Светът на не-А

XXX

— Това ще бъде борба на умове — отсече доктор Кейр. — И аз ще заложа на допълнителния мозък.

Те бяха дискутирали повече от час, докато Кранг пестеливо вмъкваше по някоя забележка. Озадачен и разколебан, Госейн наблюдаваше крадешком кафявоокия господин. Според психолога Елдред бил този, който го намерил и арестувал. Той, изглежда, се явяваше човек на Торсън, но бе изиграл своята роля по сложния начин. Реши да не го пита за Патриша Харди. Във всеки случай още не. Сега видя, че Кейр става.

— Няма полза да губим време — рече докторът. — Разбрах, че галактическите техници са оборудвали на бърза ръка специална стая за тебе. Обучението надали ще е трудно с цялата тая екипировка, която са ни подсигурили. — Той поклати възхитен глава. — Все пак не мога да схвана напълно, че те имат тук няколко квадратни мили с подземни сгради само с дървото-дом на Кранг като параван. Ала нека се върнем към онова, за което говорех. — Лорен замислено сбърчи чело. — Основният въпрос е, че ако ние сме прави, твоят допълнителен мозък е всъщност особен органически деформатор. С помощта на познатия вече механичен деформатор ти би трябвало да си в състояние за три-четири дни да направиш еднакви две малки дървени блокчета. Това ще бъде началото.

Но операцията отне едва половината от предвидения срок.

После, сам в тъмната стая, където се провеждаха изпитанията, Госейн седна и се взря в образците. Преди бяха раздалечени един от друг на пет сантиметра. Не забеляза никакво движение, ала сега те се допираха. Тънкият лъч светлина, който бе съсредоточен върху тях, маркираше безпогрешно променените им положения. По някакъв начин (макар да нямаше усещане как точно е станало) от неговия допълнителен мозък се бяха разпространили мисловни вълни и управлявали блокчетата.

Господство на съзнанието над материята — старата от векове мечта на човека. Не че Джилбърт беше сторил това без чужда помощ. Употреби всички усилия, за да направи двата паралелепипеда еднакви. Е, те се бяха изменили малко оттогава. Съвсем малко. Навярно телесната му топлина в затвореното помещение им бе повлияла. И светлинният лъч, и околната тъмнина щяха да имат различно въздействие над всяко блокче въпреки абсорбционните лампи, наредени покрай стените, и въпреки най-финия електронен термостат. Без деформатора, разбира се, той не би успял този първи път. Тъкмо устройството беше унифицирало предметите до деветнайсетия десетичен знак. То бе успокоило молекулярното движение на въздуха, уеднаквявайки отчасти атомната структура на масата, върху която бяха поставени образците, на стола му и на самия Госейн.

И все пак крайният импулс излезе от него. Да, ето го началото.

Джилбърт напусна стаята за обучение, а Торсън дойде чрез транспортьора от Земята, за да помага на Кейр при тестовете. Снимките показваха хиляди крехки импулсни линии, които достигаха до допълнителния мозък.

Изпитанията бяха продължителни и накрая към своя апартамент тръгна един изтощен Госейн. Докато вървеше към асансьора, забеляза, че в добавка към неговите обичайни пазачи горе плава някаква малка метална топка, отрупана с бляскави лампи. Отговарящият за стражата Прескот улови погледа му.

— Това е вибратор — обясни хладно той. — Кранг съобщи думите на доктор Кейр, че предстои борба на умове, и ние не рискуваме. Топката ще направи мънички корекции в атомния строеж на стените, таваните, подовете, земята — на всичко, където си бил. Тя ще те следва отсега нататък до самата врата на твоето жилище. — Гласът му стана по-силен. — Вземаме предпазни мерки срещу времето, когато ти ще бъдеш в състояние да се транспортираш оттук до всеки къс материя, чиято структура предварително си „запомнил“.

Госейн не отвърна. Той никога не бе скривал, че мрази Джон Прескот, и сега само го съзерцаваше втренчен. Мъжът сви рамена, но в неговия тон пролича важна нотка, щом погледна часовника си и каза с крива усмивка:

— Джилбърт, нашето намерение е да те привържем с всички налични средства към нас. За тази цел сме ти приготвили скромна изненада.

Минути по-късно, когато запали лампите в своята всекидневна, Госейн още се чудеше какъв би могъл да бъде сюрпризът. Облече пижамата си и се отправи към тъмната ниша, където бяха леглата. Някакво движение върху една от намиращите се в сянка възглавници го спря. В него се взираха чифт сънени очи. Дори сред полумрака той позна моментално лицето. Младата жена седна с ленива грациозност и се прозя.

— Ти и аз непрекъснато се срещаме, нали? — запита Патриша Харди.