Свекърва (комедия в пет действия)

Стая в долен полуетаж. В дъното прозорци гледат към градинка. Надясно, в ъгъла, миндер. Между прозорците в дъното огледало, под него — бродерийна машина. Облачна привечер.

ЯВЛЕНИЕ 1

Дафинка и баба Неделя

Баба Неделя (плете чорап на миндера). Какъв е личен, Дафинке, мъж планина, а не като оня мазник, поручикът.

Дафинка (работи на бродерийна машина). Стига си ровила.

Баба Неделя. Мазник е. Осрами те само. Не можал с малко, борчове имал, наследство чакал — лъже! Лъже и ти го зяпаш.

Дафинка. Лъже не лъже, не е твоя работа.

Баба Неделя (крещи). Да го махнеш от от главата си! (Плете и после меко.) Зто ти сега господин Велчо. И къща има. Само да не му е тази майка, че нека бил и вдовец.

Дафинка. Хайде, ти вече го направи и вдовец!

Баба Неделя. Познава се с поповете и с владиката, дъще, нали пеял в черква. Утре ще се паряса човекът и каквото си го подлудила!

Дафинка (киска се). Подлудила съм го — такава мечка!

Баба Неделя. Я мълчи, омая човекът. То неговото ни е вече в кърпа вързано, дъще, току не бих отишла аз при такава свекърва, не!

Дафинка. Аз съм хукнала.

Баба Неделя. Гледай я! На какво се надяваш мари? Тъкмо мъж, личен и къща има!

Дафинка (обляга се на машината, гърбом към майка си). Сега и мебели ще купи. (Изпуща прекъснат смях.)

Баба Неделя. Какво каза?

Дафинка (мълчи и махва ръка). Казал — мязал — слязъл — влязъл — вол без рога — теле без глава — вълци — псета — котки!

Баба Неделя. Дафинке!

Дафинка. Венчает се раба божия Дафинка. (Смее се и после изхлипва.)

Баба Неделя. Пак ли ма, дъще? Гледай я сега! На теб ли ще остане тоя свят, Дафинке? Да не си мислила вече за оня мазник!

Дафинка (прегръща я и й запушва устата). Недей, мамичко… мъжка свекърво!

Баба Неделя. Ха сега, и устата ще ми запушва! Не те е срам да ми викаш, каквото ти дойде на езика. И ще ми се цирли като пеленаче, кога се помокри. Кой те знае тука мари коя си и що? Свят широк, ако не е този, друг ще е — не е като да си останала на пътя?

Дафинка (отдръпва се). Ох, мълчи!

Баба Неделя. Не е ли тъй?

Дафинка (обляга се на машината и после). Тъй е. Все е тъй. И винаги е тъй. Само гледай да не обикна аз твоята госпожа Костанда. Да не я само обикна, мале, че ще я обичам… като поручика! И ако се случи да я взема под краката си… (удря с нозе) едно за мене, едно за тебе, едно за оная Богородица — ха-ха-ха! (Отпада на стола и трепери.)

Към прозореца иде отвън пощенски раздавач.

Баба Неделя. Дъще, раздавачът! Писмо имаме — писмо!

Дафинка грабва през прозореца писмото.

Баба Неделя. Разтрепера се като лист. От поручика ли е мари? (Дафинка прочита и скъсва писмото.) Гледай сега! Е, какво ти пише?

Дафинка (ходи). Преместили го в Казанлък и щял да мине по море, през Бургас.

Баба Неделя. На оня свят да го преместят те него. (Крещи.) Не ти ли викам да не му приемаш вече писмата?

Дафинка (заработва на машината и пее).

Баба Неделя. Ст, господин Велчо си иде! (Дафинка се оправя на огледалото.) Побързай, дъще, цветя къса.

Дафинка (на прозореца). Какво правите вий там?

Свилен (из градината). Ще ви накъсам цветя, госпожице.

Дафинка (тупа с крак). Кой ви позволи? Чакайте! (Излиза отдясно.)

Баба Неделя (глухо). Ще го подлудиш, дъще! Ха-ха-ха, ще подлуди човека!

Гласът на Дафинка. Не пипайте цветята! Те са на жена ви. Какво ще каже тя утре, когато си я доведете?

ЯВЛЕНИЕ 2

Баба Неделя и Костанда

Костанда (отвън на прозореца). Къде те, како Недельо?

Баба Неделя. Ей ме. Намини де.

Костанда. Не знам да дойда ли, скоро ще мръкне. (Изгубва се от прозореца.)

Баба Неделя. А, рано е. То дните се скъсиха.

Костанда (влиза отдясно). Дъждовно време такова.

Баба Неделя. Къщно време, Костандо, да си седим и да си приказваме.

Костанда (сяда). Отщели ми се и приказките. Видях сина си с дъщеря ти. (Въздъхва.) Почерних си аз чедото, како Недельо! Като бях рекла, да го задомя, че да го задомя. И ей сега.

Баба Неделя. Какво му е на сина ти ма, сестро: ще си накриви шапката.

Костанда. Ех, заборчляхме ние с тази къща и с тази снаха! А сега — парясване и срам, и харчове…

Баба Неделя. То да ти е грижата. Нека се той паряса, че да видиш как ще намери момиче, като трандафил… и с парици отгоре още.

Костанда. Ще намери… Оная, която си ги има, не чака нас, како Недельо, има толкова ергени — чиновници, че и офицери… (Дебне я с очи.)

Баба Неделя (усмихва се.) Офицери, колцина са ни заобикаляли! Нали склонихме за един в Шумен? Но комарджия бил, Костандо, борчове имал: как да си прежаля чедото?

Костанда. Развали се сега светът, сестро.

Край прозорците прекосват Свилен и Дафинка.

Баба Неделя. Поглеж си го, син-планина, Костандо. И кротък, тъкмо деца да отхрани.

Костанда. Слушам те отгоре с дъщеря ти, како Недельо, и те облажавам: като Дафинка няма друга.

Баба Неделя. Сладкодумна е, Костандо, като лястовичка е в къщи. Аз пък вчера си мислех за сина ти: боже, си мисля, няма да му се чуе гласа. И такъв кротък мъж.

Костанда. Гледам, Недельо, дъщеря ти и си мисля: боже, защо не беше и снаха ми с такова златно сърце.

Баба Неделя. Гледай си работата, ще ти доведе и той снаха със сърце: моми много из София.

Костанда. Много, но знаеш ли им сърцето.

Баба Неделя. Има всякакви, Костандо. (Гледа я крадешком.) Само не бива да бързаш. Рибата е още в морето… ха-ха-ха! Нека се разведе син ти, че тепърва…

Костанда. То…

Баба Неделя. А наша Дафинка — момиче като момиче: има си малко парици и окото й мери нависоко.

Костанда (мълчи и после). И защо да не мери, како Недельо, младинко ти е момичето, хубавинко е, а като си имате кое-що, може да вземете и офицерин. Само това… все ще те питам, но като не сме си свои, та не смея…

Баба Неделя. Какво, госпожа, да не са ти пренесли клюки?

Костанда. То хората кой слуша, Недельо, ами… гледам Дафинка понякога…

Баба Неделя. Какво?

Костанда. Понатегва с единия си крак, сестро, понакуцва.

Баба Неделя. Господи! Сторило ти се е, Костандо!

Костанда. Личи, Недельо. Пък то, вие може да си вземете и офицерин.

Баба Неделя. Ха-ха-ха! Миналата неделя дъщеря ми си понавехна крачеца на прага отвън, ха-ха-ха!

Костанда. Е-е, заваля дъжд!

Баба Неделя (вика към градината). Ха, бягайте вътре, да ви не измокри дъжда! (На Костанда.) А ние да минем отвъд, сестро, че аз да ти разкажа тебе какво сме били и що сме… (Излиза.)

Костанда (по нея, прегледва бърже чифт чепици до вратата отляво). И ще ме лъже отгоре! (Излиза.)

ЯВЛЕНИЕ 3

Дафинка и Свилен

Свилен. Щом му разказах как я свършихме с предишната си жена…

Дафинка. Предишната си жена, ха-ха-ха!

Свилен. Но, госпожице, то е свършено, вярвайте. Вече и свидетелствата са приготвени. Целият развод ще ми коства 48 лева. Насрочено е сега на девето число.

Дафинка. На девето ли? Девето е фатално число.

Свилен. Владика ще го освети. И ще учителствува госпожа Дечка като парясана, ха-ха-ха.!

Дафинка (крещи). Не се смейте!

Свилен (застава като войник). Слушам, госпожице.

Дафинка. Свободно! (Гледа през прозореца.) Продължавайте!

Свилен. Като разказах на тоя изпъден юнкер как я свършихме в къщи, той изведнаж се издигна тъй, знаете, малко над живота и отсече: проста работа била твоята жена! Според него тръне щели да поникнат в оная къща, в която снахата не смогнела да вземе връх над свекървата. И право е, защото, госпожице, какво излиза, когато в една къща надвие свекървата? Снахата крее, синът се заяде с майка си, а пък тази тръгне да разправя, че правели магия на сина й.

Дафинка. Господин юнкерът ли казва туй, или вий?

Свилен. Защо? Не е ли тъй, както казвам?

Дафинка (гледа навън). Пеперудо-рудо, дай, боже, дъжд.

Свилен. Аз ще ви доведа някога този изпъден юнкер, госпожице, че да го чуете. Снахата според него трябвало да има клюн, че да оскубе свекървата, ха-ха-ха! Старите били като ялови кокошки и трябвало да отстъпят полугата на младите… Но, каже, като се поиздигне човек, тъй, малко над живота, вижда, че старите не могат доброволно да отстъпят полугата си, защо… всеки се е залепил, казва, за мястото си в света като чер дроб.

Дафинка. Като чер дроб ли? Ха-ха-ха! Че защо като чер дроб?

Свилен. Та знам ли? Мога ли да запуша, госпожице?

Дафинка. Дайте аз ще ви направя цигара.

Свилен. А вчера ми разказа за щъркелите. Младите щъркели, като си идвали, казва, напролет, не виели своите гнезда, ами заграбвали гнездата на старите. И всяка пролет старите щъркели воювали с младите за полуга, и всяка пролет те ядели бой от тях, ха-ха-ха!

Дафинка (пали му цигарата). Тоя господин юнкер трябва да е поет, бива го да лъже.

Свилен. Не лъже, госпожице! Не сте ли виждали напролет как щъркелите воюват за гнезда? Та според него снахата със свекървата, като се съберат наедно, били като щъркелите: коси ще си скубят, очи ще си вадят, докато снахата заеме щъркелското гнездо, а свекървата се озове оскубана под дървото.

Дафинка. Кой знае… У вас излезе наопаки, господин Свилен!

Свилен (въздъхва). И аз му казах същото, но той ми отговори много право: ако вашата жена ви е обичала, каза, тя щеше да надвие майка ви било с добро, било с лошо…

Дафинка. Браво! Я го гледай ти!

Свилен. Нали?!

Дафинка. Хубавичък ли е тоя юнкер, господин Свилен?

Свилен (хили се смутен). А, хубав! Дребничък и сух като маймунка.

Дафинка. Фу-у, не обичам дребен мъж!

Свилен. Ами… господин офицерът?

Дафинка (взема под козирог). Слушам, ваше благородие.

Свилен. Той — едър ли е?

Дафинка. До рамото ми стига, ваше благородие.

Свилен. Е-е, че той тогаз… Ха-ха-ха! Той трябва да е като кукла, ха-ха-ха! Е, него ще вземете ли?

Дафинка. Щом пристигне, подръка и пред олтара: венчает се раба божия Дафинка… Свилен. Вий все се смеете. (Гледа настрани.)

Дафинка. За сватбата ми ще трябват мебели. (Свилен не се обръща.) Кога ще купите мебели, ви питам?

Свилен (без да се обръща). Защо ми са, госпожице?

Дафинка (тупа с крак). Тъй ли се отговаря на дама? Прав! (Свилен се изправя като войник.) Мирно! (Оставя му цигарата на прозореца.) Такива космати ръце… (Оправя му ги.) С плесници да гони мечки из балкана, а не може да укроти майка си. Мирно! (Свилен се хили, застанал като войник.) У-тре ще ку-пи-те ме-бе-ли!

Свилен. Слушам, госпожице!

Дафинка. Ма-рш! Раз-два-три! Сто-о-ой! Значи, утре ще купите мебели.

Свилен. Слушам! Цигарата ще ми угасне, госпожице.

Дафинка. Мирно! Внимавайте какво ви се заповядва! Други ден аз ще нареждам горе мебелите, а вий ще заповядате на майка си да стои долу, при мама.

Свилен. Слушам, госпожице.

Дафинка. Ако тя не се покори?

Свилен. Тогаз… вий ще й заповядате, госпожице.

Дафинка. Ако пак не се покори? (Свилен въздъхва.) Пришепнете ми на ухото: ако майка ви не се покори, какво ще направите? (Подлага си ухото.) Хайде!

Свилен. Ах, госпожице…

Дафинка. Какво?

Свилен. Обичам ви, госпожице.

Дафинка (тупа с крак). Три дни в карцера! И тук няма да стъпите!

Свилен. Простете ми, госпожице.

Дафинка. Толкова пъти ви се забранява туй!

Свилен (отпуща се ухилен). Не мога повече, госпожице. Аз сега чувствувам, че живея, (Поема й ръцете.)

Дафинка. Гледайте го! (До самото му лице.) Гледайте колко е дързък!

Свилен (притегля я). Ах, госпожице!

Дафинка (кротко). Много си позволявате.

Свилен. Само по косите, госпожице. (Целува й косите.)

Дафинка (отдръпва се и му се заканя). Да не си позволявате! Най-добре е да затворите майка си в кухнята, при слугинчето, после да идете при жена си и да й искате прошка.

Свилен. Предпочитам да умра! Няма да играем на орехи!

Дафинка. Вий ли да умрете? Че вий сте… Стара планина!

Свилен. Ах! (Взема и ръката в шепите си и целува.)

Дафинка. Гледайте, пак дързости!

Свилен. За вас, госпожице, съм готов…

Дафинка. Чакайте да повикам майка ви!

Свилен. Недейте, госпожице!

Дафинка (на вратата отляво, глези се). Недейте, госпожице.

Свилен. Ах, наистина! Елате!

Дафинка. Елате! А защо ви съм?

Свилен. Аз сега чувствувам, че живея. Имам огън, огън в гърдите си!

Дафинка. Ай! Да повикам майка ви, да ви го угаси! (Закрива се.)

Свилен (сам). Истина… сега за пръв път чувствувам, че живея. (Прави си цигара.) А мебели наистина ще трябва да купя.

ЯВЛЕНИЕ 4

Костанда и Свилен

Костанда (отляво). Ей ме, чедо.

Свилен. Какво?

Костанда. Викал си ме, каза Дафинка.

Свилен. Дотрябвала си ми. Ха, виж какво, утре аз ще купя мебели.

Костанда. Бре, сине!

Свилен. Ст!

Костанда. Гледай, какъв се сепва. Че какво съм ти аз тука, чедо?

Свилен. Няма вече майка, няма чедо: в тази къща аз съм мъж.

Костанда. Кой какво ти каза, Велчо, но помисли, сине, заборчля до уши.

Свилен. И то не е женска работа. Ще се парясам ли, ще се женя ли, ще заборчлявам ли — и то не е женска работа.

Костанда. Бре, синко! Теб са те подкокоросали, чедо!

Свилен. Стига си брътвила! И аз мога най-после да се разсърдя! Хайде де! Та чуй сега: утре ще купя мебели, каквито ти не си виждала, та затуй…

Костанда. Господи, хем ти наистина…

Свилен. Ба, на лъжа! Сега си вържи обица на ухото: утре, като донесат мебелите, ще оставиш Дафинка да ги нарежда горе, а ти ще слезеш долу, за да не й се бъркаш!

Костанда. Тъй ли, чедо? (Глухо.) Тя ли те тебе подсторва? (Шепне.) Ще те измамят, сине-е, аз ей сегинка приказвах с майка й. (Тегли го.) Върви горе да ти разправя.

Свилен. Да не ме теглиш! (Запушва си ушите.) Не искам вече да те слушам!

Костанда. Майка, какво е туй от теб! Да не са те омагьосали, синко? (Шепне.) Бре, че знаеш ли как може тя да се е имала с оня офицерин.

Свилен (шепне). Мамо, да не ме разсърдиш! (Отблъсва я.)

Костанда. Боже, господи! Велчо, какво е станало с тебе, чедо? Не ме подсторвай, сине, да дигна ей сега махалата! (Глухо вика.) Майка съм ти бре-е, доброто ти мисля и докато не видим колко пари имат, няма да пусна аз поп в къщи, няма да пусна, няма да пусна!

Свилен (смее се с цигара в уста). Туй се вика то: не я пущат в селото, а тя дири поповата къща, ха-ха-ха! Чуй бе, майко: отсега нататък ти си ми гостенка в къщи — и туйто! Горе, в малката стаичка, там ще се затвориш и никому няма да се пречиш. Ако ти харесва, ако не…

Дафинка подслушва на вратата отляво.

Костанда (поразена). Иди тогаз, синко… иди ми изкопай и гроба… Ох, боже, чакай, чедо, да видиш, че после дигни ръка и да ме биеш! (Взема до вратата отляво чифт женски чепици.) Мамят те бре, чедо, майка съм ти бре — поглеж тия токове! Виде ли сега?

Свилен. Ти си полудяла, мамо!

Костанда. Нейните чепици бре, чедо, нейните! Поглеж токовете, Велчо-о, десният е един пръст по-висок от левия: куцичка е! И кундурджиите ще ти се смеят, сине на мама!

Свилен (гледа я и криви глава). Сине на мама, ха? Че кобила ли ще пазаруваме бе, майко проклета! Чакай! (Взема я за раменете и я направлява към вратата надясно.) Бърже горе в стаичката си, бърже!

Костанда. Майка! Чедо! Какво правиш с мене!

Свилен. Бърже в стаичката си!

Излизат.

ЯВЛЕНИЕ 5

Дафинка и баба Неделя

Подслушвали са и сега се втурват възбудени.

Дафинка (хапе си устните). Купичка, ха!

Баба Неделя. Ха-ха-ха! Как го подстори ма, дъще? Ох, боже, ха-ха-ха! Ма бедната жена… грехота е, дъще, ха-ха-ха!

Дафинка. А за мене не е ли грехота!

Завеса