Свекърва (комедия в пет действия)

Мястото на първите две действия. В стаята, в коридора и в антрето стоварени без ред меки столове, канапе, етажерки, маса и голямо огледало.

ЯВЛЕНИЕ 1

Костанда и баба Неделя

Костанда (седи на крайчеца на един от вехтите плетени столове, разплакана). Какви грехове изплащам, господи, че ме намрази чедото ми, та няма вече де да си подслоня главата!

Баба Неделя (из антрето). Къде си, Костандо? Гледай я сега! Защо си тровиш сърцето мари, сестро?

Костанда (припява се). Какво му, божичко, сторих на чедото си! Като ще се парясва утре, аз ли съм му крива! Защо, боже, защо той си не прибере жената. (Става.) Богородичке, света Петко, нека й утре пред владиката завие косите в ръката си и нека си я доведе тука! Така ще му кажа, госпожа Неделя! Аз ще си изляза от къщата му! Ще си намеря аз място, не съм още останала на пътя!

Баба Неделя. Я не се припявай! Умрял е син ти за оная. Той не иска вече и да я чуе, а ти…

Костанда (припява се). Ох, чедо! Подсториха ми сина, господи, че не иска да види жена си…

Баба Неделя. Кой ти е подсторил сина ма, Костандо? Какви са тия приказки?

Костанда. Нека дойде дъщеря ти, госпожа Неделя! Аз ще прибера, каквото имам мое, а вие елате. Като ви е харесал син ми — аз ще си прибера нещата и бог ще ме научи какво да правя.

Баба Неделя. Да не ти е сина дете-пеленаче, Костандо, та ще го подсторват чужди хора?

Костанда. Вие като сте си чисти, няма защо да се сърдите. Аз не казвам за вас.

Баба Неделя. Много ти благодаря, сестро, много ти благодаря. (Тръгва към антрето.)

Костанда. Аз нищо не ви казвам.

Баба Неделя. Разбрах аз и много ти благодаря. (Излиза по стълбите.)

Костанда. Како Недельо! (Стои зашеметена.) Ох, боже, няма вече да им се бъркам! (В антрето.) Како Недельо! (Чува се глъчка на двора.) Дафинке, дойде ли си, дойде ли?

Гласът на баба Неделя. Нямаш работа горе!

Костанда. Ела, Дафинке, ти не гледай нас!

Дафинка (по стълбите). Стига, мамо!

Гласът на баба Неделя. Ела да ти кажа мари, дъще, на пощата да вървиш, че телеграма имаш.

ЯВЛЕНИЕ 2

Костанда, Дафинка, после баба Неделя

Дафинка (явява се по стълбите). Я виж, хубави мебели! (Преглежда мебелите и дращи с нокът по масата.)

Костанда. Нали са хубави… Не ги драскай де!

Дафинка. Какво сте се скарали с мама? (Продължава да дращи масата.) Излъгали са го с тази маса, вехта е, пребоядисана, виж. (Дращи.)

Костанда. Нима? Ох, господи! Е, недей, дъще, стига чегърта де, толкова пари са дадени, Дафинке!

Дафинка. Пак си готова да се караш. Слез при мама да се сдобрите, хайде. (Дращи.)

Костанда (през плач). Не се карам аз… Вършете, каквото знаете!

Баба Неделя (надниква от антрето). Върви долу, дъще! (Влиза и на Костанда.) Снаха ти дошла в комшиите и пратила едно момиче, не знам какво иска.

Костанда. Снаха ми ли? Нямам аз вече снаха.

Баба Неделя. То е ваша работа. Момичето е дошло, виж какво иска.

Костанда. Ще иска… какво ми е донесла в къщата, че какво ще иска? Гола ни е дошла, облечена си отиде. (Закрива се по стълбите.)

ЯВЛЕНИЕ 3

Баба Неделя и Дафинка

Баба Неделя (глухо). Отърчи на пощата мари, дъще, от поручика ще е. На ръката ти имал право да я даде, каза раздавачът; до тебе била телеграмата.

Дафинка (дращи по мебелите). Нали не е до тебе, защо припираш.

Баба Неделя. Какво си вкиснала мари, дъще? Върви да видиш какво ти телеграфира момчето, че… до гуша ми е дошло от тия цигани в тая къща!

Дафинка. Сега тия тука „цигани“, а оня — „момчето“. Нали не искаше ни да го видиш, ни да го чуеш?

Баба Неделя. Недей ме гневи, дъще, че отдавна не съм те… Осрами ме на света мари, гиди! Ще си излезем от тия цигани! А оня няма да помирише къщата ми! Като го местят в Казанлък, не му е мястото да минава през София.

Дафинка (притегля канапето и нехайно се отпуща на него). Ха сега! Върви си долу, че каквато съм днеска…

Баба Неделя. Ха-ха-ха, ще ме лае! На теб казвам, ако смяташ, че телеграмата е от оня мазник.

Дафинка (бледнее) Аз нищо не смятам. Върви си долу.

Баба Неделя. Змия! Дребничка си, а цяла змия! (Тръгва да излиза и крещи глухо.) Ако смяташ, че е от оня телеграмата… другаде да го посрещнеш! Да не стъпва в къщата ми! Ще го изпъдя за едно чудо! А тебе, усойница… (Излиза през антрето.)

Гласът на Костанда (вика по стълбите). Така да й кажеш: нищо няма тя тука свое! Гола ни дойде, облечена си отиде!

Дафинка (сама, чете телеграмата и я смачква). Тука идел! Мазнишки свят! Всичко ще превърна наопаки днес, с всички ще се скарам! (Раздърпва мебелите). Мазнишки свят! С всички ще се скарам!

ЯВЛЕНИЕ 4

Дафинка и Костанда

Костанда. Учителка щяла да става, че да съм й дадела свидетелствата. Как не, как не! На корем да пропълзи тя пред мене, и пак не ще я съжаля!

Дафинка (реди мебелите). Къде й са свидетелствата?

Костанда. Много знам аз къде й са боклуците. В сандъка й били, някаква тенекиена кутия имало. Много знам аз и много ми е дотрябало.

Дафинка. Намери ги и й ги дай, срамота е.

Костанда. Ами, срамота! За кора хляб да се влачи тя по улиците — и пак не ще я съжаля!

Дафинка (грубо). Дай ключовете от сандъка й, аз ще й ги намеря.

Костанда (сяда на стол). Ами, как не! Нека дойде Велчо да й ги намери.

Дафинка. Къде й е сандъка?

Костанда. Гледай. Ти какво се бъркаш, Дафинке?

Дафинка. Ей тъй, ще се бъркам. В нейната стая ли е сандъка? (Отива наляво.)

Костанда (по нея). Мари, Дафинке! Какво си такова момиче ти мари?!

Дафинка (излиза отляво). Я дай ключовете с добро!

Костанда (по нея). Ти, дъще, да вършиш онова, което ти е заповядал син ми! (Закрива се наляво.)

Дафинка се явява отляво и затваря вратата зад себе си.

Гласът на Костанда. Какво ти стана мари, Дафинке? Отвори ми де! Ох, господи, защо ме затвори, Дафинке?

Дафинка (гаври се). Защо ме затвори, Дафинке? (Сухо.) А ще дадеш ли свидетелствата на госпожа Дечка?

Мълчание.

Гласът на Костанда. Дафинке!

Дафинка. Е?

Гласът на Костанда. Дечка ми е снаха, момиче; и аз ще се карам с нея, както си искам, а ти да не се бъркаш, че знаеш ли?

Дафинка. Знам. Дечка ти е снаха до утре и затуй дай й нещата. (Мълчание.) Майко!

Гласът на Костанда. Каква съм ти майка аз теб мари?

Дафинка. Майко! (Мълчание.) Майко!

Гласът на Костанда. Какво?

Дафинка (гаври се). Какво? Ха-ха-ха! Ще дадеш ли свидетелствата на жената?

Гласът на Костанда. Момиче, недей, че бог те е от-бе-ля-зал…

Дафинка. Какво? (Заключва.)

Гласът на Костанда. Льох, заключи! Мари-и ей сега ще събера махалата, че ще ни оберете!

Дафинка. Тичайте, мало и голямо, че обрахме на баба Костанда борчовете! (Отпуща се на канапето.) Мазнишки свят, ха-ха-ха!

Мълчат.

Гласът на Костанда. Дафинке, не ме подсторвай, ти казвам, отвори ми!

Дафинка (лежи на канапето). Ключа изтървах под канапето, бабо, а не мога да го настигна, че нали съм куцичка!

Мълчат.

Гласът на Костанда. Аз не видя ли ма, ключът е в ключалката.

Дафинка. Струва ти се, бабо. (Смее се.)

Гласът на Костанда. Тук е мари. Ох, боже, защо се гавриш с мене, Дафинке! Какво ви сторих, дъще, та сина ми омагьосахте, а сега се гаврите и с мене, стара жена!

Шум из стълбите.

Мъжки глас. Върви тука! Ти старото забрави, сега ново.

Влиза в антрето поручик Дойчинов и дърпа за ръка баба Неделя.

ЯВЛЕНИЕ 5

Поручик Дойчинов и баба Неделя в антрето

Поручик Дойчинов. Върви, ти казвам!

Баба Неделя. Не щем ти, господин Дойчинов, ни старото, ни новото!

Поручик Дойчинов. Ако има грешка, няма ли прошка бе, майко? Върви тука! (Тегли я.)

Баба Неделя. Да не ме теглиш такъв! Стига ми мене срама ви! (Отдръпва се и се закрива по стълбите.)

ЯВЛЕНИЕ 6

Дафинка и поручик Дойчинов

Дафинка, изправена до канапето, бледнее.

Поручик Дойчинов. Сърненце, не ме пъди! (Коленичи отдалеч.) Прошка бе, сърненце! Получих ти телеграфическата заповед да се удавя в морето и ти телеграфирах: ида да се удавя на сухо! Ей ме, сърнето ми: ако искаш сега, таз вечер, утре — когато поискаш! И в други ден заедно в Казанлък — при розите, сърненцето!

Дафинка (трепери). Лъжеш!

Поручик Дойчинов. Убий ме, ако лъжа! (Пълзи и на колене до самата нея.) Бий ме, ако лъжа! (Целува и ръцете.) Аз съм богат, Геновево!

Дафинка. Не се докосвай до мене! Лъжеш!

Поручик Дойчинов. Бий ме бе, сърненце, ако лъжа, напляскай ме! Наследството спечелих! И ей всичко съм приготвил! (Показва й документите.)

Дафинка (трепери). Лъжеш! (Пляска го.) Лъжеш, вълчето! (Пляска го и го прегръща.)

Поручик Дойчинов. Моята Геновева!

Дафинка. Сигфриде… Лъжеш! (Пляска го и се смеят с глас.)

Гласът на Костанда. Господи, кои сте вие там мари? Боже, обраха ни!

Поручик Дойчинов. Я, какво мяука там?

ЯВЛЕНИЕ 7

Предишните и баба Неделя, после Дечка

Баба Неделя (от антрето). Дафинке, скоро да слизате… скоро долу! Ох, божке, госпожа Дечка иде, Дафинке!

Поручик Дойчинов. Да не е тя чумата, майко? Холерата, жълтата треска? Коя е тази госпожа Дечка?

Дафинка (запушва му устата). Ст, върви, ний долу живеем! (Повежда го.)

Поручик Дойчинов. Ако ще би в гората, сърненце! (Взема я през кръста.) Пей ми: „Сигфриде, графе…“ (Съзира Дечка, която се явява по стълбите.) А-а! Братовчедке!

Дечка. Вълчо!

Поручик Дойчинов. Моето сърненце, братовчедке! (Иска да и представи Дафинка, но тя го тегли по стълбите надолу.) Поздрави бати Павли! Довечера ще наминем! (Закриват се.) И всичко ще разберете!

ЯВЛЕНИЕ 8

Дечка и Костанда

Дечка. Боже мой, какво е туй? Какво дирят те тука! (Гледа мебелите.) Тия мебели…

Гласът на Костанда. Отвори ми мари, Дафинке!

Дечка. А!

Гласът на Костанда. Како Недельо? Ти ли си ма? Ще направя да ви чуе целия свят, че аз ви подслушах всичко, макар и да ме държите заключена. (Блъска вратата.) Отворете ми мари-и, че няма хаир от вас!

Дечка. Кой я заключил? Боже мой, какво е туй тука?

Костанда (писва). Дечка мари! Ти ли си, дъще!

Дечка (кръсти се). Ох, господи! (Бърза да отключи.)

Костанда (вика отвътре). Дъще-е, снашице медена! (Дечка открехва вратата и се дърпа назад.) Не бягай, снахо, по-добре убий ме! (Прегръща й коленете.) Дечка на мама! Осрамиха ме, дъще, със земята ме изравниха! Майка и дъщеря са ма-а, омагьосаха ни Велча, снахо — боже, боже, боже, снахо! (Примира от плач.)

Дечка (свива рамене). Чудно. (Дига старата и я полага на стол.) Ела на себе си, госпожа.

Костанда. Каква съм ти аз тебе госпожа ма, снахо? (Писва и я прегръща.) През мене ще минеш и не ще те пусна! Чехли ще ти стана, дъще, черга ще ти бъда, по мене да ходиш! Майка и дъщеря къщата ни обсебиха, снахо-о!

Дечка. Какви майка и дъщеря… Оставете ме! (Откъсва се.)

Костанда (огледва се и плахо). Тия отдолу, Дечке, чакат утре да се парясаш! Мъжа ти омагьосаха, снахо, чедото ми, чедото ми омагьосаха, сън го не хваща!

Дечка (все по й става ясно и сега потресена). Така и трябваше… Нека те бог съди, мамо! Сега… сега не ми трябват ни свидетелства, ни живот! (Отблъсва я, за да излезе.)

Костанда (писва). Кому ме оставяш, снахо? (Спреварва я.) Няма да те пусна! (Ляга пред вратата.) По мене мини… сгази ме, дъще! Льох, и пак по тебе ще вървя, снахо сладка… като агне кротка!

Завеса