Стоян

I

„Земи си жена из своето село, защото познаваш кой я е родил и кои пити са месени от ръцете й“ — казват нашите старци, а старостта е ум и разум…

Аз имах брат, който изпита през своят живот какво лошаво нещо е, когато човек пусне в къщата си чуждо чедо или когато се ожени за чуждо семе. Нека господ учува всякого!

Баща ни беше твърде добър човек. Той ни обичаше, радваше ни се и правеше всичко, щото и да поищехме. Живеехме ние богато и весело, защото баща ни имаше голямо имане. „Синко Стояне — казваше тато на брата ми, — ти си вече, синко, юнак за женене; а юнаците трябва да се поперчат пред момичетата! Искаш ли да ти купя враня коня и синьо седло?… Покажи се и ти малко на нашите момичета! Нека знаят чие си ти семе!… Аз когато бях на твойте години, то и керемидите потрошавах с конските подкови… Всичките момичета ме познаваха“. Тато говори; а Стоян стои пред него и суче мустаките си, чегато иска да каже: „И аз не съм от тебе по-долен!“

Ако извикваше на пътят някой чифутин: „Бугазия, бугазия!“ — то тато го викаше да влезе и казваше ми: „Избери си, Тоте, ново фустанче!“ Рядко се намират такива бащи — нека му е лека пръстта, под която той лежи!

Ходи тато веднъж на Узунджово, настина и разболя се. Една заран той повика брата ми и рече му: „Аз, мой синко, днес или утре ще да умра, слаб съм много… Не оставяй сестра си, намери й добър човек и дай я в добра къща. Ожени се и ти, ала не вземай мома от Тепето… Вземи си българка и въртокъщница, ако искаш да се радваш на дните си“. А в нашият град на Тепето живеят само погърчени българи и всякакви капсамуни. Аз говоря за Пловдив.