Глава 6

В кабинетната тишина

Времето внесе поправки и в целите на разузнаването, и в мащабите на дейността му, и в начините и методите за получаване на информация, и особено в организацията на анализа и оценката на разузнавателните данни.

През втората половина на XX век, във времето на научно-техническата революция, старите, широко рекламирани във филмовите шлагери похвати като "изстрели в мъглата", "тайнствено преследване", "схватка в летящия експрес" и подобни се използват, разбира се, при нужда в тайната война на империализма срещу силите на мира и прогреса. Но техният относителен дял в общия комплекс на дейността например на американското ЦРУ значително намалява. И съвсем не затова защото ръководителите на американското разузнаване не искат, както се казва, да си цапат ръцете, напротив, известно е, че за разузнаването на САЩ са характерни жестокостта и агресивността и че то не се стеснява при избора на средства. Днес ЦРУ е отговорно за много кървави дела, особено след като тероризмът навлезе здраво в арсенала на средствата, използвани от него на международната арена, и бе издигнат в ранг на държавна политика на САЩ. Сега обаче, използвайки само традиционните методи на шпионаж, не е възможно да се разгадае една толкова сложна загадка като разкриването на военноикономическия потенциал на държавата, способностите й да се противопостави на агресията, а нали днес това е една от главните задачи на разузнавателните служби. Днешното разузнаване — това е преди всичко огромен научноизследователски апарат, който се опира не толкова на тайните, агентурни средства, колкото на съвременните възможности за събиране, изучаване и систематизиране на откритата информация.

В снабдените с най-нова техника разузнавателни организации на империалистическите държави работят много учени. Те анализират и оценяват колосално количество информация, без да напускат страната или дори работния си кабинет. И цялата тази маса от информация постъпва при тях не само от донесенията на тайните агенти, но и от съвсем достъпни за всекиго източници, наричани в разузнаването открити.

Това са източниците, без които във века на научно-техническата революция и "информационния взрив" не може нито една държава: вестниците и списанията, радиото, телевизията, националните и международните изложби, книгообменът, международният научен и културен обмен и т.н. В този именно "информационен взрив" се включва с целите си разузнаването. При това не от днес.

Малко история

За разкриване на военноикономическия потенциал на противниците си разузнавателните служби и по-рано са прибягвали към откритите източници. Както казва Алън Дълес, "не всички начини за събиране на разузнавателна информация за другите държави са тайнствени или дори сложни"[137] — може спокойно да се занимаваш, "без да излизаш от кабинета си". Класически пример за това е работата на Бертолд Якоб. Този немски журналист и военен експерт, емигрирал в Англия в началото на 30-те години, пише много за хитлеристката армия, която току-що започва да се превъоръжава. Бертолд Якоб издава в Лондон книга, в която подробно разказва за организацията на фашистката армия и характеризира висшето й военно ръководство, водещите работници от генералния щаб и 168 генерали. Хитлер заповядва на полковник Валтер Николай, един от най-големите авторитети в света в областта на шпионажа, да разследва от какви източници е получил такава важна информация авторът и да установи имената на съучастниците му.

На агента от немската секретна служба Ваземан е възложено да направи капан на Якоб. Представяйки се за издател, емигрирал от фашистка Германия в Швейцария, Ваземан открива книжарница в Базел, близо до немската граница. След това се свързва с Якоб и го кани да посети Швейцария, за да обсъдят издателски въпроси. Той приема поканата и заминава за Базел. По време на закуската Ваземан сипва в чашата на госта солидна доза приспивателно. Без да подозира нищо, журналистът изпива виното и веднага заспива. Ваземан помолва келнера да му помогне да отнесе "напилия се" негов приятел в очакващия ги автомобил. Така Якоб отново попада в Германия.

Откарват го в гестапо и го завеждат в кабинет, където се изправя пред самия Николай. "Всичко, което е публикувано в книгата ми — заявява Якоб на разпита, — съм взел от вестниците. Основание да твърдя, че генерал-майор Хазе командува 17-а дивизия, разположена в Нюрнберг, ми даде един некролог в местен вестник. В него се казваше, че на погребението е присъствувал генерал Хазе, командуващ 17-а дивизия. В улмски вестник — продължава Якоб — сред светските новини намерих данни за сватбата на дъщерята на полковник Виров с някой си Щемерман. В бележката се споменаваше, че Виров командува 306-и полк от 25-а дивизия. Майор Щемерман беше наречен майор от свързочната служба на тази дивизия. Във вестника се съобщаваше, че той е пристигнал от Щутгарт, където е разквартирувана дивизията му…" С това разпитът практически свършва. На Николай не му остава нищо друго освен да доложи на Хитлер, че всички сведения за вермахта Якоб е взел от немските вестници.

Хитлеристкото разузнаване също използва широко легалните възможности и по-специално противниковия печат. Още преди Втората световна война в Германия функционират 380 информационни и научноизследователски институти. Много от тях (например "Руският институт") се занимават с разкриване на военно-икономическия потенциал на бъдещите противници, като внимателно анализират откритите им издания. Тази работа се координира от специални отдели в централните управления на абвера и в службата за сигурност. Американците твърдят например, че на абвера са му били достатъчни две години, за да състави подробно досие на немногобройната английска мирновременна армия, да научи състава на военновъздушните сили и на разположения в различни части на света военноморски флот. По-голяма част от информацията на 1-ви отдел на абвера, ръководен от полковник Ханс Пикенброк, се основава "на умението да чете между редовете съветските печатни издания, на разпити на върнали се пътешественици и на други методи на кабинетното разузнаване". В същия дух действува и японското разузнаване.

Известен с например следният факт. През април 1933г. Съединените американски щати провеждат военноморска игра под кодовото наименование "14". В американския печат се промъкват сведения за тези маневри, които имат важно отбранително значение. Анализът на публикуваните материали дава възможност на специалистите от японското разузнаване да получат данни, които по-късно се използват при разработването на стратегическите планове за нападението срещу Пърл Харбър. Както твърди американският разузнавач Ладислас Фараго, за подготовката на операцията в Пърл Харбър на Япония й е била нужна само някаква допълнителна информация предимно от тактически характер, тъй като по-голямата част от необходимите сведения е била получена вече именно благодарение на проучването на откритите американски издания, където с поразителна откровеност се говорело за състава и бойната програма на тихоокеанския флот на САЩ.

По време на Втората световна война Съединените щати черпят значителна част от информацията за противника направо от германския, японския и италианския печат. Разузнавателните служби на съюзниците създават в Европа и Азия мрежа от специални агенции, които купуват вестници и научни списания или ги изписват чрез неутрални страни и със самолети ги препращат за съответна обработка във Вашингтон, Ню Йорк и Лондон.

Ръководителят на стратегическото разузнаване на САЩ генерал Уилям Донован веднъж наскоро след войната заявява, че американците са определяли размера на човешките загуби на вермахта, като са анализирали поместваните в германските провинциални вестници списъци на загиналите на фронта офицери. Това е било необходимо да се знае не само за да се съди правилно за силите, които биха могли да бъдат изправени срещу САЩ, но и за да може да се прецени с какви човешки ресурси разполага хитлеристка Германия за военната си промишленост. Известно е, казва Донован, че във всяка армия съотношението между броя на редниците и офицерите, а съответно и загубите сред тях са в правопропорционална зависимост. Въз основа на това нашите аналитици успяха да определят числеността на германската армия през 1943 година. Както твърди Донован, след войната тези оценки са се потвърдили.

Аналитиците, за които споменава Донован, са "100-те професори", за които съобщават всички американски публикации, посветени на историята на разузнаването в САЩ. Д. Чембърлейн например изтъква, че отначало УСС се е състояло главно от така наречените "100 професори" — опитни специалисти, образували гръбнака на отдела за събиране и анализиране на открита информация. "Този отдел — пише той — доказа, че библиотеките и микрофилмите с германски списания могат да дадат повече необходими сведения от цял взвод разузнавачи като Мата Хари."[138]

Любопитно е как са били открити и унищожени заводите, снабдявали селското стопанство в Япония с торове. Този случай, разбира се, има частен характер, но той показва работата, която са извършвали разузнавателните органи на САЩ и привличаните от тях научни сили, използвайки главно откритите публикации с икономически характер.

Още преди войната американците започват да проучват военноикономическите възможности на Япония. Както пише експертът от разузнаването на САЩ Уилям Макгъвърн, много усилия са положени за съставянето на списък на всички видове стратегически суровини, необходими на японците за поддържане на все по-голямо военно производство.

През 1942г. икономистът от Пенсилванския университет доктор Робърт Страус-Хюпе обръща внимание на това, че преди войната по-голяма част от торовете в Япония са се внасяли от френските владения в Северна Африка. Но към 1942г. там вече има американски войски, а Япония, както установява по японски сведения Страус-Хюпе, въпреки това не изпитва недостатък на торове през това време.

Естествено възниква въпросът: как се компенсират загубите? Страус-Хюпе предполага, че торовете се внасят от островите Науру и Оксан, които са богати на алкално гуано и фосфати. Данните от въздушното разузнаване потвърждават тези предположения. Аерофотоснимката показва, че на остров Науру са изградени производствени съоръжения, а в пристаните се товарят необичайно много транспортни плавателни съдове. Островът е подложен на масирана бомбардировка. След известно време започват да постъпват сведения за постепенно изтощаване на запасите от торове в Япония, а след това — за наближаване на продоволствена криза.

Така че научният анализ на откритите източници, проверен с помощта на въздушното разузнаване, е дал възможност да се получат важни разузнавателни данни, послужили като основа за провеждането на операция със стратегическо значение. Резултатите от операцията са потвърдени отново с данни от открития печат. В друг случай сведенията за състоянието на вътрешните водни пътища, почерпени от разузнаването на САЩ от открити източници, помагат да се видят "специфичните слабости" на японската военна икономика, да се изберат обектите за стратегическа бомбардировка и да се нарушат сериозно превозите на въглища между Хокайдо и Хонсю.

Такава е историята. Но нас, естествено, повече ни интересува съвременността.

Неизчерпаемите открити източници

Дж. Пети, служил в разузнаването по време на войната, твърди през 1946г. в книгата "Бъдещето на американската секретна служба", че участието на учените и прилагането на съвременни методи на изследване е довело дотам, количеството на сведенията, получавани от разузнаването, да нарасне в сравнение с довоенния период едва ли не хиляда пъти[139]. Съвременното разузнаване трябва отначало да проучи и да съпостави милиони факти и едва на тази основа да нарисува общата картина, която разкрива положението в страната на потенциалния противник. По-голямата част от необходимите за това материали могат да се почерпят от вестниците, списанията, книгите, научните и техническите обзори и от други общодостъпни издания.

Ще отбележим между другото, че пропаганда от този род отразява и стремежа на управляващите кръгове в САЩ да преодолеят презрителното отношение на американската интелигенция към тоталния шпионаж. За това пише в книгата си "Истинското ЦРУ" и Лайман Къркпатрик, сега професор по политология в Браунския университет, а до 1965г. генерален инспектор на Централното разузнавателно управление на САЩ: "… не съм имал представа колко подозрително, ако не и враждебно са настроени към ЦРУ определени слоеве от нашето общество, особено академичните кръгове."[140]

Както твърдят американските автори, проучването на откритите източници на другите държави, включително и на съюзниците, е организирано в САЩ така, че "да не бъде пропуснато нищо от достъпните и потенциално полезни сведения". В съвременните условия тази дейност прераства в голям, поставен на сериозна научна основа "отрасъл" на разузнаването, в който са заети огромен брой военни и цивилни специалисти. Извършвана планомерно и от висококвалифицирани специалисти, работата върху откритите източници често позволява да се направят важни, стигащи далеч изводи за стратегическите възможности на противника и за уязвимите места на военната му икономика. Трябва да се има предвид, че постоянното въвличане на нови и нови производства и отрасли от непроизводствената сфера в обслужването на нуждите на военното производство и на въоръжените сили разшири възможностите за определяне по косвени данни не само на отделни елементи, но и на целия военноикономически потенциал.

Любопитно в това отношение е изказването на Рансъм, автор на много работи за дейността на американското разузнаване. Като подчертава, че при събирането на разузнавателни сведения Съединените щати не разчитат само на тайните операции, но използват и излизащите в съветския печат открити публикации за постиженията на науката и техниката в СССР, той привежда като пример следния частен случай: "Съобщението в печата за прокарване на жп линия в пустинен район може да подтикне разузнаването да събира информация за този район, за да се изясни дали в крайния пункт няма летище, металургичен завод или уранов рудник." Подобни факти, заключава X. Рансъм, които могат да се извлекат от откритите източници, "може да имат за нашето военно и външнополитическо планиране не по-малко значение от демонстрирането на модел на стратегически бомбардировач на парад в Москва"[141].

Използвани сега широко в разузнаването, научните методи на съпоставяне и обобщаване на откъслечни и непълни сведения, извличани от откритите публикации, а също и съвременните технически средства за събиране и обработване на такива материали осигуряват бързо систематизиране и усвояване на огромна маса информация. А в такъв вид тя вече лесно може да се използва за съставяне на военноикономически прогнози и да се има предвид при вземане на стратегическите решения. Обработването и анализът на подобна информация създадоха също колосални възможности за заимствуване на чужди идеи в развитието на собствената наука, техника и производство.

"Склонен съм да мисля — отбелязва Уилям Макгъвърн, — че в процеса на подготовката на стратегическите решения около 20 на сто от информацията постъпват от тайни източници, а около 80 на сто — от открити, легални източници."[142] Друг известен американски автор — Ладислас Фараго — твърди, че от откритите източници може да се получат 90 на сто от сведенията[143]!

Тези съотношения може да се оспорват, по същността не се изменя. Разбира се, наивно би било, съдейки по тези цифри, да се смята, че мащабите на агентурното разузнаване са намалели. Тези 20 на сто, които според американските автори представляват дела на тайните, на агентурните източници, днес и качествено, и количествено са различни. Първо, те се изчисляват в съотношение с милионите факти, поглъщани и обработвани сега от неимоверно разрасналата се разузнавателна машина, което на свой ред говори за нарастване на относителния дял на агентурното разузнаване. Второ, тези 20 на сто на съвременното равнище на развитие на разузнавателната дейност се получават не опипом както някога, а по строго обмислена методика, която постоянно се коригира на базата на новата техника, научните изследвания и анализа на потока от информация. По такъв начин се постига по-точна и по-строга ориентация на агентурното разузнаване и вниманието му се съсредоточава върху главните насоки. При това обаче разузнавателните служби на империалистическите държави са принудени да се съобразяват и със съвременното състояние на международните отношения, и с положението на противостоящите сили на световната арена. Все по-сложно става да изпратят нелегално свой човек в чуждия свят, да го снабдят със сигурни документи. Не е лесно да се намерят тайни агенти. Налага се да се пазят от междудържавни усложнения, още повече че активните защитни действия на силите, които противостоят на империализма, значително увеличават риска от провал. Защо да се рискува там, където може да се получи информация без риск и при това многократно по-бързо!

Трябва още веднъж да подчертаем, че разделението на труда в самото разузнаване съвсем не означава стремеж на ръководителите му "да не си цапат ръцете". Когато успеят да си осигурят тайна агентура, те я използват за най-сложните и отговорни задачи, които не могат да се решат нито от спътници шпиони, нито от разузнавателен самолет, нито от информационен център с бързодействуващо електронно оборудване.

В това отношение е любопитно изказването на X. Рансъм:: "Пренасянето на опората на шпионажа върху научните изследвания и анализа беше резултат по-специално от все по-сложната обстановка, от по-ефективните действия на службите за сигурност в разузнаваните страни."[144] Няма смисъл да се рискува престижът на държавата заради информация, която може да се получи по легален път, смятат американските специалисти.

Какзи задачи си поставя разузнаването на САЩ при събирането на открити материали? Какво го интересува?

Анализът на съответните американски публикации от последните десетилетия позволява да се отделят три основни насоки, в които се използват откритите източници на информация.

Най-важната очевидно е събирането на политическа, икономическа и военна информация, необходима за оценката на военноикономическия и морално-политическия потенциал на държавите — обект на разузнавателна дейност, преди всичко Съветския съюз и другите страни от социалистическата общност.

Значението на тази насока се определя от това, че именно общата информация служи за основа на стратегическата ориентация на правителствените органи на САЩ — както на военните, така и на цивилните. За да реши тази задача, американското разузнаване събира всички данни, които по-специално могат да потрябват при военната, икономическата, политическата и идеологическата борба на империализма на САЩ със света на реалния социализъм, с националноосвободителното движение.

Втората насока е получаване на специална разузнавателна информация, отнасяща се до конкретни области от икономиката, науката и техниката, военното дело. Обикновено тя е предназначена за по-тесен кръг от специалисти и служи като материал при разработването на стратегическите планове (за икономически натиск, за всякакъв вид "санкции" и т.н.).

Накрая, третата насока, където откритите източници играят съществена роля, е събирането на сведения за отделни лица. Американското разузнаване се интересува не само от видните държавни, политически, обществени и военни дейци, от големите учени и специалисти, заети в отраслите на науката и техниката. Както казва Шърман Кент, "получаването на сведения за отделни лица е една от най-важните функции на разузнавателната организация"[145].

Източник на всички сведения от този ред е преди всичко общодостъпният печатен материал, като се почне от официалните съобщения на вестниците и се свърши с всевъзможните справочни издания.

На базата на тази информация се съставят "системи от ориентири" — комплекс от сведения, които позволяват да се изказват предположения за развитието на събитията в бъдеще, да се правят прогнози за курса на една или друга чужда държава.

Тъй като ценните сведения могат да се съдържат в съвсем неочакван контекст и освен това се откриват при съпоставяне, разузнаването постоянно държи в полезрението си централния и местния печат, предаванията на радиото и телевизията, откритите военни публикации, както и публикациите и рефератите в областта на науката и техниката, които не се разпространяват в чужбина, но са достъпни за ползване в страната. Вниманието на американското разузнаване естествено е насочено към трудовете на учените от социалистическите страни в областта на ядрената физика, космическите изследвания, химията, биологията, ракетостроенето, телемеханиката, автоматиката и другите отрасли на съвременната наука и техника.

При съвременния обем на икономическата, научно-техническата и военната информация е напълно естествено, че в открития периодичен печат се поместват (и не може да не се поместват) статии за различни отрасли на икономиката, науката, техниката и военното дело. Макар и да не съдържат секретни сведения, системното проучване на цялата съвкупност публикувани данни, анализирането и обобщаването им могат да дадат на специалиста доста близка до действителността представа за състоянието и тенденциите на развитие на един или друг отрасъл на науката и стопанството.

Например в средата на 50-те години (както можем да съдим по американските публикации) ЦРУ и органите на военното разузнаване на САЩ чрез "постоянен лов" и анализ на данните от откритите публикации за закупения от Съветския съюз алуминий се опитват да определят кога Съветският съюз е преминал към широкомащабно производство на ракетна техника и към намаляване строителството на военни самолети. Проучвайки техническата литература на социалистическите страни през 60-те години, Центърът за научно-техническо разузнаване на ВВС на САЩ упорито търси отговор на въпроса, какъв метал, който може да издържа големи натоварвания, предпочитат да използват в тези страни за защита на кабините на екипажите на бойните самолети от гама-лъчите. По това време самият факт, че се увеличават публикациите за учебните действия на самолетите прехващачи при липса на видимост, довежда специалистите от американското разузнаване до заключението, че в социалистическите страни се развива подобно самолетостроене.

В друг случай на един американски разузнавач е възложено да състави доклад — какви са мащабите на добива на нефт в Баку и в Грозний и възможностите за увеличаването му. За да изпълни поставената задача, разузнавачът повече от година всеки ден проучва целия централен и местен печат и всички публикации, отнасящи се до тези райони.

В средата на 60-те години, анализирайки периодичния съветски печат, и преди всичко московския, разузнавателните органи на САЩ се опитват да съберат сведения за разработването от съветските научноизследователски институти на фунгициди — препарати, добавяни в авиационното или ракетното гориво за унищожаване на бактериите, които предизвикват замърсяване на приборите и корозия на вътрешността. Тогава вниманието им е привлечено от печата, който осветлява съвременната система на гражданска отбрана в СССР. Както става ясно, в продължение на две години големи американски специалисти в сътрудничество с ЦРУ и с органите на военното разузнаване грижливо са изучавали всички съветски публикации на тази тема.

В края на 70-те години, когато в Министерството на отбраната на САЩ проучват въпроса, какъв тип танкове — едрогабаритен или лек — да предпочетат при бъдещото екипиране на армията, "Джи-2" проявява голям интерес към открития печат с цел да получи сведения за характеристиката на новите модели съветски танкове.

В края на 70-те и началото на 80-те години чувствително се засили интересът на американските военни разузнавачи в Москва към определени открити съветски източници. Това е свързано с възобновяването в САЩ на програмата за строителство на бомбардировача В-1, проектиран от компанията "Рокуел Интърнешънъл", който може да носи водородни бомби. Така те са разчитали да получат някакви сведения за средствата на ПВО в СССР, които могат да бъдат използвани като "сигурен заслон от удара на тези самолети по обекти в руския тил".

По едно време вниманието на американското военно разузнаване на САЩ е привлечено от поместените в съветския печат статистически данни за населението на 95 града в съветската страна. Въз основа на тези данни специалистите от Принстънския университет в САЩ провеждат специално изследване с цел да оценят ефективността на действията на атомните подводници с ракети от типа "Поларис" на борда. Най-големите градове в Съветския съюз са разделени на девет групи в зависимост от военноикономическото им значение и географското им положение. За главен параметър на военноикономическите възможности изследователите използват броя на населението на всеки град, тъй като според американските специалисти "той характеризира наличието на стратегически запаси, значението на града като транспортен възел, броя на промишлените предприятия и на работната сила в него и т.н."[146].

Не е случаен големият интерес на някои американски разузнавачи, правещи се на дипломати, така както и на официални представители на другите капиталистически държави към читалните на обществените библиотеки в Москва и Ленинград. Ладислас Фараго пише по този повод: "Често едно посещение на читалните на обществените библиотеки дава на офицерите от разузнаването повече от работата в архивите на генералните щабове."[147]

За да получат достъп до специалната литература, те често използват примитивен камуфлаж. Един чуждестранен дипломат, представящ се за физик, учудил работниците от съветска държавна библиотека с разностранните си интереси и със способността си със сядането, както се казва, да глътне маса специални публикации. За един ден той е получил в читалнята следните издания: "Приложение на електровакуумните и полупроводниковите прибори" "Техническа информация по капитално строителство", сборник от информационно-технически статии по авиационна техника. Следващия ден той поръчал шест броя от сборник "Електроника". Същите дни той поръчал в друга обществена библиотека трудове, предложени за Ленинска награда: "Комплексна механизация и автоматизация на производството на радиотехнически кондензатори" и сборник от статии по въпросите на усъвършенствуването на производството, в трета — преглежда общодостъпната картотека на цялата току-що постъпила литература (за ограничено ползване) по радиоелектроника и редица други научно-технически издания.

Любопитно е да се проследят характерът и насоката на аналитичната работа на разузнаването на САЩ, вземайки за пример следния факт. В съветския открит печат е поместена снимка на стратегическа ракета. Макар и да знаят, че силуетът на ракетата може да е бил изменен с ретуширане, американските специалисти все пак се опитали да определят общия й външен вид и някои тактико-технически данни. Те прекопирали снимката и изготвили по нея чертежи, а след това ги съпоставили с предварително събраните сведения, за да направят необходимите математически изчисления и логически разсъждения.

Както признават американските специалисти, когото разузнаването проучва някакъв важен обект, тайното агентурно проникване се предшествува от събиране на открита информация. Това отбелязва по-специално професор Шърман Кент, който смята, че без предварително изучаване на предмета по откритите източници изобщо не са възможни целенасочени нелегални действия. "Тайните сътрудници от разузнаването — заявява той — няма да знаят какво да търсят, ако не могат да използват разузнавателните данни, получени или от самите тях, или от някакъв друг разузнавателен орган по открит начин. Разкриването на обекта и разработването му — тази дейност се извършва изцяло в сферата на свободното и откритото разузнаване."[148] Преди известно време военното разузнаване на САЩ, след като внимателно анализира теченията на някои съветски списания за продължителен период, изказва предположението, че съветските учени активно изследват влиянието на късите радиовълни върху организма на човека и животните. След това на група американски военни разузнавачи — именно на група, а не на един — е възложено да проверят достоверността на това предположение. Ще отбележим, че ако се съди по действията на тези разузнавачи, те обръщат специално внимание на научно-техническите статии, доклади и съобщения на учените, като се стремят да не пропуснат нищо, до което имат достъп и което е в кръга на възможностите им.

Известно е също, че военното разузнаване на САЩ специално е анализирало списъка на всички съветски абонати на американското списание "Мисайлс енд Рокитс" ("Управляеми снаряди и ракети"). По такъв начин то е искало да определи кои съветски специалисти и какви научни организации имат отношения към създаването на управляемите ракети.

В американската литература се пише много за успехите на ЦРУ и на другите разузнавателни служби на САЩ в проучването на личностите. Адмирал Е. Захариас, автор на нашумялата навремето в Съединените щати книга "Тайните мисии", служил дълго във военноморското разузнаване, смята, че американците са осъзнали късно значението на сведенията за индивидуалните особености на командирите от въоръжените сили на вероятния противник, а следователно и за поведението им в една или друга ситуация. Япония отдавна проявява огромен интерес към офицерите от американския военноморски флот, които според предположенията на японците ще заемат командни постове в една бъдеща война. Японците се интересуват от биографията, характера, поведението, особените качества, странностите, схващанията им за военното изкуство, служебното им досие, отличията, служебните задължения, публикуваните трудове.

Американското разузнаване, както отбелязва адмирал Захариас, отчита своя пропуск по време на борбата срещу хитлеристкия вермахт. Сведенията за личния живот на чуждите офицери с различен чин, използвани от разузнаването на САЩ за разлагане на войските на противника по време на войната, дават възможност, както пишат американските военни историци, да се конкретизира радиопропагандата, а също и да се изпращат листовки и обръщения до определени лица. Например в листовка, изпратена до един японски лейтенант, командир на рота на Окинава, американците успешно използват данните за жената и децата му, които са взели от военното му досие; обръщението до екипажа на една японска подводница съдържа удивителни подробности за членовете на екипажа. "Подобно тактическо използване на биографични данни е много полезно — отбелязва Фараго, — особено когато става въпрос за чиновници от висшите сфери."[149]

"Разузнаването черпи биографична информация от различни източници — печата, агентурните и други канали. По данни, попаднали в западния печат, още в средата на 60-те години картотеките на американското разузнаване са съдържали сведения за над 10 хил. съветски учени и специалисти и всяка година продължават да растат. Ф. Хоу, издал в САЩ брошурата "Електронноизчислителни машини и външна политика", твърди, че в някои американски посолства и мисии са поставени специални електронноизчислителни машини, които светкавично дават информации за лицата, които интересуват разузнаването.

При събирането на сведения за учените и специалистите от социалистическите страни и при изясняването върху какво работят, американското разузнаване, както и другите чужди служби използват различни похвати. Например по време на английската техническа изложба в СССР през 1960г. разузнавателното бюро (в което, както е известно, англичаните сътрудничат с американци и канадци) разчита на естествения интерес на младите съветски специалисти към новостите в радиоелектрониката. Край щандовете с тези новости дежурят специално инструктирани от разузнаването консултанти. Те охотно задоволяват любопитството на посетителите, дават им цветни проспекти, каталози и при това ясно долавят елементите на професионален интерес. На такива посетители "гидовете" предлагат подробна, писмена консултация, обещават да изпратят всякакви допълнителни материали, за което, разбира се, се интересуват от адресите на посетителите, включително и служебните. Това се прави с единствената цел — да се състави списък на младите специалисти, които работят в областта на радиоелектрониката и ракетостроенето, и ако може да се установят адресите на съответните институти и предприятия.

Станало е почти традиция: в проспектите на всички технически изложби, организирани в Москва от Съединените щати, Англия и другите капиталистически страни, се съобщава, че една или друга фирма е готова да даде на интересуващите се подробна консултация, но при едно условие: необходимо е да попълнят анкета, в която да посочат адреса, работното място, професията, характера на заниманията си и интересуващия ги въпрос. Ще отбележим, че тези проспекти обикновено се внасят в Съветския съюз нелегално и се разпространяват заедно с анкетата много внимателно.

През 1969г. в Москва се проведе международната изложба "Автоматизация-69" — първата в СССР универсална изложба на електронни управляващи машини и комплексни системи за автоматично регулиране на процесите в най-различни отрасли на промишлеността и селското стопанство. В нея освен Съветския съюз участвуваха 22 страни. Представени бяха 514 фирми от капиталистическите държави. Изложбата бе посетена от 700 хил. души.

Разбира се, разузнавачите се надяваха да направят голям удар. "Гидовете" работеха без почивка. Като раздаваха проспектите, те любезно обещаваха на всички всякаква допълнителна техническа информация, дори и такава, каквато няма в момента на изложбата. И пак трябваше само да се попълни анкета, пощенска картичка, специална бланка — с една дума да се съобщи на гида и на фирмата от какво се интересува посетителят, с какво се занимава и къде да му бъде изпратен отговор. "Анкетите" и "бланките" съдържаха например такива въпроси: "фамилно, собствено и бащино име, месторабота, длъжност, научна степен, домашен адрес, служебен и домашен телефон; въпроси, които представляват интерес за посетителя; въпроси, по които посетителят би искал да получи допълнителна информация". Това е предварително подготвеният текст на "анкетата" на една чуждестранна фирма. Като че ли няма нищо особено: изложбата си е изложба и стремежът да се помогне на посетителя да задоволи своята любознателност и да разшири кръгозора си е хубаво нещо. При това обаче разширяват "кръгозора" си — във всеки случай такава задача си поставят — империалистическите разузнавания.

Когато организират приеми за съветски учени и специалисти, чуждите фирми канят на тях и дипломатическите сътрудници от своите посолства. Обикновено тези чиновници се ориентират добре в техническите въпроси. Те водят много компетентни разговори по главните теми на изложбата и си създават необходимите познанства. А всеки знае какво значат за съвременния свят електрониката и комплексната автоматизация. Усърдието на някои участници в изложбата "Автоматизация-69" беше толкова голямо, че на представителите на осем западноевропейски и една американска фирма беше направено съответно официално предупреждение.

Съветските търговски изложби често включват продукция на съветска технология. Тя може да бъде изучена и фотографирана. Както твърдят американските разузнавачи, от този прост набор на съветски материали аналитиците могат да получат данни за годишното производство на продукция, за броя на машините, за използваните сплави и т.н. Тъй като на тяхно разположение постъпват все повече съветски изделия, с голяма точност би могъл да се изчисли обемът на съветското промишлено производство"[150].

Система за изучаване и обработка на откритите публикации

Задачите, свързани със събирането и систематизирането на информацията, получавана от анализа на откритите източници на социалистическите страни, са толкова сложни и големи, че разузнаванията на империалистическите държави постоянно търсят нови организационни форми, за да обединят и координират усилията си в тази област. За целта в САЩ, Англия, ФРГ и в други страни са създадени и функционират специални учреждения.

Доскоро основният център в САЩ, занимаващ се с извличането на сведения от общодостъпните печатни издания на Съветския съюз и на другите социалистически страни беше Държавният департамент. Участието на другите правителствени учреждения се определяше от ведомствените им интереси. През 1955г. обаче Комисията на Конгреса по реорганизацията на правителствените органи, ръководена от бившия президент на САЩ Хърбърт Хувър, след като проучва как стоят нещата, препоръчва Държавният департамент да бъде освободен от изпълнението на тези функции и те да се вменят в дълг на ЦРУ, като му се дадат широки права да използва помощта на други ведомства. Предложено е също към дипломатическите представителства на САЩ в различни страни да се създаде длъжността аташе по науката, чиято задача да бъде да събира публикуваната в печата информация и да я обработва за нуждите на Централното разузнавателно управление. "Във връзка с това — казва се в изводите на комисията, — че ЦРУ, както и другите разузнавателни органи, не използва напълно възможностите за получаване на ценните военни и технически данни, съдържащи се в научните и техническите отчети, публикувани в другите страни, а натоварва с това само Държавния департамент, той трябва да се освободи от това задължение и то трябва да се възложи на ЦРУ, като му се даде право да назначава специални аташета, които могат да вършат тази работа в чужбина."[151] Както твърди Й. Йостен, тази препоръка е приета от Конгреса и оттогава "една от основните функции на ЦРУ е системно и най-внимателно да изучава публикациите на чужди езици, които биха могли да съдържат и най-дребното сведение за Съветския съюз"[152]

Съветникът на обединената комисия на Конгреса на САЩ по атомната енергия, професорът от Принстънския университет О. Моргенстърн пише, че "за изпълнение на тази функция се налага да се прибягва в голяма степен до помощта на науката и да се привличат много специалисти в различни области на знанията, владеещи езици и добре осведомени за всички страни от живота в другите държави"[153].

Като първоначална задача в тази работа Централното разузнавателно управление смята оперативното събиране на всички достъпни печатни издания в интересуващите го страни. За целта се използват различни канали, включително такива като книгообмена, извършван от големите библиотеки и обхващащ стотици хиляди заглавия.

Посолството на САЩ в Москва и дипломатическите представителства на другите капиталистически страни поръчват и купуват излизащите в СССР централни, местни и ведомствени вестници, списания, всякаква литература и справочници по въпросите на науката, промишлеността и селското стопанство, транспорта и съобщенията. Откритите информационни източници се купуват освен това чрез американските туристи, чрез членовете на различни делегации, чрез студентите и аспирантите, обучаващи се в СССР. През 1960г. в културния отдел на посолството на САЩ в Москва е създадена специална секция за закупуване на икономическа, военна и научно-техническа литература.

Американските представители следят всички новости в съветската литература по каталозите, справочниците и рекламните издания. Купуват или по абонамент, или чрез организацията "Книгопоща", или направо от книжарниците и павилионите. Интересно е, че те прибягват до системата "Книгопоща" главно когато искат да получат някоя книга от закритите за чужденци райони. Цялата литература, която купуват, се групира в единадесет раздела: наука и техника; икономика; политика; военно дело; право; медицина; култура; социология и образование; справочници; издания по абонамент; други. Всеки раздел на свой ред включва няколко теми. Разделът "Наука и техника" обхваща например над 40 въпроса: кибернетика и сметачни машини, ядрена физика, космос, ракетна техника, аеродинамика, далекосъобщения, металургия, география и др. В раздела "Икономика" има 22 теми, в това число селско стопанство, икономически теории, методи на планиране, финанси и данъчна система, труд и заплата, статистика, стокознание, помощ за други държави и външнотърговски отношения, транспортни и съобщителни средства.

Посолството на САЩ има предостатъчно постоянни клиенти. То изпълнява по-специално поръчките на отдела за документация при разузнавателното управление на щаба на военновъздушните сили на САЩ в Европа, дислоцирано доскоро във Висбаден. Картите на градовете се купуват предимно по поръчка на Специалния отдел на армейската картографска служба.

Големи партиди книги, особено такива, които имат приложно значение, се изпращат от посолството в библиотеката на ЦРУ, на Конгреса на САЩ и в другите правителствени учреждения и там се обработват. Проучването на съветския печат, който американското разузнаване смята за "един от най-продуктивните открити източници", е възложено на специална група сътрудници на американското посолство, които добре знаят руски език.

Важно значение се придава на покупката на книги и брошури от републиканските, краевите и областните издателства. Сътрудниците от посолството, а по тяхно поръчение и други американци, които посещават Съветския съюз, обикновено носят литература от Прибалтийските републики, от Белорусия, Украйна (предимно на езиците на тези републики). В Ленинград те се мъчат да се сдобият с книги по корабостроене, приборостроене и оптика: в Баку — по нефтена промишленост, в украинските градове — по стоманолеярна промишленост, и т.н.

Ето един пресен пример, който показва какво голямо значение се придава в САЩ на получаването и анализа на съветската научно-техническа литература.

През април 1983г. в американското списание "Миканикъл инжиниъринг" излиза статия от Юджин Райвин, професор в Уейския университет (щата Мичиган), експерт в областта на съветското машиностроене. Като приканва по-активно да се използва издаваната в СССР литература, "особено в такива важни области на машиностроителното производство и металообработването като вибрационната техника, заваряването, леенето под налягане, непрекъснатото и точното леене, където съветските учени имат крупни постижения", авторът изтъква, че извличането на полезна информация се улеснява от принципната разлика, която според него съществува между съветските и американските книги по наука и техника[154].

Американците проявяват голям интерес към всички картографски материали, грижливо събират данни за съветските картографски организации, наблюдават съответните издания на Академията на науките на СССР и всевъзможните геодезични и картографски учебници. Те старателно купуват справочниците пътеводители на градовете, карти на туристическите маршрути, особено за Източен и Западен Сибир, атласи и схеми на пътищата, карти и атласи на Арктика. Нещо повече, те се мъчат да се сдобият с всички книги, където би могло да има едромащабни карти или схеми на отделни райони от Съветския съюз (например книги по история на Гражданската война, за пътешествия из Сибир, Алтай, Средна Азия).

С годините растат и разходите, които посолството на САЩ в Москва прави за абонаменти за периодика. Според статистиката на "Союзпечат" от 1968г. насам посолството на САЩ всяка година е било абонирано за 900 съветски вестници и списания (от тях 83 на сто — по въпросите на икономиката, науката и техниката). Това е 6 пъти повече от 1960 година. Освен това американците са поръчали в Москва и над 130 заглавия вестници и списания от социалистическите страни. Вестниците и списанията се получават в толкова много екземпляри, като че ли информацията, черпена от тях, се адресира до множество специални центрове. През 70-те години най-много съветски издания са получавали: библиотеката на Пентагона, Държавният департамент, Конгресната библиотека, корпорацията Ранд, Министерството на търговията (отделът за чуждестранни демографски изследвания), Министерството на енергетиката (отделът за техническа информация). Годишните разходи за закупуване и поръчване на литература, правени по организиран начин, възлизат на 30–35 хил. рубли.

Както твърди вестник "Ню Йорк хералд трибюн", библиотеката на ЦРУ получава месечно до 200 хил. екземпляра различни чужди печатни издания, предимно на страните от социалистическата общност.

"Цялата тази открита литература — пише още Алън Дълес — е като зърно, което трябва да бъде смляно в мелницата на разузнаването."[155] Естествено за това се иска мощен обработващ апарат, снабден със съвременна техника.

Още през 60-те години подразделенията на ЦРУ, които се занимават с обработването на съветска научна литература, се попълват със стотици сътрудници от Управлението за анализ и изследвания към Държавния департамент. Наистина Държавният департамент и сега продължава да изучава съветските печатни източници, но там се набляга главно на политическите и социалните проблеми. (Твърди се, че в изследователските отдели на Държавния департамент доскоро са били заети повече от 100 "специалисти по Русия" и още 30 — в регионалните отдели.)

Само за едно денонощие така наречената мониторна служба на ЦРУ приема и записва около 6 млн. думи на 60 езика. Цялата информация от икономически, политически, военен и научно-технически характер, по-специално за Съветския съюз, която постъпва в ЦРУ, се концентрира в информационната служба. Тук тези материали се систематизират и обработват с помощта на електронни машини, изучават се от експерти.

Освен ЦРУ и разузнаването на Държавния департамент с изучаването на сведенията от откритите източници на социалистическите страни в САЩ се занимават и разузнавателните управления на сухопътните войски, на военноморските и военновъздушните сили, разузнавателният отдел на Министерството на енергетиката, ЮСИА, "руските институти" към изследователските центрове и университетите, Институтът за анализ на проблемите на отбраната, научните лаборатории на големите фирми и някои частни учреждения. За спецификата на функциите, изпълнявани от всяка от тези организации, и за разпределението на ролите между тях може да се съди по споменатата по-горе обработка на снимката на съветската междуконтинентална ракета. С това се е занимавал по-специално отделът на научноизследователските лаборатории на американската фирма "Бендинс енд корпорейшън" (щата Мичиган), която е най-компетентната в споменатата област. Доскоро към Конгресната библиотека имаше и ако се съди по данни на американския печат, и сега продължава да функционира група от специалисти по изучаване на съветската програма за изследване на космическото пространство, която служи на Пентагона като източник на разузнавателна информация за съветската военна и космическа програма. В този отдел работят 230 експерти, които превеждат и обработват съветските научни публикации. Но и това не е всичко: за получаване на нужните сведения, които биха могли да залегнат в основата на разработването на нови средства за масово поражение, в САЩ са създадени специални бюра, така наречените "бюра Бак Роджърс", които проучват чуждата научна фантастика. Заедно с това бюрата следят най-сериозните чужди списания и издания по проблемите на науката и техниката.

Събирането на разузнавателни данни чрез научен анализ на откритите публикации е скъп метод. И въпреки това се прилага все повече. Само за обработването на съветските научно-технически издания САЩ изразходват годишно над 100 млн. долара. Издателство "Макгроу Хил" например, което е свързано с ЦРУ, преди известно време е получило от военновъздушните сили на САЩ еднократна вноска от няколко милиона долара, за да организира събирането на откритата информация за научноизследователските учреждения в СССР (разположение, персонал и т.н.). Само Министерството на отбраната на САЩ превежда годишно около 60 млн. думи руски текст. По-голямата част от преводите — 36,5 млн. думи (около 100 хил. думи на ден) — се правят от Управлението на ВВС за чуждестранна техника, снабдено за целта с машини за превод от руски на английски език (от системата "Систран"). Управлението разполага с централизирана автоматична система за обслужване, която, както твърдят американските специалисти, е най-голямата в света система от този вид за разузнавателна информация. От края на 60-те години тя се занимава с изпълнението на програмата на Министерството на отбраната на САЩ за научно-техническо разузнаване. Задачата на тази програма е да осигурява информация за чуждестранната техника на разузнавателните органи на САЩ и на специалистите, които работят по изпълнението на правителствените военни поръчки. Ръководството на програмата е възложено на специален комитет, в който има представители на Управлението за научноизследователски и опитно-конструкторски работи на Министерството на отбраната, на министерствата на сухопътните сили, на ВВС и на ВМС, оглавяван от представител на РУМО[156].

Изцяло и оперативно се превеждат десетки съветски списания, да не говорим за огромния брой отделни трудове и статии. Американският физически институт превежда изцяло 20 съветски списания: "Атомна енергия", "Кристалография", "Списание за експериментална и теоретична физика", "Доклади на Академията на науките на СССР" и др. Инженерният институт по електроника и електротехника превежда изцяло седем съветски списания. Общо в наше време в САЩ се превеждат изцяло повече от 300 чуждестранни научно-технически списания, като една трета от тях са съветски. Показателен е следният факт: както твърди съветникът на обединената комисия на Конгреса на САЩ по атомната енергия професорът от Принстънския университет О. Моргенстърн, във военните ведомства на САЩ преводите на статиите, поместени в открития съветски печат и засягащи Въоръжените сили и Академията на науките, обикновено имат гриф "Секретни", за да не се разкрива от какви проблеми се интересуват Съединените щати. Почти в една четвърт от рефератите, поместени в издания като "Реферативен сборник по ядрена физика" и "Реферативен сборник по химия" се излага съдържанието на статии от съветски научни списания. Известно е също, че за последните преводи на съветски списания се съобщава в "Технически преводи" — издание на органите за федерална научно-техническа информация.

В Съединените щати се издава сборникът "Научни изследвания на страните от съветския блок в областта на геофизиката, астрономията и Космоса" и накрая Конгресната библиотека всеки месец публикува индекс на новите постъпления на руски език — основно библиографско издание за съветската наука, особено в областта на космическите изследвания.

С такава дейност се занимават и разузнаванията на западните страни, които са в сътрудничество със САЩ. Що се отнася до самата методика, по която разузнавателните органи на САЩ обработват събраната информация, общите сведения от откритите източници се класифицират и образуват основата на най-различни периодично преразглеждани "разузнавателни енциклопедии" с раздели по страни. Данните им се използват и от тези, които участвуват в разработването на външната политика и военната стратегия, и от тези, които се занимават пряко с анализа на разузнавателната информация. Още през 1949г. Шърман Кент в изследването си "Значение на стратегическото разузнаване за американската международна политика", станало настолна книга на американските разузнавачи, пише колко важни са подобни редовно обновявани и преиздавани енциклопедии.

"По време на миналата война — отбелязва Кент — повечето от воюващите държави съставяха справочници за страните, с които воюваха, които възнамеряваха да окупират или разчитаха да въвлекат в орбитата си. Понякога това не бяха енциклопедии, а картотеки на систематизирани сведения, справочници, или специални обзори, които даваха представа за всички страни от живота и за положението във всяка страна в света. У англичаните това бяха разузнавателни справки и монографии, у немците — сводки с военно-географска информация, у американците — стратегически обзори, топографски разузнавателни справки и монографии по определени въпроси."[157]

Кент само между другото споменава за издаването на такива "енциклопедии" от разузнаването на САЩ по време на войната. По-подробно съобщава за това Р. Хилсман, който пише, че Разузнавателното управление към Генералния щаб на американската армия още през 1941г. е получило значителни средства за издаването на многотомни сборници с подобни документи за всички страни в света. Въз основа на тези материали всяка година е правена оценка на "военното, политическото и икономическото положение на една или друга държава и на вероятните насоки за развитие във всяка от тези области"[158].

Бившият директор на централното разузнаване адмирал Уилям Рейбърн не крие, че "за всяка страна в апарата на ЦРУ се води специално досие "Национални разузнавателни изследвания", което съдържа подробна информация по икономически, културни и други въпроси. Това е многотомен труд, по обем е около 10 пъти по-голям от Британската енциклопедия. Материалите в досиетата постоянно се обновяват. В мирно време източник за попълването им са главно откритите издания."[159]

При подготовката на лицата се използва същият метод на досиетата. Дипломатическите учреждения водят досиета на политическите и обществените дейци от другите държави; военните ведомства — досиета на висшите, старшите и младшите офицери от чуждите сухопътни армии, морските флоти и въздушните сили и дори на редовия състав, например на членовете на екипажите на подводниците.

Характерно е, че досиетата се завеждат независимо от това, дали "обектът" се смята за потенциален съюзник или противник. "Във Вашингтон има картотека — твърди Й. Йостен, — където се вписват сведения дори за сравнително неизвестни политически дейци и търговци от малките неутрални държави, т.е. за хора, които и не подозират, че съществуването им представлява някакъв интерес за Америка. Но дори и една малка страна в един прекрасен ден може да се създаде ситуация, изискваща бързи действия, и в такъв случай ЦРУ трябва да разполага с изчерпателни данни за всеки човек, който по силата на непредвидимия развой на събитията може да заеме отговорен пост."[160]

Информационният взрив, т.е. бурното увеличаване на публикациите, наблюдавано през последните години в цял свят, както и бързият прогрес на изчислителната техника и свързаната с него все по-широка автоматизация обусловиха развитието на сравнително младата област на машинния превод. Както признават американските автори, поради недостига на квалифицирани преводачи и постоянно нарастващите разходи за превод става все по-трудно да се задоволят нуждите на съответните учреждения и ведомства. Това предизвиква отпускането на значителни бюджетни средства от правителството за създаване на по-съвършени форми на машинен превод.

Важното значение на научните изследвания, извършвани в Съветския съюз, все повече изостря проблема за превода на руските текстове на английски език в Съединените щати. В книгата на С. Першке, издадена в САЩ под заглавие "Машинният превод — втора фаза на развитие", се изтъква, че само отделът за чуждата техника в американските ВВС превежда технически текстове от руски на английски език с общ обем от около 100 хил. думи на ден[161].

Още в началото на 60-те години ЦРУ е снабдено с електронна машина, която превежда текстове със средна трудност от руски на английски език със скорост 30 хил. думи в час. За да се извърши работа с такъв обем, би бил нужен трудът на десетки квалифицирани преводачи. По изчисление на някои американски специалисти в средата на 70-те години машинният превод е струвал около 7 долара за 1000 руски думи (без режийните разходи и покриването на капиталовложенията за научноизследователска работа, но включително амортизационните разходи на ЕИМ и заплащането на труда на операторите). При такава себестойност машинният превод е изгоден дори ако се наложи част от него да бъде повторен "ръчно". Другите разузнавателни органи на САЩ също разполагат с електронни изчислителни машини (включително и за превод на текст). Информацията в ЦРУ се съхранява на перфокарти (към края на 70-те години те са били към 50 милиона). Когато на някой сътрудник на ЦРУ му се налага да се запознае с литературата по някой конкретен въпрос, той вкарва в ЕИМ списък на ключовите думи (около 25) по интересуващата го тема. Машината намира заснетия на микрофилм материал, фотографира го отново с ултравиолетови лъчи и показва мъничките кадри с помощта на специален прожекционен апарат. Цялата операция трае няколко секунди.

В американския печат от време на време може да се намерят данни за техническата екипировка на съвременния справочно-аналитичен апарат на САЩ. Става ясно, че въпреки бурното развитие на изчислителните машини, машинната техника на превода, микрофилмите и другите средства ЦРУ все пак не може да се справи с нарастващия поток от данни в откритите чужди източници, които трябва да бъдат обработени бързо. Известно е, че доскоро машините успяваха да преведат само 7 на сто от съветските публикации по наука и техника, постъпващи в САЩ. Възможно е тези данни да са малко остарели, но те показват новото противоречие между тоталния размах в събирането на сведения и техническите възможности за обработването им.

В заключение трябва да отбележим, че усъвършенствувайки постоянно системата за събиране, натрупване и използване на откритите източници на социалистическите държави, ръководителите на разузнаването в САЩ същевременно внимателно изучават мерките, които вземат тези държави, за да попречат на използването на откритата информация във вреда на техните интереси. Имайки предвид този "опит за противодействие", американците разработват свои мерки, с които да затруднят възможността за черпене на информация от откритите публикации в САЩ. И това се прави постоянно. Началото е положено още когато директор на ЦРУ е генерал Бедъл Смит, който веднъж решава да направи съответна проверка. Той сключва договор с група висококвалифицирани специалисти от един голям университет в САЩ да проучат последните открити американски публикации, статиите във вестниците, отчетите за заседанията на Конгреса, правителствените съобщения, монографиите, текстовете на изказванията и т.н. и да определят каква оценка на възможностите на САЩ би могъл да направи "противникът" въз основа на анализа на несекретните източници. Всички подобни материали можело да се получат лесно срещу минимално заплащане или безплатно. Като резултат специалистите стигнали до извода, че за да узнае някои от важните тайни за състоянието на въоръжените сили и на стратегическите ресурси на САЩ, за чуждото разузнаване е "достатъчно да отдели няколко седмици за проучване на откритата литература". Докладът на генерал Смит, основаващ се върху изводите на университетските специалисти, е обсъден на правителствено равнище, в резултат на което са взети мерки за по-строг контрол на съответните служби върху публикациите, които са в сила и до днес.

През януари 1982г. пред членовете на Американската асоциация за подпомагане на научния прогрес държа реч адмирал Б. Инман, който тогава беше заместник-директор на ЦРУ. Като изтъква, че "между интересите на националната сигурност на САЩ и размяната на научна информация има известно противоречие", той приканва американските учени, които искат свободно да публикуват резултатите от изследванията си, да бъдат предпазливи, за да не се разгласяват.

След това, разбира се, не без намесата на ЦРУ, в научните среди в страната започна оживена дискусия. Проблемите, повдигнати в нея, станаха основна тема на изследването, проведено по поръчение на Националната академия на науките и на Националната инженерна академия от група американски специалисти — 19 души начело с бившия президент на Корнуелския университет Дейл Корсън. В групата са включени видни представители на СНС, Пентагона, Министерството на енергетиката, Националния научен фонд, президентския съвет за науката, Националния комитет за наука, Управлението за отбранителни научноизследователски и конструкторски работи на Министерството на отбраната, на индустриалците в страната, както и съветникът на президента на САЩ по науката. Групата се залавя да проучи "практиката на предаване на наукоемка технология от САЩ в СССР и каналите за изтичане на научна и техническа информация", чието умножаване щяло да допринесе за политиката на разведряване. По резултатите от проучването са подготвени два доклада: секретен и открит, в които се прави критика на механизма на контрола в САЩ, който не осигурявал необходимото ограничаване на потока от информация и се нуждаел от подобряване. Под предлог че изтичането на информация може да даде възможност на Съветския съюз за кратко време да постигне военно превъзходство над Съединените щати, администрацията на Рейгън въз основа на препоръките на ЦРУ, изложени в подготвения от него през април 1982г. доклад "Получаването на западна техника от Съветския съюз", засили контрола върху предаваната на СССР информация относно техниката и технологията с невоенно предназначение. Предполага се също, че контактите между американските и съветските учени ще продължат да намаляват и че по-специално ще бъдат ограничени посещенията на съветски учени в американските университети[162].

През 1983 и 1984г. светът стана свидетел, как екипът на Белия дом прави всичко възможно, за да влоши съветско-американските отношения и по-специално да разруши каналите на интелектуалните връзки, които между другото са нужни на САЩ не по-малко, отколкото на съветската страна.

* * *

Съобразно с агресивните си планове, в сегашните условия управляващите кръгове на САЩ се стремят своевременно да получават толкова всеобхватна информация, че според американските специалисти тези потребности могат да бъдат задоволени само чрез комплексно използване на всички възможности за получаване на нужните сведения и, разбира се, на откритите източници. Снабдяването на разузнавателните органи с последните средства на електронната и изчислителната техника дава възможност за бързо използване на сведенията, получени от откритата литература, за превръщането им в ефикасна основа за разработване на разузнавателни прогнози и за определяне на конкретните задачи, решавани с помощта на другите видове разузнавателна дейност. Използването на откритите източници освобождава силите на агентурното разузнаване за по-сложни и отговорни задачи, чието изпълнение е възможно само с помощта на нелегални средства.

Трябва да отбележим, че използването на откритите източници на информация от разузнаването на империалистическите държави, и преди всичко на САЩ, е сериозна опасност за всяка държава. Във времето на научно-техническата революция обаче нито една страна не може, без да вреди на собственото си развитие, да се откаже от научно-техническите публикации, от книгообмена, от изложбите и другите форми на международни отношения. По силите ни е обаче да попречим на чуждото разузнаване да извършва нелегалната си дейност, да намалим вредата, която тя нанася на интересите на страната. Това може да бъде постигнато преди всичко чрез сериозен анализ на собствените ни открити публикации. Много неща тук зависят и от познаването от наша страна на методите на работа на чуждото разузнаване по откритите източници, от своевременната и компетентна ориентация в тези въпроси на съветските учени и специалисти, които в една или друга степен са свързани с материалите, чието публикуване на пръв поглед може да изглежда безобидно и дори необходимо в интерес на развитието и пропагандата на научните знания.

И главното, много зависи от чувството за отговорност на всеки от нас пред обществото за запазването на поверените ни сведения, от умението ни да бъдем сдържани, когато няма нужда от излишна откровеност, където словоохотливостта във всичките й форми е опасна и дори престъпна.

Бдителност и още веднъж бдителност!

Загрузка...