Стейкман

3. Отмъщение

Клаузен се събуди рано сутринта. Побърза да се облече и се приближи до прозореца, за да се опита да зърне своята красива съседка отсреща. Но там всички прозорци бяха все ощо затворени. Само вратата на балкона бе отворена, както си беше и предишната вечер. Той остави само една тясна пролука между завесите, за да може да продължи наблюденията си, без самият той да бъде забелязан.

Не след дълго завесите отсреща се раздвижиха и прозорецът се отвори. Марга излезе на балкона и огледа улицата. Клаузен стоеше на мястото си като омагьосан. Тя бе по-хуба-ва от всички жени, които беше виждал дотогава, беше по-очаро-вателна от всичко, каквото бе рисувала пред него фантазията му.

След закуска тя пак се появи и седна срещу баща си на тапицираното с червено кадифе кресло, което й беше подадено от едно негърче. После то разгърна пред тях вестник и двамата започнаха да се занимават с него. Клаузен пак стоеше до прозореца и я наблюдаваше. Помисли си: «Дебелият джентълмен, изглежда, е баща й. Ей го сега вдигна изненадано поглед, сякаш е намерил във вестника нещо много интересно. Усмихва се и й подава да погледне страницата. Дали пък не е моето стихотворение? Прочете ли го, сигурно веднага ще разбере, че е писано единствено за нея!»

Той отново взе бинокъла в ръка и веднага му стана ясно, че според разположението на набора на редовете на мястото, където се беше спрял погледът й, не можеше да има нещо друго, освен стихотворение. Гъста руменина заля лицето и врата й.

— Прочете го! — прошепна Клаузен. — Сега пак го чете. О, ако можеше да почувствакак учестено бие пулсът на автора му в този момент!

В същия миг на вратата на стаята му се почука и терцерон-ката на неговата хазяйка му донесе списъка на ястията, от който той трябваше сам да състави седмичното си меню. Ядоса се, че го смущават, но не се издаде. Обеща й незабавно да направи своя избор. Тя сеотдръпна до вратата, ала не излезе от стаята.

— Искаш ли още нещо?

— Имам една молба, милорд — каза тя и се изчерви. — Късно вечерта ме срещнахте при портата с един джентълмен…

На Клаузен му мина през ума, че човекът му се беше сторил познат, и реши да поразпита за него.

— Джентълмен ли? Че кой джентълмен ще застане посред нощ при външната порта заедно с една прислужница?

— Но е така, милорд! Джентълмен е, понеже го познавам много добре. Та нали е моят… моят…

— Твоят любим ли?

— Да — тихо отвърна тя. — Но господарката ми нищо не бива да знае и затова… затова исках да ви помоля да не й казвате, че сте ни виждали заедно!

— Well! Ами кой е този джентълмен, който ти е завъртял главичката?

— Наричам го Фред, милорд.

— А как е другото му име?

— Всъщност би трябвало да си мълча, но на вас мога да го кажа. Той е Фред Уилсън, богат плантатор от Тексас. Често посещава банкера Олбърс отсреща. Виждал ме е през прозореца и се е влюбил в мен.

— Олбърс ли? Това не е ли дебелият господин, който сега седи на балкона?

— Да, той е, а онази лейди е мис Маргарет, дъщеря му. Тя идва често при моята господарка и всички й викат Марга.

Клаузен знаеше вече името на жената, събудила у него толкова жив интерес. Изведнъж една съвсем друга мисъл светкавично прониза мозъка му.

— А има ли твоят любим белег на челото?

— Да! Познавате ли го, милорд? Останал му е от схватка с някакъв индианец.

— Откъде знаеш, че е богат?

— Веднъж ме заведе в жилището си и ми показа цял куп златен прах и златни зърна, донесени от различни негови пътешествия. В най-скоро време пак се кани да заминава.

Момичето се разприказва. Клаузен трябваше да използва това, защото всичко, коетоузнаеше тук, можеше да му бъде от полза.

— Закъде?

— Отива в Мексико при брат си.

— И защо ще ходи толкова далече?

— Брат му, който е алкалд1 в Морелия, му писал, че иска двамата заедно да направят някаква голяма сделка. Прочетох писмото.

— А как се казва алкалдът? Естествено пак Уилсън, нали?

— Не, защото той му е само несъщ брат и името му е Антонио Молес.

— За каква сделка става дума?

— Не пишеше в писмото. Милорд, ще изпълните ли молбата ми?

— Да, но само при условие, че и ги нищо няма да кажеш на любимия си за нашия разговор!

Тя си тръгна, а Клаузен бързо се върна при прозореца. Марга и баща й бяха изчезнали от балкона. Той седна пред писалището и нахвърля листа с менюто. После се приготви заизлизане. Искаше да посети Съмърланд.

Докато се занимаваше с тези неща, не забеляза как тайно обичаната от него жена, облечена вече в черна шумоляща коприна, напусна жилището си, прекоси улицата и влезе в дома на майка Смоли. По-рано мулатката беше приятелка на нейната покойна майка и изпитваше голяма симпатия към красивата девойка. Сега я посрещна с приятелски укори:

— Вчера през целия ден не намери нито минутка свободно време, за да се отбиеш макар за малко при мен!

— Ах, леличко, имах да върша толкова много неща! Още преди обед трябваше да започна подготовката за гостите, които имахме на вечеря, а след като се наобядвахме, татко менА-кара да отида на разходка с коне заедно с противния Уилсъй, към когото има неразбираеми за мен предпочитания. Е, как можех да дойда?

— Изглежда, хич не го обичаш този Уилсън!

— Не, лельо, не го харесвам, дори нещо повече. Можеш ли да се сетиш защо? Намекнал пред татко, че стоял в Стентък само заради мен, и татко настоя да съм възможно по-друже-любна към него. Двамата били запланували някакво много голямо начинание и затова желаелда го обвърже с още по-тесни и здрави връзки. Е, как да не се ядосвам?

— Разбира се, подобно нещо е извънредно неприятно, след като въпросното лице съвсем не ти е по вкуса. Но, почакай, Марга, все ще дойде времето, когато…

— … ще дадеш под наем свободното си жилище, нали това юкаше да кажеш, лельо Смоли?

— Съвсем не, хитрушо такава, но тъй като вече засегна тази тема, нека ти кажа, че вчера най-после го дадох на един наемател.

— На някой истински джентълмен ли?

— Да. Я погледни!

Мулатката разтвори томчето със стихове и с триумфална усмивка показа на Марга титулната страница.

— Ето тук е името му. Прочети го, но ясно и на висок глас!

— Рихард Клаузен! Леличко, нима е възможно? При теб ли живее?

— При мен! — кимна тя с много важна физиономия.

— Но как се случи така? — попита девойката и радостно изненадана, плесна с ръце.

— Толкова неочаквано, че извърших направо непростима грешка, дете мое. Представиси само, за пръв път през целия си живот леля ти Смоли се държа неучтиво и безцеремонно, и то към най-истинския джентълмен, какъвто изобщо може да има, към твоя любим поет! Девойката не успя да й отговори, защото точно в този момент звънчето иззвъня и прислужницата се появи.

— Мистър Клаузен носи листа с менюто, мадам. Да влезе ли?

— Естествено, веднага, винаги щом дойде. Запомни го добре, Сара!

Марга се огледа наоколо, сякаш търсеше място, където можеше да се скрие. Но бешетвърде късно, понеже въпросният посетител се появи вече на прага. Щом зърна Марга, той трепна от радостна изненада, но бързо се овладя.

— Good morning, милейдис! — поздрави той. — Извинете, че ви безпокоя!

— Няма защо да се извинявате, сър, напротив, ние ви дължим благодарност — отвърна майка Смоли и представяйки приятелката си, продължи: — Заварвате ме в мила компания — мис Мар-гарет Олбърс, страстна обожателка на немската поезия.

— Тогава съм безкрайно щастлив, че интересите ни се срещат в една толкова прекрасна област, мис — отговори той с умел поклон.

— Тази среща ще е навярно по-миролюбива от вчерашната — тихо каза тя.

— Ще сключим ли мир? — попита той и кажи-речи, неволно й протегна ръка.

— С удоволствие.

Тя сложи малката си ръка в неговата десница и той я поднесе към устните си.

— Вие обичате немската поезия. Значи говорите немски? — попита Клаузен девойката.

— Предпочитам го пред английския. С майка ми си говорехме почти само на немски. Но сега това удоволствие стана по-рядко за мен. Татко не поддържа връзки с немци, а и самият той говори само английски.

— Но тогава може би ще трябва да се откажа от мисълта да му се представя. Притежавам няколко ценни книжа, които смятах да осребря при него, защото ми го препоръчаха катонай-услужливия и най-сговорчив делови мъж в Стентън.

— Позволете ми забележката, че говорех за отношенията, които поддържа в близки за семейството му кръгове. А и фактът, че няма връзки с немци, се дължи повече на случайност, отколкото на някакви предубеждения или принципи.

— Значи мога да поема риска да му се представя? Девойката се смути, защото зад този въпрос се криеше и един друг, на който не й се искаше да отговори нито утвърдително, нито отрицателно. От само себе си се разбираше, че неизбежна последица от подобно представяне щеше да бъде една покана да посети семейството им.

— В това няма да има никакъв риск — отговори тя със забит в земята поглед.

Съгласието й го изпълни с голяма радост. С какво удоволствие би продължил този разговор, ала не биваше да проявява натрапчивост и затова, след като предаде на мулатката листа с менюто, той набързо се сбогува.

В дома на Съмърландови разбра, че братята са отишли в читателския клуб. Вече беше дошъл часът, когато членовете му се задълбочаваха в утринните вестници. Само от привързаност към адвоката Тим беше решил да го придружи. Та нали за него щеше да е по-лесно да убие мечка, отколкото да се мъчи да прочете и един ред. Клаузен тръгна към клуба, за да гипотърси сам. Скоро вече бавно се разхождаше из малките му помещения.

На стената в една от стаите висеше уставът на дружеството. Той се изправи близо пред рамката му, за да прочете дали се допускат външни непознати хора. Дебелите пътеки, които покриваха пода, заглушаваха стъпките му, тъй че присъствието му остана незабелязано от двамата мъже в съседната стая, чиито полувисоки гласове се чуваха добре през тънките завеси. Без всъщност да иска, Клаузен долавяше всяка дума от разговора им.

— Well, сър, напълно ме убедихте, че при тази сделка ще има необикновено висока и сигурна печалба. Тексас често е правил най-енергични опити да се откъсне от Мексико, нос помощта на многочислени и силни военни части мексиканците винаги са успявали да го държат в покорство. Но сега най-сетне във Вашингтон решиха да му предоставят по-голяма помощи резултатът от това ще е, че тази прекрасна, богата и плодородна страна ще бъде принудена тържествено да обяви присъединяването си към Съединените щати. След това тя ще бъде залята от преселници и за кратко време цената на земята ще се повиши двайсет, че и повече пъти. Който разполага с необходимите средства да се сдобие с повечко земя, после може да спечели милиони. Вярно, че вашите средства са значителни, но ако ми позволите, мистър Уилсън, да прибавя към тях една сума, с която тъкмо сега разполагам, печалбата ви ще стане още по-голяма.

— Какъв е размерът на сумата?

— Четиридесет, а може би и петдесет или дори шейсет хиляди долара, които ще ви дам във вид на чекове, платими при представяне в Галвестън. Вярно, доскоро не знаех какво е имотното ви състояние, но препоръката от Харис и Томсън, Джефърсън Сити, която ми представихте, е напълно достатъчна, за да ви се доверя изцяло. Кога ще пътувате? р — Колкото евъзможно по-скоро. Няма време за губене. Това положение на нещата, на което разчитаме, евсеизвестно и ртрашно бих се учудил, ако и на други хора не им дойде на ум да извършат същите спекулативни сделки.

— Наистина всичко това е съвсем близко до ума. Заповядайте в жилището ми, къдетоможем незабавно да уредим тази работа.

— Ами дъщеря ви, мистър Олбърс?

— Твърде много я обичам, за да си позволя да й кажа нещо повече от един намек. Тя е напълно свободна в решенията си, а вие сте джентълмен, на когото сигурно няма да е трудно да спечели благосклонността на една млада жена. Съгласието ми го имате. Останалото есамо ваша работа.

Двамата станаха и излязоха от стаята, без да забележат притисналия се до самата стена Клаузен. Бяха дебелият банкер и мъжът, получил миналия ден онзи ефектен юмручен удар. Значи Уилсън му беше името. Клаузен се сети за мъжкия силует, застанал под арката на портата.

— Фред Уилсън, любимият на Сара, той е, няма никакво съмнение! — промърмори Клаузен на себе си. — А дали не се лъжа в предположението си, че е и онзи негодник, който играе ролята на предводител на стейкманите? Облечен е иначе, ала това лице не може да се обърка с друго, а и белегът засилва сигурността ми. Но как ли се е докопал до препоръката наХа-рис и Томсън? Невъзможно е междувременно да е ходил чак до Джеферсън. Но дори и да селъжа във всичко, той пак е негодник, което се доказва и от вчерашното му поведение. Каква е тази любовна връзка с герцеронка та, щом същевременно се домогва до ръката на Марга! Ще го разоблича!

Той продължи през редицата от стаи и най-сетне намери търсените от него хора. Тим Съмърланд седеше на една маса с гръб към него и прелистваше някакво илюстровано списание. Беше облечен в нови траперски дрехи, а на главата му… но наистина, там се мъдреше старата му шапка, която нямаше равна на себе си. Не бе намерил сили да се раздели с нея. Клаузен се приближи до него и го тупна с длан по рамото.

Тим скочи от мястото си като ужилен и веднага зае стойката на боксьор, готов да се бие.

— Защо ме удряте, масгьр? Искате ли да се запознаете с юмруците ми?

Промяната във външността на неговия спътник му попречи веднага да познае Клаузен.

— Вече познавам юмруците ти. Тим Съмърланд. Запази ги за друг случай, стари приятелю!

Траперът ококори очи, хвърли се към него и го прегърна така, сякаш бе решил да го направи на кайма.

— Поетът, by God, поетът! Няма съмнение, както не се съмнявам и в шапката си! Ама така се е издокарал, че да ти се вземе акълът. Ето ти го, Бил, дръж го и го поразмачкаймалко между лапите си, защото, ако не беше той, нямаше да ме видиш повече!

Той го побутна към брат си, който го поздрави със същата сърдечност. За четене на вестници вече и дума не можеше да става. Адвокатът предложи на Клаузен да се премести да живее у тях, но той му отказа, като помоли само за разрешение да посещава своя приятел винаги когато пожелае. Но нямаше как да не приеме поканата за обяд. След това излязоха отклуба и се разделиха. Клаузен се отправи към дома на банкера и накара един прислужник дасъобщи на господаря си за посещението му. Заведоха го в стаята^ където Олбърс и Уилсън все още разговаряха за спекулативните си сделки. При появата на младия човек и двамата не успяха да скрият изненадата си, само че я изразиха по различен начин. Очите на Уилсън се разшириха и в тях проблеснаха опасни искри, но той побърза да се извърне и се приближи допрозореца, за да не позволи на влезлия млад човек да види лицето му. А Олбърс се взря във визитната му картичка, която беше получил от прислужника и все още държеше в ръка, и гопопита:

— Значи името ви е Рихард Клаузен, сър?

— Да. Идвам при вас с една молба. Ще бъдете ли така любезен да погледнете тези ценни книжа?

Банкерът ги взе, хвърли им бегъл поглед и каза:

— Напълно редовни са.

— Иска ми се една част от сумата да получа на ръка, а останалото да депозирам при вас. По-късно, когато си тръгна от града, ще изтегля тези пари в чекове.

— С удоволствие се поставям на вашите услуги, сър! Познавате ли мастър Съмърланд?

— Навярно имате предвид Тим Съмърланд? Срещнахме се в Ляно Естакадо, а току-що му бях на гости.

— Тогава сигурно е вярно предположението ми, че сте авторът на поетичните творби, подписани със същото име, което виждам и на вашата визитка?

Клаузен се поклони в знак на потвърждение.

— За мен ще е удоволствие да ви видя и не само по делова работа. Моля ви, гледайте на жилището ми като на свое! Моята дъщеря сигурно ще се радва да се запознае с вас.

— Вече имах честта да бъда представен на мис Маргарет при майка Смоли, моята хазяйка.

— А-а! Вие живеете при майка Смоли? Много ми е приятно. Значи сме съседи и лесноможем да си ходим на гости. Поехте ли вече някакъв ангажимент за тази вечер?

— Не.

— Тогава ви моля да дойдете у нас. Ще бъдем в съвсем тесен кръг. Освен Марга и моя милост ще присъства само ето този господин, когото си позволявам да ви представя — мистър Фред Уилсън, плантатор от Тексас.

Той избегна да спомене вчерашните събития дори с една-единствена дума. Уилсън бавно се обърна и направи сдържан поклон. Клаузен отвърна на поклона му много хладно.

— Ще дойда, сър, ако успея да се освободя от добрия Тим, който най-сериозно е решил да ангажира цялото ми свободно време.

— Тогава доведете и него! Вчера вече ми го представиха и ще ми е добре дошъл.

Точно това беше искал и Клаузен.

Олбърс го придружи до касиера, където получи както пари на ръка, така и депозитната разписка, след което се раздели с банкера.

— Страхотна грешка направихте вчера, мистър Уилсън — поде Олбърс, когато се върна пак в стаята. — Този човек не е никой друг освен ловеца, с когото искахте да си направите майтап. Сигурно си е съставил отвратително мнение за нас!

— Все ми е тая! Никога не ми се е налагало да се умилквам около някой стихоплетец, за да спечеля приятелството му, така че и сега няма да го направя. А че тази вечер го поканихте на гости, ми е всичко друго, но не и приятно. Мислех си, че щр мога да остана насаме с Марга, за да се разберем с нея, но етр че тези двамата ще ме лишат от този удобенслучай.

— Опасенията ви са излишни, понеже аз така ще им ангажирам вниманието, че ще имате пълна свобода да уредите вашата работа. А сега да се върнем пак на нашите спекулативнисделки!

Решиха Уилсън да замине още на следващия ден. След като изготвиха и подписаха договора, той получи съответните документи и напусна дома на банкера.

След като мина по няколко улици на път за дома си, Уилсън видя Сара да излиза отнякакъв магазин. С няколко крачки той се приближи до нея и й каза:

— Трябва спешно да поговоря с теб. Ще оставиш ли и днес вратата на стаята си отворена?

— Кога?

— Щом се стъмни. Ще дойда само за някоя и друга минута, но по-късно пак ще намина.

— Ще оставя ключа на вратата.

Той кимна и си тръгна. В жилището си извади документите от джоба си и с победоносно изражение на лицето ги хвърли върху масата. После започна с големи крачки да се разхожда нагоре-надолу из стаята и да мърмори под носа си:

— Без съмнение този Клаузен е негодникът, на когото дължа белега си. И той ме позна също тъй добре, както и аз него. Съвсем ясно ми стана още от вчерашните му намеци за Ляно Естакадо и за нъгитсите. Сигурно ще положи всички усилия, за да ми навреди. Само че няма да успее! Преди да си тръгна, ще си разчистя сметките с него и ще му платя за онзи удар!… А пък тоя Тим Съмърланд, дето ще дойде заедно с него тази вечер — продължи след малко той, — сигурно е другият подлец, който ни отмъкна конете и част от златото. Любопитен съм да разбера дали и той ще ме познае. Но във всички случаи съм се погрижил за безопасността си. Все още срещу мен не е направено донесение в полицията, а дори и да се видя принуден да изчезна, навярно ще ме търсят само в Тексас, където изобщо ^няма да се мерна. Иако после с помощта на брат ми успея да се сдобия с онази земя, незабавно ще я продам и ще замина заедно със Сара за Бразилия. Тя ще остане да живее там с мен, докато ми хареса някоя друга.

Той събра различни неща в багажа си, а след това тръгна ^а обикаля из града, за да направи необходимите покупки. Щом се стъмни, наметна широка пелерина, скри под нея един пакет и се отправи към дома на майка Смоли. Без да се бави, той влезе в къщата, изкачи се по стълбите и отвори една врата, която водеше към малка стаичка, оставена на разположение на Сара, където тя държеше всичките си вещи. Вътре беше тъмно, но Уилсън добре знаешекое къде е и лесно се оправи. Само след някоя и друга минута момичето влезе и шепнешком попита:

— Тук ли си?

— Да, любов моя — отвърна той, като я прегърна и я притисна до себе си. — Дойдох, за да ти донеса една радостна вест.

— Каква е тя? — попита девойчето, след като отговори пламенно на неговите ласки. — Заминавам. Искаш ли да тръгнеш с мен?

— О, с каква радост! Ще дойда с теб където и да ме заведеш.

Кога отпътуваш?

— Още днес.

— Но това е много бързо. Трябва ми време да се приготвя, а и да говоря с господарката си.

— Не са ти нужни никакви приготовления, защото вече се пЬгрижих за всичко. А на господарката си изобщо не бива да казваш каквото и да било, тъй като няма да те пусйе.

— Но тя е толкова добра! Не мога да бъда чак дотам неблагбдарна и тайно да я напусна!

— Значи предпочиташ нея пред мен, така ли? — попита я той укорително.

— Не бива да си мислиш така! Обичам те повече от всичко друго и за теб ще направя всичко, каквото поискаш. Тръгвам с теб дори още днес!

— Hе съм и очаквал да постъпиш иначе, Сара. И никога няма да съжаляваш, защото едва сега ще започнеш истински да живееш и да изпитваш земните радости, които тук ще си останат непознати за теб. Но не бива да ме придружаваш като жена, защото това ще ни пречи да бъдем винаги заедно и близо един до друг, а и няма да ни е възможно изцяло да се радваме на щастието си.

— Не като жена ли? Ами как иначе?

— Като момче. Тук в този пакет има всичко необходимо.

Дрехи А е ще ш скжг великолепно.

— Като момче?! — възкликна тя поласкано и зарадвано. — О, колко ще е хубаво! Ще ти бъда слуга и няма да те оставям сам нито за минута.

— Но ще трябва да направиш една жертва, скъпо мое дете!

— Само ми заповядай! Нищо няма да ме спре.

— Налага се да ги отрежа великолепната коса, иначе тя ще издаде, че не си момче, а най-красивото момиче в целите Съединени Щати.

— Отрежи я! С удоволствие я давам за щастието да ме обичаш.

— Докога трябва да останеш тази вечер при майка Смоли?

— До десет часа. После съм свободна.

— Тогава се погрижи след този час къщата да е отворена и се постарай да се облечеш, за да не се налага да те чакам. От вчера при вас живее някой си мистър Клаузен, нали?

— Да, един много хубав, а също и мил джентълмен.

— Ах, както виждам, вече е крайно време да те отведа от тук! Ти и него ли трябвада обслужваш?

— Да. Господарка! а ми повери и неговите стаи. Даде ми и един специален ключ за тях, за да мога, докато отсъства, да си върша там работата.

— Погрижи се да оставиш ей тук ключа, за да го намеря, когато дойда.

— Защо? Нима трябва да влизаш в тези стаи? — наивно и нищо неподозираща, го попита тя.

— Да. От тях може да се гледа насреща към Олбърсови, а преди да си тръгна оттук, трябва да наблюдавам някои неща.

А сега довиждане, Сара, и изпълни съвсем точно всичко, каквото ти казах!

След една продължителна прегръдка той се спусна по стълбите, оставяйки в стаята й пелерината си. Само след ми-нзпга-две се озова в гостната стая ла банкера. Тъй като беше пристигнал пръв от всички поканени, той завари Марга съвсем сама.

— Good evening, мис! Мастър Олбърс ми позволи да прекарам във вашата компания последната вечер, която ми е отредено да остана в Стентън. Дали имам правото да си въобразя, че присъствието ми няма да ви е съвсем неприятно?

— Да си въобразяваш нещо е твърде лоша привичка, сър, а моята съвест никога не ми е позволявала да я одобрявам и насърчавам.

Той захапа връхчето на мустака си, а после отговори:

— Всеки човек живее само с онова, което си въобразява. Щастлив е само този, който използва дадения миг. А сегашният миг е един от най-хубавите през целия ми живот и не бива да го пропусна да си отлети ей така, без да съм ви го признал.

Влизането на баща й спести на Марга отговора. А заедно с него се появиха Клаузени Съмърланд. Поетът не беше споменал пред своя приятел нищо за Уилсън. Надяваше се, че поведението на Тим ще му покаже дали подозренията му са оправдани, или не.

Траперът бързо се приближи до девойката и с неподправена сърдечност й стисна ръката.

— Ето ме пак, мис, и ако не съм ви добре дошъл, можете спокойно да ме изгоните, без да ви се разсърдя!

— Останете, останете, драги мистър Съмърланд! С голямо удоволствие ви виждам сред нас. Тя подаде ръка и на Клаузен.

— Казвам ви сърдечно добре дошъл, сър, без никакво ласкателство или красиви фрази!

Той понечи да се наведе към нежните й пръсти, за да ги допре до устните си, но така и не изпълни намерението си, защото тъкмо тогава до него се разнесоха думи, които не бяха особено благопристойни и подходящи за обществото, където се намираха.

— Zounds! Мътните го взели! Кой е пък този? — чу се гласът на Тим Съмърланд, който се беше обърнал към Уилсън и при вида му, кажи-речи, неволно изпусна тези възклицания. — Мистър Клаузен, бъди така добър и погледни лицето на този човек! Познаваш ли го?

— Кой е той, Тим?

— Нека на място да ме насекат на парчета и осолят, ако това не е онзи стейкман, който ни нападна и комуто по-късно ти цепна челото с томахока си! Мистър Олбърс, какво търси този човек при вас?

Уилсън изпревари отговора на банкера:

— Тоя тип побъркан ли е? — прогърмя гласът му. — Още една такава дума и ще се погрижа да му навлекат усмирителна риза!

— Или на теб ще сложат белезници! — отвърна му траперът със същия тон. — Ако те бях открил на някое друго място, само след пет минути щеше да си в ръцете на шерифа!

— Ами давай, не се стеснявай! Макар да съм поканен тук от мастър Олбърс, ще ти дам на теб да видиш един шериф! На ти!

Марга извика от уплаха, а банкерът се сви в един от ъглите на стаята. Уилсън вдигна ръка. Готов за път, той вече носеше оръжията си. В десния му юмрук проблесна остриетона нож, докато лявата му ръка бързо бръкна във вътрешния джоб, за да извади револвера. Но в следващия миг Клаузен се озова зад) гърба му, хвана го през кръста, вдигна го и с такава сила го хвърли срещу вратата, че тя с трясък се отвори и негодникът^ падна в коридора. Преди някой да успее да се приближи до него, Уилсън скочи на крака и побърза да слезе по стъпалата.

Никой не се и опита да го преследва. Марга лежеше на канапето, а Клаузен бе коленичил до нея. Банкерът трепереше като лист и се беше вкопчил в облегалото на един стол. Тим Съмърланд се втурна към масата, където стоеше гарафата с вода. Безпокойството му за милата хубава мис беше по-голя-мо и по-силно от желанието да залови своя неприятел.

— Мистър Съмърланд, какво направихте! — завайка се Олбърс. — Ама такова подозрение наистина е цяло безумие!

Той не получи никакъв отговор. Двамата мъже бяха твърде заети с Марга, за да обърнат внимание на думите му. Най-сетне девойката отвори очи. Иначе тя не изпадаше тъй лесно в несвяст. От какво ли беше изгубила съзнание? Съвсем неволно самата тя скоро даде отговор на този въпрос. Погледът й падна върху Клаузен.

— Вие сте жив, а не ви ли рани?

При тези думи той почувства как го обля топла вълна и сърцето му радостно заби. Нима само от тревога за него бе припаднала? Клаузен не можа да се сдържи, хвана двете й ръце и за миг-два ги допря до челото си.

— Всички сме живи и здрави, мис. Безпокоим се единствено за вас!

— О, значи всичко е наред! Видях да проблясва ножът му и изпитах такъв ужасен страх!

— Който е бил съвсем безпочвен — намеси се баща й.

— Безпочвен ли, сър? 7 попита обидено Съмърланд. — Да не би да си мислите, че несъм в състояние да различа действителността от някое видение в пустинята, от една фата морга-на? Не знам под какво име ви се е представил този тип и как се е промъкнал във вашиядом, но че е не само стейкман, а е дори и техният главатар, за когото вчера ви разказах, в това не се съмнявам нито за миг, както не се съмнявам и в моята шапка! Я попитайте поета! Сигурно и той го е познал.

Олбърс погледна въпросително към Клаузен.

— Тим ви казва истината, сър — потвърди младежът. — Познах го още вчера, когато ви срещнах. Сигурно ще си спомните отговора ми, в който споменах за злато и за пустинята на смъртта, а мис Марга навярно ще потвърди думите ми, че я смятам достойна за по-добро общество.

— Доказателства, дайте ми доказателства, джентс! Имам причини, поради които изпитвам пълно доверие към Уилсън, а вашето обвинение е толкова ужасно, че изобщо не съм в състояние да го възприема.

— Днес сте сключили с него сделка, която се отнася до закупуването на земи в Тексас, нали?

— Откъде знаете?

— И сте му дали разрешението си сам да се увери в благосклонността на мис Марга към него.

— Да не сте всезнаещ?

— Поне дотолкова, че да съм съвсем сигурен какво представлява този човек. Домогва се до ръката на вашата дъщеря, а същевременно поддържа любовна връзка със Сара, прислужницата на моята хазяйка. Е, кажете ми сега, още ли смятате, че е достоен за доверието ви?

— Нима е възможно?!

— Снощи ги видях двамата заедно със собствените си очи, а още рано сутринта тя ме помоли никому нищо да не казвам. Не ви ли е достатъчна думата ми?

— Да, да! Боже мой, ако не се лъжете, ме заплашва тежка финансова загуба! Днес подписахме с него договор и му дадох книжа за петдесет хиляди долара.

— Може би предупреждението ни не идва твърде късно! Убеден ли сте, че препоръката му от Харис и Томсън е истинска?

— И за това ли сте осведомен? Истинска е. Проверих я много внимателно.

— Но не сте направили официално запитване до фирмата, нали? Човек като него не се спира пред никакви фалшификации. Трябва да поискаме да го задържат!

— Наистина ли сте толкова сигурен във всичко, което казвате?

— Да. И за да ви дам възможност да проверите истинността на думите ми, съм готовда почакам няколко часа. Изпратете някого на телеграфа! Отговорът няма да се забави и щесе уверите как стоят нещата.

— Прав сте, сър! Но няма да изпращам никого, а сам ще отида и там ще изчакам отговора. При една толкова голяма сума човек трябва да бъде много предпазлив.

— Тогава отивам да наблюдавам жилището му. Сигурно ще реши да избяга, а не бива да ни се изплъзне.

— Чакай, мистър Клаузен! — намеси се Съмърланд. — Аз съм не по-малко подходящ затази работа от теб. Остани тук! Или искаш мис Марга да бъде сама? Нали и баща й излиза!

— Да, останете! — помоли го Олбърс. — При тези обстоятелства Марга не бива да е без закрила!

Двамата тръгнаха — банкерът към пощата, а Съмърланд към жилището на Уилсън, което му бе добре описано от Олбърс…

След като излезе от дома на банкера, негодникът се спусна малко надолу по улицата, после мина на отсрещната й страна и се върна обратно. Все още бе твърде рано, за да завари Сара в стаичката й. Въпреки това той се качи горе и я зачака да дойде. Помогна й както при нейното преобразяване от момиче в момче, тъй и при събирането на багажа, който смяташе да вземе със себе си. Щом приключиха с тези приготовления, той я попита:

— Още ли е будна майка Смоли?

— Не.

— Какво е положението с входната врата?

— Отворена е. Освен това донесох ключа й тук.

— А ключа за стаята на Клаузен?

— Ето го.

Той взе двата ключа и й нареди:

— А сега върви, Сара! Не бива да ни виждат заедно. Ще ме чакаш между върбите малко по-нагоре от къщичката на сал-джията!

— Всичко ще направя както казваш, но моля те, ела по-бързо! Сара наистина изглеждаше прелестно в новите си дрехи. Той я прегърна и няколко пъти я целуна по устните.

— Ей сега ще дойда. Но хайде, тръгвай вече!

След като тя излезе, Уилсън духна свещта, заключи стаята и безшумно слезе на първия етаж. Там отвори вратата на жилището на Клаузен, заключи я пак отвътре и започна да претърсва стаите. Не му беше нужна нито свещ, нито лампа, защото светлината от уличните фенери нахлуваше през прозорците, а и полилеите от гостната на Олбърсови допълнително вършеха своето.

Още от самото начало търсенето му се увенча с успех. Уилсън започна с библиотеката, там видя писалището, на чиито чекмеджета ключовете си стояха пъхнати, и ги отвори едно подир друго. В едно от тях намери портфейл, оставен върху ня колко фишека с монетИо Взего и се приближи до прозореца.

— Открих я! Ето я депозитната разписка заедно с няколко чека, за които дори и неподозирах, а там е и сухата пара, получена от Олбърс. Това ми стига. Сега остава само даси разчистя сметките с него!

Той заключи пак всички чекмеджета и приспали близо зад пердетата, за да наблюдава къщата отсреща. Светлините в гостната бяха угаснали. Вместо тях в стаята с балкона на долния етаж гореше една лампа. Сигурно хората, които се намираха там, седяха зад нея, защото по пердетата не се забелязваше нито следа от нечий силует или сянка.

— Дали той е все още там? — попита сам себе си Уилсън. Въпросът му веднага получи отговор. На осветения балкон се появи Марга, а след нея и Клаузен. Те се подпряха на перилата съвсем близо един до друг и се загледаха към улицата, сякаш очакваха някого.

— По дяволите, изглежда са станали близки, съвсем сами са! Ха, Бога ми, той слага ръка на раменете й, леко и колебливо, но все пак! И тя не се противи! А-а, тъй ли стоятнещата! Чакай, подлеце! Ако кръвта ти се е разгорещила, знам как да ти помогна. Ще ти направя малко кръвопускане! Ами кой ли е онзи дебелак, дето се задава тичещком по улицата? Наистина Олбърс! Къде ли е ходил? Дали е бил в полицията? А къде ли се е дянал онзи нещастник Тим Съмърланд? Никакъв не се мярка! Ето че сега се прибират в стаята.

Нямаше съмнение, че в стаята с балкона се завърза оживен разговор, защото сенките издаваха необикновената възбуда на хората. Не след дълго Олбърс и Клаузен напуснаха къщата. Единият от тях се отправи към центъра на града, а другият пое в посоката, накъдето се намираше жилището на Уилсън.

— Какво ли са замислили? Несъмнено са решили да ме преследват. Само че сметките им ще излязат криви!

Измина доста време, преди някой от тях да се върне. Ето че се зададе един файтон, който спря отсреща пред дома на банкера. От него слезе Клаузен. Той изчезна в къщата, но съвсем скоро отново излезе и пресече улицата.

— Идва насам. Вече е време!

Уилсън се наведе и пропълзя под писалището. Чу се отварянето на входната врата. После Клаузен влезе в стаята и запали лампата. Той извади бельото си, отвори гардероба и започна да събира багажа си…

Отсъствието на Олбърс и Съмърланд дари на Клаузен мигове на върховно блаженство. Марга беше станала от дивана и се беше приближила до него с думите:

— Наистина ли не е възможно да се заблуждавате, сър?

— Не. Та нали с бягството си самият той даде най-убедител-ното доказателство, чене сме се излъгали!

— Какъв човек! И толкова дълго сме били в неговата опасна близост, без изобщо даподозираме какво ни заплашва! А и онзи нож… направо беше страшно!

Споменът за святкащото острие, кажи-речи, й оказа същото въздействие, както и самият онзи ужасен миг. Тя се олюля, потърси с ръка някаква опора наоколо, но не я намери. Той пристъпи до нея и я подхвана с десницата си. Тя отпусна глава на рамото му и затвори очи. Клаузен я прегърна още по-здра-во и приближи глава до лицето й. Сърцето му лудо биеше.

— Мис Марга! Иска ми се така да ви държа и подкрепям винаги докато дишам и живея!

Очите й все още бяха затворени, но бледността й започна да отстъпва. Слабостта йскоро премина и тя не се нуждаеше вече някой да я подкрепя, ала въпреки това продължи дастои така, отпусната в досегашното си положение, без да помръдва, а по устните й заигра блажена усмивка. И ето че в този момент той се наведе и целуна тези устни, а тя отвърна на целувката му.

Малко след това банкерът влезе при тях. Той беше толкова възбуден, че изобщо не забеляза необикновеното вълнение на двамата.

— Прав бяхте, сър! — едва продума той. — Препоръката е фалшифицирана. Непременнотрябва да опипаме този мерзавец!

— Ще го заловим, даже и да успее на първо време да ни избяга. Но ако е тръгнал към жилището си, което, убеден съм, ще направи, в случай че предварително не е бил подготвен за случилото се, то сигурно Тим Съмърланд няма да го изпусне от очи. Несъмнено вие стеходили вече при прокурора или в полицията, нали?

— Не, още не. В гнева си, а и в бързината, това изобщо не ми мина през ума!

— Тогава ще трябва незабавно да наваксате пропуснатото! Междувременно аз ще отида при Тим и там ще ви чакам. Не бива да губим нито минута!

Те излязоха и Марга остана сама. Тя седна на канапето и отвори своя албум. Там беше скрила стихотворението, изрязано от вестника. Прочете го, а после още веднъж и още веднъж. После легна и така прекара дълго време. Ето че отвън се чу шум от стъпки и на вратата се почука. Преди още да успее да се изправи, пред нея застана нейният любим. Той забеляза изрезката от вестник в отворения албум и веднага разбра, че мислите й са били заети изключително с него.

— Идвам като вестоносец. Уилсън не се е връщал в жилището си. Полицаите го търсят по местата, където обикновено е имал навика да се отбива, но понеже никой от тях не го познава лично, необходимо е и баща ви да участва в издирването. Той ме накара да ви помоля да не се тревожите за него. Заедно със Съмърланд и аз ще тръгна да го търся, но предполагам, че този тип вече е напуснал Стентън. В такъв случай знам много добре накъде ще се насочи и още през нощта ще започна да го преследвам. Може ли тогава да разчитам на любезността ви да ме извините пред майка Смоли, с която ми е невъзможно да се сбогувам?

— Искате да тръгнете по следите му, да се изложите на опасност, която… не, не, вникакъв случай няма да го допусна! Сър, останете тук и предоставете на полицията преследването на този злодей!

Той се усмихна щастливо и смутено.

— В борбата срещу някой отявлен враг, а той вече ми е такъв, не се страхувам от никаква опасност. А и съвсем не е толкова сигурно, че ще замина. Никак не е изключено Уилсън да е все още в града, а в такъв случай той непременно ще ни падне в ръцете и аз ще остана тук.

— Тогава ми обещайте, че непременно пак ще се отбиете при нас! Ще стоя будна докато татко се върне и докато получа подробни сведения какво е станало.

— Добре, пак ще дойда. А дотогава — лека нощ! Той й подаде ръка. Тя видя неговияумолително-въпроси-телен поглед и почувства съвсем плахия му опит да я притег-ли към себе си. И тогава самата тя го прегърна.

— Рихард, пази се заради мен! Срещнеш ли го, внимавай много!

Устните й докоснаха неговите в бърза свенлива целувка и после Марга изчезна в съседната стая. Там тя смени официалната си рокля с удобна домашна дреха. Тъкмо когато свърши с преобличането, младата жена забеляза, че прозорците на жилището му отсреща са осветени. Следователно той се беше прибрал, но несъмнено скоро щеше отново да излезе. Марга поиска пак да го види и се показа на балкона.

Не след дълго вратата на балкона отсреща се отвори и Клаузен се появи, за да се огледа за Съмърланд, който трябваше да дойде да го вземе. Той й махна с ръка за поздрав, тя също вдигна ръка в отговор, но в следващия миг замръзна на мястото си. Една сянка се плъзна покрай двата прозореца на работната стая и само след секунди тя видя как от вътрешността на отвореното помещение изплува фигурата на Уилсън. Внезапно Марга бе пронизана от панически страх, но само за миг-два се овладя, вдигна високо ръка и извика:

— Уилсън е зад теб!

Клаузен се обърна наистина в последния момент, защото престъпникът беше вече задгърба му и десницата му с ножа се канеше да го прониже.

— Помощ, помощ! — изкрещя Марга, обзета от ужас. Тя видя само още как двамата мъже се вкопчиха един в друг на балкона, а после се втурна през стаята и по стълбите долу на улицата, прекоси я и вече останала без дъх, полетя нагоре към жилището на Клаузен. Тя влезе вътре тъкмо в мига, когато той се прибираше от балкона.

— Рихард, къде е той?

— Изчезна. Спаси се със скок от балкона, след като се видях принуден да го пусна, за да му изтръгна ножа.

— Ти кървиш! Ранил те е! За Бога, бързо ми покажи къде!

— Марга, няма ми нищо, само две леки повърхностни рани! Пусни ме, трябва да го догоня! — За нищо на света!

Той се опита да се изтръгне от нея, ала тя се беше вкопчила тъй здраво в него, че за да се освободи, трябваше да употреби груба сила.

— Марга, моля те, ще избяга!

— Остави го! Иначе, ако те пусна, сигурно ще умра от страх. Хайде, свали си връхната дреха! Нека прегледам раните ти!

Той разбра, че тук всяка съпротива ще е напразна, и се подчини. Уилсън го беше резнал с ножа през лявата длан и му беше нанесъл прободна рана в ръката над лакътя. И двете рани не бяха опасни, но кървяха доста силно. Усмихнато той наблюдаваше опитите й да спре кръвотечението и после да го превърже по всички правила на изкуството.

— Тъй — каза тя, след като свърши, — сега вече край на тревогите, скъпи мой лош любими! Ако не беше твоята Марга, щеше да се втурнеш подир него и някъде по пътя може би щеше да умреш от загуба на кръв.

— Не, без моята Марга ме очакваше смърт доста преди това, защото, ако не ме бешепредупредила с онзи вик, ножът му сигурно щеше да ме прониже в гръб. Как да ти се отблагодаря?

Той я притисна пламенно в обятията си.

— Като винаги си така мил към мен, както сега! — отвърна му тя с нежен глас и обви ръце около врата му.

Скоро отвън се чу шум от стъпки и в стаята влезе Съмърланд. Щом видя девойката, той доста се учуди. Съвсем накратко му разказаха всичко.

— Бил е тук? По дяволите! Ограби ли те, сър?

— Все още не знам, Тим, нямах време да се огледам. Все ще забележа, ако е взел нещо. Но сега трябва да тръгнем по петите му!

— Разбира се, обаче вземи револвер или нещо подобно! Този тип не бива да се пипас велурени ръкавици!

Те излязоха от къщата. Клаузен придружи Марга до дома й, а после се присъедини към своя приятел, който го чакаше.

— Сега накъде? — попита го той.

— Отиваме пак в жилището ми и никъде другаде. Ще потърся прислужницата. Без помощта на Сара той не би могъл да влезе в стаите ми. Това ми хрумна току-що. Ще я принудим да признае всичко. След това ще стане ясно какво трябва да правим.

— All right, сър! Тази идея не е лоша. Да оставим на първо време Уилсън да избяга, ако ще чак до Вавилон, където са били пасищата, опустошени от седемте тлъсти крави на фараона. Пак ще го намерим и ще му помогнем да увисне на едно хубаво въже, което му е в кърпа вързано, тъй както ми е в кърпа вързана и моята шапка!