Случаят с подменената снимка

15

Дрейк с мъка си проправи път между присъстващите в залата, за да стигне до Мейсън.

— Смятам, че успяхме да се доберем до нещо, Пери — каза бързо той.

— За Дела ли? — попита адвокатът.

Пол кимна.

Мейсън се обърна към госпожа Моър.

— Всичко това напълно разруши представяната от тях версия — каза й шепнешком. — Съдия Ромли не би задържал обвиняем, ако не е убеден, че той наистина ще получи присъда при евентуален процес. Той ще ви изслуша съвсем внимателно, точно както биха ви изслушали и съдебните заседатели при един съдебен процес. Показанията на Ейлийн Фел няма да имат особена тежест. Единственото, което тя е видяла, са две фигури, които са се били счепкали на палубата, при това не ги е виждала съвсем ясно.

Госпожа Моър с благодарност му стисна ръката.

— Налага ми се да изляза по много важна работа — обясни й адвокатът. — Ще се видим отново в три следобед. — После се обърна към детектива и го подкани: — Да тръгваме, Пол.

Бел Нюбъри също му сграбчи ръката и извика:

— Бяхте страхотен!

Мейсън й се усмихна, потупа я по рамото и й каза:

— Имаш възможност да си поговориш с майка си за няколко минути, преди надзирателката да я отведе. Ще се видим по-късно, Бел.

Дрейк разполагаше с кола, която ги чакаше отвън пред сградата.

— Казвай по-скоро какво сте разкрили, Пол — подкани го нетърпеливо адвокатът.

— Не знам, Пери. Не бих искал да съм човекът, който ще ти го каже. Предпочитам да видиш всичко с очите си — отвърна приятелят му.

— Какво, по дяволите, означава това? — ядоса се Мейсън.

Детективът поклати глава и го подкани:

— Влизай в колата, Пери. Ще стигнем съвсем бързо.

— Къде по-точно отиваме?

— В Бъркли.

— Добре тогава, да тръгваме — извика Пери.

Колата профуча по Маркет Стрийт и зави наляво, после ускори по булеварда, водещ към моста, по който се пресичаше заливът.

— Не разбирам защо сме само тримата — мърмореше ядосано Мейсън. — Ако ни очакват неприятности с Ийвс…

— Няма да имаме никакви неприятности с Ийвс — прекъсна го детективът. — Той няма нищо общо с изчезването на Дела.

— Откъде знаеш? — попита адвокатът.

— Ще ти разкажа най-подробно всичко само след няколко минути — отвърна Дрейк. — А засега можеш да знаеш само, че вече съм наясно какъв е проблемът на Ийвс.

— Ами кажи тогава и на мен — подкани го адвокатът. — Или може би предпочиташ да запазиш за себе си и тази тайна?

— Защо не се успокоиш, Пери — посъветва го приятелят му. — Просто се опитвам да бъда честен. Ще разбереш позицията ми, след като…

— Забрави го — прекъсна го ядосано Мейсън. — Кажи ми само онова, което можеш.

— Ами първо за Ийвс — започна Дрейк. — Според мен той е подготвял някаква своя голяма игричка и убийството е объркало плановете му.

— Карай нататък — подкани го нетърпеливо Мейсън.

— Ами като направих проверка за Роджър П. Картман в Хонолулу, установих, че той наистина е пострадал при автомобилна катастрофа, при която е бил счупен вратът му — обясни детективът. — Само че това е станало преди три месеца. Бил някакъв богат турист от Щатите, чиято наета кола се сблъскала с някаква друга в Бали и…

— Не можете ли да карате малко по-бързо — прекъсна го Мейсън, като се приведе към шофьора. — Готов съм да платя сам глобите.

Шофьорът рязко даде газ. Дрейк се загледа разтревожено в огледалото за обратно виждане.

— Към нас се приближава някаква кола, Пери. Няма да се учудя, ако се окаже патрулна кола.

— Изобщо не ме интересува — раздразнено отсече адвокатът. — Нали вече ви казах, че аз ще платя глобите. Говореше ми нещо за Ийвс и за Картман. Продължавай нататък.

— Ами Картман бил доста богат човек — продължи детективът. — Лекарите му изработили шина, с помощта на която главата му се държала напълно неподвижна, след което той се върнал обратно в Щатите…

— Това вече го знам — прекъсна го Мейсън.

— Не, не го знаеш — увери го Дрейк. — Защото Картман се е върнал тук преди шест седмици.

— Какво говориш? — извика Пери, като не сваляше очи от детектива.

— Точно това, че се е прибрал в Щатите преди шест седмици, при това не с параход, а със специален самолет.

— Тогава какво го е накарало да се върне в Хонолулу? — попита Мейсън.

— Ами той се кълне, че изобщо не го е правил — обясни Дрейк.

— Ти си разговарял с него, така ли?

— Един от моите хора го откри в частен санаториум. Твърди, че се е настанил в този санаториум още в момента, в който е пристигнал. Същото потвърдиха и лекарите и медицинските сестри.

— Значи Евелин Уайтинг не е докарала истинския Картман?

— Не.

— Но какъв е бил смисълът на цялата тази работа? — попита адвокатът.

— Нима не разбираш? — учуди се Дрейк. — Явно се е подготвял някакъв удар. Достатъчно е да превържеш врата на някого, да му поставиш тъмни очила на очите и той веднага ще заприлича на пострадалия Картман. А той е имал доста пари. Не бил в състояние да се движи и не желаел никой да го вижда, затова много внимавал никой да не разбере къде точно се намира в момента. Неговите приятели обаче и банкерите му са били осведомени, че той е преживял инцидент и че главата му трябва да се държи в неподвижно състояние.

— Ийвс не бил тръгнал към Островите на меден месец. Той нарочно изпратил Евелин Уайтинг там. Тя е трябвало да му помогне да се появи под чуждо име на парахода, а и самата да се представи за медицинска сестра, която се грижи за него. Явно големият удар се е подготвял за времето, когато параходът наближи Щатите. Но убийството предизвикало невероятен шум и привлякло голямо внимание върху пасажерите, така че двамата решили да се скрият, докато интересът премине. На всичкото отгоре се получило и още едно неблагоприятно съвпадение — тя познавала Карл Моър, а той я бил срещнал на палубата и й разказал за сериозните си проблеми. Това ужасно я разстроило, защото било последното нещо, което би искала да я сполети. А след това, когато ти си разкрил, че тя е била свидетелка на случилото се и си я открил в онова бунгало, където се били скрили, след като при това си й връчил и призовката, тя вече била наясно, че положението става напечено.

— Тогава защо не се е съобразила с призовката и не се появи в съда тази сутрин? — попита Мейсън. — Може да бъде глобена за обида на съда…

— Защото нещата са отишли толкова далеч, че те двамата не смеят да се покажат. Ийвс може наистина да е имал намерение да й позволи да свидетелства в твоя полза, когато е разговарял вчера с теб. Но след като се е позамислил върху цялата ситуация, решил, че това би било самоубийствено за тях. Защото по време на процеса би се изяснило, че Евелин Уайтинг е придружавала Роджър П. Картман, както и че Картман е бил със счупен врат след преживяна тежка катастрофа на Островите. Всичко това би могло да се появи във вестниците и никак не е изключено да го забележи някой, който добре знае, че Роджър П. Картман се намира в частен санаториум близо до Глендейл. Тогава нещата здравата биха се объркали. Полицията ще направи съответните разследвания и работата става наистина опасна за тях.

Мейсън присви очи и замислено изрече:

— Да, вече всичко започва да ми се изяснява. Но свидетелските показания на Евелин Уайтинг наистина са ми нужни. Само благодарение на тях бих могъл напълно да опровергая версията на обвинението.

— Ами това са фактите — отвърна детективът. — Можеш да поискаш от съда да я призове.

— По-скоро предпочитам да я открия и да я принудя да свидетелства — заяви адвокатът.

— А откъде беше така сигурен, че показанията на онази жена, Фел, няма да издържат по време на кръстосания разпит?

— Бях я забелязал в салона по време на капитанската вечеря — отвърна Мейсън. — Когато бе облечена във вечерна рокля, не си носеше очилата. Направи ми впечатление, тъй като ми се струваше пълен абсурд, че една жена, която ми се струва лишена от всякакви емоции, е пожертвала удобството да вижда какво става наоколо само за да изглежда по-привлекателна. Като я наблюдавах как пристъпваше, поставяйки внимателно крак напред, сякаш опипваше почвата, ясно разбрах, че очилата действително й са необходими. Но тя е доста упорита, така че по-скоро би излъгала в съда, отколкото да признае, че е допуснала грешка. Знаех си, че ако не разполагам със снимка, която ясно да показва, че има навика да не носи очилата си, когато е в официално облекло, тя ще е готова да се закълне, че през онази вечер очилата са били на носа й и е видяла добре всичко.

— Какво според теб все пак е успяла да види?

— Според мен някакъв неясен образ на боричкащи се фигури. Чула е също така изстрели, но не е видяла револвер или друго оръжие, така че не е наясно с какво по-точно се е стреляло — обясни адвокатът. — В същото време тази жена е невероятно упорита и никак не обича да губи в споровете. Не бе застанала на свидетелската банка, за да даде показания, а като мой словесен противник. Направо умираше от желание да ми натрие носа, както и да ми покаже, че няма да позволи на някакъв си умник адвокат да разбие аргументите й. Човек се сблъсква доста често с такива свидетели, има ги и сред мъжете, и сред жените — това са хора, готови на всичко, само и само да не признаят възможността самите те да са допуснали грешка… Хайде, Пол, кажи ми сега къде отиваме. Наистина ли си открил Дела, или някой, който знае къде е тя, или не?

— Предпочитам в момента да не говоря за това, Пери.

— Да не би да е ранена?

— Не, добре е.

— Ако не е физически наранена, тогава може би се е случило нещо лошо с разсъдъка й, а, Пол? — продължи да разпитва адвокатът.

Дрейк не отвърна нищо.

— Не е ли така, Пол.

— Струва ми се, че не.

— Добре де, продължавай с това свое тайнствено поведение — подхвърли раздразнен Мейсън, като се прехвърли от детектива към шофьора: — Не е ли възможно да се кара малко по-бързо?

— И без това съм надул здравата, господин Мейсън.

— Добре де, но можеш да дадеш още малко газ, нали? — не се отказваше той.

Детективът отново погледна в огледалото и ги предупреди:

— Това зад нас със сигурност е патрулна кола, Пери. Могат да тикнат шофьора в затвора за каране с толкова висока скорост.

— Аз ще поема отговорността — упорстваше Мейсън и побърза да повтори на шофьора: — Хайде, дай още малко газ.

Преминаха бързо през Бъркли и стигнаха до предградията, където шофьорът зави рязко наляво. После намали и спря колата пред дълга редица от бунгала с място за паркиране на автомобили пред всяко от тях. Веднага изскочи един мъж, който явно отговаряше за вдигането на бариерата.

— Можем ли да влезем? — попита шофьорът.

— Всичко е наред — отвърна мъжът.

— Покажи ни пътя — помоли го Дрейк.

— Тръгвате направо и ще спрете пред второто бунгало вляво.

Шофьорът потегли бавно напред и скоро след това спря пред второто бунгало.

— Това е, Пери, тя е вътре в това бунгало.

Мейсън се измъкна бързо от колата, пристъпи към вратата на бунгалото и я отвори широко.

Дела Стрийт седеше на люлеещ се стол вътре и четеше списание. Тя погледна учудено нагоре и след това почти изпищя от учудване:

— Шефе!

Мейсън пристъпи напред и разтвори ръце, за да я прегърне.

— Шефе, о, шефе… — повтаряше тя, като се притискаше към него. — Защо трябваше да правиш това?

— Какво да правя? — не разбра той.

— Да ме издирваш и да тръгваш след мен… Сега вече ще бъда принудена да ти кажа… А така не ми се искаше.

— Какво да ми кажеш? — все още не разбираше Мейсън.

— Нима не си се досетил?

Той поклати глава.

— Никога не си тръгвай по този начин от мен, Дела — започна Мейсън и гласът му леко потрепери. — Имам нужда от теб.

— Наистина трябваше да го направя, шефе. Не бих могла… Просто не искам аз да съм човекът, който ще разбие защитата ти.

Мейсън я изгледа изпитателно и в погледа му като че се появи някакво разбиране.

— Дела, ти наистина не би могла… ти няма да… — започна объркано той.

— Да, не бих искала да застана срещу тебе, шефе — кимна тя. — И не бих го направила при никакви обстоятелства. Знам, че законът не ме задължава да свидетелствам, но се опасявах, че вестниците биха могли да използват този мой отказ…

— Законът може да те принуди да свидетелстваш — прекъсна я адвокатът.

— А аз си мислех, че положението на секретарката е точно същото като на адвоката, който не е длъжен да дава показания срещу клиентката си.

— Така е наистина, но това се отнася единствено до поверителна информация — каза Мейсън. — Не така стоят нещата, когато става дума за секретарка, станала свидетел на някакви действия, тя трябва да каже в съда онова, което е видяла. Много добре знаеш какво е отношението ми към прикриването на доказателства, Дела. Ако някога се стигне дотам, че спечеля дело благодарение на такива методи, със сигурност ще се откажа от адвокатската си практика. А сега бързо ми кажи какво точно си видяла.

— Шефе, толкова съжалявам — притисна се към него тя. — Нямаше да го направя, ако не бях сигурна, че така или иначе никой не би ме накарал да свидетелствам. Но нали знаеш как биха погледнали на това репортерите… Затова всъщност не се крия от закона, а от проклетите репортери.

— Колкото повече слушам, толкова по-неясно ми става всичко — намеси се Дрейк. — Бих искал вие двамата да слезете бързо на земята и да ми обясните за какво всъщност си говорите?

— Не разбираш ли, Пол, че тя е… — започна Мейсън.

Изведнъж се чу шум пред вратата на бунгалото. Един от хората на Дрейк извика: „Бой ли искате?“, а след това друг глас му отговори: „Я погледни тук, умнико.“ След това двама души нахълтаха вътре.

— Какво се опитвате да направите вие двамата, дяволите да ви вземат? — извърна се към тях адвокатът.

— Спокойно, Мейсън — каза единият от мъжете и му показа полицейската си значка. — Имаме заповед за арестуването на тази млада жена като свидетел по делото „Щата Калифорния срещу Ана Моър“.

Лицето на Мейсън стана напрегнато. Единият от полицаите хвана Дела Стрийт за ръката.

— Хайде, сестрице, ще те заведем на топло местенце — каза той, докато другият наблюдаваше внимателно околните, отпуснал ръка върху пистолета си.

— Не се опитвайте да ни играете разни игрички, момчета — предупреди ги той.

— Няма да можете да се измъкнете така лесно — извика Мейсън.

— Така си мислите — отвърна единият от полицаите. — Става дума за важен свидетел. Изчезнала е, когато от прокуратурата са се опитали да й връчат призовка, и оттогава е беглец, който живее под чуждо име. Така че веднага ще я арестуваме като важен свидетел на обвинението, който се е опитал да се измъкне от даване на показания. Ако имате някакви възражения, можете да ги предявите чрез съответен иск в съда, а ако желаете да разговаряте с нея, можете да направите това, когато тя застане на свидетелската банка в съдебната зала в Сан Франциско.

Мейсън решително пристъпи напред, явно готов да им попречи да я арестуват.

— Моля те, шефе, недей! — извика Дела Стрийт. — И без това нещата са достатъчно объркани…

Мъжете бързо я изведоха през вратата.

— Какво ще кажеш, Пери? — обърна се Дрейк към адвоката. — Да се опитаме ли да ги спрем?

Мейсън поклати глава.

— Това е цената, която трябва да се плати, Пол. Остави ги да вървят.

Двамата полицаи вкараха Дела в спрелия наблизо автомобил, който веднага потегли. Пери се отпусна отчаяно на стола, на който бяха заварили само преди минути секретарката му. Огледа се наоколо, погледът му се спря на вехтото и скромно обзавеждане в бунгалото. Само куфарът на Дела бе съвсем нов, а върху опънатото въже от душа до края на леглото бе простряно току-що изпраното й бельо.

— Значи това не е била патрулна кола — горчиво изрече Дрейк. — Те са ни проследили. А аз като последен глупак ги доведох право при нея.

— Всъщност аз съм виновен, защото не се досетих — замислено произнесе Мейсън. — Защо не се доверих повече на думите й, дяволите да ме вземат!

— Какво според теб знае тя, Пери? — попита детективът.

Мейсън подпря с длани лицето си и се загледа в пода.

— Господи, именно тя е човекът, който се е обадил в централата, за да съобщи, че има човек зад борда. Трябваше да се досетя още в началото.

— И какво бихме могли да направим сега? — попита приятелят му.

— Нищо.

— Е, тя едва ли би могла да попречи особено на защитата ти — опита се да го успокои Дрейк. — Със сигурност не биха могли да измъкнат нищо от нея. Тя е…

— Тя ще каже истината — прекъсна го Мейсън. — После се изправи и погледна към детектива. — Тя ще каже истината, защото лично аз ще я принудя да го направи — повтори. — Ако клиентката ми наистина е извършила убийство, значи е виновна. Не съществува клиент, който би могъл да накара Дела Стрийт да поеме риска да лъжесвидетелства, за да ми помогне да спечеля. Нима не разбираш това?

— Добре, Пери — опита се да го успокои Дрейк. — Нямам намерение да споря с теб по този въпрос. Просто питах, това е всичко.

— Е, тогава вече знаеш отговора на въпроса си — отвърна Мейсън.

После взе куфара, сложи го върху леглото и започна да събира багажа на Дела.

— Иди на рецепцията, Пол — разпореди на детектива с дрезгав глас. — Провери колко дължи за бунгалото и плати сумата. Трябва да се махаме оттук.

— Ще се опиташ ли да поговориш с нея, преди да застане на свидетелската банка? — попита Дрейк.

— Не бих искал да го правя, Пол — поклати глава адвокатът.

— Все пак можехме да я измъкнем от ръцете на полицаите — обади се един от хората на Дрейк.

— И каква ужасна бъркотия щеше да настъпи след това — отбеляза веднага Мейсън. — След като скандалът гръмнеше във вестниците, нейните показания щяха да се окажат десетки пъти по-важни, отколкото всъщност са. Единствената възможност, която имам, е да покажа, че тя се е крила също така и от мен, а не само от областния прокурор.

— Как ще се отрази всичко това на процеса, Пери? — попита детективът.

— Ще трябва отново да обмисля защитата си — отвърна му адвокатът. — Защо мислиш, че тя се опита да се скрие? Със сигурност е видяла как Карл Нюбъри е паднал зад парапета. И само един господ знае какво още е забелязала. Хайде, отивай да платиш сметката за бунгалото. Искам час по-скоро да се махнем оттук.