Тайната на Медичите

5.

Лондон, юни 2003

Шон Клифтън, специалистът на „Сотбис“ по ранния италиански Ренесанс, се спускаше с охранявания асансьор към подземните трезори в седалището на аукционната къща в „Мейфеър“. Следвайки пазача по кънтящия от стъпките им ярко осветен бетонен коридор, той стигна до входа към климатизирания трезор за съхраняване на документи и изчака пазачът да набере личния му номер в електронната заключваща система. След това той му нареди да сложи чантата и компютъра си в детектора, преди да отвори тежката метална врата, за да може Клифтън да започне работа.

Когато най-сетне се озова вътре и остана сам, Клифтън се отпусна и започна да се подготвя за предстоящата задача. Работата му често налагаше да удостоверява автентичността и стойността на най-различни стари ръкописи. Пред него на масата лежеше уникална находка, наскоро открита колекция от редки свитъци на великия ренесансов хуманист Николо Николи.

Преди да пристъпи към работа, Клифтън извади чифт бели ленени ръкавици и се настани удобно на стола. После започна да проучва сбирката. Отляво лежеше купчинка листове, а отдясно — комплект навити и завързани с тесен червен шнур свитъци. Той се протегна и отмести купчинката отделни листове и започна внимателно да развързва шнура, за да освободи първия от стегнато навитите и здраво завързани свитъци.

Клифтън седеше в пълна тишина. Единственият звук в помещението предизвикваше той, докато вдишваше и издишваше, местеше документи, сменяше позата си на стола или потракваше от време на време по клавиатурата на преносимия си компютър, тъй като едновременно с проучването изготвяше доклад за архива на Николи, в който трябваше да определи неговата стойност, за да бъде предложен на търг.

Налагаше се да чете бавно, защото почеркът беше особен и на места почти не се четеше. Беше изчел шест гъсто изписани страници и започна да потъва в света отпреди шестстотин години и мислите на един от най-авантюристичните пътешественици през петнайсети век, когато го осени прозрението. По-късно си го спомняше като забавено повторение на някой интересен момент от футболен мач. Основната част на колекцията се състоеше от три тома дневници и сметки, писани на ръка и датирани от 1410 година. В тях Николо Николи подробно описваше пътуване на изток от Флоренция до Македония. Това беше приключение, пълно с цветове и вълнения, но самото пътуване изглеждаше малко безцелно. И тогава, когато обърна страницата, сърцето на Клифтън заби учестено. От объркване той остана за миг неподвижен, след това започна да чете колкото може по-бързо.

Сякаш авторът се беше отегчил от своята собствена история и внезапно бе решил да смени темата. А може би бе изпаднал в делириум и описваше фантазиите си? Много странно. Николи беше известен със своята рационалност и преданост към науката и изкуствата. Какво се беше случило? Да не би ученият временно да бе изгубил разума си? Онова, което така внезапно беше започнал да описва, нямаше никаква връзка с действителността през петнайсети век.

Изненадата продължи само няколко минути, преди да бъде заменена от много по-силно чувство, на каквото Клифтън никога не би могъл да си представи, че е способен. През петнайсетте години, през които се занимаваше с безценни документи и невиждани дотогава антики, той никога досега не се бе изкушавал да се отклони от правия път. Но сега, докато гледаше тези необикновени страници, изкушението бе непреодолимо.

Протегна се към скенера, включен в лаптопа, и бързо прекара всяка от страниците през него, съхранявайки информацията в твърдия диск на компютъра. Без дори за миг да се замисли какви ги върши, остави документите по предишните им места, изключи лаптопа и излезе от трезора. Клифтън мина през проверката с рентгенови лъчи, последва пазача до партера и излезе от сградата, обзет от вълнение и радостно очакване.