Тайното оръжие на агресията (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

През ключалката

За да разкрият военноикономическия потенциал на Съветския съюз и на другите страни — участнички във Варшавския договор, наред с другите методи на шпиониране Съединените щати използват широко и визуалното разузнаване, т. е. събирането на сведения чрез лични наблюдения. Според американските специалисти този метод е най-разпространеният в разузнавателната практика на САЩ и дава добри резултати. Например началникът на РУМО генерал Уилсън в изказването си, посветено на тридесетгодишнината на ЦРУ, говорейки за успехите на "разузнавателната общност", отбелязва, че то е успяло чрез визуално разузнаване да установи изграждането на два кораба в съветските корабостроителници и да ги наблюдава до спускането им на вода[113].

По стъпките на хитлеристите

Открито провъзгласеният курс на САЩ към извоюване на световно господство се свързва пряко със създаването на невиждана в историята на страната глобална разузнавателна служба. Както признава в мемоарите си X. Труман, тази служба възниква през 1947г., след като експертите на САЩ две години проучват "най-добрите образци" на организацията за шпионаж и подривна дейност[114]. Когато след Втората световна пойна американската администрация предприема кардинална реорганизация на разузнавателния апарат, тя се обръща към опита и дори към кадрите на доскорошните си противници[115]. Известно е, че приспособената към експанзионистичните интереси на фашистка Германия нацистка система на масов, тотален шпионаж предполага към разузнаването да бъдат привлечени широк кръг от хора, ведомства и учреждения. При извършването на военен и икономически шпионаж в страните — обекти на бъдеща агресия, със силите на кадровите сътрудници и на тайните си агенти хитлеристкото разузнаване отрежда важна роля на събирането на информация по визуален път. Обобщавайки опита на нацистите, професор Шърман Кент обосновава необходимостта от масово включване на американците в разузнавателната орбита така: "Чиновникът на дипломатическа служба, без да има специална подготовка за разузнавателна работа, често по силата на поста, който заема, и на способностите си се оказва полезен доставчик на разузнавателни данни. Сред хората, които са много полезни за получаването на тези данни, може да се споменат и членовете на специалните комисии и делегатите на САЩ на международните конференции, и членовете на Конгреса, които пътуват в чужбина. Не трябва да се пренебрегва и значителният принос в търсенето на разузнавателни сведения на такива хора и такива неволни разузнавачи като писателите, журналистите, учените, бизнесмените, пътешествениците…"[116]

За изминалите десетилетия визуалното разузнаване не само че здраво влезе в арсенала на американските средства за шпионаж, но и получи по-нататъшно развитие.

В много американски публикации се изказва мнението, че използването на техническите средства за разузнаване, били те и най-съвършените, макар и да позволява да се получи известна представа за труднодостъпните или напълно закрити за чужденци промишлени центрове в социалистическите страни, не може да даде такъв резултат, какъвто се постига при лично наблюдение, извършвано от добре подготвен разузнавач. Посветен в съдържанието на наличните материали за разузнаваната страна, той е в състояние квалифицирано да анализира наблюденията си, да ги съпостави и оцени и да направи правилни изводи.

Смята се, че специалистът разузнавач, след като види нов военен самолет, кораб, зенитна или радарна установка, може по контурите или по характерни външни белези да определи модела, оперативното предназначение и дори тактико-техническите им данни, а по месторазположението на отделни военни обекти да състави обща схема на дислокацията им и по такъв начин да проникне в стратегическите сметки на командуването. Внимателното разглеждане на военен завод или на друго промишлено предприятие много пъти позволява да се установят характерът и мащабите на производството и да се открият ориентири за бомбардиране. Откриването на жп клонове и шосета, които не могат да се свържат с народностопански обекти, както и на строителни военни части, тежко строително оборудване, специални жп вагони и цистерни може да показва, както се обяснява в една от инструкциите на Вашингтон до разузнавачите му в Москва, че там има или се създава ракетна база или друг важен отбранителен обект. По отличителните знаци на униформеното облекло на военнослужещите, по номера на военните коли и по други белези американските разузнавачи се опитват да правят заключения към какъв род войски принадлежи частта, разположена в дадено място. Визуалното наблюдение на земното спомагателно оборудване на ракетните комплекси при транспортиране на отделни съставни части или на сглобени ракети много пъти позволява повече или по-малко точно да се състави характеристика на системата на дадено оръжие. Постоянното наблюдение на потока от товари по жп и водните пътища дава в ръцете на разузнавача аналитик ценен материал за разкриване на военноикономическия потенциал на противника.

Именно по тези причини разузнавателните органи на САЩ отделят голямо внимание на визуалното разузнаване на територията на СССР. За тази цел се използват, първо, персоналът на посолството на САЩ в Москва и преди всичко сътрудниците от службите на военния, военноморския и военновъздушния аташе — главната сила в традиционния апарат на легалния шпионаж. Второ, някои американски журналисти, акредитирани в СССР — те, както смятат ръководителите на ЦРУ, разполагат с много по-големи възможности от другите чиновници в централния разузнавателен апарат. Трето, туристите и членовете на делегациите от САЩ и от другите страни от НАТО. Четвърто, търговците от капиталистическите страни[117]. И, накрая, американските специалисти, аспиранти, студенти и моряци. Както свидетелствува същият Шърман Кент, за да наблюдават територията на други страни, преди всичко на социалистическите, Съединените щати привличат голям брой цивилни и военни служители на САЩ. "Всеки от тях — пише той — отговаря за специална област и за определена сфера на дейност (политически, военни, търговски или културни въпроси и т.н.). Предполага се, че всеки от тези сътрудници, обучен в методите за наблюдение и предаване на сведения, ще получава последната информация в своята област и ще я предава на ръководството."[118] Според някои оценки разузнаването на Държавния департамент черпи от докладите и донесенията на американските посолства от 40 до 60 на сто от нужните му материали, основаващи се на личните наблюдения на дипломатите разузнавачи, съчетавани обикновено с проучване на печата. Събирането на сведения за икономическите и финансовите мерки на другите държави, за тенденциите на развитие на промишлеността, търговията и селскостопанското производство е пряко задължение на икономическия отдел в посолството на САЩ. В щата има аташета, които отговарят за събирането, анализирането и представянето на данните, които представляват интерес в тяхната област.

Например аташето по селскостопанските въпроси се занимава със събиране и анализиране на сведения за селскостопанското производство, за състоянието и резервите му[119]. Аташето по финансовите въпроси е длъжен да представя сведения за политиката на държавата, в която пребивава, в областта на финансите, за състоянието на златния запас и валутните фондове. Търгов-ският аташе събира сведения за търговската политика, пазарите, методите на търговия и ценовата политика, а също и информация, която помага на САЩ да пласират продукцията си в дадена страна. Аташето по науката следи главно развитието на науката и техниката и докладва за най-важните постижения и особено за тези, които могат да се използват за укрепване на икономическата и военната мощ на държавата. Аташето по въпросите на географията набавя нужните карти, литература и други географски материали.

Изброените длъжности на аташета при посолствата на САЩ в социалистическите страни обикновено се заемат както от кадрови американски разузнавачи, така и от лица, съгласили се да изпълняват задачи на разузнаването, или накрая от хора, които формално не са свързани с разузнаването, но чиито действия така или иначе се направляват от него.

Американските разузнавачи, които са в състава на посолството и на другите официални представителства на САЩ в Съветския съюз, пътуват по територията на съветската страна, за да проникнат в интересуващите ги обекти, носят апаратура за фото- и киноснимки, за подслушване на разговори, за изучаване и регистриране на радиоизлъчванията на промишлените предприятия. На 2 юни 1983г. в Москва при провеждането на шпионска акция беше заловен на местопрестъплението аташето от посолството на САЩ Луис Томас. По време на разследването бяха намерени улики, които напълно изобличават този американски "дипломат" в извършването на разузнавателна дейност, несъвместима с официалното му положение. За противоправен шпионски действия Л. Томас бе обявен за персона нон грата.

Пагони под дипломатическия фрак

Още преди Втората световна война в различни страни на света са акредитирани 52 военни аташета на САЩ. Наистина в редица американски публикации се дава скептична оценка на деловите качества на военните американски аташета в предвоенните години. "… Нашите военни и военноморски аташета тук, а също, струва ми се, и навсякъде в Европа — пише бившият посланик на САЩ в Берлин Дод — са съвършено неспособни да изпълнят задачите, които стоят пред тях… Възможно е да имат известна чисто формална представа например за историята, но не разбират социалните и икономическите проблеми на страните, в които са акредитирани."[120]

"През периода преди войната — заявява У. Макгъвърн — командуването на военноморските сили често подбира за работа в разузнавателната си служба офицери измежду тези, които вероятно не са се отличавали с особени способности и не са напредвали в службата. Личният състав на армейското разузнаване ("Джи-2") не е по-добър."[121]

По време на войната и в годините след нея правителството на САЩ значително увеличава броя на военните си аташета. Годишните разходи само на армейското разузнаване за издръжката на военните дипломатически представителства в чужбина достигат в края на 50-те години 2,5 млн. долара[122].

Към края на 1962г. САЩ имат военни аташета вече в 69 страни. По думите на Лоуел Райли американският идеал за военен аташе е офицер, който е преминал специална подготовка, служил е във войската, инициативен е, надарен е с анализаторски способности и силна воля, общителен е и знае чужди езици.

Съгласно със закона, приет в САЩ през 1927г., военният аташе получава инструкции от военното ведомство, но работи и "под прякото ръководство" на посланика. Аташето обаче има право да не изпълнява нарежданията му, ако те "явно противоречат" на заповедите или инструкциите на военния министър. През последните години във връзка с разширяването на влиянието на РУМО чувствително нарасна независимостта на военните, военноморските и военновъздушните аташета от ръководителите на дипломатическите представителства на САЩ. Както вече отбелязахме, през 1963г. в американските посолства във всички страни на света е създаден постът старши аташе. Дотогава армията, военноморските и военновъздушните сили имат в посолствата един или няколко свои представители, като всяко аташе се отчита само пред прекия си началник и се финансира от командуването на своя вид въоръжени сили. Старшият аташе, който обикновено е офицер от армията, се отчита пред Министерството на отбраната, чието разузнавателно управление ръководи разузнаването на трите вида въоръжени сили. На свой ред той контролира и координира работата на всички аташета в дадена страна и има право да контролира и координира изразходването на средствата[123].

Както твърди американското военно списание "Милитари ривю", "военните аташета на САЩ се ориентират на първо място към легално събиране на разузнавателна информация за въоръжените сили и за територията на страната на пребиваването им като потенциален театър на военните действия. Повечето от тях имат зад гърба си специална подготовка и опит в работата в разузнаването и разузнавателната информация е основният краен продукт на дейността им."[124]

Сътрудниците на службата на военните аташета, заявява заместник-началникът на РУМО адмирал Д. М. Шоурс в изказване в подкомитета на Комисията по бюджетните средства на Сената, се занимават главно с визуално разузнаване и със събиране на сведения сред познатите си и сред случайно срещнати хора. За тази цел те използват широко пътуванията си из страната, посещенията на приеми и т.н. В страните, където възможностите за придвижване на военните аташета са ограничени, те се опитват да посещават интересуващите ги райони като придружаващи лица на гостите от САЩ.

Американските управляващи кръгове неведнъж са се убеждавали на практика и си дават сметка, че условията за шпионаж в социалистическите страни са значително по-сложни, отколкото в капиталистическите. С това се обяснява вниманието, с което ръководителите на американското разузнаване подбират кадрите за "съветското направление". Наред с високата професионална подготовка на първо място се поставя изискването за абсолютна благонадеждност, поради което се дава предпочитание на реакционната част от военщината, която честно и предано служи на господарите си. Така е било в миналото, така е и сега. През 50-те години постът военен аташе на САЩ в Москва се заемаше от генерал-майор Робърт Гроу, за чиито възгледи е характерна следната извадка от дневника му (публикуван в книгата на английския офицер Р. Скуайърс): "Нашият удар трябва да бъде насочен към слабото място на противника; макар че въоръжените сили са свързани предимно с оръжието и с методите за водене на война, ние трябва да разбираме, че тази война е тотална и за воденето й са добри всички средства. Ние ще можем да ги победим (страните на социализма. — бел.авт.) в тази игра при условие, че в "студената война" организираме настъпление от политически, психологически, икономически и подривен характер. Ние трябва да разберем, че в тази война може да бъде нанесен удар под кръста."[125]

Офицерите, командировани в СССР, обикновено имат висше образование, а преди заминаването си в страната задължително преминават специална оперативна и езикова подготовка. В изводите си споменатата от нас комисия на генерал Кларк пише: "За американските граждани, които работят в разузнаването, е необходима обмислена програма за изучаване на чуждия език. Липсата на съответна езикова подготовка често създава трудности при работата в чужбина (трудно е да се спечели доверието на местното население, да се намерят допирни точки и т.н.)."[126]

Тъй като военните аташета освен във визуалното разузнаване участвуват и в изпълнението на нелегални задачи, важен елемент от подготовката е подробният разбор на завършилите тайни операции, свързани с проникването в държавните тайни на разузнаваните държави. Ето какво например пише генерал М. Маклоски за съдържанието на една такава програма на курса по разузнаване: "Проучвайки хода на операцията по дни, слушателите виждат грешки като тази, че системата за установяване на връзки с агента, която оперативният работник е въвел, е била много сложна за запомняне или че разпитът на агента не е бил обмислен достатъчно, в резултат на което не е разкрито двуличието му. Изучава се и такъв класически пример от миналото като работата на Алфред Редл, таен агент на царска Русия, който е бил началник на контраразузнаването във военната разузнавателна служба на Австро-унгарската империя, или на Рихард Зорге, ръководителя на съветската разузнавателна мрежа в Япония. Тези и други подобни случаи се разглеждат подробно, за да могат слушателите да разберат как разузнавачите са успели да действуват дълго и успешно и какво е довело до разобличаването им."[127]

Повече или по-малко ясна представа за характера на организацията на занятията в учебното заведение, където се подготвят бъдещите сътрудници от апарата на военния аташе, може да се получи от примера с Военния институт за чужди езици в Монтерей (щата Калифорния). В неговия специален факултет има няколко специалности: руски, украински, полски, корейски и немски. Доскоро най-много хора е имало в руската и корейската специалност (от 800 до 1500 слушатели и над 100 преподаватели само по руски език). Освен чужди езици слушателите изучават географията на страната, нейната история, култура, традиции и обичаи, изкуство и литература, видовете спорт. Като пример как са разпределени учебните часове в школите за военно разузнаване в САЩ може да служи програмата на една от тези школи, където за изучаване на руски език се отделят 570 часа, на икономиката на СССР — 105, на съветските въоръжени сили — 94, на физическата и икономическата география на СССР — 143 часа. Много време заема и изучаването на историята на СССР, на съветската литература и изкуство, на Конституцията на СССР.

Обикновено програмата предвижда срок на обучение от 6 до 20 месеца и едно или две пътувания на слушателите в Съветския съюз като дипломатически куриери или в туристически групи. Например един път в Съветския съюз са пребивавали 40 дни като туристи 18 офицери от американското армейско разузнаване — слушатели от разузнавателната школа в Обер Амергау (ФРГ), на стаж и за да се запознаят със страната. Друг път в СССР са пристигнали като туристи 16 слушатели от тази школа. Те са били около месец и след завръщането си е трябвало да представят подробен отчет за тази част от страната, с която всеки от тях се е запознал по време на пътуването.

Съпругите на военните аташета също минават обучение за разузнавателните похвати — те са длъжни да посещават лекции и да гледат специални филми в школата за стратегическо разузнаване на американската армия. Подчертавайки, че е важно жените на военните аташета да знаят езика на страната, където пребивават, ръководителите на школата разясняват в една от инструкциите си: "… като знаете езика, можете да чуете информация, която може да бъде интересна или полезна за вашия мъж".

Във военното, военноморското и военновъздушното представителство на САЩ в Москва в различните години е имало средно 20–25 офицери разузнавачи и почти толкова сержанти, които вършат техническа работа и изпълняват отделни поръчения с разузнавателен характер. Обикновено това са опитни разузнавачи, добре тренирани в похватите на шпионажа. Много от тях са били не един път в СССР или са се специализирали дълго време в "съветското направление" Те се ориентират сравнително спокойно в условията на съветската действителност, познават добре отделните райони на страната, владеят руски език. Повечето от тях са специалисти по различни отрасли на икономиката, науката, техниката и военното дело. Те са в състояние самостоятелно да подбират и оценяват сведенията, които интересуват стратегическото разузнаване на САЩ. Например апаратът на военновъздушния аташе се състои от сътрудници, които са доста добре осведомени за последните постижения на авиацията и солидно подготвени за визуално наблюдение. В редица случаи има резултати дори при проучване от тяхна страна на открития съветски печат.

Главната задача на военните аташета на САЩ и на официалния им апарат в СССР, както може да се заключи по много американски публикации, е всестранно изясняване на отбранителния потенциал на съветската страна. Усилията им са насочени предимно към събиране на информация за ракетите и управляемите снаряди, за мястото на производството и съхраняването на ракетното и ядреното оръжие, за стартовите площадки за изстрелване на ракетите, за разположението на предприятията от военната промишленост и на базите на стратегическата авиация, за местата на дислокация на войсковите части, снабдени с най-новите видове оръжие. За да се компенсират трудностите при получаването на секретни сведения направо на мястото на производството, на базирането и съхраняването на най-важните видове оръжие, се наблюдават всички превози с необичаен вид; характерът на товарите се определя по отличителните външни белези.

Личното наблюдение е широко практикуван метод в шпионската дейност в СССР на сътрудниците от апарата на военните аташета на САЩ. За визуално разузнаване им служат пътуванията из страната, официалното посещение на войскови части и учреждения, присъствието на военните и въздушните паради на Съветската армия. Въз основа на непосредственото наблюдение по време на парада те трябва да си създават представа за обучението и подготовката на въоръжените сили и за техническата им съоръженост.

Преди известно време в един американски вестник се появи информация за резултатите от наблюденията на военните аташета на САЩ, присъствували на парада в Москва. Ето какво се съобщава в нея: "Днес бяха показани три нови ракетни системи, компактни по размер и много подвижни на земята, за да не привличат вниманието на въздушното и космическото разузнаване… Показването на техниката, което трая само 8 минути, дава възможност да се направи изводът, че в СССР е създадена система за насочване на предварително изведена в околоземна орбита ракета с ядрена бойна глава към обект, намиращ се на Земята. Зенитната ракета… предизвика повишен интерес. Смята се, че именно с такава ракета е бил свален самолетът на Пауърс. Показаните три нови ракети са балистични ракети с твърдо гориво с междинен обсег, почти еквивалентни на американската ракета "Минитмън". Военните наблюдатели смятат, че двата типа нови ракети очевидно са подобрен вариант на оръжието, показано на предишния парад. Третата нова ракетна система е модифициран вариант на ракета, която също се показва за пръв път и може би има обсег от порядъка на 1500 или повече мили. Наблюдателите не можаха да установят точния брой на степените в ракетата, тъй като тя беше закрита с метален кожух."[128]

В редица американски публикации се подчертава, че военните разузнавачи на САЩ, които се намират в СССР, не се ограничават с пасивно събиране на сведения. От време на време те получават съвсем определени и точни задачи относно една или друга информация. За да изпълнят тези задачи, те редовно предприемат разузнавателни пътувания из страната. Например, както може да се съди по публикувания по различно време в съветския печат документален материал, намерен у разобличените военнодипломатически представители на САЩ в Москва, те са имали нареждане: в един случай чрез визуално наблюдение да определят достоверни ли са съставените от Министерството на отбраната на САЩ карти на военните, военновъздушните и военноморските бази на Съветския съюз, както и на други важни обекти, в друг — да подновят данните за състоянието на жп транспорта, като при това се ръководят от специален въпросник, разработен от американските експерти, в трети — да съберат сведения за артилерията и ракетните войски.

Като характеризира изискванията, предявявани от разузнаването на САЩ към легалното наблюдение, професор Шърман Кент отбелязва, че "подобно наблюдение трябва да има енергичен и настъпателен характер. Настъпателността трябва да се състои в опити да се обхване по възможност по-широко поле на дейност. Наблюдателят трябва да се стреми да бъде свидетел на колкото може повече явления."[129]

По утвърдени от центъра планове сътрудниците от апарата на военните аташета системно посещават всички райони в СССР, открити за чужденци, като често ходят до местата, където са разположени издирваните от тях обекти, за да бъдат доколкото е възможно в течение на настъпилите изменения там. Средно американските разузнавачи, действуващи в съветската страна под дипломатическо прикритие, извършват годишно над 100 само групови пътувания, при което обикновено над 75 на сто от тях (а от отделни случаи и повече) се падат на военния апарат.

Разузнавачите се стремят да заемат отделно купе във влака, за да имат възможност по пътя да правят безпрепятствено записи, да нанасят на картата нужните бележки и да снимат интересуващите ги обекти. Обикновено в пътуванията участвуват трима-четирима сътрудници на разузнаването, което позволява да се наблюдават денонощно двете страни на жп платното. Когато използват въздушен транспорт, те изучават пистите за излитане и кацане, съставят планове на летищата и на складовете за гориво, скицират летищните съоръжения. При пътуванията из страната военните разузнавачи предпочитат да ползват собствени автомобили съветски марки, за да не привличат вниманието на местните жители и да имат възможност да използват разузнавателна апаратура. За получаване на по-пълни сведения някои пътувания по маршрути, интересуващи разузнаването на САЩ, се дублират.

Според американските автори визуалното разузнаване, извършвано в СССР от военния дипломатически апарат на САЩ, взема широки размери още през първите години след войната. Професионалният разузнавач генерал Уолтър Бидъл Смит, който през 1946г. е назначен на поста посланик на САЩ в Москва, а след това става ръководител на ЦРУ, създава в посолството Обединен разузнавателен комитет, който координира разузнавателната дейност на военните аташета и на сътрудниците от разузнаването на Държавния департамент. В събирането на информация е привлечен всъщност целият персонал на посолството, включително техническите служители. Дори самият посланик много пъти прави разузнавателни пътувания из Москва и Московска област. Особено се отличава с активността си вече споменатият от нас американски военен аташе Гроу. Почти всеки ден той пътува до различни места в Москва, като се опитва да проникне в закритите зони, посещава други градове, за да разузнае военни и промишлени обекти.

В дневника на Гроу има такива записки: "12 януари, петък. Цялата сутрин пътувах с Торнал и Абел из югоизточната част на града в нови посоки. Не видяхме нито една зенитна батарея, но събрахме някои сведения за местността, представляващи интерес…

20 януари, събота. Цели три часа с Буш кръстосвахме в снега източната и югоизточната част на града. Открихме три зенитни батареи; две вече са изтеглени и на тяхно място се строи завод." Когато отива в Ростов, Гроу установява, че "мостът на Дон е най-добрата мишена в южната част на Русия". "Ако този мост бъде разрушен заедно с моста на Кубан на гара Кавказка, ще бъде отрязан цял Кавказ, ако не се смята неудобният път за Астрахан, който също може да бъде блокиран. По наши изчисления движението на влаковете по тази магистрала е най-интензивно."[130]

За да изпълнят главната си задача — да получат колкото може по-пълна информация за въоръжените сили и военномкономическия потенциал на Съветския съюз — военните разузнавачи на САЩ често минават границата, която отделя разрешената от закона дейност на чуждия представител от незаконната, нелегалната. При това те малко се съобразяват, че с действията си понякога компрометират американското посолство. Както отбелязва професор Алфред Вагтс от Харвардския университет в книгата си "Военният аташе", с усилията на органите за сигурност и благодарение на бдителността на съветските хора в страната са създадени много трудни условия за работа на военното разузнаване на САЩ, което като резултат "понесе значителни щети и съществено понижи своята активност"[131]. Според него Пентагонът е принуден да признае, че това е станало главно вследствие на честите провали. Но спадането на активността, което предизвиква недоволство в управляващите кръгове на САЩ, е, както показват следващите събития, краткотрайно.

През 1955г. специалната комисия на генерал Кларк, назначена от президента на САЩ, за да провери ефективността на дейността на американското разузнаване, в изводите си остро критикува Държавния департамент за слабата организация на разузнавателната работа под дипломатическото прикритие поради страх от скандали и усложнения. "Дипломацията не е самоцел — подчертава се в доклада на специалната комисия. — Нашите дипломати очевидно често се страхуват от всичко, което може да доведе до дипломатически или дори до протоколни усложнения. Това е много опасна заблуда… Тя задушава инициативата и пречи много на събирането на разузнавателни сведения."[132]

Авторите на доклада осъждат тези, които отделят дипломацията от разузнаването, които се плашат от "протоколни усложнения", които не разбират, че "за постигането на желаните резултати са необходими целеустременост, напор, настойчивост", и препоръчват да не се страхуват да поемат политически и дипломатически риск, когато искат да узнаят военни тайни в социалистическите страни. Според ръководителите на разузнаването на САЩ дипломатическата неприкосновеност трябва да служи като своеобразна гаранция за минимални щети при разобличаване (изгонване от страната). А такива загуби се компенсират чрез резултатите от действията на опитния разузнавач специалист, който добре знае какво да наблюдава и може да направи компетентна оценка на видяното, пише Алън Дълес.

Поредица от скандални разобличения

Статистиката показва, че на територията на Съветския съюз са изобличени в шпионска дейност десетки военни дипломатически представители. Много от тях са изгонени от страната. Ето няколко примера.

През юни 1954г. са изгонени от СССР помощникът на военния аташе полковник Хауард Фелчин и помощникът на военновъздушния аташе майор Уолтър Маккини, занимавали се със събиране на разузнавателна информация по време на пътувания по територията на страната. Фелчин и Маккини предприемат пътуване по Транссибирската магистрала заедно с двама други сътрудници от апарата на военния и военновъздушния аташе на САЩ. В Хабаровск американците слизат от влака. В купето, където са седели, на масичката под салфетка са намерени техни записки и документи, в които се изброяват основните градове и гари, разположени между Москва и Хабаровск. Под имената на много от тях се посочват предполагаемите промишлени и военни обекти, чието наличие очевидно е трябвало да потвърдят чрез наблюдения от влака. Особено внимание разузнавачите е трябвало да обърнат на изясняването на разположението на летищата, бензиновите складове, радиостанциите, металургичните и химическите заводи, както и на мостовете със стратегическо значение. След като се връща в САЩ, Фелчин е назначен за началник на школата на военното разузнаване в Обер Амергау.

През май 1955г. са обявени за персона нон грата помощниците на военния аташе подполковник Джон Бенсън, капитан Уилям Строуд и капитан Уолтър Мюли, които са задържани във Волгоград с електронна разузнавателна апаратура.

През януари 1957г. от СССР са изгонени помощниците на военния аташе майор Хюбърт Тенси и капитан Чарлс Стокел, които неколкократно се опитват да проникнат в райони, където са разположени войскови части, летища и други военни обекти, а също и в граничната зона в района на Брест. Тогава са обявени за персона нон грата и помощниците на военноморския аташе капитан Паул Уфелман и лейтенант Уилям Луис, задържани в Ленинград в момента, когато снимат отбранително предприятие. Уфелман системно е пътувал с разузнавателна цел из страната. Той е посетил по-специално Ярославъл, Казан, Куйбишев, Горки, Сизран, Жданов, Днепропетровск, Херсон, Одеса, Тула, Рославъл, Брянск, Калуга, Гомел, Петрозаводск, Кем, Кандалакша, Краснодар, Симферопол, Харков, Киев и четири пъти Ленинград. Освен това той е пътувал два пъти по Волга по маршрут Москва-Ярославъл и Москва-Астрахан.

През 1958г. са разобличени военният аташе полковник Клайд Макбрайд и осем други сътрудници от апарата на военния, военновъздушния и военноморския аташе на САЩ.

През 1960г. за многократни опити да проникнат във важни военни и промишлени обекти са изгонени от Съветския съюз военновъздушният аташе полковник Едмънд Къртън и помощникът му майор Ървинг Макдоналд. Конфискуван им е филм със заснети военни самолети и отбранителни предприятия.

През 1962г. е обявен за персона нон грата помощникът на военноморския аташе лейтенант-командир Реймънд Смит, извършвал наблюдение на корабостроителните заводи в Ленинград. В специален пояс у Смит са открити плановете на Ленинградското и Талинското пристанище с условни знаци, уточняващи разположението на местата за акостиране, петролните складове, работилниците; планове-карти на корабостроителния завод с цифрови обозначения; схема, предназначена за попълване на получените чрез визуално разузнаване данни за корабите; бележник и три тефтерчета със сведения, нанесени с цифров код; портативен магнетофон и лента с 55-минутен запис — продиктуваните от Смит резултати от наблюденията на корабостроителните заводи; миниатюрен фотоапарат "Минокс" със заснети кадри с шпионски характер; малогабаритен бинокъл за наблюдение от голямо разстояние. Както е установено, по маршрута Ленинград-Талин американското разузнаване се е интересувало от летища, радиолокационни станции, разположението на ракетни стартови площадки, геодезични знаци, радиостанции и др. под. Събраните от Смит шпионски сведения показват, че той е обръщал внимание главно на изучаването на обстановката в районите, където са разположени и се придвижват военните кораби, на въоръжението и оборудването им.

През 1964г. е изобличен в шпионаж помощникът на военновъздушния аташе Едгар Смит. Заедно със сътрудниците от апарата на военновъздушните аташета на САЩ и Великобритания — капитан Едмънд Зветин и командир Антъни Дейвис, той се опитвал да разузнава военнопромишлени обекти в Тула.

Въпреки тези и други провали активността на визуалното разузнаване не само че не намалява, но и продължава да расте. Разузнавателните пътувания на сътрудниците от апарата на военните аташета на САЩ по територията на СССР през втората половина на 60-те години се увеличава в сравнение с 1960г. повече от 1,5 пъти. През тези и следващите години те извършват средно годишно повече от 160 такива пътувания. През този период американските военни разузнавачи проявяват повишен интерес към промишлените и научните центрове на страната и към пристанищните градове. Например през 1963г. те посещават Ленинград 62 пъти, Одеса — 16, Хабаровск — 7 пъти. С все по-голямо внимание следят районите на Сибир и Далечния изток, където отиват 20 пъти. Наред със събирането на разузнавателни сведения и фотографирането на обекти с отбранително значение сътрудниците от апарата на военните аташета работят усилено и по уточняването на координатите и определянето на характера на дейността на обектите, установени със средствата на радио- и радиотехническото, както и на въздушно-космическото разузнаване.

Всички помнят скандалното разобличение на американските военни дипломатически представители, предприели разузнавателно пътуване в Далечния изток през септември-октомври 1964 година.

Съветски граждани (пътници от влака Москва-Владивосток) обърнали внимание на подозрителното поведение на чужденците, пътуващи в същия влак. Те постоянно правели снимки на жп възли, мостове, тунели, влакови композиции с военна техника, промишлени предприятия и други обекти по пътя на влака, правели отметки на топографски карти и си водели някакви записки.

Както стана ясно по-късно, тези чужденци са: военният аташе при посолството на САЩ в Москва полковник Дж. А. Обри, помощникът му подполковник К. Р. Ливър, помощникът на военновъздушния аташе на САЩ майор Дж. Смит и помощникът на военновъздушния аташе на Великобритания лейтенант-командир Н. Лавил, които са извършили разузнавателно пътуване по маршрута Москва-Хабаровск-Находка — Токио. Операцията е разработена със замах и Вашингтон е възлагал големи надежди на резултатите от нея. Разузнавачите, които се ползват с дипломатическа неприкосновеност, са разчитали да съберат обширна информация за обектите със стратегическо значение, разположени покрай Транссибирската магистрала. Те са се запасили със специална фотоапаратура с телеоптика.

Заплануван е бил следният маршрут: 21–28 септември — Москва-Хабаровск (с влак) — проучване на магистралата; 29–30 септември — Хабаровск-Находка (с друг влак). Намерението е било да останат в Хабаровск повече от денонощие, за да извършат визуално разузнаване, а после да отидат в Находка. След това е трябвало да вземат параход за Япония (Йокохама), за да изпратят събрания материал във Вашингтон.

Участниците в операцията са се настанили в отделно купе в бързия влак и са действували по предварително съставен график на дежурствата. Денонощно те са наблюдавали през прозореца всичко, което може да представлява шпионски интерес. Резултатите от наблюдението са записвани с голяма точност на всеки три до пет минути по целия път на влака.

Съветските органи за държавна сигурност провалиха тази операция. При задържането им у американските разузнавачи са намерени: 26 бележника със записки (текстове на разузнавателни задачи, чернови бележки, правени в процеса на наблюдението, отчети за събраната информация)[133]; 20 фотофилма с 936 заснети кадри; два телеобектива към фотоапаратурата (телеобективите имат фокусни разстояния 200 и 400 мм, което позволява да се снимат обекти, отдалечени съответно на повече от 1 и 2 км; географски карти с нанесени на тях сведения за разузнаваните обекти; видоизменен транзисторен приемник "Филипс", подходящ за предварително радиотехническо разузнаване.

Бележниците със сборните отчети на разузнавачите съдържат отговори на поставените в задачите въпроси и изложение на новите данни. По всички точки на задачите има отметки: "потвърдено", "съмнително", "изключено". В редица бележници има пояснения към снимките: местонахождение на обекта или съоръжението, номер на фотокамерите, на касетите и на кадрите, данни за времената на експониране при снимането, за блендата и др. подобни.

Пътуването се отличава с внимателна подготовка и широта на поставените задачи. Кръгът от поставените в задачите въпроси показва, че РУМО е взело пряко участие при организирането на операцията. За това говори и фактът, че е трябвало да бъдат уточнени данни, които американските разузнавачи не са успели да съберат чрез визуално наблюдение при предишни пътувания. При изготвянето на задачата определено са се имали предвид сведенията, получени с помощта на радио-, радиотехническото и въздушно-космическото разузнаване, както и може би чрез агентурата. През април 1968г. бяха разобличени за разузнавателна дейност помощниците на военноморския аташе подполковник В. Ричардс, командир Р. Хамър и лейтенант-командир Р. Ченъл. Те са заловени на местопрестъплението в момента, когато са фотографирали корабостроителния завод в Ленинград. Помощниците на военния аташе подполковниците X. Матсън и Г. Джейкъбсън се провалиха при опит да проникнат във военна част, за да разузнаят военната техника.

През пролетта на 1970г. в покрайнините на един от западните гранични градове на съветската страна са задържани помощникът на военния аташе на САЩ майор Шумахер и помощникът на военноморския аташе капитан-лейтенант Еглин, които са проявявали повишен интерес към една база на Министерството на отбраната на СССР. Те са тръгнали с автомобил не от Москва, а от Варшава, където преди това с влак им е изпратена лека кола. След като са си разчели времето така, че да пристигнат в града на смрачаване, американските разузнавачи се отправили към базата. Колата се е движела със загасени светлини. Те са успели да проникнат на територията на обекта и да направят някакви наблюдения и записки. На другия ден рано сутринта Шумахер и Еглин отново се отправили към базата. Този път те не само са наблюдавали и записвали, но и са снимали военната техника, която срещнали по пътя.

През юни 1977г. в Петрозаводск на територията на една военна част през оградата проникват двама непознати. Военнослужещите от тази част ги задържат и ги предават в комендантството. Оказва се, че са сътрудниците от апарата на военните аташета при посолството на САЩ и Англия — Уилямс и Стивънс, които доста нескопосано обясняват действията си с желанието да разгледат "историческите архитектурни паметници".

И накрая един сравнително пресен пример. Сътрудниците от апарата на военновъздушния аташе при посолството на САЩ в Москва Андерсън и Крамер проникват с лека кола "Волга" в едно от летателноизпитателните летища. Криейки се в кариерите на края на гората, те наблюдават работата на летището и снимат самолетите, които са там. Когато минаващите работници от съседното предприятие задържат американците, при тях са намерени 3 фотоапарата, бинокъл, бележник за разузнавателни записки, карта с отметки за разположението на важни отбранителни обекти. На проявения фотоматериал, конфискуван от тях, има снимки на самолети, които изпълняват изпитателни полети, а в бележника — бележки за графиците на полетите и типа на самолетите.

През "черния" вход

Съветският съюз е огромна и прекрасна страна, която може да предложи на всеки чужденец туристически маршрут, отговарящ и на най-взискателния вкус. Има много интересни неща за любителите на старините. Пътуването из СССР може да предложи много удоволствия на познавача на изкуството, на човека, влюбен в природата, на ловеца, на риболовеца, на автомобилиста. Разбира се, кръгът на интересите на пътешествениците не се ограничава с това — все повече хора от най-различни страни искат с очите си да видят какво представлява първата в историята социалистическа държава.

Реалното въплъщение на ленинската външна политика, основаваща се на принципите на мирното съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй, извика на живот много нови благотворни явления, сред които и чуждестранния туризъм в Съветския съюз.

Чуждестранният туризъм се развива всяка година, в него се включват все повече и повече страни, увеличава се броят на нашите гости. Държавата проявява голямо внимание към тях, като се ръководи от убеждението, че колкото е по-широк кръгът от хора, които с очите си ще видят съветската страна и ще се запознаят с народа и, толкова по-трудно буржоазната пропаганда ще разпространява разни небивалици за Съветския съюз, за стремеж от негова страна да започне нова световна война. На услугите на чуждестранните гости са мотели и къмпинги, хотели и санаториуми, пансиони и музеи, театри и концертни зали.

Съветската страна е приемала и приема туристите по законите на гостоприемството, иска те да прекарат времето си полезно, да могат да видят и да научат повече неща. Повечето от туристите, след като се върнат в родината си, доброжелателно и правдиво разказват за съветската страна и за съветските хора, за грижите, надеждите и стремежите им. А това спомага за укрепване на разбирателството и доверието между народите, за намаляване на международното напрежение, всява в сърцата на хората увереност, че мирното съвместно съществуване, към което призовава съветското правителство, не е "тактически ход" и не е "пропагандна уловка", а закономерен процес на развитието на междудържавните отношения в съвременния свят.

Съветската страна е открита и за мирно взаимноизгодно сътрудничество с държавите от всички континенти. Тя се стреми да развива търговията, научните и културните си връзки със Съединените щати, към размяна на делегации на учени и културни дейци. Представители на търговските, промишлените, културните и научните среди в САЩ посещават нашата страна, съветски държавни учреждения, научноизследователски организации и предприятия, установяват и поддържат делови и лични познанства със съветски граждани.

Американското разузнаване обаче с все сили се стреми да използва тези възможности за други цели. То се стреми да включва в делегациите и туристическите групи, които заминават за Съветския съюз, свои разузнавачи и агенти. Смята се, че по такъв начин за тях в редица случаи е по-лесно да проникнат в интересуващите ги райони и в отделни обекти, отколкото за разузнавачите и агентите, които действуват под официално прикритие в нашата страна.

Разузнавателните служби на САЩ избират измежду туристите, които заминават за Съветския съюз, най-подходящите и ги инструктират. Туристите шпиони получават задължението да измъкват от съветските хора секретни сведения от военен и научен характер, да правят визуално наблюдение в райони, от които се интересува американското разузнаване, да събират данни за стратегически обекти. Известна е цяла серия от инструкции на ЦРУ и РУМО, които определят начина на подбор и подготовка на агентите, изпращани в СССР по туристическите канали. Съобразно с тези инструкции "туристите" се запознават с положението в страната, учат се да фотографират, да подбират скришни места, да "разпитват" и т.н. Тъй като броят на туристите, които посещават съветската страна, нараства, техните съобщения, придружавани от снимки, са, както твърдят американските автори, текуща информация, която представлява интерес за Пентагона.[134]

"Не беше лесно да се установи какви туристи планират да посетят Съветския съюз и къде възнамеряват да се отправят" — пише X. Розицки. "За всекиго — продължава той — се съставяше прост въпросник, в който се сочеха интересуващите ни обекти за наблюдение и снимане: фабрика, жп депо, пристанищно съоръжение, строителни площадки, граждански самолети или пък цистерни с течен кислород… Най-трудното за вашингтонските аналитици, които обработват разузнавателните данни, е на поставените от тях въпроси за атомната енергия, управляемите ракети и авиационните заводи да може да отговори човек без специално инженерно образование, извършващ визуално наблюдение от прозореца на влака, илюминатора на самолета или прозореца на автомобила. Данните за цвета на дима, който излиза от комина на дадена фабрика, или за цвета на пясъка, който се намира извън завода, ни бяха напълно достатъчни, за да получим отговор на интересуващите ни въпроси."[135]

Как изглежда всичко това на практика, лесно може да се проследи чрез примерите на разобличените от органите за държавна сигурност американски шпиони, които идват в Съветския съюз като членове на различни делегации или като туристи и се стремят да изчезнат в потока от хора, които искрено желаят да се запознаят с нашата страна.

Веднъж в този поток се появява доста изтъркан автомобил "Рено", зад чийто волан седи тридесетгодишният корабен механик от Амстердам Еверт Рейдон, а с него пътува двадесет и пет годишният холандски щурман за далечно плаване Лоу де Яхер. Туристи като туристи. И маршрутът в общи линии е обикновеният за автотуристите: Ужгород-Киев-Харков-Запорожие-Ялта-Одеса-Киев-Лвов-Ужгород. Ако се следва този маршрут, могат да се видят и израсналият от пепелищата красавец Киев, и зеленият Харков, и колосът Днепрогес, и незабравимата природа на Крим с неговите забележителни градове курорти, и древният Лвов. Вечер край огньовете в къмпингите можеш да прекараш времето си в приятен и увлекателен разговор. Има и какво да се снима — в градовете, в степите, в горите, на морските брегове.

Може… Но Рейдон и Яхер се интересуват най-малко от старините и пейзажите. Те често се опитват да се отклонят от маршрута, очевиден е стремежът им да се промъкнат там, където съветските хора не искат да допуснат любопитни външни лица. Пътниците в износеното "Рено" обаче си имат свои причини. Завръщането им очакват не близките и познатите, които обикновено жадно слушат приятелите си, върнали се от далечни пътешествия. Мореплавателите са очаквани от резидентите на американското разузнаване, подготвили ги за шпионското пътуване. Много преди да заминат за СССР, Рейдон и Яхер правят, така да се каже, "учебни" автопътешествия. Ето какво разказва за тях на следствието след задържането си Еверт Рейдон:

"С колата ходихме и в Ротердамското пристанище. Целта беше практическо обучение да фотографираме в движение, както и подробно описание на намиращия се в пристанището американски ескадрен миноносец" "Двамата с де Яхер — дава показания по-нататък Рейдон — ни запознаха с албуми с фотографии на различни съветски военни обекти: ракетни и радарни установки, различни видове танкове, реактивни самолети, специални машини за превозване на ракетна техника. Показваха ни как трябва да изглеждат ракетната база, летището, танкодрумът. Помня, че повечето снимки бяха от военни и авиационни паради в Москва."

Американските разузнавачи екипират "туристите" с необикновено старание и, може да се каже, с грижовна предвидливост: четири фотоапарата, десетки цветни и черно-бели филми, запас от телеоптика за снимки от разстояние, компаси, мощни бинокли, преносими транзисторни радиоприемници и много други неща, които могат да потрябват при изпълнението на шпионски задачи. А задачите са доста определени. "Ние трябваше да се помъчим — свидетелствува след ареста Яхер да проникнем в района на Днепропетровск и Запорожие към летището и автомобилния завод, като при това ни показаха изготвени на паус планове на предполагаемото разположение на тези обекти. Аналогични задачи ни бяха дадени и за Уман и Белая Церков… В района на едно село, което не мога да си спомня, без да погледна записките, трябваше да открием и фотографираме предприятие, което произвеждало гориво за ракети… На участъка Ужгород-Лвов ни поръчаха да установим, опишем и фотографираме жп линии, минаващите и формиращите се влакови композиции, мостове, радарни установки, далекопроводи, а също и отклоненията на автомобилните пътища от главната магистрала…" И така нататък и така нататък… Запознават шпионите със снимки на кримското крайбрежие, с проектите на плана на Одеското пристанище и дори ги съветват да отидат в картинната галерия, откъдето с по-малък риск може да се снимат съоръженията на това пристанище.

В действителност задачата се оказва не толкова проста, колкото по време на "учебните пътувания". Веднъж милиционер връща Рейдон и де Яхер, когато те се опитват да се отбият към пункт, който, меко казано, "не е отбелязан на туристическия маршрут". Друг път сътрудниците на "Интурист" им обясняват, че до селото с "трудно запомнящо се име" няма хубав път. Трети, четвърти и пети път просто им казват: "Влизането на чужди туристи е забранено." Въпреки това неканените гости успяват да направят съвсем не безразлични за сигурността ни шпионски записки. Дневникът е намерен у де Яхер при митническа проверка в Ужгород. Той е изпъстрен с такива бележки: "… км — радарна мачта отляво… км — виадукт… км — летище отдясно… км — колона военни коли… км — завой надясно, към забранената зона."

Обискът на двамата туристи е доста неприятна процедура за съветските митничари. Но Рейдон и де Яхер така нервничат на митницата, държат се толкова подозрително, че привличат вниманието. Ненапразно се казва, че гузен негонен бяга…

Ще пропуснем небезинтересните може би подробности от шпионската епопея на Рейдон и де Яхер — как попадат в лапите на американското разузнаване, как по-специално "милостивите янки" се притичват на помощ на безработните моряци, как ги карат да свикнат с мисълта, че разузнавателното пътуване в Съветския съюз ще бъде едва ли не увеселителна разходка като тази, която по-рано са правили в Шанхай. В случая е интересно друго: американското разузнаване настойчиво се старае да използва всички възможности за шпионаж против СССР.

Като турист прониква в СССР изгоненият след това от страната агент на американското разузнаване Р. Кристнър, който според анкетните данни е служител от Конгресната библиотека на САЩ и аспирант в Джорджтаунския университет. Той събира сведения за състоянието на жп транспорт, техническата му съоръженост, товарооборота, готовността за работа в особени условия, степента на уязвимост при бомбардировки; фотографира жп гари, летища и големи промишлени обекти; скицира в бележник схемите на отделни участъци от местността с обозначение на жп линии, мостове, радиоантени, далекопроводи. В Лвов Кристнър се появява в района на един военен обект, в Баку фотографира залива с военните кораби.

При задържането му у Кристнър са намерени записки за резултатите от визуалното наблюдение, заснет фотоматериал и схема с разузнавателен характер. Всичко това той крие в специален пояс. Както става ясно, Кристнър е военен специалист по оборудване и съоръжаване на жп линии и разузнаването на САЩ придава голямо значение на пътуването му в СССР.

Разобличен е и агентът от американското разузнаване М. Камински, турист от САЩ. Той пристига в Съветския съюз със собствен автомобил и трябва да направи екскурзия по маршрут Виборг-Ленинград — Москва-Минск-Москва-Киев-Лвов-Ужгород. Преди да напусне СССР, отклонявайки се от определения за чуждите туристи маршрут, Камински прониква в забранената гранична зона, където е задържан.

Следствието показва, че Камински е фотографирал радиолокационни установки, радиомачти, жп композиции със специално предназначение, системно е записвал сведения за военни летища, полети и типове самолети, за артилерийската база, за военни лагери, за предприятия от тежката промишленост и за електростанции, за нефтени бази, строителни площадки, за движението на военния транспорт, за железопътни възли, мостове и други обекти. Камински е събирал образци от почвата и растителността. След като се изследват тези образци в лабораторни условия, би могло ориентировъчно да се определи разположението на обектите с наличие на радиоактивни вещества.

Както признава Камински, той е предприел пътуването в СССР, след като е получил субсидия от 2 хил. долара и се задължил пред органите на американското разузнаване след завръщането си да представи писмен отчет за резултатите от наблюденията.

Сред чуждите специалисти, пристигнали в един от градовете на Поволжието, за да монтират вносно оборудване, е някой си Колинг. Още през първите седмици от пребиваването си той нахално се запознава със съветските работници, като се представя за приятел на страната. След като си създава доста широк кръг от познати, той започва да проявява активен интерес кой от тях е служил в Съветската армия, да любопитствува къде са разположени военните им части и др. п. Дори предлага на двама работници да се разходят до един областен център (където се намира важен отбранителен обект), като го представят за свой приятел, пристигнал от Латвийската ССР. Скоро той е задържан в района на отбранителен обект, където се опитва да прави кино- и фотоснимки, като използва различни методи за маскировка. При задържането му у него са намерени карти на областта, направени на ръка схема на местността, където се намира обектът, който толкова интересува разузнаването на САЩ, и записки за сведенията, получени за този обект.

Идвал преди известно време в СССР като преводач с различни американски делегации и туристически групи, някой си Мамонтов проявява повишен интерес към държавните тайни на съветската страна и за да получи необходимите му сведения, се опитва да подкупи събеседниците си с различни подаръци. Както се изяснява след това, по време на Великата отечествена война Мамонтов, който е останал на окупираната от хитлеристите територия, е сътрудничил на фашистите и е участвувал активно в дейността на антисъветската организация НТС, а след това е избягал в САЩ, където се е поставил в услуга на специалните служби на тази страна.

За да бъдат разширени мащабите на визуалното разузнаване и повишени резултатите от него, "разузнавателната общност" на САЩ прибягва през всичките години към практиката на разузнавателни разпити на американските граждани след завръщането им от СССР. По този повод някогашният директор на ЦРУ Ричард Хелмс казва: "От времето на Втората световна война всеки американец, завърнал се от пътуване в чужбина, извършено с каквато и да било цел, се разпитваше от страна на военното и военноморското разузнаване, от Държавния департамент и от други правителствени ведомства. След създаването на ЦРУ разпитът на американците, излизащи в чужбина, беше съсредоточен на едно място, в нашето ведомство… Да кажем, председателят на някоя стоманолеярна компания в Ню Йорк е пътувал из Съветския съюз, където е разгледал едни или други металургични заводи, а за нас е важно да знаем мощността им, какво произвеждат и т.н. и т.н. Във връзка с това сътрудници на ЦРУ го разпитват за всичко, което е видял."[136]

Както и преди години, рицарите на плаща и кинжала продължават да действуват, като подхранват разузнаването на империалистическите държави с шпионските си донесения, и мащабите на този вид шпионаж растат съответно на нарастващите потребности на разузнавателните служби от секретна информация.