Сънуващи кристали

Тя издигна брадвата високо над главата си.

Мъжът се сви от страх и изхриптя:

— Кей! Не!

— Стига! — изсъска тя. — Казах ти, че има още време до физическото ти наказание. Мисли за него, докато очакваш този час.

Брадвата описа дъга и полетя надолу с цялата тежест на гъвкавото тяло, което я владееше. Мъжът изпищя — абсурден, дрезгав, немощен гласец — и затвори очи. Брадвата се стовари върху грубата повърхност на масата за кафе.

Той отвори очи… и видя три отрязани пръста на нея.

Момичето скалъпи нещо като превръзка и спря с нея бликналата от ръката и кръв, после надяна отгоре гумена ръкавица.

На излизане тя каза съблазнително:

— Беше толкова прекрасно, скъпи. Нека скоро го направим отново…

Останал сам, мъжът се сви на леглото. Това, на което беше станал свидетел, бе достатъчно ужасно. Ала той знаеше, че ако си обясни смисъла му, ще бъде далеч по-зле…