Светът на не-А

XXI

Госейн се изкачи до главния вход няколко минути преди уговорката. Той не бе сам. През големите врати влизаха и излизаха мъже и жени — тяхното присъствие хвърляше около него някакъв вид мъгла, която го скриваше от пряко наблюдение. Естествено трябваше да мине покрай помещението за охраната вътре. Взря се през стъкленото прозорче в ниския набит индивид, седнал там.

— Наричам се Джилбърт Госейн. Имам уредена среща с госпожица Патриша Харди за един часа.

Служителят прекара пръст надолу по списък с имена. После натисна яркочервен бутон. От врата близо до прозорчето изскочи висок млад здравеняк, взе чантата на госта и го поведе към асансьор, чиито крила току-що се отваряха. Първият от тримата, които излязоха, беше Прескот. Агентът се вгледа изненадан в Госейн. Лицето му потъмня.

— Защо се връщаш обратно? — попита той.

Джилбърт се стегна за атака. Нямаше как да реагира, освен да използва най-доброто от фантастично лошия си късмет. Бе приготвил смътен план за подобна неприятност, но сърцето му потъна като олово, когато произнесе предварително обмислената реплика:

— Уговорил съм да се видя с Кранг.

— А? Ами че аз ей сега бях при него. Той не спомена, че те очаква.

Тук мъжът се подсети: Прескот не знаеше, че Кранг е поддръжник на не-А. Да се вземат предвид всички неща бе доста силна комбинация.

— Все пак ще ми отдели десетина минути — кимна Госейн. — Е, може би ти ще ме посъветваш какво точно да кажа.

Джон Прескот остана хладен, зорък и подозрителен, докато другият описваше своето посещение при Машината и как тя бе поискала от него да се самоубие, така че да може да се появи Госейн III. Той пропусна думите й за нападението на Венера и завърши мрачно:

— Аз трябва да видя това трето тяло. Просто съм достатъчно не-А, за да не повярвам в триплирането, дори след като съм преживял дублирането. Представи си, някой очаква една личност с моя трениран здрав разум да си пръсне мозъка. — Неволно потрепери. — Търся ключ за решаване на проблема. Даже мислех да дойда и да поговоря с Торсън. След последната нощ въобще не се сетих за тебе.

Изражението на Прескот не загатваше с нищо за неговите реакции през изминалите часове. Той се обърна, започна да се отдалечава, после се върна. Стоеше и се взираше в Джилбърт. Държането му бе все тъй враждебно, ала очите му излъчваха любопитство.

— Както навярно си предположил, ние дирим други твои тела — промълви агентът.

Вътрешният подтик на Госейн беше да се махне незабавно. Сега почувства някаква студенина.

— Къде по-конкретно? — запита изтръпнал.

Прескот дрезгаво се изсмя.

— Отначало имахме някои доста гламави идеи. Измервахме от въздуха за пещери и проверявахме на необичайни места. Но вече станахме малко по-умни.

— Какво искаш да кажеш?

— Проблемът — продължи Джон, мръщейки се — е твърде сложен от гледна точка на един природен закон, за който вероятно никога не си чувал. Законът гласи: ако две енергии могат да бъдат синхронизирани на приблизителна еднаквост до двайсетия десетичен знак, по-голямата ще пресече празното пространство между тях, сякаш то не съществува, макар че свързването се получава с крайни скорости.

— Ох, звучи ми съвсем неразбираемо — вдигна рамене Госейн.

Този път Прескот се изсмя по-високо.

— Тогава го виж по следния начин — предложи му. — Как ще обясниш факта, че в съзнанието си пазиш подробности за онуй, което Госейн I е вършил и умувал? Да речем, че сте били настроени… ти и той. Всъщност това е единственият теоретически сигурен метод за предаване на интелектуална енергия — ти трябва да го направиш със самия себе си. В края на краищата няма значение къде си се намирал. Неговите мисли, бидейки живи, са били по-силните и са преминали светкавично към тебе в границите на достижимото пространство. Аз се отказвам да дефинирам тия граници. — Тук последва кратка пауза. — Дори сме изследвали метеори, толкова отдалечени, колкото и пръстените на Сатурн, с очевидно погрешната надежда, че някои от тях могат да са издълбани отвътре и пригодени като инкубатори за Джилбърт-Госейновци в различни етапи от растежа им. Това ще ти покаже цялата сериозност на…

Прекъсна го строен мъж във военна униформа.

— Колата ни чака, господин Прескот. Корабът за Венера заминава след половин час.

— Веднага идвам, генерале.

Джон се обърна и тръгна подир новодошлия. Сетне спря и подчерта:

— До известна степен ние сме любопитни да видим въпросния Госейн III. Тъй като вече си мислил за предпазни мерки в тази посока, аз не издавам нищо, когато казвам, че ще го унищожим и после няма никаква причина да не убием и тебе. Още повече, предполагам, че някъде трябва да има край на общия брой Госейновци.

Агентът се извъртя и без да поглежда назад, отиде до вратата. Пред стълбите лъщеше кола. Джилбърт го зърна да се качва в нея. До десетина минути Прескот щеше да прецени всичко и спешно да телефонира на Кранг, а той да премине към действия.

Госейн едва успяваше да остане неподвижен в асансьора. Неговият план да стигне невредим до деформатора се бе разбил на пух и прах от случайната среща, но той изобщо не загуби време, щом Патриша Харди го пусна в апартамента си. Докато тя мърмореше колко опасно било за него да дойде в двореца, гостът изтегли едно въженце от дъното на своята чанта.

Пат се смая, когато Госейн започна да я връзва. Горе, в широкия ръкав на роклята й, се криеше миниатюрен автоматичен пистолет, до който опита да се добере. Мъжът го взе и мушна в джоба си. След като я занесе овързана и със запушена уста в спалнята, я остави на леглото и обясни:

— Съжалявам, обаче това е за твое добро, ако някой ни попречи.

Всъщност не съжаляваше. Само бързаше. Влезе във всекидневната, за да отвори чантата си. Върху леглото до момичето се посипаха разни инструменти. От купа избра лека атомна резачка и изтича към стената, за която предишната вечер бе решил, че е единствено подходяща да се вгради деформаторът.

Устройството сигурно беше с лице към Игралната Машина на около половин миля от нея. И каквато и да бе формата му, то не можеше да е твърде малко. От разстояние деветстотин ярда дори прожектор трябва да има мощност и големина, за да свети ярко. Госейн нагласи своята резачка така, че да достигне проводниковата система под мазилката. Изряза квадрат със страна 2,50 метра и с рязко дръпване събори парчето. Оставяйки дъжд от фин прах, той отнесе къса в близката ниша. Когато се върна, видя деформатора. Беше висок около шест фута, четири широк и един и половина дебел. Оказа се по-дребен, отколкото очакваше, а от него не излизаха никакви забележими части. Мъжът го потегли за проба. Апаратът леко се озова в ръцете му. Прецени, че теглото му е към петдесет фунта. Сложи го край кревата и го постави да легне върху килима с лицето отгоре. Взря се в множеството мънички пластмасови проводи в прозрачната вътрешност. Това очевидно бе някакъв вид електронно устройство, една от купищата разработки на сложна вариационна тема, които водеха началото си отпреди няколкостотин години. Той грабна атомната резачка и обръщайки се решително към деформатора, се приготви да го разфасова. Вече надвесен над уреда, намръщено погледна часовника си. Два без двайсет и пет.

Треската за бързи действия отслабна. Корабът на Прескот бе отпътувал за Венера и нищо не се беше случило. Отиде до стъклените врати. Обширната тревна площ към Машината бе осеяна тук-там от храсти и почти пуста. На неравни интервали над цветята се бяха навели градинари, заети със своите задължения. Зад тях блестеше Игралната Машина — огромна маса с издигащ се над нея фар с мощност квадрилиони свещи. Прехвърлянето на апарата при нея нямаше да отнеме повече от пет минутки.

Взел внезапно решение, Госейн вдигна слушалката на телефона до леглото на Патриша Харди и когато се обади женски тембър, каза:

— Моля, свържете ме с главния дърводелец.

— Ще ви дам дворцовия управител — отвърна му операторката.

Миг по-късно гостът чу пресипнал мънкащ глас. Обясни какво иска и затвори. Тръпнеше от вълнение.

„Това трябва да свърши работа — помисли напрегнато. — Подобни неща винаги действат, щом ги подхванеш дръзко.“

Джилбърт чевръсто пренесе устройството във всекидневната и после хлопна вратата на спалнята. Малко по-късно откъм коридора се почука. Той отключи и петима мъже влязоха вътре вкупом. Трима от групата носеха дървен материал. Те веднага започнаха да опаковат деформатора. Имаха безшумни режещи машини и автоматични отвертки. По часовника на Госейн операцията приключи за четиристотин секунди. Двамата здравеняци, които до този момент не бяха правили нищо, взеха сандъка.

— Ще го доставим до пет минути, господине — обеща единият от тях. Сетне излязоха.

Джилбърт се прехвърли в спалнята. Изобщо не погледна младата жена, а побърза към остъкления балкон. След две минутки на разстояние четвърт миля върху паважа се появи камион, натоварен с тесен сандък. Той се насочи право нагоре към Машината и изчезна зад стърчаща навън метална гънка. След още толкова се върна отново, вече празен.

Без да продума, Госейн се приближи до леглото, развърза Патриша Харди и извади кърпата от устата й. Усещаше смътно неудовлетворение, глождеше го необяснимо чувство за безпокойство.