Сълзите на луната

Глава 7

Държеше се сякаш никога не му се е хвърляла в обятията и никога не го е целувала така, че да му замае напълно главата. Като че е халюцинирал и тя никога не е седяла срещу него на кухненската маса и не е предлагала да се хвърлят в леглото.

А беше направила и двете неща. Знаеше го, защото всеки път, когато бе близо до нея, мускулите на стомаха му се стягаха.

На Шон това не му харесваше. Ни най-малко. Нито му се нравеше лекотата и проклетата естественост, с която тя се държеше, докато се потапяха в обичайните си отношения през тази събота вечер. При всяко негово излизане от кухнята по една или друга причина, тя му хвърляше особен поглед — малко насмешлив, донякъде мил.

Чудеше се как така преди му е допадало същото това изражение на лицето й.

В единия край на тезгяха от кестеново дърво бира наливаше Брена, а Ейдан се грижеше за другия. Разговаряше с клиентите, смееше се заедно със стария господин Рейли, който имаше навика да предлага брак на всяко хубаво младо момиче. Щом музикантите подхванеха песен, която обичаше, се присъединяваше към хора.

Правеше всичко, забеляза Шон, което е правила стотици пъти в събота вечер, когато кръчмата е препълнена, а музиката е хубава.

Трябваше да изпитва облекчение, повтаряше си той, защото двамата сякаш възстановиха нормалните си взаимоотношения и се държаха както обикновено.

А той се дразнеше до безумие.

Носеше джинси и широк пуловер. Вероятно е виждал същия този пуловер на гърба й поне сто пъти. Тогава защо точно сега се замисля за стегнатото дребно тяло отдолу? Подвижно, гъвкаво и силно, с малки гърди, твърди като праскови точно преди да узреят.

Разсея се и докато вадеше пържените картофи, изгори пръстите си във врялото олио; наруга се, задето мисли — дори за секунда — за тези гърди.

Такъв е бил планът й, реши той. Измамна вещица. Пося желанието в съзнанието му, раздвижи слабините му — ами в края на краищата той е мъж — и сега самото й присъствие го тормози.

Е, и той може да играе тази игра.

Вместо да изчака Дарси да вземе поръчките, той сам ги изнесе в салона. Само за да покаже на Брена О’Тул, че ни най-малко не го вълнува.

Докато прекосяваше кръчмата, перверзното създание дори не погледна към него. Не, просто за да го дразни, продължи да пълни халбите бира и да разговаря с двойката туристи сякаш са най-добрите й приятели и по навик са наминали в събота вечер.

Събраните й коси бяха вързани на тила с черна панделка. На приглушената светлина грееха като огън.

Щеше му да прогони мислите за косите й. Предпочиташе пръстите му да са заровени в тях.

— Здравей, Шон. — Мери Кейт застана до него, точно когато сервираше пържените картофи на семейство Клуни. Приближи се още малко с надежда новият й парфюм да му направи впечатление. — Пълно е.

— Музиката е доста жива, а и като че ли всички гости на хотела са тук тази вечер.

— Чудесно се забавляват. — За да надвика музиката, когато оркестърът подемаше припева на „Малони иска още едно питие“, повиши глас, стараейки се да звучи сексапилно. — Аз обаче предпочитам да слушам как свириш ти.

Усмихна й се и пъхна празния поднос под мишница.

— Мен можеш да ме слушаш безплатно, когато пожелаеш. А тези момчета от Галуей наистина си ги бива. — Хвърли поглед към оркестъра и се възхити как цигуларят борави с инструмента. — Със семейството си ли си тук?

Мери Кейт усети как самочувствието й се спаружва като спукан балон. Защо винаги мисли за нея, като за едно от момичетата О’Тул? Тя вече е пораснала, вече е жена.

— Не, не съм с никого.

Не беше лъжа, опита се да се убеди. Вярно, дойде с родителите си и Алис Мей, но не беше с тях.

— Чудесно свирят — промълви той, забравил за нея; бе потънал в удоволствието от музиката. — Бързо, интелигентно и ярко. Нищо чудно, че са си спечелили такова име. Най-силен е гласът на тенора, но знае как да го използва, та да не заглушава останалите.

Запита се как ли ще изпълнят една от неговите балади и се върна към действителността едва когато Мери Кейт го докосна по ръката.

— И ти можеш да си изградиш име. — Очите й бяха пълни с мечти, когато срещнаха неговите. — И да станеш дори по-известен от тях.

Не отговори и дори не се замисли над подобна възможност; просто я целуна леко по бузата.

— Много мило момиче си, Мери Кейт. Е, най-добре да се връщам в кухнята.

Едва вратата се затвори зад него, когато Брена нахълта.

— Казах ти да стоиш далеч от сестра ми.

— Какво?

Беше смръщена като буреносен облак, очите й святкаха и вещаеха кавга.

— Не дойдох ли тук преди седмица и не ти ли обясних как стоят нещата с моята Мери Кейт?

Точно така бе постъпила, разбира се. И, призна Шон, той не се бе връщал повече на това.

— Просто поговорихме, Брена. Нищо повече. Това е толкова безобидно, колкото и да погъделичкаш едно бебе.

— Тя не е бебе, а и ти я целуна.

— О, милостиви Боже на кръста, бих целунал и майка си по същия начин.

— Германските туристи са гладни — обяви Дарси, влизайки с куп празни чинии. — Искат три порции яхния и две — риба. Човек да си помисли, че не са яли откакто са напуснали родината си.

Остави чиниите и претегли тежестта на джоба на престилката си.

— Но, Бог да ги благослови, наистина дават щедри бакшиши и само един от тях ме тупна по задника.

Залови се да мие чиниите, а Брена си пое дълбоко въздух.

— Дарси, имаш ли нещо против да свършиш тази работа по-късно? Трябва да поговоря с Шон насаме.

Дарси я погледна и вдигна вежди. Сега вече забеляза напрежението, плискащо се на вълни между двамата. Доколкото й бе известно те не бяха щастливи, освен ако не се препираха и заяждаха един с друг. Но сега изглеждаше… по-различно.

— Станало ли е нещо?

— Тази О’Тул си въобразява, че съм хвърлил око на Мери Кейт и ме предупреждава да внимавам.

Отвори хладилника, за да извади рибата. Но не и преди да види как Брена трепна.

— Нищо подобно. — Изрече го без обичайната си разпаленост и свадливост. Шон я погледна. — Но тя ти е хвърлила око.

— О, определено си пада по него — съгласи се Дарси.

— Той обаче никога не би забелязал.

— Само поговорих с нея. — Почувства се неловко с два чифта женски очи, вторачени в него едновременно със съжаление и отвращение. Затова се извърна и включи печката, за да сгорещи олиото. — Следващия път направо ще я отстраня от пътя си и ще продължа напред. Това задоволява ли ви?

Дарси въздъхна.

— Какъв дървеняк си, Шон.

Стисна ръката на Брена окуражително и излезе.

— Извинявам се, че нахълтах и ти се развиках. — Брена рядко се извиняваше и това само придаде по-голяма тежест на думите й. — Всичко е толкова ново за Мери Кейт в момента: университетът е зад гърба й, сега започва да се ориентира в службата. Вижда Морийн така доволна като младоженка и нашата Пати, развълнувана за собствената си сватба напролет, и… — Усети се безпомощна и разпери ръце. Никак не я биваше с думите, особено когато най-много й трябваха. — Мисли се за пораснала и готова за всичко в живота. А сърцето й още е като на момиче, при това — романтично. И е много крехко, Шон. Можеш да го нараниш.

— Няма.

— Не би го направил нарочно, знам. — Усмихна се, но този път усмивката не стигна до очите й. — Не си такъв човек.

— Предпочитам да си ми сърдита, отколкото да си тъжна. Не обичам да те гледам, когато си нещастна. Брена…

Посегна да я докосне по косата, но тя поклати глава и отстъпи.

— Недей. Ще вземеш да кажеш нещо мило и любезно, а нямам сили да го понеса. И двамата ни чака работа.

— Никога досега не съм мислил за теб по такъв начин — промълви той нежно и тихо, когато тя тръгна да излиза.

Тя почувства как сърцето й потрепери и пое въздух, за да го успокои.

— Чудесен момент подбра да повдигнеш въпроса. Но от друга страна никога не си имал усет за времето, освен в музиката си.

— Често мисля за теб — повтори той.

Тръгна към нея и остана доволен да види объркване в очите й.

— Какво ще правиш?

Чувстваше се не на себе си, а мъжете никога не я смущаваха. И определено — не Шон. Ще се справи с него, разбира се. Винаги се справяше, така ще бъде и в бъдеще. Но не успя да накара краката си да помръднат.

Не е ли интересно, помисли си той, приближавайки я. Изглеждаше нервна и по страните й плъзна руменина.

— Преди никога не ми е хрумвало да направя това. — Вдигна ръката си с дълги пръсти, за да обвие тила й и да я притегли към себе си, като през цялото време наблюдаваше очите й. — А сега само за това мисля.

Докосна устните й със своите. Едно възбуждащо, нашепващо, унищожително докосване на устни.

Трябваше да се досети, че би целувал така, ако реши: бавно, нежно, възбуждащо, така че всякакви мисли да изчезнат от главата на една жена. Ръката на тила й леко я стисна, после я пусна, после пак я стисна и накара пулса й да затанцува. По тялото й се разля топлина, изпълни гърлото й, гърдите, корема и размекна коленете й, от което тя усети как започва бавно да се люлее заедно с Шон в прелъстителния ритъм на собствения си учестен пулс, което той постигна само с докосването на устните си.

Тя потрепери. Той се наслади на прелестното чувство — за пръв път да усети Брена О’Тул да потреперва до него. И искаше да го изпита отново веднага.

Но отстъпи, когато тя положи ръка на рамото му, за да го спре.

— Дойде ми изневиделица, когато ме целуна миналата седмица — прошепна й той, докато очите й постепенно се избистряха. — Сега май с теб стана така.

Стегни се, момиче, заповяда си тя. Не така ще се справиш с този мъж.

— Е, тогава значи сме квит.

Очите му се присвиха замислено.

— Да не би да е някакво състезание, Брена?

Почувствала се малко по-спокойна от доловеното леко раздразнение в тона му, отколкото когато й говореше нежно и прелъстително, тя кимна.

— Винаги съм го смятала за такова. Но в щастливите води на сексуалните въпроси и двамата можем да спечелим. Чакат ме клиенти.

Все още усещаше устните й върху своите, когато тя излезе от кухнята.

— И двамата можем да спечелим — промърмори той, — но не мисля, че ще играя по твоите правила, мила Брена.

Доволен от себе си, се върна при печката, за да ощастливи германските туристи.

В неделя слънцето реши да грее. Небето бе ясно и синьо. Сивите облаци далеч на изток му подсказаха, че развихрилата се над Англия буря вероятно ще пристигне преди края на деня и по тези места. Но за момента денят бе хубав и свеж, подходящ за разходка по хълмовете.

Мина му през ума, че ако се отбие в къщата на семейство О’Тул, сигурно ще го поканят на чай и бисквити. И ще му бъде приятно да види как ще реагира Брена на присъствието му след случилото се помежду им снощи.

Смяташе, че разбира какво й е в главата. Тя е жена, която обича нещата да стават както тя желае. Стъпка по стъпка, но бързо. Поради някаква причина му бе хвърлила око и тази идея започваше да му се нрави. И то доста, ако трябва да е откровен докрай.

Но той има свой начин на действие. Една стъпка невинаги следва друга по права линия, а и определено предпочиташе по-бавно темпо. Когато маршируваш напред, обикновено пропускаш дребните неща наоколо.

А той обича дребните неща: острия крясък на сврака, слънчев лъч върху стрък трева, вида на скалите, открояващи се върху фона на постоянно развълнуваното море.

Обичаше да се разхожда часове наред и често, отнасяйки се, го правеше. Добре си даваше сметка, че според убеждението на повечето хора не постига нищо през периодите, когато мечтае, и затова се усмихваха снизходително. Не така смяташе Шон. Тогава той вършеше всичко: мислеше, претегляше, виждаше.

И понеже виждаше, не забеляза Мери Кейт, докато тя не му подвикна и не се затича към него.

— Чудесен ден за разходка — отбеляза той. Като мярка за безопасност, напъха ръце в джобовете.

— Позатопли се. — Тя приглади коси, да не би да са се разпилели, докато тичаше към него. — Точно си мислех да намина покрай къщурката да те видя.

— Къщурката ми ли?

Неделната официална рокля, забеляза той, бе заменена с очевидно нов пуловер; беше си сложила обици, парфюм и червило. Всички примамки, използвани от жените.

Внезапно проумя колко е права Брена за ситуацията. И се ужаси.

— Смятах да се възползвам от предложението ти снощи.

— Снощи?

— Да слушам музиката ти по всяко време. Обожавам да слушам как свириш някоя от мелодиите си.

— Ами… Точно бях тръгнал към вашата къща да поговоря с Брена по един въпрос.

— Няма я вкъщи. — Мери Кейт реши да му даде известен тласък и затова го хвана под ръка. — Трябвало да се оправи нещо при Морийн и хукна заедно с мама и Пати.

— Е, тогава ще поговоря с баща ти…

— И него го няма. Заведе Алис Мей долу на плажа — искала да събира миди. Но си добре дошъл.

С пълно съзнание за дръзкото си поведение, тя плъзгаше ръката си нагоре-надолу по неговата, докато вървяха. Допирът до мускулите — ръка на мъж, а не на момче — ускори пулса й.

— С удоволствие ще ти направя чай и нещо за хапване.

— Много мило от твоя страна.

Имаше чувството, че ще умре на място. Стигнаха върха на хълма. Пред тях се показа къщата на семейство О’Тул. Макар от комина да се виеше тънка струя дим, като цяло изглеждаше празна.

Пикапът на Брена не беше паркиран на улицата. Кучето не се виждаше никъде. Очевидно дори Бети го бе напуснала в този важен момент.

Оставаше му единствено да се измъкне бързо, като страхливец.

— Боже, къде ми е акълът? — Спря на място и се удари с ръка по главата. — Трябваше да помогна на Ейдан… в къщата. Съвсем забравих. — Бързо освободи ръката си от нейната и я потупа нежно, както се прави с кученце. — Постоянно забравям разни неща, затова сигурно няма да се изненада от закъснението ми.

— Ами, ако и без това си закъснял…

Наведе се съвсем близо напред към лицето му. Дори разсеян страхливец като него разпозна поканата на красноречивия жест.

— Ще ме чака. — Този път я погали по главата, както се гали дете. От нацупения й вид разбра, че го е приела точно така. — В най-скоро време ще мина да пием чай. Поздрави семейството си от мен.

Направи цели двадесет крачки, преди да въздъхне облекчено. Какво бе станало изведнъж с момичетата О’Тул, зачуди се той. Вместо да се поразходи, евентуално да изпие чаша чай в гостоприемна кухня или да поседи в къщурката си, където да се занимава с музика, сега сметна за въпрос на чест необходимостта да отиде в селцето и да направи нещо за Ейдан.

— Какво правиш тук? — попита го Ейдан.

— Дълга и сложна история. — Влизайки, Шон се огледа предпазливо. — Джуд вкъщи ли е?

— Горе е с Дарси. Сестра ни е леко затруднена какво да облече, за да подлуди окончателно онзи от Дъблин, с когото ще излиза.

— Е, това ще им отнеме известно време. Слава Богу. Наситих се на жени за момента — обясни той, когато Ейдан вдигна вежди. — Ах, какво хубаво куче си ти. — Наведе се и почеса Фин по главата. — Расте, и то с всеки изминал ден.

— Така е, а и е с много добър нрав, нали, момчето ми?

Фин извърна пълни с обожание очи към Ейдан и размаха ентусиазирано опашка.

— Ако порасне още малко, с този замах ще събаря лампите от масата. Имаш ли една излишна бира?

— Две. По една за всеки. Жените — продължи Ейдан, докато се отправяха към кухнята, — понеже сме на тази тема, винаги ще ти създават един или друг проблем. Това е заради красивото ти лице.

Развеселен, Шон седна до масата, а Ейдан извади две бири и ги отвори. Разсеяно положи ръка на главата на Фин, когато кучето се настани до него.

— Ти самият се радваше на успех сред дамите, доколкото си спомням. А не си и наполовина толкова привлекателен като мен.

— Но съм доста по-умен. — Ухилен, Ейдан подаде бирата на брат си. — Пазех се за най-добрата.

— Няма спор по въпроса. — След като чукна шишето на Ейдан със своето, Шон отпи голяма, жадна глътка. — Не за жени дойдох да говорим, а да избягам за известно време от присъствието им.

— Ако предпочиташ да обсъждаме делови въпроси, имам и такива. — Извади пакет чипс и преди да седне, го постави помежду им. — Сутринта ми се обади татко. Той и мама ни изпращат целувки. Щели и на теб да звъннат.

— Излязох да се поразходя. Сигурно сме се разминали.

— Е, най-важната новина е, че следващата седмица татко отива в Ню Йорк за среща с Магий. — Кучето го гледаше с пълен с надежда поглед и понеже Джуд не беше наоколо, за да изрази неодобрението си, подхвърли на Фин парче чипс. — Иска да прецени що за човек е, преди да продължим със сделката.

— Никой не преценява хората толкова бързо и точно, колкото татко.

— Да. А междувременно Магий ще изпрати свой човек тук, за да огледа нещата на място. Казва се Финкъл и ще отседне в хотела на скалите. Татко и аз се разбрахме да не обсъждаме финансови въпроси с Финкъл, докато не научим повече неща за Магий.

— Ти и татко най-добре знаете как да постъпвате в подобни случаи. Но…

— Но какво?

— Все пак важно е да знаем какво ще получим от сделката. Не говоря само за пари, но и за това как проектът на Магий ще подпомогне кръчмата.

— Точно така.

— Значи номерът е — продължи Шон след поредната глътка бира — да извлечем информация, без в замяна да предоставяме такава.

— Татко ще работи по въпроса в Ню Йорк.

— Което не ни пречи ние да работим тук. — Също толкова лесна плячка като Ейдан и Шон подхвърли на Фин парченце чипс. — В нашето щастливо малко семейство, Ейдан, имаме талантлив бизнесмен. — Шон наклони чашата към брат си. — Става въпрос за теб.

— Така е.

— А — продължи Шон и посочи с пръст тавана, — горе имаме две прекрасни жени. Едната нежна и чаровна; чрез стеснителността си прикрива пред по-малко наблюдателните много остър ум. Другата е флиртаджийка и красавица, която умее да върти мъжете на малкото си пръстче, преди да се усетят какво им се е случило.

Ейдан кимна бавно и го насърчи:

— Продължавай.

— Налице съм и аз, братът, лишен дори от една мозъчна клетка, заета с бизнес. Онзи, приветливият, който не обръща никакво внимание на финансовите въпроси.

— Да, наистина си доста приветлив, Шон, но бих казал, че разбираш от бизнес не по-зле от мен.

— Не е точно така, но имам достатъчно акъл да се справям. И достатъчно, за да знам, че Финкъл ще се съсредоточи върху теб. — Направи разсеян жест с бутилката си към Ейдан, за да дообмисли думите си. — А докато той прави това, останалите можем да го заобиколим и да го нападнем всеки по свой начин, така да се каже. Според мен, когато приключим, ще знаем всичко, което ни е необходимо. И тогава ще сключиш сделката, Ейдан. И стане ли въпрос за ирландско гостоприемство и музика, за кръчмата на Галахър ще приказват като за най-привлекателното заведение в цялата страна.

Ейдан се облегна назад. Очите му бяха тъмни и сериозни.

— За това ли мечтаеш, Шон?

— Ти мечтаеш за това.

— Не това те питам. — Преди Шон да вдигне шишето, Ейдан го сграбчи за китката и я стисна достатъчно силно, за да накара главата на Шон да се наклони въпросително. — За това ли мечтаеш?

— Заведението е наше, на Галахър — отвърна Шон простичко. — Редно е да е най-доброто.

След миг Ейдан го пусна и нетърпеливо се надигна.

— Никога не съм си представял, че ще се задържиш тук.

— Къде да отида? И защо?

— Винаги съм смятал, че един ден ще решиш какво искаш да постигнеш с музиката си и ще отидеш да го сториш.

— Получавам от музиката си онова, което желая. — Понеже вече никой не му подмяташе парченца чипс, Фин се настани в краката на Шон под масата. — Доставя ми удоволствие.

— Защо никога не си направил опит да я продадеш? Защо никога не отиде в Дъблин, Лондон или Ню Йорк, за да свириш по места, където да бъде чута?

— Не съм готов да я продавам. — Беше извинение, но разполагаше единствено с него. Останалото, което добави обаче, беше истина. — И нямам никакво желание да ходя в Дъблин, Лондон или Ню Йорк, Ейдан, или където и да било, за да пея за вечерята си. Тук ми е мястото. Тук е сърцето ми.

Настанен удобно, разсеяно галеше хълбока на Фин с крак.

— Нямам стръвта на пътешественик като теб или Дарси, или мама и татко. Когато се събудя сутрин, искам да видя нещо познато и да чуя обичайните звуци. Приятно ми е — продължи той, докато Ейдан го изучаваше, — да знам имената на хората около мен и да се чувствам у дома, независимо къде съм.

— Ти си най-добрият от всички ни — обяви Ейдан тихо и накара Шон да се разсмее от изненада и смущение.

— Това вече е велико признание.

— Такъв си. Носиш в сърцето си земята, морето и въздуха тук и се отнасяш към тях с уважение и любов. Аз не можах да го направя, преди да обиколя и да видя всичко, което исках. Когато тръгвах, Шон, трябва да ти призная, не мислех да се връщам. Не и завинаги.

— Но постъпи точно така.

— Защото започнах да проумявам онова, което ти винаги си знаел: тук е нашето място в света. По право, ако се вслушаме в сърцата си, а не в реда, по който сме се раждали, ти би трябвало да оглавиш кръчмата.

— И ще я унищожа само за една година. Благодаря, но не.

— Няма да го направиш. Невинаги съм ти признавал достойнствата, които притежаваш.

Шон завъртя биреното шише в ръка и го заоглежда внимателно. Намигна на кучето в краката си.

— Колко такива шишета изпи този мъж, преди да се появя, Фин, момчето ми?

— Не съм пил. Искам да разбереш какво чувствам и мисля, преди нещата около нас да се променят. А те определено ще се променят, ако направим тази сделка.

— Те ще се променят, но ние ще определяме в каква посока да поемат.

— Ще погълне по-голяма част от времето ти.

Замисли се над тези думи на брат си и с какво наистина запълва времето си.

— Имам време в изобилие.

— Както и това на Дарси. Няма да остане доволна.

— Не. — Шон въздъхна. — Но пък ще се радва на украшенията и дрънкулките, които ще има възможност да си купи с печалбата. И ще остане в заведението, Ейдан. — Шон срещна погледа на брат си. — Трябва да й го признаеш.

— Поне докато не си намери онзи богат съпруг, за когото все приказва.

— Дори да го направи, ако реши да погостува на онези от нас, които сме останали селяни, пак можеш да я помолиш да препаше престилка и да вземе поднос.

— Та да го стовари върху главата ми. — Но Ейдан кимна с разбиране. — Прав си. Винаги би помогнала, ако има нужда. Знам го.

— Не поемай единствено ти цялата тежест — сделката, притесненията и уточняването на подробностите — посъветва го Шон. — Все пак сме трима… По-точно: четирима, сега като имаме нашата Джуд Франсис. Кръчмата е семейно заведение и принадлежи на Галахърови. Ще се справим добре със сделката, Ейдан. Имам хубаво предчувствие.

— Добре направи, че намина. Сега някои неща в главата ми се избистриха.

— Тогава значи съм заслужил още една бира, преди… — Шон замлъкна, защото дочу леки женски гласове. — Милостива Дево, ето ги. Изчезвам. Ще използвам задната врата.

— Следващия път ще те напия и ще изкопча какво толкова са те подплашили жените.

— Ако съвсем скоро не измисля какво да предприема, доброволно ще го споделя с теб.

След тези думи Шон се измъкна през задната врата.