Тайното оръжие на агресията (Подривната дейност на САЩ срещу СССР)

1

Правда, 21. II. 1984.

2

Понятието "разузнавателна общност" на САЩ, което обхваща цялата съвкупност от разузнавателни органи на страната, започна да се използва в Америка от края на 40-те години.

3

Truman, Harry S. Memoires, vol. II. New York, 1955, p. 58.

4

MacCloskey, M. The American Intelligence Community. New York, 1967, p. 57.

5

Koenig, L. The Truman Administration. New York, 1956, p. 58, 65.

6

Къркпатрик смята тези действия за прибързани. "Отказа си от системата на СНС — пише той десет години по-късно — президентът Кенеди заплати с провала на операцията в залива Кочи-нос… Ако президентът беше поискал операцията да се обсъди в системата на СНС след съответната подготвителна работа, той би могъл да получи несравнимо по-реалистична оценка" (Kirkpatrick, L. The Real CIA. New York, 1968, p. 261).

7

Kirkpatrick, L. Op. cit, p. 227.

8

Richard Helms Testimony, 6/13/75, p. 28–29.

9

The New York Times, 3. V. 1961.

10

The New York Times, 29. IV. 1968.

11

The International Herald Tribune, 9. VII. 1981.

12

Уилям Кейси подаде оставка в разгара на скандала около незаконните продажби на оръжие за Иран. В началото на март 1987г. за директор на ЦРУ беше назначен Уилям Уебстър, дотогава директор на ФБР. — Бел.ред.

13

Dulles, A. The Craft of Intelligence. New York, 1963, p. 4.

14

Wise, D., Т. Ross. The Invisible Government. New York. 1964. p. 95.

15

Foreign Affairs, vol. 47, N2, January 1969. p. 283.

16

Progressive, September, 1973. Уилям Е. Колби — професионален разузнавач, започнал кариерата си още по време на Втората световна война в УСС. През май 1973г. е назначен за директор на ЦРУ на мястото на Джеймс Р. Шлезинджър, който става министър на отбраната. Като главен резидент на ЦРУ в Индокитай през 1968–1971г. Колби ръководи американската програма за "умиротворяване" в Южен Виетнам с кодовото наименование "Феникс". Тази програма се осъществява от властите на САЩ и сайгонския режим с цел физическо унищожаване на кадрите на Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам. След това Колби е заместник-директор на ЦРУ по планирането на тайните операции.

17

The New York Times, 2. VIII. 1973.

18

Progressive. September, 1973.

19

The New York Times, 11. I. 1974.

20

Доходите от дейността на подобни "независими" компании постъпват в ЦРУ в допълнение към годишния бюджет, който правителството отделя от общите федерални доходи.

21

Robbins, С. Air America. New York, 1979, p. 18.

22

През ноември 1971г. директорът на ЦРУ е упълномощен да контролира освен това бюджетите и дейността на всички разузнавателни органи в страната, включително и тези, които преди са били под прякото ръководство на Министерството на отбраната.

23

Ransom, Н. Central Intelligence and National Security. Cambridge (Mass.), 1959, p. 81.

24

The Nation, 22. VI. 1964.

25

Международно съвещание на комунистическите и работническите партии. Москва, 1969г. С, 1969, с 12.

26

Mahan, А. Т. Armaments and Arbitration of the Place of Force in International Relations. New York, 1912, p. 117.

27

United States Foreign Policy. New York, 1952, p. 160.

28

Simpson, S. Anatomy of the State Department. Boston, 1967, p. 91.

29

Proxmire, W. Report from Wasteland. American Military Industrial. New York, 1970, p. 163.

30

McCamy, J. American Government. New York, 1957, p. 248.

31

Mills, W. The Causes of World War Three. New York, 1958, p. 63.

32

По други данни тези разходи възлизат на около 200 млн. долара.

33

Mully, A. The Super Spies. London, 1969, p. 40.

34

Wise, D., Т. Ross. Op. cit., p. 216.

35

Army Times, 1. VI. 1966.

36

Ransom, H. Op. cit., p. 99.

37

Tally, A. CIA — The Inside Story. Now York, 1962, p. 24

38

The Washington Post, 23. VIII. 1983.

39

Ransom, H. The Intelligence Establishment. Cambridge (Mass.).

40

Hearings before the Subcommittee of the Committee on Appropnations. House of Representatives. Washington, 1969 p 33

41

Ransom, H. The Intelligence Establishment, p. 118.

42

MacCloskey, М. Op. cit., p. 102.

43

Tulty, A. Op. cit., p. 42.

44

Wise, D., T. Ross. Op. cit., p. 199.

45

MacCloskey, М. Op. cit, p. 90.

46

Tully, A. Op. cit., p. 32.

47

Andregg, СА. Management of Defence Intelligence. Washington, 1968, p. 14.

48

Така например във връзка с кипърската криза и влошаването на отношенията между Турция и Гърция през 1968г. РУМО е представило оценка на военните потенциали на тези страни. (Tully, A. Op. cit., p. 106).

49

MacCloskey, М. Op. cit., p. 112.

50

Dulles, A. Op cit, p. 47.

51

Tally, A. Op. cit., p. 29.

52

The New York Times, 22. I. 1971.

53

The New York Times, 29. IX. 1977.

54

Характеризирайки адмирал Мърфи като голям организатор и човек със силен характер, способен да не се даде на бюрократичния апарат, вестник "Ню Йорк Таймс" привежда следния факт. Когато е в ЦРУ, той успешно отбива опитите на Агенцията за национална сигурност да постигне значително увеличение на отпуснатите средства в момент, когато ЦРУ е подложено на нападките на обществеността и печата заради тайната си дейност, включваща планове за убийства на чуждестранни политически водачи.

55

Мрежата само на военното стратегическо разузнаване на САЩ, опасваща цялото земно кълбо, предава всекидневно над 300 хил. послания на американските военни ведомства и задграничните им представителства; общата дължина на каналите й надхвърля 16 млн. километра.

56

Кодиране — система за заменяне на една дума, група думи или изречение с някаква условна дума, символ или група символи. Шифър — заменяне на всяка отделна буква с някаква друга буква или цифра.

57

Ransom, Н. The Intelligence Establishment, p. 127

58

The New York Times, 7. XI. 1982.

59

Tully, А. Op. cit., p. 43.

60

С това американските автори обясняват факта, че върху крайно деликатната дейност на агенцията не влияе постоянното съперничество на различните специални служби на САЩ.

61

The New York Times Magazine, 27. III. 1983, p. 62.

62

Bamford, J. The Puzzle Palace. A Report on Americas Most Secret Agency. Boston, 1982.

63

Newsweek, 6. IX 1982, p. 28–29.

64

Tally, A. Op. cit, p. 77.

65

Newsweek, 6. IX. 1982, p. 28–29, 32.

66

MacCloskey, М. Op. cit., p. 148–150.

67

Ransom, H. The Intelligence Establishment, p. 131.

68

САЩ доставят шифровъчна апаратура на някои капиталистически страни, което улеснява значително дейността на АНС по засичането и дешифрирането на техните съобщения.

69

57 Tully, A. Op. cit., p. 73.

70

Tully, A. Op. cit., p. 42–43.

71

Hearings before the Subcommittee of the Committee on Approp-i Litmus. United States Senate, N. HR. 15090, 1969, p. 809–837.

72

The New York Times Magazine, 27. III. 1983, p. 63.

73

Ibid., p. 62.

74

Gramont, S. The Secret War. London, 1962, p. 167.

75

The Washington Post, 3. II. 1968.

76

The New York Times, 5. XII. 1981.

77

Ransom, Н. The Intelligence Establishment, p. 138.

78

The New York Times, 5. XII. 1981.

79

Правда, 31. VII.,1983.

80

Вж. например: Wilensky, Н. L. Organizational Intelligence, Knowledge and Policy in Government and Industry. New York — London, 1967.

81

Hilsman, R. Strategic Intelligence and National Decisions. New York, ]’!f,(i, p. II.

82

Stern, 29. I. 1970, S. 5.

83

Congressional Record, 1981, vol. 127, ЛЬ 96, p. 6777.

84

Эшер, Л. Воздушная мощь. М., 1958, с. 219.

85

Пак там.

86

Ransom, Н. Central Intelligence and National Security, p. 25 — 26.

87

Eisenhower, D. Waging Peace, 1956–1961. New York, 1965, p. 544

88

Dulles, A. Op. cit., p. 67.

89

Francis Gary Powers with Curt Gentry. Operation Overflight. The U-2 Spy Pilot tells his Story for the First Time. New York, 1970, p. 10–11.

90

Това най-много е притеснявало пилотите. По-късно американският печат съобщи, че пилотите на Ю-2 са се страхували ЦРУ да не е нагласило нещата така, че като се задействува, взривното устройство да унищожи веднага всички доказателства — и самолета, и пилота.

91

Любопитна е следната подробност, която хвърля светлина върху отношенията на САЩ със съюзниците им от военнополитическите блокове. Както признава по-късно Пауърс, от 27 септември 1956г. той изпълнява специални операции: участвува в полети над Средиземно море, за да разузнаха действията на съюзниците на САЩ. Той наблюдава и фотографира струпването на английски, френски и израелски военни кораби. С времето "специалните" операции стават редовни. Извършват се редица полети над Израел и Египет, като при това стават все по-чести. Ще напомним, че това е времето на подготовката и извършването на тройната въоръжена агресия срещу Египет. Ръководени от користна сметки, Съединените щати фактически подтикват тогава Англия, Франция и Израел към война срещу Египет. Израелското правителство усилено се готви за агресия и срещу другите си арабски съседи. След провала на тройната агресия полетите на Ю-2 продължават чак до 1960 година. При това интересите на ЦРУ съвсем не се ограничават с Египет и Израел.

92

Francis Gary Powers with Curt Gentry. Op. cit., p. 45.

93

Ibid., p. 54–57.

94

Макар че този тип самолет се оценява от специалистите като "чудо на самолетостроенето", по официални данни на Министерството на отбраната на САЩ в средата на 70-те години са катастрофирали 10 такива самолета.

95

В тази връзка представлява интерес фактът, че на пресконференцията в Белия дом, свикана по повод този инцидент, администрацията на САЩ беше принудена да признае, че американски самолети извършват полети близо до КНДР от 20 години (само от началото на годината до деня на инцидента са извършени 190 такива полета) и че операциите за въздушен шпионаж в този район ще продължат.

96

Тук и по-нататък се посочва московското време.

97

Los Angeles Times, 2. X. 1983.

98

Правда, 5. IX. 1983.

99

Правда, 7. IX. 1983.

100

Aviation Week and Space Technology, 1971, 195, № 12, p. 18–20.

101

Wise, О. Г. Ross. Op. cit, p. 304.

102

Journal of the British Interplanetary Society, 1982, 85, N1, p. 31–44.

103

Както твърди списание "Ю. С. нюз енд уърлд рипорт", по настояване на специалистите от "разузнавателната общност" на САЩ Рейгън бил показал снимки, които не са по-ясни от снимките, правени преди четвърт век. Експертите по сигурността били посъветвали президента да се въздържа да показва снимки, правени от Космоса, тъй като по тях би могло да се съди за средствата и методите, използвани от американското разузнаване (U. S. News and World Report, 1983, 94, N13, p. 6).

104

The New York Times, 17 III. 1967.

105

U. S. News and World Report, 1973, N24, p. 42–44.

106

Defense Electronic, 1983, 15, N 5, p. 78–60.

107

The New York Times, 24. I. 1968.

108

Baltimore Sun, 1. VI. 1967.

109

The New York Post, 30. I. 1968.

110

The New York Times, 24. I. 1968.

111

The New York Times Magazine, П. V. 1969, p. 27.

112

The Washington Post, 3. II. 1968.

113

Congressional Record, 20. IX. 1977, p. S15223-S15225.

114

Truman, Harry S. The Memoircs, vol. 1. New York, 1955, р. 98

115

Например на разположение на американците се оказват: началникът на XII отдел на фашисткия генерален щаб (разузнавателния отдел, който проучва армиите на страните от Изтока) генерал-майор Гелен; бригаден фюрер Шеленберг, който оглавява VI управление на Главното имперско управление за сигурност (РСХА), занимаващо се с външно разузнаване; групенфюрер Олендорф — ръководител на III управление на СД, и др.

116

Kent, Sh. Strategic Intelligence for American World Policy. Princeton, 1949, p. 9–10.

117

В изводите на специалната комисия на генерал М. Кларк, която през 1955г. разследва дейността на американското разузнаване, има следната препоръка в това отношение: "За изпълнение на задачите ЦРУ трябва да привлича едри търговци, които имат опит в чужбина" (Commission on Organization on the Executive Branch of the Government Intelligence Activities. A Report of the Congress. Washington, June 1955).

118

Kent, Sh. Op. cii, p. 9–10.

119

Във връзка с това не са безинтересни следните данни: задграничният отдел на Министерството на селското стопанство на САЩ, от чието име действуват аташетата по селскостопанските въпроси, има 94 такива представители в 60 ключови пункта, обхващащи с дейността си над 100 страни.

120

Дневник посла Додда, 1933–1938. М., 1961, с. 209–210.

121

MacGovern, W. Strategic Intelligence and Shape of Tomorrow. Chicago, 1961, p. 8.

122

Ransom, H. Central Intelligence and National Security, p. 99.

123

New York Herald Tribune, 16. XII 1964.

124

Military Review, 1966, XVI, N 11, p. 44–52.

125

Сквайерс, Р. Дорога войны. М., 1952, с. 155.

126

Commission on Organization on the Executive Branch of the Government Intelligence Activities. A Report of the Congress. Washington, June 1955.

127

MacCloskey, М. Op. cit., p. 158.

128

The New York Times, 8. XI. 1965.

129

Kent, Sh. Op. cit., p. 154–155.

130

Сквайерс, Р. Дорога войны, с. 144.

131

Vagts, A. The Military Attache. Princeton University Press, 1967, p. 97

132

Commission on Organization on the Executive Branch of the Government Intelligence Activities. A Report of the Congress Washington, June 1955.

133

Например в един от бележниците има такава записка: "Далекопровод (фотоапарат № 2, касета А, кадър 24; мост на река); две казарми, военно летище (фотокамера N° 6, касета В, кадри 21–24); снимка отдясно." А ето и друга записка: "12 неопределени влекача за междуконтинентални ракети с голям диаметър клас "земя-земя" (камера № 4, касета Е, кадри 5–7)."

134

Rositzke, Н. The CIA’s Secret Operations. New York, 1977, p. 57

135

Ibidem.

136

Wise, D. The American Police State. The Government against the People. New York, 1976, p. 160–163.

137

Dulles, A. Op. cit., p. 55.

138

Life, 15. XI. 1945, p. 118–120.

139

Pettee, G. The Future of American Secret Intelligence Washington, 1946, p. 33.

140

Kirkpatrick, L. Op. cit, p. 1.

141

Ransom, Н. Central Intelligence and National Security, p. 15–16.

142

MacGovern, W. Op. cit., p. 28.

143

Farago, L. War of Wits. New York, 1964, p. 53.

144

Ransom, Н. Central Intelligence and National Security, p. 18.

145

Kent, Sh. Op. cit., p. 140.

146

Kuenne, R. Е. The Polaris Missile Strike. Ohio State Press, 1964.

147

Farago, L. Op. cit, p. 61.

148

Kent, Sh. Op. cit., p. 220.

149

Farago, L., L. Op. cit., p. 32.

150

Rositzke, Н. Op. cit., p. 60.

151

Commission on Organization on the Executive Branch of the Government Intelligence Activities. A Report of the Congress. Washington, June 1955.

152

Joesten, J. Im Dienste des MiStrauns. Miinchen, 1964, S. 60

153

Morgenstern, O. The Question of Nationai Defence. New York. p. 239.

154

Ю. Райвин дава пример с две книги, издадени в съветската страна: "Щамповане на разтопени метали", където по-специално се описва процесът на леене под налягане, разработен за пръв път в СССР, и "Формоване на метали в суперпластично състояние", в която подробно се разглежда новата технология, чието описание на английски език е рядко срещано.

155

Harpers Magazine, April 1963.

156

Air Force Times, 9. V. 1973, p. 37.

157

Kent, Sh. Op. cit., p. 11.

158

Hilsman, R. Op. cit., p. 27.

159

Detroit Press, 10. V. 1966, p. 8.

160

Jonsten, J. Og. cit., p. 64–65.

161

Perschke, S. Machine Translation — The Second Phase of Development, p. 97. — Endeavour, 1968, v. 27, p. 97.

162

Physics Today, 1983, 36, N2, p. 42–47.

163

Farago, L. Op. cit., p. 153.

164

Kent, Sh. Op. cit., p. VIII.

165

Felix, Ch. A Short Course in the Secret War. New York, 1963, p. 49–50.

166

Dulles, A. Op. cit., p 58

167

The New York Times, 13. XII. 1978.

168

Ibidem.

169

Congressional Record, 5. XI. 1979, p. E5453.

170

Ibidem.

171

The New York Times, 13. XII. 1979.

172

Известия, 13. VI. 1978.

173

Rositzke, Н. Op. cit., p. 75.

174

Rositske, Н. Op. cit., p. 77.

175

Андропов, Ю. В. Пятьдесят лет на страже безопасности Советской Родины. — Правда, 21. XII. 1967.

176

MacGovern, М. Op. cit., p. 11.