Стой далеч от Хароу Хил

Епилог

И най-добрите пиар усилия на Мартин Кармъди не можеха да неутрализират лошата реклама от огромния брой убийства в Ларчфийлд. Медиите продължиха да уронват репутацията на селото по начин, който изглеждаше необратим. Дъното на падението беше един специален филм на РАМ ТВ, озаглавен „Селото на мъртвите“.

От правна и данъчна гледна точка Църквата на патриарсите на Сайлъс Гант се оказа необичайно сложен проблем. От практическа гледна точка тя просто се разпадна. Без своя лидер и покровител с добри връзки другите „патриарси“ изчезнаха обратно в подземния свят на мотоциклетните банди, откъдето се бяха появили. Уплашените, емоционално травмирани млади жени, държани насила в укрепения комплекс на Гант, бяха взети под крилото на една държавна агенция за социални услуги, където получиха всички форми на помощ и напътствия, които социалните служби можеха да им предоставят.

В северната част на щата Ню Йорк бяха открити три гробища, принадлежали на Данфорт Пийл. В една от гробниците бяха намерени няколко неидентифицирани трупа в напреднали стадии на разложение, както и един нов, който лесно бе разпознат като Рандал Флек.

Селена Кърсън и Гарвана (истинско име Лулу Рубин) бяха изписани от болницата, обявиха обгорената и надупчена от куршуми къща за продажба и се преместиха в комуна за претърпели тежка травма хора в Калифорния.

Трупът на Мери Кейн остана в моргата шест седмици. Не се намериха нейни роднини. Клубът за совите, на който бе завещала скромното си състояние, най-накрая пое грижата за погребението ѝ.

Ангъс и Лоринда Ръсел бяха кремирани без никой да присъства. Хилда Ръсел нареди прахът им да бъде изхвърлен като медицински отпадък.

Движението на въоръжените свещеници организира голямо погребение на Сайлъс Гант. Възхваляваха го като истински кръстоносец, готов да защитава вярата си в Бог срещу нарастващата вълна от атеисти, социалисти и хомосексуалисти. Убийството му бе осъдено като терористичен акт срещу християнството.

Сестрата на Линда Мейсън транспортира тялото ѝ до малкия град Форландвил в северната част на щата, където беше родена. Погреба я в гробището „Ангелски порти“ до гробовете на родителите ѝ.

Останките на Били Тейт — събрани от местата, където ги беше заровил Пийл близо до дома на Чандлър Аспърн, и изпратени в моргата за разпознаване — не бяха потърсени. Въпреки изразеното желание на Дарлийн Тейт да бъдат хвърлени на плъховете в канализацията, те бяха унищожени по реда, определен от Министерството на здравеопазването на Ню Йорк.

Капчици от кръвта на Чандлър Аспърн бяха открити по въжетата на подемника в оранжерията на Ръсел, което потвърди подозренията на Гърни, че устройството е било използвано за улесняване на застрелването му в изправено положение.

Уилям Данфорт Пийл Трети бе погребан според инструкциите в завещанието си във фамилната гробница на рода Пийл в най-луксозното от трите му наследствени гробища. На събитието присъстваха малък брой представители на медиите. Не се намериха нито роднини, нито приятели, които да почетат паметта му.

С помощта на винаги надеждната интуиция на Мадлин за истината Гърни оцени грешките, които бе допуснал в хода на разследването: доверието, с което бе приел видеото от погребалната агенция; прекомерната привързаност към логично подредените обяснения, заради което бе приел безрезервно описанието на Барстоу и Викърз за мнимото „бягство“ на Тейт от ковчега; доверчивостта, с която бе повярвал в престорената ярост на Пийл срещу Фалоу. Тази конкретно грешка в преценката му разкри нещо, за което не беше подозирал по-рано — склонността му да приписва по-голяма достоверност на изразите на омраза, отколкото на изразите на любов. Гневът изглеждаше реален, привързаността — съмнителна. Може би някой ден щеше да стигне до корените на това. Междувременно реши да включи безмилостен анализ на грешките си в следващата си лекция в полицейската академия. Знаеше, че нищо не привлича вниманието на ученика повече, отколкото признатите грешки на учителя.

От време на време — обикновено в малките часове — той отново преживяваше нощта на касапницата в имението на Ръсел и отново поставяше под съмнение разумността на първоначалния си план, съдбовното си решение да го сподели с Морган и начина, по който бе решил да се справи с последствията. В тези случаи се опитваше да приеме гледната точка на Мадлин. Думите ѝ му носеха известно успокоение.

Една ясна юлска сутрин Хилда Ръсел, в качеството си на действащ кмет, му се обади и му предложи длъжността началник на полицията в Ларчфийлд. Той учтиво отказа. Още веднъж ѝ благодари за всичко, което му беше разказала за видните жители на селото в онзи ден в пасторския дом, и особено за споменаването на отдавнашните тъмни връзки между фамилиите Ръсел и Пийл, без което можеше никога да не стигне до същността на нещата.

И Лоринда Ръсел, и Чандлър Аспърн бяха загинали, без да оставят завещание. Значителното им имущество, включително именията на Хароу Хил, бяха обречени да затънат в блатото на безкрайни юридически процедури за дълги години напред.

В сивия ден, в който си тръгна от Ларчфийлд, Гърни за последен път погледна мрачната необитаема грамада на Хароу Хил, заканително надвиснала над мъртвешки неподвижната вода на езерото, и усети тръпки.