Снайперистът

23.

Джеръми Уолър се беше настанил на задната седалка на кадилака последен модел. Вестникът до него съдържаше два особено интересни материала. На първа страница, с достатъчно дебел шрифт, за да се вижда ясно дори в полумрака, крещеше заглавието БИЙЧЪМ, ОБЕКТ НА ЗАГОВОР! По всичко личеше, че най-сетне са открили Крейг Слейтър, вече напълно възстановен от лошото падане, което му се беше случило по време на археологическа експедиция в Турция. Неназовани източници твърдяха, че ФБР допуснало грешка в ДНК анализа, свързал Слейтър с кръвта в градската къща на Бийчъм, а вашингтонската полиция призна, че няма никаква представа кой стои зад реалното нападение над сенаторката.

На трета страница имаше репортаж за срещата на високо равнище на Г-8, която продължаваше своята работа без никакви инциденти, въпреки твърденията на източници от разузнавателните среди, че „Ал Кайда“ е направила опит да атакува Федералния резерв. ФБР и ЦРУ са се опитали да си припишат заслугите за това, но неколцина разследващи репортери са научили, че гладката работа на срещата се дължи на нова антитерористична организация, която действа на тъмно, без никакви официални изяви.

Клетъчният му телефон иззвъня.

— Ало?

— Тате, исках да ти кажа лека нощ — звънна сладкото гласче на Мади.

— Лека нощ, скъпа — усмихна се той. Не успя да се прибере навреме, за да я сложи в леглото, но напоследък много рядко го правеше. Новият координатор по селекцията на ООЗ изключи светлината в купето и кимна на шофьора си. Слабичкият пакистанец подаде газ и лимузината се отлепи от тротоара пред египетското посолство. Фаровете примигнаха два пъти, после колата ускори ход и се скри зад завоя.

— Следва индивидуална акция с неизвестна продължителност — прошепна той. — Вашата нова цел е…

Човек само си въобразява, че се е доказал. На практика никога не е така…