Стоян

XV

Върнах се аз дома си и цяла нощ не можах да затворя очите си — сърцето ми предчувствуваше нещо недобро. Утринта рано някой потропа на вратникът и Павле отиде да отговори. Влезе Стоян.

— Що си пък ти така подранил? — попита Павле.

— Аз убих жената си — отговори Стоян.

Ние се измъкнахме назад и гледахме го като подивели, като метильови овце.

— Що ме гледате така зачудено? — попита Стоян. Не можах вече да търпя и убих я…

Погледах аз по-внимателно на брата си и изведнъж разбрах, че той говори истина. Стоян в онова време беше измъчен, бледен и полуубиен; лицето му се беше съвсем променило и на челото му чегато беше написано: „Добре ли съм направил, или лошаво, но работата е вече свършена“.

— Какво си направил бре, брате! — рече Павле уплашено. — Ти сега трябва да бягаш нанякъде, защото турците ще да те потърсят и ще да те затворят.

— Нека ме затворят — отговори той спокойно.

— Бягай, ти казвам.

— Не ща аз да бягам. Защо да бягам?

Скоро градските сеймени потърсиха брат ми, хванаха го и затвориха го. След един час всичкият град вече знаеше, че Стоян е убиец; но никой не знаеше, че от неговите ръце е погинала не само жената му, а и любовникът й. Най-напред Стоян убил жената си, а после отишел при дяконът и убил и него. За второто убийство ние узнахме чак после обяд, защото Стоян беше заключил одаята, в която беше убиен дяконът и вземал беше ключът със себе си. Кой го знае защо е направил това!

Всеки вече знае какво е турското правосъдие. Кадиите и мюфтиите изтръсиха Стояновите джобове; а после решиха, че той не е крив, защото е защищал честта си — и след половина година го пуснаха. Но каква полза излезе и от това? Стоян вече не беше човек. Дълго време той болува, не ядеше, не пиеше и успокои се… Както здравето му и животът му отидоха за нищо и за никакво, така също отиде и имането му. Кадиите го изпоядоха.