Случаят с подменената снимка

13

Двата автомобила, пълни с мъже със сериозни физиономии, които не отронваха и дума, се движеха по павирания път, водещ към обляната в червеникави оттенъци от залязващото слънце планина. Луната вече бе започнала леко да се показва и съвсем скоро щеше да настъпи мрак. Шофьорите бяха хора, които добре си разбират от работата, колите се движеха на втора скорост, с много газ, като на завоите се налагаше да се използват и спирачките.

— Имаш ли представа как би могъл да го притиснеш, Пери? — подхвърли Дрейк. — Няма смисъл да се прибягва до насилие, ако това би могло да се избегне.

— Трябва първо да разбера дали Ийвс знае нещо за Дела Стрийт — отвърна той. — Ако се опита да се измъкне, като използва оръжие, с него е свършено.

— Май често прибягва до оръжието — предупреди го детективът.

— Аз също съм достатъчно бърз — отвърна Мейсън.

— Каква ли е всъщност ролята на медицинската сестра в цялата тази история? — попита Пол.

— Все още не съм наясно — призна Мейсън. — Явно се опитват да скрият нещо. Как онова парче от роклята й се е озовало от външната страна на парапета, дявол да го вземе?

— Е, ще можеш сам да я запиташ — подхвърли детективът.

— Това ще стане по-късно, след като открием Дела Стрийт, тогава ще му мисля как да постъпя с нея. Убеден съм, че има някакво съвсем елементарно обяснение на нещата, нещо съвсем очевидно, но в момента не успяваме да го забележим, тъй като сме твърде разтревожени за Дела.

— Смятам, че ще допуснеш грешка, ако веднага накараш хората ми да арестуват Ийвс — предупреди го Дрейк. — Може би ще успееш да постигнеш много повече, ако най-откровено поставиш картите на масата… Знаеш ли какво, Пери, защо не накараш Ван Денси да поговори с него?

— Защо Ван Денси?

— Защото той бе адвокатът, който бе поел защитата му, когато беше повдигнато обвинение срещу него. Може би той ще успее да измъкне нещо.

— Остави го този шарлатанин — възрази Мейсън. — Той и без това си има вече достатъчно неприятности, всички се съмняват в честността му като адвокат. Едва ли ще е готов да направи нещо, за да ми помогне.

— Би могъл все пак да опиташ — настоя детективът.

— В момента не мога да правя никакви други опити, освен да действам направо, Пол — отвърна Пери. — Не мога точно да ти го обясня, но когато разговарям с някого, мога да си съставя ясна представа, дали ми казва истината или не. Ако гледам Ийвс право в очите и го попитам за Дела, готов съм да се обзаложа, че ще мога да преценя дали ме лъже.

— Добре де, да предположим, че те излъже. Какво ще направиш тогава?

— Ами ще накарам да го арестуват.

— Ще го арестуваш?

— Точно това ще направя — потвърди Мейсън. — Може би не се знае от много хора, но един отделен гражданин има право да арестува друг, когато е извършено сериозно престъпление и той има достатъчно основания да смята, че престъплението е извършено точно от човека, когото е арестувал.

— А ти имаш ли достатъчно основания да смяташ, че е така? — попита Дрейк.

— Ще ги направя достатъчни — уверено каза адвокатът. Пътуваха мълчаливо в продължение на около половин час.

След това Мейсън се обърна към шофьора.

— Ето, в тази отбивка е. Дайте максимално газ, а след това намалете при завоя. Точно след завоя следва доста стръмен участък. Изгасете светлините и спрете в основата на хълма. Ще слезем там.

Колите ускориха скоростта си, а след това шофьорите изключиха двигателите и бавно извиха към планинския хълм.

— Точно така — продължи с указанията си Пери. — А сега изключете фаровете и спрете.

Автомобилите безшумно спряха. Адвокатът веднага слезе, а останалите мъже застанаха в кръг около него.

— Сега продължаваме напред по пътя и вие ще заобиколите къщата от всички страни — каза им Мейсън. — Не стреляйте, освен ако не започнат да стрелят срещу вас. Аз ще вляза вътре. А вие в никакъв случай не позволявайте на когото и да било да напуска къщата. Имам основание да смятам, че едно момиче е отвлечено, а извършителят е мъжът, който в момента е в къщата. Отново ви напомням да не използвате оръжието си, освен ако не сте принудени да го направите. Дори и тогава първо използвайте халосните патрони.

— Да тръгваме — призова ги един от мъжете.

Изкачиха се нагоре по хълма. Мейсън и Дрейк се спряха за миг, за да дадат възможност на останалите да заемат позиция в сенките на дърветата наоколо. В бунгалото бе съвсем тихо и тъмно.

Мейсън погледна часовника си. Когато минаха пет минути, кимна към детектива.

— Хайде, Пол, време е да вървим. Аз ще вляза пръв, а ти ми пази гърба.

— В никакъв случай — възрази той. — По-добре да вървим заедно.

Стъпките им отекнаха тихо по покритата с чакъл пътека. Мейсън се качи по стълбите към вратата на бунгалото и почука. Не последва никакъв отговор. Адвокатът ядосано ритна вратата и опита бравата. Беше заключено.

Веднага пристъпи към близкия прозорец и го освети с фенерчето си, като се опитваше да разгледа вътре.

— Не бива да правиш това, Пери — предупреди го детективът. — Доста е рисковано. Той би могъл да стреля отвътре по светлината и тогава…

— Стига, Пол — прекъсна го Мейсън. — Трябва да се предприеме нещо. — После ритна стъклото на прозореца.

Шумът от счупеното стъкло се разнесе неочаквано силно в тишината на планинската нощ. Мейсън посегна през образувалия се отвор, отвори прозореца, повдигна крак и се прехвърли вътре.

— Идваш ли, Пол? — попита той.

Дрейк се поколеба за миг, но след това се промъкна през прозореца след адвоката.

Мейсън освети с фенерчето си вътрешността на бунгалото, намери ключа за лампата и побърза да я запали.

— Знаеш ли какви неприятности можем да си имаме, ако ни хванат, че вършим всичко това? — попита детективът.

— Знам, но изобщо не ме интересува — отбеляза разсеяно Мейсън. — Ще претърся цялата къща.

Точно това и направиха. В края на претърсването Пери заключи:

— Ясно е, че са се подиграли с нас. Обещанията, че Евелин Уайтинг ще се яви утре на предварителните слушания, са били просто за да се отърват от нас и да не предизвикват подозренията ни. Събрали са си багажа и са изчезнали веднага след като ние сме си тръгнали.

— И какво ще правим сега? — попита Дрейк.

— Ще трябва да намерим Ийвс.

— Но как?

— Нямам представа — призна адвокатът. — Но знам, че ще успеем по някакъв начин да го направим.

— Накъде ще се отправим сега? — продължи с въпросите детективът.

— Ще събудим човека, който продава в магазина, за да го попитаме дали не е забелязал накъде е тръгнал Ийвс, а след това ще се обадим по телефона — отвърна Мейсън.

Събраха останалите мъже и се върнаха при колите, а после, макар и с известни усилия, успяха да измъкнат от леглото продавача в магазина. Оказа се, че е видял Ийвс и някаква млада жена, която му се представила като госпожа Ийвс, да заминават само след около половин час след посещението на Мейсън. Според него колата им била доста натоварена.

Дрейк позвъни до офиса си в Сан Франциско, разговаря няколко минути, а след това каза на Пери Мейсън:

— Пери, нещата съвсем не ми изглеждат добре.

— Имаш ли някакви новини за Дела?

— Да.

— Продължавай, искам да знам всичко — настоя адвокатът.

— В края на краищата, Пери, не можем да сме абсолютно сигурни, че тя всъщност се е заела с търсенето на жената с роклята от синя коприна — започна бавно детективът. — Възможно е да е имала някакви собствени причини, поради които…

— Стига с тези предисловия, защо веднага не минеш към съществената част? — ядоса се Мейсън.

— Виж какво, Пери — измърмори Дрейк. — Идвало ли ти е някога наум, че Дела би могла… би могла някога да те напусне?

Лицето на адвоката потъмня.

— Дяволите да те вземат, Пол, какви ги…

— Чакай, успокой се, Пери — продължи детективът. — Представи си, че е срещнала някого по време на пътешествието с парахода, или…

— Веднага ми кажи всичко, Пол — заплашително се надвеси над него приятелят му. — Хайде, няма да те чакам повече!

— Моите хора доста са се постарали, Пери. Открили са агенция, която дава коли под наем. Малко преди обяд Дела е наела кола оттам. Представила е петдесет долара депозит и е предплатила за една седмица. Използвала е името Д. М. Креншоу.

— Ако твоите хора си измислят това, Пол, ще си имат…

— Не са си измислили нищо, Пери. Те разполагат със снимка на Дела. Показали са я в агенцията и човекът, който дава колите под наем, я е разпознал, няма никакво съмнение.

— Сама ли е била? — попита Мейсън.

— Да, била е сама — отвърна детективът. — Хайде, Пери, да се връщаме сега в хотела и да поспим поне малко тази нощ. В края на краищата ти трябва да се явиш в съда утре сутринта, а дотогава може би ще разбереш нещо повече по въпроса.

Мейсън го гледа известно време право в очите, след това се извъртя и пое бързо напред.

— Добре, да тръгваме, Пол — каза той.