Сплавта на закона

20.

— Констабъл-генералът се отказа да ти предявява обвинение, че си се представял за служител на реда — заяви Реди.

Уаксилий попи устната си с кърпичка. Намираше се в един участък близо до последното скривалище на Изчезвачите. Имаше чувството, че е бил смазан от валяк — половината му ребра бяха строшени и тялото му бе обвито в бинтове. Беше попълнил колекцията си от белези.

— Констабъл-генералът — каза Мараси твърдо — би трябвало да благодари на лорд Уаксилий за оказаната помощ. Всъщност трябваше да го помоли за помощ от самото начало. — Беше приседнала на пейката до Уакс и не сваляше обезпокоен поглед от него.

— Той наистина е благодарен — каза Реди и Уаксилий чак сега забеляза, че Реди поглежда към другия край на помещението, където се намираше Бретин, констабъл-генералът. Реди изглеждаше малко объркан. Не можеше да определи на какво се дължи спокойствието, с което неговият началник приема събитията.

Уаксилий бе твърде изморен, за да обръща внимание на такива подробности. Но му беше приятно, че най-сетне поне за нещо няма да бъде виновен.

Другите констабли повикаха Реди и той се отдалечи. Мараси сложи ръка на рамото на Уакс. Той усещаше почти физически загрижеността й, виждаше я в начина, по който бърчеше челце.

— Ти се справи отлично — каза Уакс. — Майлс е твой успех, лейди Мараси.

— Но не мен пребиха почти до смърт.

— Раните заздравяват — каза Уаксилий, — дори на старо куче като мен. По-неприятното е да гледаш как пребиват някого и да не предприемаш нищо. Не мисля, че бих издържал, ако си бяхме сменили местата.

— Трябваше да го направиш и го направи. Ти си точно такъв, какъвто си те представях. И същевременно си някак по-истински. — Тя го погледна с широко отворени очи и прехапа устна. Сякаш искаше да каже още нещо. Той четеше намеренията й в откровените й очи.

— Няма да се получи, лейди Мараси — каза внимателно. — Благодарен съм ти за помощта. Много благодарен. Но това, което искаш да стане между нас, е невъзможно. Съжалявам.

Тя се изчерви, което не беше неочаквано.

— Разбира се. Нищо не съм казала. — Засмя се пресилено. — Защо би си помислил, че аз… о, това е глупаво!

— В такъв случай се извинявам — каза той. Макар че, разбира се, и двамата знаеха за какво става дума. Уакс наистина изпитваше дълбоко съжаление. „Ако бях десет години по-млад…“

Не беше само заради възрастта, а и заради това, което бяха направили с него годините. Когато гледаш как жената, която обичаш, умира от твоята ръка, когато виждаш как стар колега и уважаван блюстител става престъпник, това оставя незаличими и неизлечими следи. Разкъсва те отвътре. И тези рани не зарастват тъй лесно като телесните.

Тази жена бе млада и пълна с живот. Не заслужаваше някой, който е само спечена от слънцето кожена торба с белези.

Констабъл-генерал Бретин се приближи до тях. Крачеше с изпънат гръб, стиснал шапката си под мишница.

— Лорд Уаксилий.

— Констабъл-генерале.

— Помолих сената да ви връчи почетни правомощия заради положените днес усилия.

Уаксилий се облещи от изненада.

— Ако не знаете — продължи Бретин, — това ви дава право на разследване и извършване на арести и на провеждане на правозащитни действия като тези от изминалата нощ.

— Това е… много любезно от ваша страна — заяви Уаксилий.

— Всъщност е единственият начин да оправдаем действията ви, без да поставяме в неудобно положение местния участък. Поисках да бъде издадена заповед със задна дата и ако имаме късмет, никой няма да заподозре, че тази нощ сте действали на своя глава. Освен това не бих искал да работите сам. Този град се нуждае от вашия опит.

— С цялото ми уважение, генерале — рече Уаксилий, — но мнението ви е доста по-различно от предидущото.

— Имам причини да го променя — призна Бретин. — Вероятно знаете, че ми предстои скоро да се пенсионирам. Ще бъде назначен нов констабъл-генерал, но той ще трябва да се съобрази с решението на сената.

— Аз… — Уаксилий не знаеше какво да каже. — Благодаря ви.

— Всичко това е заради доброто на града. Разбира се, имайте предвид, че ако злоупотребите с тази привилегия, тя ще ви бъде отнета. — Бретин кимна сконфузено и се отдалечи.

Уаксилий се почеса по брадичката, загледан след него. Тук ставаше нещо наистина странно. Генералът сякаш бе подменен със съвсем друг човек. Уейн се размина с него, като докосна за поздрав своята късметлийска шапка — тя все още носеше петна от кръв, — и приближи ухилен Мараси и Уакс.

— Вземи — каза и подаде скришом на Уакс нещо увито в кърпа. Оказа се неочаквано тежко. — Измъкнах още един от онези револвери.

Уаксилий въздъхна.

— Не бери грижа — успокои го Уейн — Трампих го за едно много хубаво шалче.

— И откъде взе шалчето?

— От един от нещастниците, които ти гръмна — отвърна Уейн. — Така че не можеш да го наречеш кражба. Вече няма да му трябва. — Изглеждаше горд със себе си.

— С други думи — каза Мараси, — сменил си шалчето на един мъртвец за оръжието на друг. Но тъй като револверът е принадлежал на някой, който вече не е между живите, по същата логика…

— Не се опитвай — прекъсна я Уаксилий и прибра револвера. — Логиката не върши работа, когато се прилага върху Уейн.

— Купих мускалче срещу логика от една гадателка — обясни Уейн. — То ми помага да събирам две и две и да получавам туршия.

— Аз… не зная какво да отговоря на това — призна Мараси.

— Ами това си беше отговор — подсмихна се Уейн.

— Уакс, изглежда, са измъкнали твоя оръжейник от канала — цял и невредим. Не е много щастлив, но поне е жив.

— Някой разбра ли нещо за другите отвлечени жени? — попита Уаксилий.

Уейн погледна Мараси, но тя поклати глава.

— Нищо. Може би Майлс ще знае къде са.

„Ако проговори“ — помисли Уаксилий. Майлс бе престанал да изпитва болка много отдавна. Уаксилий не знаеше как биха могли да го принудят да говори.

Уаксилий имаше усещането, че донякъде се е провалил, след като не бе успял да спаси всички жени. Беше дал дума да върне Стерис и бе успял. Но не бе попречил на по-голямото зло.

Въздъхна, забелязал, че Стерис излиза от канцеларията на капитана. Двама старши констабли й бяха взели показания, след като разпитаха Уаксилий и Уейн. Сега махнаха на Мараси, че е неин ред, и докато крачеше към тях, тя погледна Уаксилий през рамо. Беше я посъветвал да е откровена с тях и да не крие нищо от това, което бяха направили той и Уейн. Освен — ако е възможно — да не разкрива участието на Ранет.

Уейн се приближи до констаблите, които тъкмо закусваха със сандвичи. Те го огледаха подозрително, но от опит Уаксилий знаеше, че скоро ще ги накара да се засмеят на шегите му и ще го поканят да сподели трапезата им. „Осъзнава ли някога какво прави? — зачуди се той. — Или действа инстинктивно?“

Стерис дойде и седна благопристойно срещу него. Беше си сресала косата и макар роклята й да бе скъсана на няколко места и смачкана след двата дни, прекарани в плен, изглеждаше относително спокойна.

— Лорд Уаксилий — каза тя. — Смятам за необходимо да ви поднеса своята благодарност.

— Надявам се, че необходимостта не е твърде обременителна — отвърна Уаксилий.

— Дори да е тъй, то е само защото бях жертва на… обременително пленничество. Бих искала да ви уверя, че не бях докосната от моите похитители. Аз си оставам чиста.

— Поквара и Гибел, Стерис! Радвам се, но нямаше нужда да ми го казваш!

— Напротив — отвърна тя с безстрастно изражение. — Ако, разбира се, държите да продължим с процедурата по ухажването.

— Едва ли това би имало някакво значение. Освен това, струва ми се, че връзката ни е съвсем в начален стадий. Дори не сме обявили пред обществото, че се виждаме.

— Да, макар че според мен можем да преразгледаме плановете си. Виждате ли, драматичното спасяване, което извършихте, предполага появата на някакви чувства. И това, което доскоро можеше да се възприеме като скандално, сега придобива романтична оцветка. Можем спокойно още идната седмица да обявим годежа и да бъдем приети във висшето общество, без да сме жертви на клюки и подмятания.

— И това, предполагам, е добре?

— Да. Да продължа ли работата върху нашия договор?

— Не възразяваш ли, че се върнах към неблагопристойните методи на моето минало?

— Предполагам, че ако не го бяхте сторили, сега щях да съм мъртва — отвърна Стерис. — Нямам право да се оплаквам.

— Защото аз възнамерявам да продължа в същия дух — предупреди я Уаксилий. — Не всеки ден — не смятам да излизам на нощни обходи или такива неща. Но тъй като ми бяха връчени констабълски пълномощия — и получих предложение, — вероятно ще вземам по-дейно участие в опазването на реда в този град. Предстои ми разрешаването на един конкретен проблем.

— Всеки добропорядъчен джентълмен се нуждае от хоби — заяви спокойно Стерис. — И като се имат предвид увлеченията на някои господа, мисля, че вашето е съвсем поносимо. — Тя се наведе напред. — Накратко, милорд, зная, че това ви е в натурата. Ние двамата вече сме подминали онзи етап, до който бихме могли да се променяме един друг. Аз ще ви приема такъв, какъвто сте, както и вие — мен. Не съм лишена от някои недостатъци, както ми беше обяснено от тримата ми предишни ухажори — в обстойни писмени обяснения.

— Не знаех…

— Защото това не е въпрос, който би трябвало да ви касае — рече тя. — Макар че вероятно сте си давали сметка, че спрях избора си на вас под влиянието на известно… отчаяние.

— Разбирам.

Стерис се поколеба, после хладината й сякаш се стопи, макар и съвсем мъничко. Тя като че ли отслаби хватката на своя самоконтрол и изведнъж придоби изнурен вид. Състарен. И му се стори, че зад тази маска съзира нещо като… не можеше да определи, може би привързаност. Тя сплете пръсти в скута си.

— Лорд Уаксилий, аз… не съм много добра в общуването с хората. Давам си сметка за това. Искам пак да повторя обаче, че имате безкрайната ми благодарност за това, което направихте за мен. Говоря от дълбините на душата си. Благодаря ви.

Той срещна погледа й и кимна.

— И тъй — продължи тя с по-делови тон. — Ще продължим ли с нашия годеж?

Той се поколеба. Нямаше никаква причина да не го правят, но кой знае защо изведнъж откри, че гледа на себе си като на страхливец. Тя беше привлекателна жена. Красива, интелигентна, волева. Логиката и разумът диктуваха, че би трябвало да е увлечен по нея.

Всъщност дори му напомняше за Леси. Може би това беше проблемът.

— Защо пък да не продължим? — отвърна той и сви рамене.