Стоян

XII

Влезе моята снаха набелена, начервенена и облечена като павун; а след нея вървят две жени, из които едната беше Боюклийката. Когато Стоян погледа на своята жена, то лицето му стана още по-бледно, а очите му засветиха като две звезди на небето.

— Добър ден, Стоене! Какво си се пак ти така начумерил? — рече Боюклийката.

— Българска работа! — отговори снахата ми. — Тия хора са научени да живеят като диви, а земат за жени гъркини!…

— В сегашните времена е срамота да бяга човек от хората и да се крие по дупките — каза Боюклийката. — Моят мъж ми дозволява да правя всичко, щото и да пожелая. Аз за нищо го не питам…

— Затова е и прокопцал! — каза Стоян.

— А що му е? — извика Боюклийката. — Нашата къща е позната всякому. Всичкият град ни знае. Моят мъж ходи и у Рушид бея, и у Кьороглу… Всичките големци са му приятели.

— Негови или твои? — каза Стоян.

Боюклийката се усети какво иска да каже Стоян с тия думи и затова се разсърди и рече:

— Благодари бога, че си намерил такава кротка и послушна жена, каквато е кокона Теофану, защото, ако би била аз на нейното място, то ти отдавна вече би оплакал дните си…

— Вярвам — отговори Стоян.

— Хориятис, пальос-вулгарос! — извика Боюклийката и позеленя като маточина. — С такъв мъж и лудата жена не би можала да живее. Ако би кокона Теофану била умна жена, то тя би трябвало отдавна вече да те напусне.

— Вън!… — извика Стоян и тялото му затрепера като от треска. — Да не си стъпила още веднъж в дворът ми, че ти строшавам краката. Чуеш ли? Ха вън!…

Снаха ми искаше да защити своята приятелка; но когато погледа на Стояновото лице, то отстъпи назад и побледня като платно — уплаши се.

— Аз не съм дошла за тебе, а за кокона Теофану — каза Боюклийката.

— Кокона Теофану е моя жена и аз ща да я накарам да обича това, щото обичам и аз, и да ненавижда онова, щото ненавиждам и аз. Остави къщата ми и иди по дяволите или ще да ме накараш да направя това, щото досега никой не е направил. Пилей се оттук!…

— Ако ти изгониш моите гости, то и аз ще да изгоня сестра ти — рече снаха ми и погледа ме като сърдита котка.

— Да изгониш сестра ми! Хайде изгони я, да видя аз как ще да я изгониш — каза Стоян и позасмя се, но неговият смях приличаше на светкавицата.

— Аз зная, че сестра ти те учи що да правиш и що да говориш — реше снаха ми.

— Добре би аз направил, ако да слушах сестра си; но…

Влезе владишкият Евстатий и прекъсна разговорът ни.