Стоян

XI

Из ден на ден снаха ми захвана да става по-лошава, по-развратна и по-непослушна. Щом Стоян излезе и иде по работата си, то тя се накити като царица и тръгне да ходи по махалите… До ушите ми дойдоха гласове, че тя се била запознала с владишкият дякон и правила с него всякакви маскаралъци. „А какво гледа Стоян? — си помислих аз. — Моят брат трябва или да е обезумял, или нищо да не види. Ослепила го е тая зъмя усойница“. Не можах вече да търпя и една неделя се събрах и отидох да видя брата си и да му разкажа що се говори за жената му. Влязох и гледам. Седи Стоян на мендерлъкът бледен, невесел и замислен.

— Добър ден, брате! — му рекох аз.

— Добре дошла, сестро! — ми каза той и погледа ме в очите така, чегато искаше от мене помощ.

— Отдавна не съм те видяла и дойдох да те видя здрав ли си.

— Не ти би трябвало да дойдеш при мене, а аз при тебе… Прости ме, Тоте, че съм заборавила и тебе заради нея… Всичко, всичко бях заборавил… Заборавил бях бащината си воля, заборавил бях роднините си, заборавил бях майчините си кости, заборавил бях и сам себе си; а тя… Тежко ми е, сестро, жално ми е! Аз съм я обичал като очите си; а тя ме е променила за един фанариотски чапкънин, за един пашовски оланин! Имането си аз разсипах за нея, здравето си изгубих… Ала не, Стоян не е фанариотин, Стоян не е от ония хора, които прощават и които заборавят онова зло, което сте им направили!… Моята чест и моето име никой не смее да погази, защото аз съм се родил от честни родители… Тежко ономува, който настъпи честта ми!

— А ти, брате, не мълчи, а посъди я, покарай ю се, поуплаши я… Затвори я и не пущай я; а то хората ще да захванат да ти се смеят и в очите! — казах аз.

— И карах й се, и плаших я — нищо не помага. Види се, че е такъв моят късмет! Аз й кажа да седи дома, а тя тръгне да ходи по махалата от заранта до вечерта; аз й кажа да иде нейде, а тя седи по цял ден в някои кьоше и плаче; аз й кажа, че не ща да ми дохожда Боюклийката в къщата, а тя праща да я вика!…Не зная вече и що да правя. Горчив е моят живот!

— Аз не мога да разбера какъв си ти мъж, когато дозволяваш на жената си да прави с тебе, щото тя и да поиска? Да ти кажа право, аз не окривявам толкова нея, колкото окривявам тебе — ти си мъж.

— Нищо не помага — рече Стоян и наведе си главата като човек, който не намира в нищо утешение.