Старлет

Глава 26

Няколко седмици по-късно животът на Деър и на Старлет отново потече нормално. Почти. Животът на тези двама души никога нямаше да се превърне в сиво ежедневие. Всеки ден за тях бе ново приключение.

За Деър, който слушаше нервно монотонния глас на свещеника, този ден щеше да бъде незабравим. Това беше най-голямото му приключение. Приключение, което от седмици наред бе очаквал.

След няколко минути Старлет Тримейн щеше да стане негова съпруга.

Деър търпеливо чакаше достолепният служител на църквата най-после да обяви Старлет за негова жена. Струваше му се, че церемонията се протака цяла вечност. Единственото му желание беше най-после тя да стане напълно негова.

Беше толкова, толкова отдавна, когато за последен път я бе държал в ръцете си и нежно я беше любил през цялата нощ. Бяха проявили уважение към желанието на леля й Хилда и бяха обявили официална венчавка и сватба, но само, при условие че им позволи да я отпразнуват в хасиендата на Тримейн.

Откакто Касондрия бе изчезнала заедно с телохранителя си, като че ли за Старлет не се очертаваха повече нещастия. Засега това й бе напълно достатъчно.

Тя искаше церемонията да се състои пред бащиния й фонтан на мечтите, там, където бе открила загубеното завещание, което я оставяше единствена наследница на състоянието на Тримейн. Леля й Хилда бе решила, че това е чудесно начало за един брак. Завещанието, което някога Касондрия бе представила, се оказа, разбира се, фалшификат и след като оригиналът бе намерен, подправеното завещание беше анулирано. Старлет най-после бе укротила демоните в душата си. Засега животът й изглеждаше хармоничен.

След този ден Деър също реши да сложи в ред измъченото си минало. В случай, че свещеникът въобще спреше да мърмори, те щяха да продължат да живеят своя собствен живот. Боже мой. Каква подготовка бе извършена за всичко това. Дни и седмици бяха изминали, докато всички приготовления бяха одобрени от Хилда. През това време тя не му бе позволила дори и една минута да остане насаме със Старлет.

Наслаждаваше на красотата на Старлет. Тя стоеше до него — лъчезарна и изумително красива с деколтираната си рокля в много светъл платинов нюанс. Ситни перлички и стъклени маниста украсяваха дългите й ръкави. Бе вталена в кръста, което само подчертаваше тънката талия. Носеше дантелена мрежа, която покриваше виещите се къдрици, събрани на върха на главата й. Той си помисли, че никога не е изглеждала така прекрасна и желана.

Старлет усещаше как изгарящите му зелени очи се впиват в нея и по гръбнака й пробягнаха тръпки на удоволствие.

Денят бе чудесен. Като за сватба. Слънцето пръскаше светлина през гъстите клони на високите, величествени дървета и огряваше групичките от хора, които се бяха събрали в дома на Тримейн, за да отпразнуват тържественото събитие. Но нито Старлет, нито Деър мислеха за това, а само за следващите мигове и за магията, която щеше да ги завладее през нощта.

Колите бяха започнали да пристигат от ранни зори. Спираха пред хасиендата и една група конярчета под ръководството на Франк Колби поемаше поводите на конете.

Франк бе седнал на първия ред, облечен в нов костюм със снежнобяла риза и дълга вратовръзка, но на краката си носеше червените ботуши, с които никога не се разделяше. Майката на Деър седеше до него. Отдавна не я бяха виждали толкова щастлива. Рейчъл отначало не искаше да дойде, но Старлет и Деър я убедиха, че сватбеният им ден няма да бъде щастлив, ако не присъстват всички поканени.

Бяха подбрали само двадесет и пет близки роднини и приятели, но не бяха щадили разноските.

Къщата и дворът бяха украсени с кошници, пълни с току-що откъснати цветя, чийто сладостен аромат се носеше из въздуха. Шаферките, момичетата и Хуанита бяха облечени в красиви тафтени рокли. Те поднасяха по една бяла роза на всяка дама, която минаваше под украсеното с цветя дърво, за да влезе в двора.

Това бе ден на ново начало, в който всички се замисляха за истинското значение на любовта, която можеха да засвидетелствуват днес. За Деър и Старлет този ден бе моментът, от който те щяха да поемат към следващите си години като мъж и жена.

Точно за това мислеше Старлет, докато го наблюдаваше, и всичко друго бе изчезнало от ума й. За нея съществуваше само Деър. Неговата буйна мъжественост секваше дъха й. А той никога не бе изглеждал толкова красив.

Беше облечен в безупречно ушит черен ленен костюм, а тесните му панталони изглеждаха така, като че ли бяха направени само за дългите му крака. Нагръдникът на снежнобялата му риза беше силно колосан. На ръкавелите му блестяха диамантени копчета. Гъстата му и лъскава като коприна гарвановочерна коса събираше слънчевите лъчи и придобиваше синкав оттенък. Дългите му кичури се завиваха над яката на ризата му. Несъмнено той дълго беше четкал буйните вълни в опит да ги нагласи на мястото им. Безсмислено, разбира се. Това доставяше на Старлет голяма радост. Една заблудена къдрица се спускаше на челото му и му придаваше дяволски небрежен вид, независимо от цялата му изисканост. Точно заради този му вид тя се бе влюбила в него. И за него щеше да бленува тя всяка нощ.

Обеща си, че по-късна, когато останат сами, тя на воля ще прокарва пръсти през косите му и ще целува тази красиво очертана чувствена уста — голяма, плътна и твърда. Боже, колко желаеше това. През цялата нощ, през всичките прекрасни години, които бяха пред тях.

Но днес… тя трябваше да се постарае да се държи като истинска булка, изчервена и невинна по отношение на любовното изкуство и смутена от нощта, която й предстои.

За Старлет задачата да се държи като всички останали винаги бе много трудна, но откакто се бе влюбила в своя див, лош професионален убиец, това й изглеждаше още по-невъзможно. Любовта бликна в гърдите й, когато го видя да се усмихва бавно, като че ли бе разбрал какво мислеше и чувстваше тя сега. Това не я изненада. Тя го прие с радост, без да го усеща повече като осквернение на своята светая светих. Този ден, както и утрешният бяха само техни.

— … и така, Деър и Старлет, чрез силата, която притежавам, аз сега ви обявявам за мъж и жена. Това, което Бог е съединил, човек не може да раздели. — Пасторът се усмихна на Деър. — Сега може да целунете булката.

Деър я привлече към гърдите си и сведе глава, за да целуне нежно леко разтворените й устни. В този момент той разбра колко много неща го бе научила Старлет — да обича и да прощава, да вижда смисъла и значението на всяко Божие същество по земята. Радостен бе, че съдбата му беше отредила да изживее дните си с тази жена. Тя му бе дала много повече, отколкото някога можеше да й даде в замяна.

В този миг Старлет усещаше същите чувства. Тя никога не бе желала да бъде другаде, освен в прегръдките на този мъж. Мрачните дни за нея бяха свършили. Чувстваше се като новородена.

Звуците на музиката, подбрана от Старлет и Деър, се носеха от нежния бриз.

Младоженците се обърнаха към гостите си, когато пасторът каза:

— Дами и господа, да ви представя господин и госпожа Деър Маккалистър.

Деър стисна ръката на Старлет и сияещ от щастие обгърна с поглед близките си роднини и приятели, някои от които изтриха по една сълза от очите си. После погледна булката.

Грейналата младоженка се усмихна, когато очите им се срещнаха. Той се подсмихна под мустак, когато мярна лукавото й намигване. Толкова бе типично за нея да направи нещо неочаквано. Без съмнение животът му със Старлет нямаше да бъде скучен.

Сърцето му преливаше от любов към нея. Бе сигурен, че никога няма да забрави този миг. Но най-хубавото тепърва предстоеше. Довечера, след приема, щяха да заминат на сватбено пътешествие и тя щеше да бъде само негова.

Щяха да прекарат една седмица в хижата в планината, където бе започнала любовта им. Щяха да мислят един за друг само и нищо нямаше да помрачи това най-прекрасно време в живота им.

Деър и Старлет Маккалистър щяха да живеят тихо и щастливо дълги години като мъж и жена.

Дали? Това се питаше Деър, докато гостите се изреждаха, за да поздравяват младоженците. Едва ли бе възможно да живеят тихо. Въпреки че се бе заклел да закриля винаги жена си, той се съмняваше, че неговата хубава съпруга със сребристоруса буйна грива и непокорен нрав ще се покори на мъжката му воля. Старлет винаги щеше да следва своя ярък път в живота, път, който светеше като метеор и поглъщаше всеки, който стъпеше на него. Тя бе уверена в себе си и в многобройните си и разнообразни качества. Знаеше точно какво иска от живота и как да го получи.

Как би могъл въобще да си помисли, че неговата ярко светеща Старлет ще се съгласи да изживее живота си като съвсем обикновена жена и да се занимава всеки час от деня само с домакинството и децата. Нима за това се бе оженил точно за нея? За да промени самата същност на жената, в която се бе влюбил?

Не, този живот не беше за тях, помисли си бързо Деър. Щяха да си починат няколко дни, но после той искаше животът им да прилича на онзи, който бяха живели и преди.

Деър яздеше зад Старлет, яхнал Сегуро, и се усмихваше, като гледаше как бедрата й се полюшват ритмично. Всяка минута, всеки час бе като ново начало със Старлет. Усмивка озари лицето му. Едва ли щеше да издържи до залез-слънце. Тогава той смяташе да й разкрие тайната.

През остатъка от пътуването към планината Деър не свали поглед от залязващото слънце.

Хладният планински вятър се промъкваше през открехнатия прозорец на хижата и поклащаше тънките бели пердета, които трептяха като нежни криле на пеперуда от лекото въздушно течение.

Бледожълтите чаршафи на леглото бяха опънати. Спалнята бе тиха. Младоженците тепърва щяха да лудуват тук. Деър и Старлет не смятаха да осветляват своята първа брачна нощ по такъв традиционен начин. Дори не бяха и мислили за това.

Бяха пристигнали в планинското убежище преди мръкнало. Сега бе девет часът. В камината гореше огън. Единствената светлина в стаята идваше от него. Деър Маккалистър се бе облегнал на лакътя си върху пухкавата хермелинова наметка, подарък от Нощния Сокол. Беше свалил ризата си. Устните му се бяха извили в загадъчна извивка, докато чакаше Старлет. Тя се появи изведнъж, напълно безшумно. Светлината на камината очертаваше изкусителните й форми. Бе сресала косата си, която свободно падаше и покриваше нежните й рамене, и носеше съвсем обикновена нощница с цвят на слонова кост, под която голата й красота изпъкваше като гладък алабастър. За момент Деър си спомни, че не беше я видял, нито чул да прекосява стаята, но след толкова невероятни преживявания с нея това не го изненада. Тя като че ли по своя воля идваше и си отиваше, променяше се, ставаше нова жена, съвсем различна от онази, която бе държал в прегръдките си само преди една нощ.

Независимо че го учудваше, това винаги разпалваше в него буен огън и той се чувстваше опиянен от страст.

Деър протегна ръка:

— Ела да легнеш до мен — каза той. — Бъди моя любов, скъпа моя Старлет.

Тя като че ли се поколеба. Гледаше го изпитателно.

— Първо трябва да ти кажа нещо. Тази нощ ние трябва да разкрием тайните си, Деър.

— Съгласен съм — отвърна меко той и я привлече в прегръдките си.

Тя се плъзна безшумно като дива котка и бавно коленичи до него на постелката.

— Ти си моят живот. Единственият мъж, с когото бих споделила всяко свое тайно желание.

— Много възбуждаш любопитството ми, скъпа — прошепна той и я притегли в извивката на ръката си. — Но каквото и да направиш, няма да ме изненадаш.

— Така ли? — попита тя дрезгаво и зъбите й леко притиснаха крайчеца на ухото му.

— Да — въздъхна той.

— Трябва да ти кажа, че се чувствам много притеснена от това признание.

Той промъкна пръст под презрамката на нощницата й и я свали от рамото й:

— Кажи какво има, мила.

Тя зарови лице в рамото му и си пое дъх, за да се успокои.

— Може би не съм точно жената, за която ме мислиш, Деър — каза тя.

Той повдигна едната си вежда и въздъхна с фалшиво разочарование.

— Ако го знаех, нямаше да се оженя за теб.

Тя се отдръпна и изгледа мургавото му лице.

— Не се шегувай с това!

Със сръчни и уверени движения Деър смъкна нощницата от прекрасното й тяло и нежно я положи върху меката постелка.

— Много съм разтревожен, моя красавице. Не съм те молил да ми бъдеш жена, за да ми готвиш и да ми шиеш дрехи. Точно обратното — изразът на очите му бе непроницаем, но гласът му я опияняваше. Ръцете му лениво започнаха да проучват нежните й форми. Когато се опита да се противопостави, той сложи пръст на устните й. — Сега мълчи. Това е нашият меден месец и трябва да се постараем да запомним тази нощ. Затвори очи. Не ги отваряй повече. Да се оставим във властта на магията, Старлет.

Очите й трепнаха и се затвориха в очакване на горещите му ласки.

Изведнъж тя усети възбуждащото докосване на кожата му до голото си тяло. Чу го да казва дрезгаво:

— Рейвън, разреши ми да те науча и на това, което още не знаеш за този камшик, така майсторски овладян от теб.

Тя разтвори широко очи.

— Деър, ти знаеш! — въздъхна тя развълнувано.

— Не е нужно да ми обясняваш — каза й той нежно. — Обичам те, защото ти си най-вълнуващата жена, която някога съм срещал. Не се променяй никога, защото те обожавам такава, каквато си.

Деър се наведе над нея и я целуна дълго и страстно. Знаеше, че ще обича тази дива, тайнствена жена до края на света.

През остатъка от нощта Рейвън научи такива фантастични неща, каквито никога не си бе представяла.

Кожените върви на камшика бяха като сладостен любовен шепот. Те се увиваха около телата им, докато се любеха в забрава — до първите проблясъци на зората.