за фалшифициране. На мен ми прилича на изнудване.

— Добре — каза Мейсън, — остави Хансел да говори. Остави го да каже за какво е бил чека. Ако е било изнудване, да го приберем за това.

— Вече ви казах — измърмори Хансел.

— Не си — каза Мейсън. — Не си споменал имена. Не си споменал нищо освен общи неща. Кой е производителят? Кой беше…

— Добре — измърмори Хансел. — Ще призная. Обадих се на господин Адисън. Казах му, че ми трябва заем от две хиляди долара. Казах му, че се нуждая от парите и Адисън ми каза, че ако отида в канцеларията на господин Мейсън, ще получа чек.

Мейсън каза:

— Адисън не ти ли даде чека?

— Не, каза ми да го получа чрез теб.

Мейсън се усмихна и каза:

— Отишъл си при Адисън и си го помолил за заем и Адисън ти е казал да дойдеш в моята канцелария, за да си получиш чека.

Хансел помисли за момент, след това каза:

— Позволи ми да говоря с господин Адисън но телефона и ще го докажа.

— Тази история, която току що ни разказа ли?

— Да.

— Значи другата история е лъжа?

— Ами… да.

Мейсън каза на Холкомб:

— Ето, сержант. Той си признава сега, че онова е било лъжа. На мен ми се струва, че този тип се опитва да ни изиграе. Помислил си е, че ако може да осребри чек, който се предполага, че е бил подписан от Адисън и да получи две хиляди долара, ще държи Адисън по някакъв начин. Мисля, че всичко това е опит за изнудване.

— Това ми изглежда налудничаво — каза Холкомб.

— Ами в края на краищата — му каза Мейсън, — този човек постоянно лъже за чека. Или е фалшификация или изнудване.

Сержант Холкомб каза:

— Дяволски начин да се справиш с изнудвач. Не ми харесва.

— Не ми пука дали ти харесва или не — каза Мейсън раздразнено. — Разкарваш ме до тук, защото вярваш на думите на някакъв мошеник. Той има досие с дължината на ръката ти. Признава си, че историята, която ми разказа за чека, който уж съм му дал е лъжа. И на сцената се появявам аз.

Мейсън бутна стола си назад.

Хансел вдигна поглед, който беше наситен с омраза.

— Много си умен, господин Пери Мейсън — каза той жлъчно, — и ще оплакваш деня, в който си се опитал да скроиш всичко това!

— Аз ли кроя нещо? — попита Мейсън с ръка на бравата.

— Знаеш, че е така.

— Но — каза Мейсън, — аз си мислех, че ти току-що каза на сержант Холкомб, че твоите сделки са с Адисън, а че твоят разказ за мен е бил измислица.

Хансел не продума.

— Ако искаш да получиш каквото и да е изказване от Адисън — каза Мейсън, — най-добре е да говориш с него преди този човек да е разговарял с него по телефона.

— Не можеш да постъпиш така с мен! — каза Хансел като се надигна от стола. — Имам право да говоря с Адисън по телефона. В края на краищата чекът е подписан от него.

Мейсън каза:

— Доколкото разбрах подписът на чека е копиран.

Сержант Холкомб каза:

— Не ми харесва.

— Дори и да предположим, че подозренията ти са верни — каза Мейсън, — доколкото знам полицейския участък не гори от желание да оставя изнудвачи да се разхождат на свобода и да се опитват да практикуват върху известни бизнесмени.

— Ако беше признал всичко от начало — каза Холкомб, — щях да впримча този тип и да му направя масаж на лицето за това, което се е опитал да стори. Но така както стоят нещата сега, проклет да съм, ако знам какво става.

Мейсън се обърна към Хансел и каза с бащински глас:

— Какво беше, Хансел, изнудване ли?

— Върви по дяволите!

— Сержант Холкомб ще те накара да кажеш истината — предупреди Мейсън. — Той ще се добере до нея.

— Казах ти да вървиш по дяволите.

— Добре — каза Мейсън весело и се обърна към вратата.

Телефонът на бюрото на сержант Холкомб звънна. Холкомб грабна слушалката и каза:

— Ало, Холкомб на телефона… Почакай Мейсън… Хей, Мейсън…!

Мейсън, който вече беше в коридора, се обърна точно преди вратата да се затвори, хвана бравата и каза:

— Какво има, сержант?

— Нещо, което може да те заинтересува — каза Холкомб. — По дяволите. Точно така.

— Какво има? — попита Мейсън.

— Обадиха се от „Убийства“ — каза Холкомб. — Те знаеха, че съм се опитвал да се свържа с Адисън. Сега, според някакъв репортаж, който е бил предаден току-що по полицейското радио, Едгар. 3. Ферел, съдружникът на Адисън в Универсалния магазин е бил намерен мъртъв в стара изоставена фермерска къща на около двадесет мили в провинцията. Явно човекът е бил убит, застрелян от някой, който се е прикривал извън къщата и е изпратил куршум през прозореца.

Мейсън повдигна вежди и каза:

— Имате ли представа кога е било извършено убийството?

— Момент — каза Холкомб.

Той махна ръката си от слушалката и каза:

— Кога е бил застрелян?… Мислят, че във вторник вечерта…? Добре, задръжте за момент.

Широката длан на Холкомб още веднъж покри слушалката.

— Вероятно във вторник вечерта.

Мейсън кимна сериозно и погледна Хансел:

— Къде беше във вторник вечерта? — попита той. Хансел се изправи от стола.

— Боже мой, ако си мислиш, че ще ми лепнеш това… Ти мръсен, двуличен, хитър мошеник…!

— Тц-тц — каза Мейсън, — какъв език, Хансел. Разбира се, аз не знам нищо за твоето минало, но ако наистина си преживявал от изнудване бих те посъветвал да спреш и да се заемеш с нещо честно — стига, разбира се, да можеш да се отървеш от това обвинение в убийство.

— Нямам нищо общо с никакво убийство! — изкрещя Хансел. — Бях измамен и принуден да осребря фалшив чек, когато се опитвах да…

Сержант Холкомб тръшна слушалката обратно върху вилката.

Мейсън каза:

— Шокиран съм от убийството на Ферел. Не го познавах, но съм работил с Джон Рейсър Адисън от време на време. Предполагам, че той ще бъде много разстроен. Май че е най-добре да се връщам в канцеларията си.

Сержант Холкомб не даде признак, че го е чул. Той гледаше замислено Хансел:

— Знаеш ли нещо за това убийство? — попита той. Хансел едва не изкрещя, гласът му беше толкова остър от ярост и нервност.

— За Бога, нима ще позволите на това кречетало не само да слага думи в устата ви, но и мисли в главата ви? Нима ще го сторите…?

Сержант Холкомб се наведе над бюрото си, замахна силно и заби юмрука си в лицето на Хансел.

— Не позволявам на изнудвачи да ми говорят по този начин — каза той.

Мейсън тихо затвори вратата зад себе си и излезе в коридора.