Съдбовно бягство

- Миналата нощ пропуснах своя секс - заяви тя. - Сериозно се замислям дали да не те уволня.

Панда знаеше, че тя ще поиска обяснение, но се надяваше да спечели малко време, преди това да се случи. Би трябвало да я познава по-добре. Мамка му. Ако в най-скоро време не се махне от това място - по-далеч от нея - беше изгубен. Опита се да убеди Темпъл да прекратят договора, но тя отказа. Когато тази скапана работа най-после приключи, щеше да се върне към това, което умееше най-добре - да защитава клиентите си от истинска опасност.

Вятърът развя яката на якето му.

- Не бих те посъветвал да ме уволняваш - отвърна той. -Разполагам с порнозапис на игричките ни.

Тя не се усмихна. С жълтия дъждобран с качулка с черна подплата, надяната над нелепата й коса, и черните навити маншети, широки около пет-шест сантиметра, тя приличаше на мокра пчела.

- Лъжеш - каза Луси. - Кажи ми защо се изнерви, когато видя Бри,

- Щях ли да лъжа за нещо толкова сериозно като порнозапис?

- Без да ти мигне окото. Зная, че семейството на Бри е притежавало къщата. Тя ми разказа за това.

Панда трябваше да направи връзката между жената, на име Бри, която Луси посещаваше в малката съседска къща, и Сабрина Ремингтън Уест, но тази глупава задача бе притъпила мисленето му.

- Видео камерите са малки-рече той. - Аз много добре умея да ги крия.

Тя отново не се усмихна. Наумила си бе да разнищи всичко докрай, а това никак не му харесваше.

- Бри ми каза, че никога не сте се срещали - подхвана Луси. -Тогава защо побягна така?

Той й сервира най-правдоподобното обяснение.

- Тя ми заприлича на едно старо гадже.

- Какво старо гадже?

Панда потисна желанието си да изтрие дъждовната капка, плъзнала се по бузата й, и вместо това изкриви насмешливо устни.

- Аз не те разпитвам за твоето тъмно минало. И ти не рови в моето.

- Ти не ме разпитваш за тъмното ми минало, защото знаеш, че ще заспиш от скука, ако започна да ти разказвам. - Тя замълча за миг. - Нещо, което възнамерявам да поправя.

Той се намръщи.

- Разкрила си на онази жена коя си. Наистина ли мислиш, че тя няма да каже на никого?

- Не е казала вече един месец. И ако не се смята съмнителното общуване с Темпъл, Бри е единствената приятелка, която имам на острова.

В такъв случай той какъв беше?

- Кой се нуждае от приятели тук? - сви рамене Панда. -Всички ще заминем след няколко седмици. - Той продължи да я притиска. - Ти прекалено много се доверяваш на хората. Ходиш в града, когато ти скимне, говориш с когото искаш. Това не е разумно.

- Обичам да общувам с хората, пък и в момента не говорим за мен. А за теб и ако не ми казваш истината, ще започна да ровя наоколо. Повярвай ми, разполагам с много по-могъщи източници, отколкото Гугъл.

Той изтръпна, тъй като тя се бе приближила прекалено много до края на скалата, но ако й кажеше да се отдръпне, тя щеше да го наругае. Панда копнееше за по-кротката и сговорчива жена, с която се бе запознал.

- Защо това те интересува? - попита той.

- Не обичам тайните.

- Зарежи това, Луси.

Вятърът издуха качулката й.

- Ето какво мисля. Мисля, че ти по някакъв начин си свързан със семейство Ремингтън. Затова си купил тази къща и затова не искаш да променяш нищо в нея.

- Къщата има корени, а аз - не. Точно това ми харесва в нея и затова няма да изхвърля масата, от която ти си толкова обсебена.

За щастие, тя се бе отдръпнала на няколко крачки от ръба на скалата.

- Може да е вярно - кимна Луси, - а сега ми разкажи останалото.

Как ли пък не, да й разкаже останалото. Докато гледаше как вятърът развяваше жълтия дъждобран около малкото й тяло, Панда не можеше да си представи да й сподели дори частица от всичко, което терзаеше душата му. Къртис, армията, какво е чувството да бъдеш ченге, да влезеш в мизерен апартамент и да кажеш на майката, че синът й е мъртъв. Какво е чувството да не можеш да вярваш на себе си. По-скоро щеше да й каже колко е красива. Дори кошмарната коса и фалшивите татуировки не можеха да развалят това сладко, бликащо от живот лице или да затъмнят блясъка на тези кафяви очи със зелени точици.

Той си напомни, че цялата тази сладост, този дух са предопределени за някой друг. Някой, който не е прахосал толкова много години, спотаен в сенките. Някой, който никога не би й причинил болка.

- Няма нищо останало за разказване. - Панда се протегна и вдигна качулката. Ручейчетата дъждовна вода се стекоха по тила й. - Ти сама определи условията на тази авантюра. Не ми казвай, че си се размекнала и си се влюбила в мен.

Наблюдаваше я внимателно - не беше сигурен какво иска да види - едновременно облекчен и разочарован, когато изражението на лицето й не се промени.

- Влюбих се в тялото ти - рече тя, - независимо че започваш да приличаш на ходещо предупреждение за вредата от непозволените стероиди. Тялото ти наистина е великолепно, до последния сантиметър, с изключение на онази част между ушите.

Тя беше толкова пълна с живот, толкова умна, толкова объркана. Дълги години се е опитвала да се помести в калъп, който не й е бил по мярка. Толкова ревностно се бе опитвала да бъде идеалната дъщеря, а сега се бе оплела като пате в кълчища. Колкото до тях двамата... С всичките й нахакани приказки за глупавия й „обратен житейски списък“, тя не беше създадена за мимолетни и безперспективни авантюри. Тя се нуждаеше от истинска близост, която той не можеше да й даде, и по дяволите, щом като тя не се грижеше за себе си, то той щеше да го стори вместо нея.

Лепна си възможно най-похотливата усмивка.

- Ти си горещо парче, бейби. Истинска фурия, когато си гола но трън в задника, когато си с дрехи. Ако искаш истинско общуване, сваляй гащичките.

Тя примигна, сепната от грубостта му. Стомахът му се бе свил на топка, но трябваше да стигне докрай. Въпреки това му струваше огромно усилие на волята да не я грабне в прегръдките си и да не попие с целувки дъждовните капки по страните й.

_ Интересно. - Луси отметна качулката и вирна брадичка. -Запази тайните си, Панда. Наистина не ме вълнуват чак толкова.

Тя изчезна, оставяйки го в отвратително настроение.

Небето се проясни и Луси позволи на Тоби да я убеди да се повози с него на лодката на Големия Майк. Перспективата да прекара следобеда сред удушливите пари на одеколона на сладкодумния търговец, не беше особено примамлива, но беше по-добре, отколкото напразно да беснее из къщата.

Наистина ли Панда вярваше, че тя няма да разгадае глупавите му номера - преднамерената обида и онази нелепа усмивка? Това бе неговият начин да й напомни да спазва дистанция, като че ли можеше да забрави. Тази авантюра трябваше да бъде още една отметка в обратния й житейски списък, но като пазеше толкова ревниво тайните си, той я принуждаваше да прави точно това което тя не искаше - да мисли прекалено много за него.

Насили се да се усмихне, когато двамата с Тоби приближиха синьо-белия катер, закотвен до градското пристанище. Очите ми нетърпеливо блестяха.

- Моля за разрешение да се качим на борда.

- Разрешавам. - Майк се усмихна широко, разкривайки равните си блестящи зъби. Беше облечен в шорти в цвят каки, бяла тениска със зелено лого и яхтени обувки. Скъпи слънчеви очила „Рево“ висяха на каишка от загорелия му врат.

Тя бе заменила хулиганските си одежди с черен бански костюм и бял хавлиен плажен халат, но бе оставила халката на носа. Той пое чантата й, в която бе напъхала слънцезащитен крем, кърпа, бейзболна шапка и кесия с курабийки, които бе купила от „Петнистата жаба“. За нещастие, той й протягаше ръка, за да се качи на борда, но отвратителната воня на одеколона му, която помнеше от предишната им среща, бе изчезнала ведно с масивната златна гривна и големия колежански пръстен.

- Радвам се, че ни удостоихте с компанията си, госпожице Джорик.

Прободе я разочарование.

- Бри ви е казала коя съм. Да си говорим на „ти“.

- Съгласен. Не беше Бри. Спомняш ли си, когато ти казах, че никога не забравям лица? Преди две седмици най-после си спомних. - Посочи татуировката й с огнедишащия дракон. -Отлична дегизировка.

Тоби хукна към кърмата, за да провери риболовните такъми. Луси извади бейзболната шапка от чантата.

- В града никой не ме е разпознал, така че явно новината не се е разнесла из острова.

- Предположих, че ако си искала хората да знаят коя си -прямо заяви той, - щеше да им кажеш.

Откровеността му й се понрави и тя почувства как сърцето й се изпълва с топлина към него.

Когато катерът излезе от пристанището, Майк позволи на Тоби да поеме управлението. Накрая заобиколиха южния край на острова. Когато наближиха брега, Тоби взе въдицата и я хвърли във водата, следвайки указанията на Майк. Луси отиде от другата страна, за да поплува и да не мисли за Панда.

Следващите няколко часа бяха много приятни, но рибата не кълвеше и накрая Тоби се отказа и също реши да поплува. Докато се приличаше на палубата, Луси осъзна, че първото й впечатление от Майк е било погрешно. Той изобщо не беше фалшив и лицемерен. Напротив, този привлекателен, общителен търговец беше един от тези хора, които искрено желаеха доброто на всеки, дори на шестнайсетгодишния хлапак, който предишната седмица бе блъснал кадилака му отзад, докато изпращал есемес на гаджето си.

- Всички тийнейджъри вършат глупости - каза той, докато закотвяха катера, а Тоби се гмуркаше във водата. - Аз също.

- Ти си прекалено добър, за да е истина - усмихна се Луси.

- Боя се, че не. Попитай Бри.

Тя не можа да измисли любезен начин да му каже, че Бри никога не го споменава, но Големия Майк не беше такъв наивен глупак, какъвто изглеждаше.

- Не ти е разказала за мен, нали?

- Не съвсем.

Майк дръпна ципа на хладилната чанта, която бе донесъл.

- Отраснах на този остров. С изключение на годините, когато бях в колежа, съм живял тук през целия си живот. - Катерът подскочи от вълната, надигната от преминаващ скутер. - Родителите ми бяха алкохолици - нямаха воля да спрат пиенето - а аз бях едър, тромав дебелак, който нямаше представа как да печели приятели. - Извади плик със сандвичи от деликатесния магазин на острова и го остави върху масата, завинтена на палубата. - Бри беше едно от децата, които летуваха на острова. Всяка година броях дните, докато тя и братята й пристигнат. Те бяха страхотни момчета, точно какъвто мечтаех да бъда и аз. Винаги знаеха точно какво да кажат и с лекота се вписваха във всяка компания. Но най-вече очаквах Бри.

Майк извади от хладилната чанта бутилка совиньон блан и взе тирбушона.

- Да можеше да я видиш тогава, толкова бликаща от жизне-радостност, винаги засмяна, не беше напрегната и гьжна като сега. Не стъпваше по земята, а сякаш летеше. - Той извади тапата. - Стар, майката на Тоби, се смяташе за най-красивото момиче на острова, но когато Бри беше наоколо, аз не забелязвах никоя друга, макар да знаех, че тя е прекалено добра за мен.

- Не е вярно. - Двамата не бяха забелязали Тоби, който се изкачваше по стълбичката, висяща от кърмата, вдигнал маската и шнорхела на темето.

- Тя е преживяла много трудности, Тоби - рече Майк, докато наливаше вино в пластмасовата чаша, преди да я подаде на Луси. - Трябва да погледнеш на случилото се от нейна гледна точка.

Тоби скочи на палубата, от слабичкото му телце се стичаше вода.

- Тя никога не те защитава. Не разбирам защо ти винаги толкова й трепериш и я защитаваш.

Защото Майк беше такъв човек, помисли Луси. Той бе простил на хлапака, ударил колата му, на своите родители алкохолици, а сега оправдаваше Бри, задето не отвръща на чувствата, които, изглежда, още изпитваше към нея.

Майк разкъса пакета с картофен чипс.

- По-добре грабвай сандвича, преди аз да съм го излапал.

Тоби и Майк си разменяха шеги, докато омитаха чипса и сандвичите заедно с курабийките, които Луси бе донесла. Когато беше с Майк, Тоби ставаше съвсем различен - забавен и общителен, нямаше и следа от обичайното му цупене. След като се нахраниха, Тоби се изтегна на задната пейка и задряма под лъчите на слънцето, вече спускащо се към хоризонта.

Майк взе руля и заплаваха към брега. Луси седеше до него, отпиваше от третата си чаша с вино и се любуваше на проблясъците на залязващото слънце върху водата.

- Извърших голяма подлост към Бри, когато бях на седемнайсет - тръсна изведнъж Майк. Говореше достатъчно високо, за да го чуе Луси, въпреки шума на двигателя, но така, че Тоби да не долови разговора. - Тя беше влюбена в Дейвид, бащата на Тоби, а аз толкова ревнувах, че започнах да ненавиждам и двамата. - Намали скоростта на катера. - Една нощ аз ги проследих, после ги издадох на майка й какво правеха или поне какво знаех, че ще направят, ако бях продължил да ги дебна. На следващия ден Бри си замина. Никога повече не стъпи на острова. Допреди два месеца, когато отново се появи. Затова не е трудно да се разбере защо не може да ме понася.

Луси обви пръсти около пластмасовата чаша.

- Още ли я обичаш?

Той се замисли.

- Вярвам, че истинската любов трябва да е взаимна, а в нашия случай не е така. Но не ми е приятно да я гледам как се мъчи да оцелее. - Усмихна се извинително на Луси. - Май все за себе си говоря. Обикновено не съм такъв, но с теб е леко да се говори.

- Аз нямам нищо против. - Само за един следобед Майк й бе разказал много повече, отколкото Панда за цялото време, откакто се познаваха.

Когато наближиха пристанището, Майк доволно въздъхна.

- Пътувал съм по много места, но тази гледка никога няма да ми омръзне. Не мога да си представя да живея някъде другаде.

- Няма да мислиш така през зимата.

- Всяка година прекарвам по няколко седмици в Маями, но винаги нямам търпение да се върна. Каране на ски, риболов в леда, снегоходи. В другите части на страната хората през зимата сякаш заспиват зимен сън. Тук, в Мичиган, тогава започва голямата веселба.

- Ти би могъл да продадеш пясък в пустинята - засмя се Луси.

- Хората знаят, че може да ми вярват. - Той погледна към нея, но за разлика от Панда, погледът не слезе под шията й. -Аз съм най-богатият човек на острова - заяви той делово. - Не възприемам това за даденост. Всички, които живеят тук, знаят, че ако изпаднат в беда, ще направя всичко по силите си, за да им помогна.

- Не се ли случва хората да злоупотребяват с добрината ти?

- От време на време се случва някой да ме вземе за балама, но ето какво ще ти кажа... Предпочитам да е така, отколкото да не помогна някому, който наистина се нуждае от помощ.

Което обобщаваше всичко за Майк Муди. Това, което тя отначало бе възприела като самохвалство, се оказа истинско благородство на душата. За разлика от Патрик Шейд, Големия Майк не се страхуваше хората да го видят такъв, какъвто беше, заедно с всичките недостатъци.

Панда чу стъпките й върху верандата. Както обикновено, тя влезе в къщата през вратите на спалнята, вместо през входната врата като всеки нормален човек. Облекчението да знае, че тя е в безопасност, донякъде притъпи гнева му. Тревогата за нея бе съсипала следобеда му.

Той съсредоточи вниманието си върху трилъра с меки корици, който бе подпрял на гърдите си, и се престори, че чете. Не вдигна глава, когато се разтвориха плъзгащите се врати, но с крайчеца виждаше всичко, което му бе нужно.

Тя беше с разрошена коса и сияещо лице. Върху белия хавлиен плажен халат, наметнат над банския й костюм, се мъдреше някакво мазно петно, навярно от храна. Беше го завързала накриво на талията, така че разкриваше едната й гърда. Банският обгръщаше толкова съблазнително нежната й закръгленост, че би могла да краси корицата на всяко еротично списание.

Тя огледа неканения гост, излегнал се върху леглото й, но нищо не каза. Панда кръстоса глезени и наклони глава към скрина.

- Донесох си прасето, за да освежи стаята.

- Не ти искам прасето.

- Не говориш сериозно. Такова великолепно прасе.

- Въпрос на вкус. - Тя подръпна долната част на банския си. Ухаеше на слънцезащитен крем и езеро.

Той остави книгата настрани и провеси крака от ръба на леглото, самото въплъщение на невъзмутимостта.

- Дълго време те нямаше.

- Казах на Темпъл къде отивам. - Луси се прозина и захвърли чантата в ъгъла. - Трябва да си взема душ.

Той я последва в банята и се облегна на рамката.

- Тя ми каза, че си отишла да ловиш риба с Майк Муди. Той е кретен.

Думите му силно я подразниха.

- Не, не е. Изглежда така само защото е прекалено напорист. Той е прекрасен човек.

Точно това той не желаеше да чуе.

- Аха, според самия него.

Тя дръпна колана на халата.

- Ти нищо не знаеш. Майк е добър човек с огромно сърце. И за разлика от теб, не се страхува от откровени разговори.

Панда изсумтя. Мъжете не откровеничеха с жени, освен ако не искаха да се напъхат в гащите им.

Луси нацупи устни, самото олицетворение на превзетостта и благоприличието.

- Ако обичаш, излез, за да си взема душ.

Двамата вземаха душ заедно. Тя го знаеше. Но проклет да е, ако сега започне да спори с нея за това.

- Както искаш.

Той затвори вратата зад гърба си, грабна книгата, която нямаше намерение да чете, и излезе от спалнята.

Работи на компютъра до един през нощта, опитвайки се да навакса с бумащината, но въпреки това не можа да заспи. Всеки път щом затвореше очи, виждаше онзи проклет списък, сякаш бе залепен върху вътрешната страна на клепачите му. А думите „Чукай се с когото ти падне“ пулсираха насреща му.

19.

Кухненската маса й се присмиваше от обичайното си място върху напукания линолеум на пода. Напомняше й на дебел зелен африкански глиган със счупен крак. Луси шляпна кърпата за бърсане на чинии върху плота.

- Поне веднъж може ли да направиш кафе, без да оплескаш навсякъде с утайката?

Панда се извърна от кухненския прозорец, през който оглеждаше двора да не би някъде да са се спотаили въоръжени крадци, избягали от затвора убийци или бесен скункс - всичко, което би могло да задоволи жаждата му за действие.

- А ти поне веднъж не можеш ли да направиш кафе вместо мен? - тросна се той.

- Опитвам се да се храня - оплака се Темпъл от масата. -Може ли да млъкнете и двамата?

Луси се извърна към нея.

- А ти... Ще умреш ли, ако на масата има кутия „Чириос“19, или това е прекалено голямо изкушение за нейно величество?

Темпъл облиза лъжицата с йогурт.

- Панда, отърви се от нея.

- С удоволствие.

- Не си прави труда. Аз излизам. - Луси профуча през кухнята. - Отивам там, където ме ценят. - Опита се да се оригне, както подобава, но се провали.

- Чух, че в града са открили нова детска градина - подвикна след нея Панда.

- Е, ти би трябвало да знаеш. - Луси затръшна вратата и се отправи към малката къща на съседите. Единственото удовлетворяващо в този разговор беше невероятно приятното усещане да се държи детински.

Нещо се бе променило между тях и не само защото Панда не я чакаше в леглото миналата нощ, когато тя излезе изпод душа. Започваше да се изпълва с негодувание към него, а това чувство не подхождаше на едно неангажиращо лятно приключение. Темпъл знаеше за него много повече, отколкото Луси и това никак не й се нравеше. Искаше той да й споделя. Да й се доверява. Навярно би трябвало да й стига, че той е готов да рискува живота си за нея, но не и когато знаеше, че ще направи същото за Темпъл или за всеки, за когото е поел отговорност.

Бри тъкмо отваряше лавката, когато Луси се появи пет минути по-късно. Докато Бри окачваше табелата „Медена въртележка“, Луси огледа новите картички. Те изобразяваха старомоден плетен кошер, предшественик на съвременния кошер, под разцъфнало черешово дърво, около което жужаха причудливи пчели.

- Това е възхитително, Бри. Най-доброто ти постижение досега.

- Мислиш ли? - Бри оправи малката метална масичка под сянката на дъба. Тя рисуваше там, когато нямаше клиенти.

- Определено. Ще се разпродават като топъл хляб.

- Надявам се. До Деня на труда остава само месец, а след това... - Направи неясен, безпомощен жест.

Луси искаше Бри да й позволи да поеме част от разходите по отпечатването на първата партида картички. Но макар че Луси го представи като делово предложение, приятелката й беше прекалено горда, за да приеме. Хубавото беше, че Бри бе намерила ново място, където да продава стоката си, благодарение на пастор Сандърс от мисионерската църква „Милосърдно сърце“, който беше и собственик на местния магазин за подаръци. Той наскоро бе започнал да предлага някои от продуктите на Бри.

- Как мина морският ти излет с Майк вчера? - попита Бри с престорена небрежност.

- Прекрасно. Забавлявах се.

- В такъв случай Майк сигурно е паднал зад борда.

Луси се престори, че не забелязва язвителната нотка в гласа на приятелката си.

-Не.

- Много лошо. - Бри грабна пакет с малки лъжички за проба на меда и ги изсипа в кошничката, поставена редом до чиния с увити поотделно карамелени бонбони, потопени в шоколад, които Луси най-после бе усъвършенствала.

- Аз го харесвам - заговори предпазливо Луси.

- Защото не си била прекалено дълго с него. - Тя отвинти капачката на буркана е парчета восъчни пити с мед, който бе поставила на сергията за проба. - Познавам го от времето, когато беше по-малък от Тоби.

- Да, той ми каза, че далеч не е бил господин Популярност.

- Нямаш представа колко далеч.

- Донякъде имам. Той ми разказа какво ти е причинил.

Бри застина.

- Разказал ти е?

Луси кимна.

- Майк е интересен човек. Необикновен. Говори открито за грешките си, както и за постиженията си.

- Да, сигурна съм, че с удоволствие ти е разказвал каква важна личност е.

- Всъщност не.

Бри приключи с подреждането на буркана, лъжичките и солетите, които можеше да се топят в купички с мед, подправен с какао. Това беше последният й експеримент.

- Не ми харесва, че Тоби прекарва толкова много време с него.

- Майк обича Тоби.

- Да, между двамата цари истинска любов - рече Бри горчиво.

Луси наклони глава.

- Ревнуваш ли?

- Разбира се, че ревнувам. - Тя отпъди една муха, насочила се към буркана с меда. - На Майк не му се налага да го убеждава да вземе душ или да си легне навреме. Майк само го забавлява, а аз съм злата вещица. - Тя замълча, лицето й доби угрижено изражение. - Зная, че съм права за Майк. Хората не се променят чак толкова. Но... - Отново онзи безпомощен жест. - Не зная... Всичко толкова се обърка. Дори не съм сигурна защо.

Луси имаше няколко обяснения, но реши да ги запази за себе си.

Бри заключи лавката за през нощта. Рамките в кошерите бяха натежали от мед. По-рано през деня тя бе почистила старата ръчна преса за отделяне на мед на Майра и утре рано сутринта щеше да започне да събира първата реколта за тази година. Работата щеше да бъде тежка, но не това я тревожеше толкова, колкото очертаващата се перспектива да събира мед догодина. Вече се бе примирила с факта, че трябва да остане на острова, но не беше сигурна, че има достатъчно пари, за да оцелее през зимата, докато започне продажбата на новата реколта.

Огледа това, което бе създала със собствените си ръце -малката фермерска лавка, която приличаше на вълшебен замък от приказките с живописно украсения перваз, и дървените градински столове, боядисани като великденски яйца. Беше удивена от това, колко щастлива я правеше този свят, плод на нейния груд. Изпитваше радост, докато гледаше клиентите, насядали по столовете, да опитват с наслада от нейния мед. Вълнуваше се, докато пробваха лосионите й, миришеха сапуните, разглеждаха свещите. Само ако можеше да живее във вечно лято, без заплахата от неизбежната зима, без да се притеснява за пари, нито да се тревожи за Тоби. Младата жена въздъхна, погледна към дърветата, през които се процеждаха лъчите на залязващото слънце, и се отправи към къщата.

Първото, което усети, когато пристъпи вътре, бяха апетитните миризми, носещи се откъм кухнята. Ухаеше на истинска храна.

- Тоби?

Той беше с любимите си дънки, тениска и бейзболна шапка, надянал готварски ръкавици, едната от които се беше скъсала на палеца. Вадеше от фурната пръстения гювеч и го остави върху печката редом с два сбръчкани печени картофа.

- Приготвих вечеря - обяви той.

- Сам? Не знаех, че можеш да готвиш.

- Баба ме научи на някои неща. - От гювеча се вдигаше пара и той свали алуминиевото фолио. - Исках да поканя Майк да вечеря с нас, но той имал работа.

- Той е много зает - успя да изстиска тя, този път без сарказъм. - Какво си сготвил?

- Задушено по каубойски, нудъли и печени картофи. Остана малко и от хляба, който Луси изпече днес.

Не беше особено диетично меню, но тя нямаше намерение да критикува. Бри си изми ръцете, стараейки се да не напръска с вода охладените нудъли в мивката, после извади две чинии от шкафа. Бутна настрани книгата „Чернокожите войници в Гражданската война“, за да освободи място на масата.

- Ухае много вкусно.

Задушеното по каубойски се оказа смес от телешка кайма,

лук, шарен боб и съдейки по празната консерва върху плота, доматена супа. Преди половин година никога не би хапнала нещо подобно, но въпреки полусуровия лук и загорялото месо, Бри си сипа допълнително.

- Отлична храна, шеф Тоби - похвали го тя, когато най-после остави вилицата. - Не знаех, че съм била толкова гладна. Когато пак поискаш да сготвиш нещо, развихри се на воля в кухнята.

Тоби се изпъчи доволен, че усилията му са оценени по достойнство.

- Може би така и ще направя. Ти защо не можеш да готвиш?

И как да вмести готвенето в ежедневния си график? Но истината беше, че Бри никога не бе обичала да готви.

- Аз не си падам много по яденето.

- Затова си толкова кльощава.

Тя огледа кухнята със старите шкафове от светъл дъб и жълтия линолеум на пода. Колко странно бе, че се чувстваше много по-уютно в тази овехтяла къщурка, отколкото някога в разкошната къща, която й бе купил лъжливият й съпруг. А колкото до парите, които някога толкова безгрижно харчеше... Нито цент от тях не беше толкова ценен, както парите, които печелеше със своя тежък труд и творческа фантазия.

- Твоята майка също обичаше да готви - каза тя.

- Наистина ли? - Тоби спря да се храни, вилицата му застина във въздуха. Светналото му от интерес лице я накара да се засрами, че не му говори много за Стар. Както я бе помолил Майк.

- Баба никога не ми го е казвала - сподели момчето.

- Истина е. Майка ти винаги опитваше нови рецепти, не само курабийки и кексове, но и по-сложни блюда като супи и сосове. Понякога се опитваше да ме примами да й помагам, но аз най-вече ядях това, което тя бе сготвила.

Той наклони глава и се замисли.

- Както омете това, което аз сготвих.

- Точно така. - Бри се зарови в спомените. - Тя не обичаше пчелите, но обичаше котки и кучета.

- Също като мен. Какво още знаеш за нея?

Тя открадна мъжа, когото обичах. Или по-скоро Бри искаше да вярва в това, защото беше по-лесно да мисли колко е лоша Стар, отколкото да признае, че Дейвид никога не я бе обичал истински?

Зае се да сгъва старателно салфетката си.

- Тя обичаше да играе на карти. Джин руми. - Стар мамеше, но Тоби и без това се бе наслушал на достатъчно лоши неща за майка си. - Харесваха и Джанет Джаксън и „Нирвана“. Една година цяло лято танцувахме под звуците на „Лъха на младост“ на „Нирвана“. Никак не я биваше на софтбол, никой не я искаше в отбора си, но винаги я допускахме, защото ни разсмиваше. Обичаше да се катери по дърветата и когато бяхме по-малки, се скри от мен сред клоните на онова старо дърво в предния двор.

- Моето дърво - промълви с такова удивление момчето, че сърцето й се сви.

После Бри му каза това, което тя трябваше да разбере от самото начало.

- Твоята майка не беше идеална. Понякога не вземаше живота на сериозно, както би трябвало, но ето какво ще ти кажа. Тя никога не е възнамерявала да те изостави. Винаги е смятала да се върне.

Тоби сведе глава, за да не види тя сълзите в очите му. Бри понечи да го докосне, но се отказа.

- Хайде да отидем да хапнем десерт в „Догс енд Молтс“.

Той вдигна глава.

- Може ли?

- Защо не? - Тя беше толкова преяла, че едва можеше да се движи, но поне веднъж в живота си можеше да зарадва Тоби.

Качиха се в нейната кола и Бри подкара към града. Тоби си поръча огромна порция сладолед с шоколадови дражета, посипан със захарни пръчици, с фъстъци и залят с разтопен шоколад. Тя си избра най-малката фунийка с ванилов сладолед. За добър или лош късмет, Майк цъфна малко след като се настаниха зад една от масите за пикник.

- Здравей, Тоби. Сабрина.

Сабрина?

Тоби скочи от пейката.

- Седни при нас, Майк!

Майк погледна към Бри. Нямаше да бъде лошото момиче, затова кимна.

- Разбира се, заповядай при нас.

Майк се върна след няколко минути с малък шоколадов сладолед със сметана и бадеми и седна до Тоби, или точно срещу нея. Сърцето й се сви, когато Тоби й хвърли жалостив поглед, умолявайки я да не разваля момента. Майк се стараеше изобщо да не я поглежда.

Фунийката й започна да тече, но тя не можеше да се застави да я близне. Не й харесваше странното усещане, като че ли нещо с нея не е наред, щом не желаеше да се присъедини към фен клуба на Майк Муди. Дори Луси го харесваше. Но как можеше Бри да забрави миналото? Макар че не започваше ли да се случва точно това? С всеки изминал ден ставаше все по-трудно да свърже възрастния Майк Муди с момчето, което тя помнеше.

Млада двойка - съпругът носеше бебе в раница - се спря да поговори с него, последвана от възрастен мъж с кислородна маска. Всички се радваха да видят Майк. Всички искаха да го поздравят. Тоби чакаше търпеливо, сякаш вече бе свикнал. Накрая останаха сами.

- Тоби, този сладолед е толкова вкусен, че мисля да хапна още един. - Майк бръкна в джоба си и му подаде петдоларова банкнота. - Може ли да ми купиш?

Когато Тоби се отправи към бара, за да изпълни поръчката, Бри забеляза, че Майк почти не бе докоснал сладоледа си. Най-после я погледна.

- Смятах утре да намина да те видя.

- Мислех, че си приключил с мен - отвърна Бри, стараейки се да не звучи прекалено сприхаво.

- Става дума за Тоби. - Той побутна сладоледа настрани. -Момчетата на Бейнър няма да се върнат да живеят на острова.

Бяха й нужни няколко минути, за да си спомни за кого става дума.

- Близнаците, които са най-добрите приятели на Тоби?

- Единствените му приятели. Родителите им се развеждат и майка им ще остане в Охайо с тях. Тоби още не знае и това ще бъде тежък удар за него.

- Страхотно. Още един проблем, който нямам представа как ще разреша - въздъхна тя.

Той изтри устни със салфетката.

- Може би ще съумея да ти помогна.

Разбира се, че ще може. Майк можеше да се справи с всичко. Нещо, за което трябваше да помисли по-добре, преди да отхвърли приятелството му.

Той смачка салфетката на топка.

- Никога не съм одобрявал това, че Майра го държеше толкова изолиран, но в това отношение тя беше странна и не желаеше да го обсъжда. Тоби дружеше с останалите деца в училище, но тя не му разрешаваше да ги кани у дома или да им ходи на гости. Сприятели се с близнаците само защото живееха наблизо, за да ходи пеша до дома им. Тя прекалено го закриляше.

- И какво да направя аз? - Беше странно да иска съвет от Майк, ала той, изглежда, не смяташе така.

- Аз съм треньор на футболен отбор - каза той. - Това е отлична възможност за Тоби да се сдобие с нови приятели. Позволи му да се присъедини към отбора.

Тя вече беше пчеларка. Защо да не добави към биографията си графата „футболна майка“?

- Добре.

Той изглеждаше изненадан, че тя се съгласи толкова бързо.

- Сигурен съм, че имаш някои въпроси. Аз не съм единственият треньор. Има още един...

- Всичко е наред. Имам ти доверие.

- Наистина ли?

Бри се престори, че оглежда изпочупените си нокти.

- Ти беше добър приятел на Тоби.

- Заповядай. - Тоби изникна до Майк със сладоледа в ръка. Майк бутна крадешком първия сладолед под салфетката, взе пластмасовата лъжичка и се зае с втория. Тоби го попита за въдиците и двамата много скоро потънаха в оживен разговор.

Дълго време, след като вече трябваше да е заспала, Бри все още седеше на едно от задните стъпала, взряна в мрака, замислена за Майк и предстоящата зима. Медът й се продаваше по-добре, отколкото очакваше, а коледните играчки - стъклените пчели - се оказаха изненадващ хит. Пастор Сандърс предлагаше продуктите й в магазина си, без да й взема процент. Заяви, че ще вземе полагащия му се от печалбата дял във вид на мед, за да го раздаде на енориашите си, които имаха нужда от повдигане на духа.

Бри спестяваше всеки цент, но имаше и разноски. И не само за още буркани. След няколко дни на мъчителни колебания тя направи голяма поръчка за безумно скъпи, ръчно изработени стъклени топки, които смяташе да изрисува с пейзажи от острова и - скръсти палци за късмет - да продаде три пъти по-скъпо, отколкото бе платила за тях. Но тъй като до Деня на труда оставаше един месец и туристите скоро щяха да изчезнат, инвестицията и беше много рискова.

Все още продължаваха да постъпват малки суми от магазина на сушата, където тя бе оставила голяма част от дрехите си за продан. Ако имаше късмет, тези пари заедно с доходите от продажбата на мед до края на месеца и голямата печалба от ръчно изработените украси може би щяха да й стигнат да преживее зимата. Ако дрехите на Тоби не умаляват непрекъснато и старият котел за отоплението не се развали, покривът не протече още повече, ако колата й не се нуждае от нови спирачки...

Тук зимите са дълги и се налага хората да разчитат един на друг.

Много по-лесно бе да пренебрегне думите на Майк през юни, отколкото сега, когато зимата чукаше на вратата. Ако най-лошото се случи, тя нямаше към кого да се обърне. Нуждаеше се от Майк.

Колкото повече Бри мислеше за това, толкова повече осъзнаваше, че нежеланието да общува с него бе разкош, който не можеше да си позволи. Трябваше да смени тактиката. Трябваше да го убеди, че вече не го мрази и в червата. Дори това да я убиеше.

През мрежестата врата до нея достигна сънливият глас на Тоби.

- Какво правиш там?

- Аз... не можах да заспя.

- Да не си сънувала лош сън?

- Не. А ти? Защо ти не спиш?

- Не зная. Просто се събудих. - Той се прозина и дойде да седне до нея. Рамото му докосна ръката й. Сънното му ухание, пропито с момчешка пот, й напомни за летните нощи с братята й, когато се гонеха из стаите и си разказваха страшни истории за духове.

- Благодаря за тазвечерния сладолед - изрече Тоби с още една прозявка.

Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

- Няма защо.

- Много деца се страхуват от тъмното, но не и аз - обяви момчето.

Нито пък тя. Имаше прекалено реални страхове.

Той се наведе, за да огледа драскотината на глезена си.

- Може ли някой път да поканим Майк на вечеря?

Бри се наежи, но после осъзна, че той й поднася на тепсия идеален начин да подобри отношенията си с Майк. По един или друг начин, трябваше да го накара да повярва, че е загърбила миналото.

- Разбира се. - Бри за миг се запита кога се бе превърнала в такава коравосърдечна лицемерка, но да отстоява принципите си сега беше лукс, достъпен само за богаташите. - Мисля, че е време и двамата да спим. - Тя се надигна от стъпалото.

- Предполагам. - Тоби я последва. - Мислиш ли, че ще му хареса задушеното по каубойски?

- Определено.

Двамата влязоха вътре и когато Тоби се отправи към спалнята си, тя му извика, както правеше всяка вечер:

- Лека нощ, Тоби.

Този път той й отговори:

- Лека, Бри.

Настъпи август, който донесе със себе си още слънчеви и влажни дни, а понякога и краткотрайни летни бури. През повечето нощи Луси и Панда се срещаха на катера или в нейната стая, но някакво стаено напрежение бе изместило ексцентричните им еротични игри. Вече нямаше стриптийз обиски, нито лакрицови пръчки. А през деня двамата постоянно се дърлеха.

- С вчерашната утайка ли си направила кафето? - изръмжа Панда, докато изсипваше съдържанието на току-що налятата чаша в мивката.

- Заяждаш се, ако направя кафето. Недоволстваш и ако не го направя - сопна се Луси.

- Защото не спазваш указанията.

Темпъл изпусна дълга страдалческа въздишка от високата табуретка, върху която се бе настанила, докато похапваше тънки като пергамент резени ябълка. Беше прибрала косата си в обичайната дълга конска опашка; прическата й още повече подчертаваше бадемовидните й очи и острите й скули. Живееше на острова малко повече от шест седмици. Двойната брадичка бе изчезнала, а дългите й, стройни, загорели крака бяха ярко свидетелство за усилените тренировки. Но вместо да е доволна от постигнатите резултати, тя ставаше все по-напрегната, все по-сприхава и по-тъжна.

- Твоите указания - изтъкна Луси язвително.

- Които са дяволски по-добри от това, което ти правиш -озъби се той.

- Ти така смяташ.

- Деца! - възкликна Темпъл. - Не ме карайте да ви напляскам.

- Нека аз - изрече Панда провлачено.

Луси изви ехидно устни и се изнесе от кухнята, за да поплава с лодката. Дразнеше я напрежението помежду им. Искаше да се върне предишното непринудено забавление. Без забавление какъв смисъл имаше тази авантюра?

Зарадва се, когато в езерото се надигнаха пенести вълни, тъй като се наложи да съсредоточи цялото си внимание върху гребането.

На вечеря Темпъл се появи с изпрана версия на дрехите, с които тренираше през целия ден. Мускулите на тялото й бяха образец на съвършенство. Черният спортен топ подчертаваше идеално изваяните й ръце, а еластичните шорти с ниска талия разкриваха хлътналия мускулест корем. Двамата с Панда си бяха лика-прилика - и двамата супертренирани, неспокойни и вкиснати.

За разлика от Панда, Луси нямаше оплаквания от задушеното говеждо без никакви подправки - благодарение на пържените сладки картофи и огромната курабия, обилно посипана със захар, които беше изяла в града. Темпъл подхвана унила лекция за връзката между болестите в детството и имунитета в зряла възраст и когато попита Панда дали някога е боледувал от варицела, Луси не можа да се сдържи и се намеси:

- Това е нахлуване в личния живот. Панда не говори за миналото си.

- И това адски те дразни - процеди Панда язвително. - Не можеш да мирясаш, докато не си навреш носа в работите на другите.

Но той не беше някой друг. Той беше нейният любовник.

- Той е прав, Луси - обади се Темпъл. - Ти обичаш да се ровиш в главите на хората.

Панда посочи с вилицата към своята работодателка.

- Някой трябва да се порови в твоята - заяви той, минавайки в лагера на противника. - Колкото по-дълго стоиш тук, толкова по-непоносима ставаш.

- Пълна лъжа - възрази Темпъл. - Винаги съм била непоносима.

- Но не чак толкова - включи се Луси. - Свалила си девет килограма, а...

- Десет килограма и осемстотин и деветдесет грама - уточни предизвикателно Темпъл. - Но не благодарение на някого от двама ви. Имате ли представа колко е потискащо да слушам как се зъбите един на друг?

- Нашите разправии нямат нищо общо с твоя проблем - обобщи Луси. - Ти имаш класически случай на дисморфия20.

- Пфу! - изсумтя Темпъл. - Големи думи.

Луси избута чинията си.

- Ти изглеждаш фантастично навсякъде, освен в главата.

- Ти така смяташ. - Темпъл махна небрежно към тялото си. -Можеш да говориш каквото си щеш, но аз все още съм дебела!

- И кога ще престанеш да се смяташ за дебела? - изкрещя Луси. - Кое нелепо число трябва да засвети върху дисплея на кантара в главата ти, за да се почувстваш добре?

Темпъл облиза пръсти.

- Не мога да повярвам, че госпожица Дебеланка ми чете лекции за теглото.

Коментарът не се хареса на Панда.

- Тя не е дебела.

Луси подмина защитата му.

- Тялото ти е красиво, Темпъл. Нямаш нито един излишен грам тлъстина.

- За разлика от твоите бедра - върна й го Темпъл, но без злоба.

Луси се втренчи отвратено в недокоснатата си чиния.

- Бедрата ми ще бъдат съвсем наред, щом отново започна да ям нормална храна.

Темпъл се извърна към Панда.

- Тя трябва да е извънземна. Как може да напълнее с девет килограма, без да откачи?

- Не съм напълняла с девет килограма - възмути се Луси. -Най-много с четири и половина. - Но сладките пържени картофи и курабийките не бяха истинският й враг. Нейният враг беше вината, която изпитваше за ненаписаните страници, за семейството, което на практика пренебрегваше, и паниката, която изпитваше винаги щом си помисляше за заминаване от Черити Айланд.

Панда се надигна от масата.

- А сега, ако двете ме извините, ще изляза навън, за да се застрелям.

- Иди по-близо до водата - посъветва го Луси, - за да не се налага да разчистваме след теб.

Двете с Темпъл довършиха жалкото подобие на вечеря в мрачно мълчание. Темпъл се взираше през прозореца, а Луси лющеше отвратителната зелена боя на кухненската маса.

В късния следобед на следващия ден, докато Луси скубеше някакви плевели около верандата и обмисляше дали да отскочи до някой бар в града, за да поработи върху „обратния житейски списък“, чу някаква кола да спира на входната алея. Шумът на двигателя не приличаше на обичайните микробуси за доставка. Тя остави градинската лопатка и заобиколи къщата, за да разузнае обстановката.

Една жена с къса яркочервена коса и набита фигура излезе от сребристо субару. Носеше широка бяла туника, здрави светлобежови тричетвърти панталони, които биха стояли по-добре на жена с дълги крака, и спортни сандали. От кожената каишка около врата й висеше голям къс тюркоаз, а по пръстите й блестяха сребърни пръстени. Луси кимна за поздрав и зачака жената да се представи. Ала преди това да стане, предната врата се отвори и господин Бодигард пристъпи навън.

Непознатата загърби Луси и се извърна с лице към него.

- Патрик Шейд?

Той спря на горното стъпало.

- С какво мога да ви помогна? - попита, без да отговаря на въпроса й.

Тя заобиколи и застана пред колата си.

- Търся една приятелка.

Той кимна към Луси.

- Ако не търсите един от нас, сте сгрешили къщата.

- Тя е тук. Зная, че е тук.

Набитата фигура на гостенката наведе Луси на мисълта, че Темпъл имаше доста врагове. Ами ако тази жена беше недоволна бивша клиентка? Или страстна почитателка на „Островът на дебелите“, обсебена от Темпъл?

Панда закриваше входната врата с тялото си.

- Бяха ми нужни няколко седмици, за да я открия - рече упорито жената. - Няма да си тръгна.

Той заслиза бавно надолу по стълбите.

- Това е частна собственост.

Не беше повишил глас, но това не го правеше по-малко страховит. Непознатата отстъпи към колата по-скоро отчаяна, отколкото изплашена.

- Трябва да я видя.

- Трябва да си вървите.

- Просто й кажете, че съм тук. Моля ви. Кажете й, че Макс е тук.

Макс? Луси я зяпна сащисано. Това беше Макс?

Но Панда не изглеждаше изненадан от разкритието на посетителката. Дали бе надянал професионалната си безстрастна маска, или през цялото време е знаел, че обектът на тъгата на Темпъл е жена?

Разбира се, че е знаел. Професионалист като Панда не би пропуснал подобен детайл.

Жената се обърна към къщата и извика:

- Темпъл! Темпъл, аз съм Макс! Не прави това. Излез и говори с мен!

Болката й бе толкова осезаема, че сърцето на Луси се сви. Със сигурност Темпъл я е чула и ще излезе. Но къщата остана безмълвна - нямаше нито звук, нито движение. Вратата не се отвори. Луси повече не можеше да издържа. Заобиколи къщата и влезе през плъзгащите се врати.

Откри Темпъл в спалнята й на горния етаж, застанала пред прозореца, откъдето можеше да вижда алеята за коли, но без нея да я видят.

- Защо й трябваше да идва тук? - В гласа прозвучаха едновременно яд и болка. - Мразя я.

Всичко, което Луси не разбираше, сега й се изясни.

- Не, не я мразиш. Ти я обичаш.

Темпъл се завъртя толкова рязко, че кичур от косата й се измъкна от шнолата. Всеки мускул в претренираното й тяло се напрегна.

- Ти пък какво знаеш за това?

- Зная, че това те измъчваше през цялото лято.

- Ще се оправя. Въпрос на време.

- Защо се разделихте?

Ноздрите на Темпъл се издуха.

- Не бъди наивна. Мислиш ли, че искам целият свят да узнае, че аз... аз съм се влюбила в друга жена?

- Едва ли ще бъдеш първата треньорка на знаменитости, която разкрива тайните си. Съмнявам се, че това ще съсипе кариерата ти.

- Ще съсипе мен.

- По какъв начин? Не разбирам.

- Аз не искам да бъда такава.

- Лесбийка?

Темпъл потръпна.

Луси вдигна ръце.

- За бога, Темпъл, добре дошла в двайсет и първи век. Хората се влюбват.

- Лесно ти е да го кажеш. Ти си се влюбила в мъж.

За миг Луси си помисли, че тя говори за Панда, но сетне осъзна, че Темпъл навярно имаше предвид Тед.

- Ние невинаги избираме в кого да се влюбим. Много жени са лесбийки.

Устните на събеседницата й се извиха, а в очите й заблестяха непролети сълзи.

-- Аз не съм от многото жени. Аз съм Темпъл Реншо.

- И това те поставя над обикновените хора?

- Аз не се задоволявам с второ качество. Така съм устроена.

- Наистина ли мислиш, че Макс е второ качество?

- Макс е прекрасна - заяви тя яростно. - Най-добрият човек, когото познавам.

- Тогава какъв е проблемът?

Темпъл упорито мълчеше, но Луси нямаше намерение да отстъпва.

- Хайде, кажи го.

- Не е нужно. Политическата коректност не променя действителността. Хомосексуалността е дефект. Недостатък.

- Разбрах. Ти си прекалено съвършена, за да бъдеш хомосексуална.

- Повече няма да говоря с теб за това.

Луси бе преизпълнена с жалост към нея. Стандартите, които Темпъл бе наложила за себе си, бяха непостижими за когото и да било. Нищо чудно, че беше нещастна.

По чакъла изхрущяха гуми. Темпъл затвори очи и се облегна на завесата. Луси погледна през прозореца.

- Поздравления. Най-добрият човек, когото познаваш, току-що си замина.

Панда режеше едно мъртво дърво, наежен и готов за битка, когато Луси излезе да поговори с него.

- Навярно смяташ, че е трябвало да ти кажа и за Макс? -процеди той.

- Да, но разбирам, че си длъжен да пазиш поверителната информация за клиента си. Зная...

Силен грохот се разнесе от къщата. Той захвърли триона и хукна натам. Луси затича след него. Когато стигна до преддверието, над главата й се чу силно тупване, после нещо тежко се удари в пода. Луси се стрелна след Панда нагоре по стълбите.

Темпъл стоеше насред гимнастическата зала, с безумен поглед в очите й, разрошени коси, а наоколо се въргаляха отломките от кралския й затвор. Преобърната лежанка за вдигане на тежести, разпилени постелки за пода, зееща дупка в стената. Темпъл бе грабнала петкилограмова гира и тъкмо се канеше да я метне през прозореца, когато Панда сграбчи ръката й.

Това беше битка между боговете. Херкулес срещу разбесняла се амазонка. Но колкото и да бе силна тя, той беше много по-могьщ и не му отнеме много време да я притисне към гърдите си.

Цялата й ярост се бе изляла. Когато той най-после я пусна, тя се скупчи в краката му. Панда метна безмълвен поглед към Луси, умолявайки я за помощ, и тя направи единственото, което й хрумна.

Нейният хляб бе скрит в кабинета, откъдето Панда можеше да го вземе. Беше го изпекла същия следобед в къщата на Бри. Отнесе го в кухнята, разви го, отряза хрупкавия крайшник и го топна в буркана с мед, скрит в шкафа.

Темпъл се бе свлякла до стената, отпуснала глава върху ръцете си, обвиващи коленете. Луси коленичи до нея и и подаде къшея хляб.

- Изяж това.

В зачервените и насълзени очи на Темпъл се мярна болка от предателството.

- Защо ме саботираш? - промълви тя дрезгаво.

- Това не е саботаж. - Луси се напрягаше да намери подходящите думи. - Това е... това е живот.

Темпъл го изяде. Не го излапа лакомо наведнъж, а бавно, наслаждавайки се на всяка хапка. Докато Панда стоеше облегнат на рамката и наблюдаваше, Луси седеше със скръстени крака до Темпъл, опитвайки се да измисли какво да каже. Накрая реши да не казва нищо.

- Беше хубаво - тихо отрони Темпъл. - Може ли още малко?

Луси се замисли за миг.

- Не, но довечера ще приготвя вечеря.

Раменете на Темпъл се отпуснаха примирено.

- Повече не мога така.

- Зная.

Темпъл зарови лице в шепи.

- Всичко ще рухне. Всичко, за което съм работила.

- Не и ако ти сама не го пожелаеш - рече Луси. - Ти оправи тялото си. Сега трябва да оправиш главата си. - Тя стана и се извърна към Панда. - Ще се върна след час. Отключи килера.

20.

В къщата бе тихо, когато Луси се върна от града. Разопакова продуктите и извади малката скара с дървени въглища от багажника на колата на Панда. Докато въглищата се разпалваха, тя постла стара покривка върху масата за пикник, подреди чиниите от различни сервизи и изчисти четири кочана царевица.

Върна се в кухнята, наля си пълна чаша вино и разви прясната пъстърва - слава богу, изчистена и без глави - която бе купила на пристанището. Напълни пъстървата със спаначени листа, див лук, който набра в задния двор, и няколко резенчета лимон. След като намаза пестеливо рибата със зехтин, я подреди върху един поднос, докато чакаше да се разгори скарата. Не беше сигурна дали постъпва правилно, но знаеше, че Темпъл повече не можеше да продължава да живее така - обсебена, изтерзана и осъдена да качи обратно всичките килограми веднага щом напусне този „остров на дебелите“, който сама си бе създала.

Панда се появи, докато тя режеше салата, към която реши да добави кедрови ядки, резенчета зряла круша и трошички от забраненото сирене фета.

- Наистина ли мислиш, че идеята е добра ? - попита той.

- Имаш ли по-добра?

Той наблюдаваше мрачно, докато тя смесваше лекия дресинг от зехтин и няколко капки оцет балсамико.

- Защо изобщо приех тази работа?

- Защото си и задължен. - Тя му подаде подноса с пълнената пъстърва. - Скарата е на двора. Гледай да не я прегориш.

Той се втренчи в пъстървата с леко озадачено изражение.

- Приличам ти на мъж, който знае как да пече на скара?

- Само не ги боди с вилицата, преди да са готови да ги обърнеш. Сам ще налучкаш как се прави. Заложено ти е в мъжката природа.

Той се изсули навън, мърморейки под нос. Луси провери дали е завряла водата за царевицата. Вместо да саботира диетата на Темпъл, тя искаше да събуди сетивата й за нещо друго освен за лишения.

Темпъл се потътрузи в кухнята с провиснала коса и зачервени очи - приличаше повече на кухненска помощница, отколкото на Злата кралица. Луси й наля половин чаша вино от току-що купената бутилка совиньон блан и мълчаливо й я подаде. Темпъл я поднесе към носа си, вдъхна, после отпи малка глътка. Затвори очи и се наслади на вкуса.

- Тази вечер ще вечеряме отвън и искам цветя за масата. -Луси й подаде малка кръгла синя керамична ваза, която приличаше на творението на някой гимназист. - Огледай се из двора и намери нещо.

Темпъл бе прекалено изтощена, за да протестира.

Върна се с китка от листа от хоста, див морков и няколко стръка китайско слънце. Напълно очаквано, крайният резултат от усилията й не съответстваше на високите й стандарти и

Темпъл беше недоволна, но Луси не можеше да си представи аранжировка, която да подхожда повече на избелялата червена покривка и разнородните чинии.

Поставената под дъба маса за пикник гледаше към езерото. Панда седна на пейката срещу Луси и Темпъл. Луси бе сервирала на себе си и Темпъл по един кочан варена царевица, а в неговата чиния имаше два.

- Забравих да купя масло - излъга тя. - Опитай това вместо него. - Посочи към резените лайм, подредени в детска пластмасова чинийка, изрисувана с героите от „Улица Сезам“.

Както се надяваше, експлозивната сладост на царевицата, съчетана с острия вкус на прясно изстискания лимонов сок и щипка морска сол, компенсираше напълно липсата на масло. Луси искаше да нахрани душата на Темпъл, без да навреди на тялото й. Въпреки че отгоре рибата малко бе поизгоряла, Панда се бе справил със задачата и отвътре пъстървата беше сочна и много ароматна.

- Господи, колко е вкусно. - Темпъл произнесе думите като молитва.

- Амин. - Панда се бе заел с втория кочан царевица и ядеше много по-акуратно от Темпъл или Луси.

Темпъл огледа своя кочан, за да се увери, че не е пропуснала някое зрънце.

- Как се научи да готвиш така?

Луси нямаше желание да описва уменията на майстор готвачите на Белия дом.

- С опити и грешки.

След като Темпъл най-накрая лапна последната кедрова ядка, която дълго бе гонила в празната чиния с влажния си пръст, се вторачи в Луси с неподправено любопитство.

- А теб какво те е грижа за всичко това? Всички знаем, че аз съм луда. Защо те интересува какво ще се случи с мен?

- Защото колкото и да е странно, се привързах към теб. - Освен това опитите да реши проблемите на другите хора й помагаха да не мисли за своите. До крайния срок за предаване на книгата оставаше по-малко от месец, а тя не бе написала нито една страница от материала, за който я бе помолил баща й, дори не и се мислеше как ще се върне на работа и почти не бе разговаряла с членовете на семейството си. Единствените й успехи се ограничаваха до печенето на много хляб, усъвършенстването на карамелените бонбони с мед и безперспективната любовна афера с мъж, когото използваше за сексуална утеха.

- Луси през целия си живот се е грижила за другите - заяви Панда. - Това е в кръвта й. - Той я погледна изпитателно и тя се почувства неудобно. - Спасила е малката си сестричка. Събрала е родителите си. По дяволите, ако не е била Луси, може би майка й нямаше да стане президент. - Отпъди една муха. -Може да се каже, че когато е била на петнайсет, Луси е променила хода на американската история.

Мнението му за нея я притесни още повече и тя стана от масата.

- Какво ще кажете за десерт?

- Има десерт? - Темпъл го изрече така, сякаш току-що бе научила, че великденският заек съществува.

- Животът трябва да се живее.

Луси се върна от кухнята с блокче черен шоколад, което раздели на три малки парчета.

- На него даде повече - нацупи се Темпъл, после побърза да добави: - Забрави, че съм го казала.

Но докато Луси и Темпъл дъвчеха бавно лакомството, парченцето шоколад на Панда остана недокоснато. Той смачка салфетката и я хвърли върху чинията.

- Подавам оставка.

Шоколадът заседна в гърлото на Луси. Сривът на Темпъл... храната, която Луси бе приготвила... Той бе намерил идеалното извинение, което търсеше, за да замине от острова и същевременно да избяга от нея.

- Как ли пък не, по дяволите. - Темпъл облиза шоколадовото петно от пръста си.

- Ти ме нае, за да те пазя от подобни неща - рече той спокойно. - Сирене, шоколад, царевица... Не се справих с работата.

- Работата ти се промени.

От спокойствието му не остана и следа.

- И как точно се е променила?

Тя махна неопределено.

- Ще го реша.

- Забрави! - Той скочи от стола и профуча през двора към мястото си за мрачен размисъл.

Когато изчезна нагоре по стръмния склон, Темпъл погледна Луси.

- Ако искаш да заковеш този тип, трябва да действаш по-бър-зо. Времето ти изтича.

- Да го закова? Не желая да го заковавам.

- Сега кой се крие от истината? - Темпъл посегна към шоколада, който той бе оставил, сетне размисли и го избута по-на-далеч. - Патрик Шейд те обожава, въпреки постоянното му мърморене. Той е един от най-сексапилните мъже на планетата. Освен това е почтен, грижовен и достатъчно изчанчен, за да е интересен. Ти си влюбена в него.

- Не съм!

- И сега кой се нуждае от психар?

Луси преметна крака през пейката и грабна чинията си.

- Това е благодарността, задето те нахраних с истинска храна.

- Освен ако не искаш да изгубиш най-готиния мъж, когото някога си срещала, ти препоръчвам да се вземеш в ръце и да се включиш в играта.

- Няма никаква игра. Освен това Тед Бодин е най-готиният мъж, когото някога съм срещала.

- Сигурна ли си за това?

Луси се втурна към къщата.

- Ти разчисти масата! - извика през рамо. - Аз отивам в града. И повече никакви тренировки за тази вечер.

Заведението „Компасът“ се намираше на една пряка от булевард „Бийчкомбър“ - стара, очукана едноетажна постройка с рибарски мрежи върху фасадата и медни корабни фенери от двете страни на вратата. Табелата обещаваше: ЖИВА МУЗИКА И ЩАСТЛИВ ЧАС, ПРОДЪЛЖАВАЩ ЦЯЛ ДЕН.

Да е влюбена в Панда! Пълна глупост. Луси отлично знаеше разликата между истинската любов и краткотрайната авантюра.

Вътре миришеше на бира и панирани пилешки крилца. По стените висяха още рибарски мрежи в компанията на пластмасови лодки, фалшиви компаси, копия на корабни рулове и колекция от сутиени. Дървените маси бяха събрани една до друга, така че в дъното да остане място за музикантите. Барът, любимо място на младежите, почиващи на острова, току-що бе започнал да се пълни.

Докато отпиваше от коктейла „Маргарита“ с диня, Луси наблюдаваше как музикантите настройват инструментите си.

Откъде на Темпъл бе хрумнала подобна мисъл? Само защото Панда е секси? Много мъже бяха такива, е, не чак толкова - определено не чак толкова - но любовта е много повече от секс. Любовта предполагаше общи интереси, непринудено общуване, споделянето на едни и същи ценности. Добре де, между тях двамата имаше нещо от това - даже много - но...

Тя изпита облекчение, когато един хлапак с мускулестото телосложение на спортист се приближи до нея.

- Как се казваш, красавице?

- Известна съм като Вайпър.

- Като чистачки за коли21? - Тоя явно вече беше доста под-пийнал, защото гръмко се засмя, пръхтейки като магаре.

- Не - отвърна тя. - Като Вайпър-ако-ме-вбесиш-ще-ти-из-ритам-задника - изпръхтя на свой ред тя и го измери застрашително с поглед.

След като натрапникът подви опашка и се омете, я осени прозрението, че с дредовете, татуировките и нахаканите приказки тя може би плаши повечето мъже, което донякъде възпрепятстваше постигането на целта, заради която бе дошла тук. Но докато гледаше как мускулестият хлапак се отдалечава, трябваше да признае, че се чувства доволна, задето добричката Луси Джорик може да уплаши някого.

Беше надянала пълно готическо бойно снаряжение: мини-атюрна черна поличка, която едва покриваше задника й, асиметричен топ с едно рамо, украсен с гумени и метални халки, и единственият й чифт обувки - черно сабо с големи кабари на платформата. С цялото великолепие на изложените на показ татуировки, халките на носа и веждата, плътната черна очна линия тя определено изпъкваше сред тълпата от студентки в симпатичните си къси шортички и джапанки.

Погледът й се плъзна по мъжката глутница: голдън ретривър, хрътка, питбул и двойка мелези. Всички я наблюдаваха. Луси едва не помоли за разрешение да се присъедини към тях, когато си спомни коя е.

- Аз съм Вайпър. - Тръшна чашата с бира и се настани на единствения празен стол. - Каквито и истории да сте чули за мен, навярно са истина.

По дяволите, къде беше тя? Към полунощ Панда бе проверил всеки бар в града, преди да си спомни за „Компасът“. Луси бе взела колата му, така че се наложи да дойде с катера, оставяйки Темпъл сама. Нищо чудно Темпъл да омете всичкия шоколад, който Луси бе купила. Вече не му пукаше.

Огледа тълпата и веднага я забеляза. Танцуваше пред музикантите с мършав, дългокос хлапак, който приличаше на младия Еди Ван Хален. Ако, разбира се, това търкане на тазове можеше да се нарече „танц“. И соло и бас китаристът изпълняваха само за нея кавър на песента на Бон Джоуви „Бегълка“. Тя приличаше на корава гангстерка, опасна, почти малолетна в кичозния си топ и още по-кичозното сабо. Полата и не беше по-голяма от носна кърпа и оставяше открити почти целите й крака с новата татуировка във вид на змия, обвиваща единия й прасец, извила зъбатата си глава към надпис „Нирвана“. Трудно можеше да се повярва, че преди два и половина месеца тази жестока мъжеядка е носела перли и се е подготвяла да свие блажено домашно гнездо с най-уважавания мъж в Тексас.

Самият той привличаше достатъчно внимание, но Панда отдавна бе изгубил интерес към студентките. Песента свърши. Тя обви ръце около шията на младия жребец, притисна се към него и целуна кучия син. Дълго и страстно.

Панда се промуши през тълпата и потупа келеша по рамото.

- Изчезвай.

Тя извърна глава, достатъчно, за да повдигне към него веждата с фалшивия пиърсинг, сетне се вкопчи още по-плътно в шията на никаквеца и притисна устни към ухото му.

- Не му обръщай внимание. Той не е толкова як, колкото изглежда.

Панда се взря в хлапето за не повече от една-две секунди и то загря, че последното беше опашата лъжа. Побърза да се освободи от прегръдката на Луси.

- По-късно, става ли?

Луси го погледна как се отдалечава, после се вторачи свирепо в Панда.

- Махай се! - изкрещя тя, надвиквайки музиката. - Аз съм пияна и тъкмо възнамерявах да се понатискам с него и да го изчукам.

Той скръцна със зъби.

- Поздравления. Както си го подкарала, много скоро ще изпълниш списъка си.

Луси тропна със сабото с кабари.

- Мамка му, той си тръгва, а аз смятах да преспя с него. Сега ще трябва да се задоволя с Хрътката.

На куково лято. Панда нямаше представа кой е Хрътката, знаеше единствено, че този дявол в женски образ тази вечер нямаше да спи с никой друг, освен с него.

- Ето каква е играта, бейби... Аз не деля с никого своята жена.

- Аз не съм твоята жена! - кипна тя. - Нито пък съм ти бейби!

Той я целуна, преди тя да успее да каже още нещо. Имаше вкус на алкохол и канелено червило. Но тя не отвърна на целувката, както той искаше. Вместо това го ухапа за долната устна и се отдръпна.

- Добър опит, Патрик, но тая няма да я бъде. Аз купонясвам с новите си приятели, а ти не си поканен.

- Задръж малко. Ти ми каза, че искаш да се натискаш на публично място.

- А ти каза, че с теб няма да стане.

- Размислих. - Не го биваше по танците, но това, което правеше тя, едва ли можеше да се нарече танц, затова Панда я придърпа към себе си.

Тя отказва да се включи.

- Първо ми купи едно питие.

- Пила си достатъчно.

Луси заби пети в пода.

- Няма питие, няма танц. Донеси ми „Камикадзе“22.

Панда стисна зъби и се отправи към бара.

- Забъркай ми нещо, което има вкус на „Камикадзе“ - поръча той на барманката, която приличаше на надзирателка от женски затвор. - Но без алкохол.

- А ти какъв си? - озъби се тя. - Някаква религиозна откачалка?

- Просто направи проклетото питие.

Крайната смес имаше вкус повече на портокалов сладолед скрежко, отколкото на истинско „Камикадзе“, но Луси може би нямаше да забележи. Видя, че се е сгушила в скута на някакъв тип. Младокът беше висок и почти комично кльощав, с дълъг нос и още по-дълъг врат. Хрътката.

Панда купи за себе си бира и се отправи с ленива крачка към масата. Хрътката го видя и толкова бързо скочи, че едва не я изръси на земята. Панда кимна към него и подаде на Луси питието й.

- Виждам, че пак си се захванала със старите номера, бейби!

Тя му метна отровен поглед.

- Единствен съвет, момчета... - Той отпи от бирата. - Проверете портфейлите си, преди да си тръгне. Тя не може да се контролира.

Докато те пребъркваха джобовете си, той остави бирата и я повлече към дансинга, където бандата дрънкаше фалшиво някаква балада. Тя му се ухили мазно.

- Не е нужно да се натискаш с мен. Както ти казах, вече го направих. С двама от тях.

- Впечатлен съм. - Той обви длани около стегнатото й дупе и приближи устни към ухото й. - Какво ще кажеш за едно яко чукане на публично място? И това е в списъка ти, нали?

- Не е, но...

Той я стисна по-силно.

- Би трябвало да го прибавиш.

Надяваше се, че тя поне малко ще се засрами, но не видя никакви признаци на смущение. Панда я притисна към стената редом с дървения кит и яростно я целуна. Този път тя откликна. Обви ръце около шията му, където им беше мястото. Изглеждаше леко замаяна или може би неговата глава се въртеше. Подръпна ухото й с устни.

- Да се махаме от тук.

Луси реагира така, сякаш бе излял кофа с ледена вода върху главата й.

- Няма начин, пич. Аз оставам.

- Я си помисли пак, пич - парира той. - Идваш с мен.

- И как точно ще ме принудиш?

Тя беше права. Колкото да му се искаше, не можеше да я метне през рамо и да я понесе през тълпата, без да привлече вниманието на неколцина добри самаряни ведно с надзирателката на женския затвор зад бара, която навярно бе скрила някъде пистолет.

Луси се отдалечи, въртейки задник. Намери друга маса, зад която се бе настанила по-зряла и по-опасна публика. Чашата преля. Тя беше голямо момиче и щом си търсеше белята, можеше да върви по дяволите.

Започна да си проправя път към вратата, после спря. Някои от жените я разглеждаха прекалено изпитателно, навярно не им харесваше мъжкото внимание, което тя привличаше. Но не бе изключено да се опитват да си припомнят лицето й и ако това се случи... Панда си представи как трескаво се вадят мобилни телефони, щракат камери, хората се тълпят около нея...

Поръча чаша сода, облегна се на бара и впери поглед в нея, докато мъжете около масата не се почувстваха неудобно и спряха да говорят с нея. Тя опита късмета си на друга маса, но погледът му беше твърд и непреклонен, така че там също не я посрещнаха особено радушно. Вместо да миряса, тя приближи към него, този път зарязала всякакво въртене на задника. Стъпките й бяха твърди, погледът - нетрепващ. Под целия този грим тя приличаше на жена, която знае как да накара светът да играе по свирката й.

- Благодарение на това, което ми поръча, напълно изтрезнях - процеди с убийствена сериозност. - Зная точно какво правя и твоята закрила не ми е нужна. - Вирна брадичка. - Десетина години съм живяла с охрана. Това ми е повече от доста-тъчно. От сега нататък всичко между нас приключи. Искам да си тръгнеш.

Завладя го заслепяваща ярост, такава, каквото смяташе, че никога няма да изпита. Остави с трясък чашата върху бара.

- Както кажеш, сестричке.

Луси се бе отървала от Панда, но купонджийският й дух бе отлетял. Защо му трябваше да се натресе и да развали всичко? И все пак тя не биваше да избухва така. За всичко беше виновна Темпъл. Нейната самодоволна увереност, че Луси се е влюбила в Панда, я бе накарала да се паникьоса.

Не би могла да е влюбена. Темпъл грешеше. Луси не беше от жените, които се влюбват в един мъж два и половина месеца след като са били влюбени в друг. Още повече не беше от тези жени, които се влюбват в мъж, който бе толкова затворен, че не желаеше да разкрива нищо за себе си. При все това една част от нея се измъчваше, задето му заяви, че се разделят, макар че лятото клонеше към край и той скоро щеше да замине.

Изчака достатъчно дълго, за да се увери, че няма да се натъкне на него навън, и излезе от бара. Паркингът беше пълен.

Тъй като тя бе взела колата му, донякъде очакваше той да е отпрашил с нея, оставяйки я без транспорт, но Панда не го бе направил. Все още бе загрижен за нея. Очите я засмъдяха от напиращите сълзи, макар тя да знаеше, че е по-добре да скъсат сега и завинаги.

Не и се искаше да се прибира, не и се искаше да говори с никого. Погледна към колата, но не можа да се застави да се качи в нея. Ако беше с маратонките, щеше да тръгне пеша, за да проясни главата си, но сабото с висока платформа не беше подходящо за среднощни разходки. И все пак въздухът бе топъл, а на небето грееше пълна луна. Луси се провря между колите и заобиколи страничната стена на заведението, осветена от една самотна лампа.

Сградата бе кацнала на малко възвишение, надвиснало над залива. Ако тя беше собственица на мястото, тук щеше да разположи открита тераса. Вместо това видя два контейнера за боклук, барака за инструменти и строшена маса за пикник. Съдейки по смачканите цигарени кутии и фасовете по земята, това бе любимото място за пушене на персонала на бара.

Тя закрачи внимателно по неравната земя към пейката за пикник и седна. Влажното дърво студенееше под голите й бедра, а въздухът миришеше на езеро и пържено олио. Чу рева на мотоциклети и за миг й се прииска да повярва, че един от тях принадлежи на Панда - нейния личен сър Галахад, дошъл да я спаси от мрачното тресавище на собствените й мисли.

Взря се в светлините на къщите, блещукащи на другия бряг. След скандала му с Темпъл, Луси нямаше да се изненада, ако утре Панда си замине. Но какво ще прави тя? Докога смяташе да остане тук? Представи си как стои на скалата зад къщата, есенните листа падат около нея, после се сипят снежинки. Видя как идва пролетта; после друго лято. Видя как се изнизват годините. Косите й сивееха, лицето й се покриваше с бръчки, странната стара госпожа, която пристигна едно лято на острова и никога не го напусна. Накрая щяха да намерят мумифицираното й тяло под планина от вкаменен домашен хляб.

Тя потръпна. Силен глас я изтръгна от вцепенението.

- Чакай малко. Трябва да пусна една вода.

- Постоянно трябва да пускаш вода.

- Майна ти.

Чакълът захрущя под нечии стъпки. От бара излезе мъж с рошава брада и бандана около главата. Когато спътникът му спря до единия контейнер за смет, брадатият я забеляза.

- Здрасти.

Двамата бяха с ботуши, мърляви дънки и сплъстени коси. Тези мъже не бяха адвокати или училищни наставници, които през уикендите се превръщаха в рокери. Те бяха истински рокери и от нестабилната им походка си личеше, че и двамата са пияни.

Луси Джорик щеше да е изплашена, но Вайпър знаеше как да се справя в подобни ситуации.

- Здрасти и на вас.

- Имаш ли нещо против, ако пусна една вода? - попита брадатият, по-високо от необходимото. - Ако искаш, можеш да гледаш.

Мъжът до контейнера се изкикоти.

- Само ти можеш да намериш мацка на подобно място.

Вайпър не се плашеше лесно, но не беше глупачка. В бара беше прекалено шумно, за да я чуе някой, затова трябваше да приключи по-бързо този разговор.

- Имам по-интересни неща за вършене. - Тя стана от пейката.

Контейнерджията се заклатушка наперено към нея.

- Той ще ти разреши да му държиш оная работа.

Блъсна я силна воня на алкохол и тревогата й нарасна, но Вайпър не показваше страха си.

- Сигурно е толкова малка, че едва ли ще я намеря.

И двамата избухнаха в смях. Макар че коленете й започнаха да омекват, и харесваше да бъде груба непукистка. Това лято не беше напълно пропиляно.

Макар че духовитата й реплика бе открехнала вратата към другарство, което тя не желаеше, двамата пристъпиха към нея.

- Харесваш ми - заяви брадатият.

Контейнерджията имаше тясно, скосено чело и сключени вежди.

- Ела вътре да цапнеш по едно питие с нас.

Тя преглътна.

- Става. Да вървим.

Но те не помръднаха, а от вонята на алкохол и пот й се повдигна.

- Имаш ли си някой? - Брадатият се почеса по корема, както правеше Панда, само че този път беше наистина.

- Някоя - изрепчи се тя. - Не си падам по мъже.

Тя си помисли, че е налучкала правилния отговор, но двамата се спогледаха, което никак не я успокои, а брадатият я опипваше с очи.

- Просто не си срещнала подходящия мъж. Не е ли така, Уейд?

- Да бе, сякаш не съм го чувала и преди - успя да изсумти презрително Луси.

Далечната страна на бара бе оградена от ограда, така че тя трябваше да се промуши между двамата, за да стигне до паркинга. Досега никога не се бе страхувала на острова, но в момента не се чувстваше в безопасност, а бойката Вайпър сякаш се топеше пред очите й.

- Да вървим да цапнем онова питие.

- Няма закъде да бързаме. - Уейд, контейнерджията, се по--чеса по чатала. - Скоти, пускай водата.

- Не мога. Надървих се.

От смрадта, разнасяща се от тях, й се доповръща. Сърцето й запрепуска.

- Трябва да пийна нещо - избъбри тя. - Можете да дойдете с мен или да останете тук.

Но докато се опитваше да се промуши покрай тях, мъжът, на име Уейд, я сграбчи за ръката.

- На мен тук ми харесва. - Стисна я толкова силно, че я заболя. - Наистина ли си лесбийка?

- Пусни ме. - Гласът й прозвуча пискливо, цялата й твърдост се стопи.

Един мъж се намеси. Рицар в блестящи доспехи изкрещя откъм ъгъла на бара.

- Ей, там всичко наред ли е?

- Не! - извика тя.

- Гаджето се е натряскало - изкрещя в отговор Уейд. - Не й обръщай внимание. - Хвана я за тила и натисна лицето й в миризливата си тениска, за да запуши устата й.

Нейният рицар в блестящи доспехи не се оказа рицар, а поредният мъж, който не искаше да се намесва.

- Добре тогава. - Луси чу отдалечаващите му се стъпки.

Нямаше го Панда да я защити, нито Тайните служби. Внимавай какво си пожелаваш. Натискът върху главата й не отслабваше. Тя не можеше да вика. Едва си поемаше дъх. Беше съвсем сама.

Опита се да се отскубне. Блъсна мъжа, изви се, но нищо не постигна. Опита се да поеме дъх, но се задави. Колкото повече се съпротивляваше, толкова по-здраво я държеше той. Луси се заизвива по-силно. Ритна го със сабото. От удара го заболя.

- Кучка! Хвани краката й.

Главата й внезапно се оказа свободна, но когато се разпищя, една ръка притисна устата й отзад, извивайки врата й. Единият от тях хвана краката й. Обувките й се изхлузиха, а краката й се отделиха от земята. Писъците изпълваха главата, но безмълвният й протест нямаше да я спаси.

- Къде искаш да я отнесем?

- Зад дърветата.

- Аз съм първи.

- Как ли пък не. Аз пръв я видях.

Щяха да я изнасилят. Повлякоха я, единият държеше краката й, другият стискаше врата й, оставяйки я без дъх. Тя се вкопчи в ръката му, заби ноктите си, но менгемето на шията й не се охлаби. Те я влачеха все по-нататък към дърветата. Луси усети как хватката около глезена й се отпуска. Кракът й задра в земята и нещо остро поряза петата й. Почувства една ръка върху бедрото си. Чу грухтене и ругатни. Тя се опита да поеме въздух, за да извика. Ритна силно.

- Мамка му! Дръж я.

- Кучка!

- Запуши й устата.

- Млъквай, кучко.

Ръце я притискаха, пръсти шареха по тялото й, започваше да губи съзнание...

Изведнъж светът експлодира.

- Пуснете я!

Рокерите я пуснаха на земята и се извърнаха, за да посрещнат тази нова заплаха.

На ръба на припадъка, Луси пое глътка въздух и болка. Като през мъгла видя Панда. Той запрати единия от двамата в прахта. Другият се хвърли към него. Юмрукът на Панда го накара да се олюлее, но мъжът беше достатъчно глупав, за да му отвърне. В отговор Панда го удари с такава сила в корема, че го запокити към близкото дърво.

Това не беше джентълменска схватка. Панда беше убиец и знаеше точно какво прави. Мръсникът на земята се опита да се изправи. Панда настъпи лакътя му. Рокерът зави от болка.

Другият все още бе на крака, а Панда бе с гръб към него. Луси се опита да стане, да извика, за да го предупреди, но Панда вече се извърташе, кракът му се изстреля като снаряд, уцели мъжа в слабините и той рухна на земята. Панда се наведе, сграбчи го за врата и блъсна главата му в дървото.

Рокерът със счупения лакът изпълзя на колене. Панда го улови за ранената ръка, повлече го към дългия склон, спускащ се към езерото и го хвърли във водата. Чу се далечен плисък.

Панда дишаше тежко. Приближи към втория и също го помъкна към водата. Гласът й най-сетне се възвърна, накъсан и немощен.

- Ще се удавят.

- Техен проблем. - Той метна и втория от ръба. Последва още един силен плисък.

Панда се приближи към нея, гърдите му тежко се повдигаха и спускаха, от ъгълчето на устата му се процеждаше струйка кръв. Клекна до нея, ръцете му - толкова безмилостни допреди малко - се движеха нежно по тялото й, от шията до краката и раната на петата.

- Ще те боли - рече тихо, - но не мисля, че има нещо счупено. Ще те отнеса до колата.

- Мога да вървя. - Ненавиждаше се, задето прозвуча толкова немощно.

Той не възрази. Просто я вдигна и я сгуши до гърдите си. Образите не си пасваха - любовникът, когото познаваше, и жестокият професионален убиец, справил се с голи ръце с двама мъже.

Сигурно имаше резервен ключ, защото не поиска нейния, който бе пъхнала в джоба. От бара излезе една двойка и ги зяпна. Той отвори пасажерската врата и внимателно я настани на седалката. Без да бърза, закопча предпазния колан, продължаваше да се грижи за нея.

Не я попита нищо по обратния път до дома, не й натякна каква глупачка е била да дойде тук сама, нито я упрекна за отвратителното й държане към него. Луси не знаеше защо се бе върнал в бара, не искаше да мисли какво щеше да се случи, ако не се бе появил. Сви се на топка до вратата, разтърсена, ужасена, още й се гадеше.

- Имах природен брат - прозвуча гласът му в притихналия мрак. - Казваше се Къртис.

Сепната, тя извърна глава към него.

- Беше със седем години по-малък от мен. - Ръцете му се преместиха върху волана. - Мечтателно, нежно хлапе с развито въображение. - Говореше тихо, докато се носеха по тъмното шосе. - Майка ни или беше надрусана, или скиташе някъде на лов за мъже, затова аз се грижех за него.

Това беше нейната история, но излизаше от неговата уста. Тя отпусна глава върху вратата и заслуша, сърцето й заби по-спокойно.

- Накрая се озовахме в приемни домове. Аз правех всичко възможно, за да останем заедно, но се случваха разни неща, аз растях и започнах да се забърквам в неприятности. Биех се, крадях. Когато бях на седемнайсет, ме спипаха, докато се опитвах да продам половин грам марихуана. Сякаш исках да попадна в затвора.

Тя го разбираше.

- Добър начин да избягаш от отговорност - рече меко.

Той я стрелна с поглед.

- Ти също си носила подобна отговорност.

- Да, но в живота ми се появиха двама ангели хранители. А ти не си имал такива, нали?

- Не. Никакви ангели хранители. - Минаха покрай „Догс енд Молтс“, затворен за през нощта. Тя вече не трепереше толкова силно, ръцете й не бяха конвулсивно стиснати. Той включи дългите светлини. - Къртис бе убит, докато бях в трудововъзпитателно училище.

Тя подозираше, че следва нещо подобно, но от това не й стана по-леко.

- Застреляли са го от преминаващ автомобил - продължи Панда. - Тъй като не съм бил наоколо, за да го пазя, той е започнал да нарушава вечерния час. Пуснаха ме, за да отида на погребението. Къртис беше на десет години.

Ако не бяха Нийли и Мат, това можеше да бъде историята на тях двете с Трейси. Тя облиза пресъхналите си устни.

- И ти все още се опитваш да живееш със случилото се. Въпреки че тогава си бил още дете, все още се обвиняваш. Разбирам това.

- И аз мислех, че ще разбереш. - Двамата бяха сами на тъмния път.

- Радвам се, че ми разказа - рече тя.

- Още не си чула всичко.

От месеци Луси се опитваше да го накара да сподели тайните си, но сега не бе сигурна, че иска да ги чуе.

Панда намали при най-острия завой на шосето.

- Когато донорът на сперма на Къртис разбрал, че майка ми е бременна, й дал петстотин долара и офейкал. Тя обичаше негодника и не потърси адвокат. Къртис беше почти на две години, когато тя най-после осъзна, че голямата й любов няма да се върне. Тогава започна да се друса.

Луси набързо пресметна наум. Панда е бил на девет, когато е започнал да се грижи за брат си. Още тогава е бил закрилник.

- Когато пораснах - продължаваше той, - открих кое е копелето и два пъти се опитах да му се обадя, да му кажа колко е зле синът му. Той се държа, като че ли не разбираше за кого говоря. Заяви, че ще ме пъхне зад решетките, ако продължавам да му досаждам. Накрая открих къде живее и отидох да го видя. -Панда поклати глава. - Не е лесно за едно дете от бедните квартали да се добере до Грос Пойнт с обществения транспорт.

Грос Пойнт? Луси се изправи, обхваната от странно чувство.

- Той живееше в голяма къща, която за мен беше като дворец. Сиви каменни стени, четири комина, басейн и всички онези деца, тичащи в предния двор с водни пистолети. Трите момчета бяха тийнейджъри. И едно момиче. Дори по шорти и тениски, си личеше, че са богати.

Всички парчета от мозайката си дойдоха на място.

- Ремингтън - каза той. - Идеалното американско семейство.

Светлините на фаровете пронизваха нощта.

- Бях вървял поне няколко километра от автобусната спирка - не спираше да разказва той. - Скрих се от другата страна на улицата. Всички бяха стройни, бели, типични американци от висшата класа. Двамата с Къртис бяхме мургави и тъмнокоси като майка ни. - Вляво се мерна затворената фермерска лавка. - Докато ги гледах, пред къщата пристигнаха цяла бригада озеленители, а в каросерията на камиона имаше моторна косачка. В семейството имаше четири деца, а те наемаха чужди хора да им косят тревата.

Панда сви по алеята за коли. Тъмната къща изникна пред тях, не светеше дори лампата на предната врата, за да ги посрещне.

- Намерих още едно скришно място, откъдето да ги наблюдавам, докато играеха в задния двор. Останах там до смрачаванe. - Изключи двигателя, но не излезе от колата. - Имах чувството, че гледам телевизионен сериал. Беше рожденият ден на съпругата му. Навсякъде имаше балони и подаръци, голямата маса със стъклен плот бе украсена с цветя и свещи. На скарата цвърчаха пържоли. Умирах от глад, а те всички изглеждаха така, сякаш нямаха никаква грижа на този свят. През по-голямата част от вечерта той бе прегърнал жена си през рамото. Беше й подарил някакво колие. Не можех да го видя, но по начина, по който тя реагира, реших, че струваше много повече от петстотин долара.

Сърцето й се сви от жал към него. И нещо повече. Нещо, за което Луси не искаше да мисли.

- Най-лошото от всичко е, че продължих да се връщам там. Може би повече от десетина пъти през годините. Стана по-лесно, когато си взех кола. Понякога ги виждах, понякога не. -Пръстите му се вкопчиха във волана. - Една неделя ги проследих до църквата и седнах на задния ред, за да ги наблюдавам.

- Ненавиждал си ги и в същото време си искал да бъдеш част от тях - промълви тя. - Ето защо си купил тази къща.

Той пусна волана и устните му се изкривиха.

- Глупаво решение. Тогава бяха лоши времена за мен. Не биваше да го правя.

Сега Луси разбираше защо той не искаше да променя нищо в къщата. Съзнателно или подсъзнателно, той искаше да живее в музея на техния живот.

Панда слезе от колата и заобиколи, за да й помогне. При все че се чувстваше по-стабилна, беше благодарна, когато й предложи ръка и я поведе към входната врата, а сетне към спалнята.

Той разбираше, без тя да му казва, че няма търпение да отмие мръсотията на онези мъже. Помогна й да се съблече. Пусна водата.

Когато беше под душа, Панда свали дрехите си и влезе при нея. Но нямаше нищо сексуално в нежния начин, по който я изми, подсуши, почисти и дезинфекцира раните по краката й. Нито веднъж не й напомни за това, което му каза в бара, нито я упрекна за поведението й.

Когато я настани в леглото, докосна бузата й.

- Трябва да отскоча до полицейския участък. Къщата е заключена, а Темпъл е на горния етаж. Мобилният ти телефон е на нощното шкафче. Няма да се бавя.

Луси искаше да му каже, че може да се погрижи за себе си, но това щеше да бъде безсрамна лъжа, затова премълча. Вайпър, въпреки цялата й нафуканост, се бе оказала напълно безпомощна.

По-късно се събуди от стъпките му, докато се качваше по стълбата. Погледна часовника. Беше четири и половина. Нямаше го почти два часа. Тя потръпна, когато се опита да се намести по-удобно, но ребрата я боляха, вратът й бе скован, усещаше пробождане в гърба. Но никаква болка не можеше да се сравни с мисълта за това, което беше преживял Панда в детството си.

Накрая се отказа от опитите да заспи и стана от леглото. Той умело бе превързал порязаното ходило и почти не я заболя, докато стъпваше. Излезе на остъклената веранда и се сви на дивана.

Докато небето на изток просветляваше, мислите й се насочиха от Панда към собствената й глупост - последното, за което искаше да размишлява. Но отвратителното преживяване от тази нощ бе разкъсало булото на самоизмамата и й бе показало абсурдността на фалшивия образ, който си бе изградила. Каква горчива ирония - цялата онази разпасаност и войнственото поведение. Никога не се бе чувствала такава глупачка - най-голямата шарлатанка на острова. Когато се наложи да се защити, тя се провали най-безславно. Оказа се безпомощна, хленчеща слабачка, която трябваше да бъде спасена от мъж. Истината остави горчив вкус в устата й.

Намери жълтия бележник. След няколко несполучливи опита, написа кратка бележка. Дължеше му това - и много повече. Нахвърли набързо малко дрехи в раницата и докато слънцето се издигаше над хоризонта, закрачи през гората.

Когато стигна до малката къща, маратонките й бяха мокри от утринната роса, а Бри тъкмо излизаше от пчеларницата. Косата й не бе вчесана, дрехите й бяха измачкани, а лепкавите й ръце бяха разперени по-далеч от тялото. Но тревожният й възглас навеждаше на мисълта, че Луси изглежда още по-зле.

Луси смъкна раницата от рамото си.

- Може ли да остана у вас за известно време?

- Разбира се, че може. - Бри замълча. - Влез вътре. Ще направя кафе.

По-късно същата сутрин, докато Бри беше в лавката, Луси влезе в банята и отряза дредовете от косата си. Застана гола върху белите керамични плочки и грижливо изтърка татуировките със смес от чист спирт и бебешко олио. Накрая и последните следи изчезнаха.

Панда смачка бележката, която тя бе написала, и я хвърли в кошчето. Но това не му помогна да изтрие проклетите думи от ума си.

21.

Благодаря за всичко, което направи за мен миналата нощ. Никога няма да го забравя. Ще остана за известно време в дома на Бри и ще се опитам разумно да премисля всичко. Радвам се, че ми разказа за брат си.

Л.

Какво бе това, по дяволите? Няма нито „скъпи Панда“, нито „искрено твоя“. Посланието беше кратко и ясно. Тя искаше да я остави на спокойствие. Което той щеше да е повече от щастлив да направи.

Затръшна вратата на шкафа, опитвайки се да не мисли какво можеше да се случи, ако миналата нощ не се бе върнал в бара. Когато стигна до лодката в пристанището, вече се бе успокоил достатъчно, за да започне да се тревожи за нея. Реши да я измъкне от онзи бар, без значение какво казваше тя.

Наля кафе в чашата, свястно кафе, защото сам го бе приготвил. Чакаше го работа и Панда си заповяда да отиде в кабинета, където включи компютъра. След като я остави миналата нощ, той отиде в полицейския участък, за да установи кои са двете отрепки, които я бяха нападнали. Знаеше, че водата не е достатъчно дълбока, за да потънат, когато ги хвърли там. И разбира се, много скоро ги откриха да се клатушкат обратно към бара, за да вземат мотоциклетите си. Не беше изненадващо, че имаше заповеди за арест и на двамата, което му помогна да убеди началника на полицията да не намесва името на Луси в разследването.

Панда не можа да се концентрира върху работата и се надигна от стола зад бюрото - бюрото на стария Ремингтън, макар че отдавна бе престанал да мисли за това. Реши да се качи горе в гимнастическата зала и да излее гнева си върху Темпъл. Ако тя не го бе убедила да дойдат тук, нищо от това нямаше да се случи.

Вместо това се отправи към езерото. Бъди най-добрият в това, което умееш, и стой далеч от това, в което не си. В момента прекалено силните му чувства към дъщерята на президента на Съединените щати оглавяваха списъка на нещата, в които никак не беше добър.

Органистът свиреше познат химн, макар че Бри не можеше да си спомни името. Усмихна се на жената, с която бе разговаряла по време на почивката за кафе миналата седмица. Бри бе започнала да обиква мисионерската църква „Милосърдно сърце“. Макар че понякога все още се чувстваше тук като чужда, наситената с емоции служба й действаше успокояващо. Жалко, че Луси не бе дошла с нея тази сутрин, но след като приятелката й изтри татуировките си, Бри подстрига косата й, опитвайки се да скрие местата, където са били отрязаните дре-дове, и сега лесно можеха да познаят Луси.

Когато Бри излезе от пчеларницата и видя Луси да стои там бледа и в синини, си помисли, че Панда я е пребил. Луси бързо разсея заблуждението й, като разказа накратко случилото се в „Компасът“, но не се впусна в подробности и Бри не настоя.

Тоби се обърна на скамейката и тя разбра защо той не се бе размърморил както обикновено, преди да тръгнат за църквата.

- Ти дойде! - прошепна гръмко той, когато Майк седна до него.