Тайната на Медичите

21.

Летището на Торонто, днес

Люк Фурние слизаше по стълбичката на гълфстрийма, когато телефонът му звънна.

— Това е втори пореден провал. — Гласът със силен акцент не можеше да бъде сбъркан. — Трябва да разбереш, че моите хора са разтревожени.

Фурние не отговори.

— Разполагаш с двайсет и четири часа. Ако не изпълниш своите ангажименти, нашите отношения ще бъдат прекратени. Ясно ли е?

— Напълно — отговори хладно Фурние, — но те моля, никога повече да не ме заплашваш. В продължение на четирийсет и пет години винаги съм изпълнявал задълженията си. Няма да се проваля и сега, освен… ако не избера да го направя.

Лабораторията представляваше едноетажна бетонна сграда. Малка горичка я скриваше от главния път. Зад нея се простираше покрито със сняг поле. Най-близките къщи се намираха на най-малко километър и половина от сградата и дори те бяха собственост на житната компания „Канейдиън грейн“, една от многото анонимни фирми на Люк Фурние, които играеха ролята на параван за истинския му бизнес.

Лимузината спря пред главната сграда, шофьорът скочи да отвори задната врата и да разпъне чадъра, за да предпази Фурние от няколкото снежинки, които падаха от сивото небе. Беше минус пет градуса по Целзий и дъхът на мъжете се кълбеше в хладния свеж въздух.

На вратата Фурние беше посрещнат от шефа на лабораторния екип доктор Жером Фритус. След като поздрави своя работодател с едва доловимо кимване, той го поведе по коридора до централните помещения на лабораторния комплекс. Фритус не си падаше по светските разговори и освен това знаеше, че Фурние не обича ненужните приказки.

Централната зала беше стерилна и облицована с бели плочки — обстановка, която съвършено точно отразяваше голата усамотеност на замръзналите полета и натежалото от сняг небе отвън. Фритус го поведе към широкия работен плот, върху който стоеше квадратен стъклен съд. Вътре лежеше плочката, открадната от параклиса на Медичите.

В този миг всички грижи и безпокойства на Фурние се изпариха. Нищо друго нямаше значение, включително афганистанските терористи. Той стоеше пред едно чудо извън времето, по-голямо от всички тях.

— Получих първоначалния ти доклад за надписа — започна направо Фурние, — но какво друго успя да откриеш?

Фритус беше застанал с ръце, скръстени на гърба и гледаше вторачено Фурние. За разлика от много други негови служители, той май не изпитваше страх от своя работодател. Фурние сметна това за освежително, но веднага щом Фритус престанеше да бъде полезен, щеше тихичко да го премахне.

— Това е един правоъгълник със съвършени пропорции 3.9 на 1.9 сантиметра — отговори Фритус. — Надписът трябва да се е появил на повърхността едва след като камъкът е бил овлажнен от водните изпарения във въздуха. Зеленият надпис е изработен от сярно съединение, което променя цвета си, когато в кристалната му структура бъдат включени молекули на водата.

— Успя ли да го датираш?

— Естествено за датиране с въглерод и дума не може да става, след като плочката е направена от неорганичен материал. Обаче успях да стигна до доста точна възраст, като използвах една нова технология за сравнителен анализ. Плочката е изработена от аманортозит, форма на онова, което се нарича интрузивна вулканична скала. Основната й характеристика е присъствието на малки количества от минерала летоменит. Летоменитът променя химическата си структура, щом влезе в допир с въздуха. Това означава, че можем да сравним големината на промяната в това съединение по краищата на плочката с материал от вътрешността. Така ще разберем кога за пръв път това парче камък е сцепен и полиран до сегашната си форма.

Фурние беше впечатлен.

— Да разбирам ли, че цялото време, през което камъкът е бил вътре в тялото в криптата, до него не е стигал въздух.

— Точно така — кимна Фритус, сякаш разговаряше с въодушевен ученик. — Но когато са го погребали, в тялото е имало въздух и молекулите на кислорода биха могли да проникнат в трупа. Буквите на плочката са се появили едва когато е била изложена на въздуха, защото се нуждае от водни изпарения, които не са могли да стигнат през балсамиращата течност по обекта.

— Значи датите са точни? Плочката истинска ли е?

— По моите изчисления камъкът, от която е направена плочката, е сцепен и изложен на въздух преди петстотин или шестстотин години. Не мога да бъда по-точен от това.

— Няма нужда — отсече Фурние. — Достатъчно е да установим, че плочката не е съвременна. Какво друго откри?

— Господин Фурние, откъде знаете, че има и друго?

Фурние повдигна вежди.

Фритус не се нуждаеше от повече подканяне.

— Открих нещо много странно. Съвсем малки следи от химикал, наречен ропрактин.

— Което ще рече?

— Метапропил диметилфосфонохлорид, ако това ви говори нещо. Близък роднина на зарина, но много по-смъртоносен. При стайна температура е в течно състояние, наситенозелен на цвят и леко флуоресцентен. Той е около хиляда пъти по-отровен от зарина. Води до смърт при концентрация по-малко от милиграм на килограм телесна маса.

Фурние беше престанал да го слуша. Най-накрая, след всички тези години той разбра голямата загадка в писмения разказ на Николи за тяхното пътуване до Македония. Сега вече знаеше каква е тайната на Медичите.