Търговци на роби в космоса

ГЛАВА ХIII

— Не, не мога да ви отговоря защо дадохме на Талибранд това звание — студено изрече Съветникът на честта. — Бих искал да зная защо ми задавате такива безсмислени въпроси!

Братвин беше много дебел, среден на ръст мъж. Беше се излегнал във високо, подобно на трон кресло от черно и жълто естествено дърво, тапицирано като че ли със синя животинска кожа.

Носеше черна туника, дълъг черен брич, пристегнат в кръста с позлатен колан, кожените му ботуши стигаха до прасците. Английският му беше великолепен, макар и със същия акцент като на Шембо.

Хорн усети, че почервенява под резкия поглед на Съветника на честта. Беше съвсем безпомощен. От самото си пристигане на Криу’н Дич се чувстваше изгубен, защото тук срещна наистина чужд свят. В сравнение с него Нюхолм беше почти провинция на Земята, с малки разлики. Но тук…

Братвин насмешливо наблюдаваше Хорн, който разглеждаше залата. Дери забеляза жени в дълги бели дрехи. Много от тях бяха млади и миловидни. Мъжете бяха облечени почти като Братвин. Изглеждаха по-мъжествени и по-силни, отколкото Хорн в неговия земен костюм. Ниски тавани с масивни греди, стени от изсечени каменни блокове с тесни прозорци, твърдият под постлан с животински кожи — всичко това придаваше на помещението варварски вид.

Той повиши глас, за да бъде уверен, че всички в залата ще го чуят, погледна Братвин право в очите и произнесе:

— Нима за вас не е важно да разберете защо беше убит един от Гражданите на Галактиката?

— Какво?

Братвин се напрегна и изправи гръб в креслото. Втренчи се в Хорн.

В същия миг прозвуча отчаян вик.

— Какво казахте?

Сред присъстващите, които знаеха английски, се разнесе бърз шепот, последван от възбудени викове.

Братвин ги погледна строго, призовавайки ги към тишина.

— Доказателства! — извика той.

— Дойдох от Земята на Нюхолм, защото и Талибранд е дошъл на Земята от Нюхолм — предпазливо започна Хорн. — От Нюхолм заминах за Криу’н Дич, защото и Талибранд е дошъл на Нюхолм от Криун’н Дич. Знам го, понеже имам ето това.

И той, без да бърза, извади портфейла на Талибранд.

Братвин веднага стана, изтръгна портфейла от ръцете му и сведе поглед. Когато отново вдигна очи, гледаше не Хорн, а събралите се в залата хора.

— Вън! — заповяда той.

Сетне произнесе няколко думи на резкия криундички език. Дери вече беше научил много неща от Шембо, за да разбере, че не е нужно Братвин да повтаря заповедта си.

Скоро останаха сами в огромната зала, където гласовете им гръмко ехтяха, и потупвайки портфейла, Съветникът замислено погледна Хорн.

— Вие сте почти юноша.

Дери не се опита да отрече този факт. Братвин стана и слезе по няколкото стъпала от площадката, на която стоеше креслото му. Заразхожда се напред-назад из залата.

— Е, добре — каза най-сетне, — пристигнал сте тук, както обяснихте, за да разберете къде отиват роботите, които продава вашето семейство. Изгубихте десет дни, за да измолите аудиенция от мен, а аз непрекъснато я отклонявах, защото не исках да си пилея времето за високопоставени глупци от Земята. Този свят много се различава от вашия, младежо. При вас всичко идва практически от само себе си: машините, андроидите, роботите, всичко. А ние тук трябва да работим. Сами движим живота на нашата планета. Не разчитаме единствено на зъбните колела, електрическите вериги и синьокожите хора. Това означава, че си имам и друга работа, освен да водя безполезни разговори и да сипя цветисти комплименти.

Обърна се и погледна Хорн право в очите. Сетне протегна ръка със снимката на Талибранд, така че ъгълчето й сочеше в гърдите на младежа.

— Защо, дявол да го вземе, не казахте веднага причината за пристигането си тук?

— Защото Талибранд беше убит — рязко отговори Дери, — защото онези, които го убиха, се помъчиха да убият и мен на дуел на Земята, а на Нюхолм се опитаха да ме отвлекат, понеже Талибранд умря и не успя да довърши работата си и убийците му искаха да се уверят, че никой няма да я довърши.

— Може би вие искате да я довършите? — учудено подхвърли Братвин.

— Искам да се опитам. Но все още не знам какво изобщо представлява тя. Помислих си, че съм длъжен да посетя планетата, където му е даден този документ. — Хорн кимна към сивия портфейл. — И всичко да си изясня.

— Трябва да излезем оттук — каза внезапно Братвин. — Мисля, че се налага да се настаним по-удобно и да поговорим.

Изрече къса заповед и незабавно се появи девойка в дълга до земята дреха. Братвин произнесе нещо на криундички.

— Добре, засега ще приключим днешната аудиенция — обърна се към Хорн, след като привърши с нарежданията. — Да вървим в моя работен кабинет. Там ще пийнем нещо, а после вие ще ми разкажете цялата история.

Работният му кабинет се намираше в другия край на сградата. Беше малък, стените му бяха изградени от същите каменни блокове като на залата. Цялата мебелировка се състоеше от груба дървена маса и няколко неголеми стола, запълващи почти цялото пространство. Покрай стените висяха лавици с книги, някои от които докарани от Земята. Девойката донесе кана и две чаши и наля в тях кисела на вкус напитка.

— Това питие ни направи такива, каквито сме. — Братвин почти се смееше. — Бирата на Криу’н Дич е силна, каквито сме и ние, криундичанците. За ваше здраве!

Хорн отпи малка глътка. Сетне Братвин се облегна на стола и скръсти нозе.

— Цялата история — заповяда той — и колкото се може по-подробно!

Когато Дери свърши, в очите на Съветника беше застинал объркан израз.

— Защо е отишъл на Земята? — промърмори той. — На Криу’н Дич щеше да бъде в безопасност! Когато беше тук при второто си пътуване, нищо не спомена за опасността, която го грози.

— Вие познавахте ли го лично? — попита Хорн. — Много бих искал и аз да го познавам.

— Ларс и брат му Джен са ми далечни роднини. Ще изпратя да повикат брата на Ларс. Хубаво ще е веднага да му съобщим за смъртта на брат му, преди да го научи от хорските приказки. Още една чаша бира?

Хорн покри чашата си с ръка и отрицателно поклати глава.

— Сега можете ли да ми кажете с какво се занимаваше Талибранд?

Братвин вдигна рамене.

— Не зная. Мога само да ви кажа защо му дадохме това звание. Държахме името и външността му в тайна, за да си върши работата спокойно. Талибранд ми предостави доказателства, че големият син на едно от знатните семейства е отвлечен от престъпници и завистливи конкуренти. Ларс организира издирване на юношата, намери го и същевременно откри, че са отвлечени и други деца. Плащали са на някакъв безсъвестен търговец да прави това. Децата откарвали далеч, още по-далеч от Ърсуърлд, и там ги боядисвали в синьо.

— Там са ги подготвяли и са ги изпращали при другите андроиди, така ли?

Хорн се наведе напред, без да диша, а мислите се носеха в главата му като вихър. Братвин го погледна с уважение.

— Точно така! Но Ларс Талибранд не спря дотук. Опита се да разследва докрай тази ужасна история. Той откри множество отвличания на различни планети и в някои случаи дори успя да върне децата на родителите им. Отвличанията толкова объркаха нашия Съвет, че дори бяхме склонни да забраним търговията с андроиди. По-добре така, отколкото непрекъснато да пропускаме тази стока през Криу’н Дич. Откъде можехме да бъдем сигурни, дали това са андроиди или човешки деца? Но Ларс и брат му уверено твърдяха — или поне брат му, както си мисля, — че подобни случаи са сравнително малобройни, защото отвличането на деца и превръщането им в андроиди не би могло да остане незабелязано от другите хора. Освен това ние сме много зависими от митата и данъците, които получаваме от посредниците на търговците, макар на мен лично това съвсем да не ми се нрави. Все пак земните хора и самата Земя са местоназначението на повечето андроиди. Ала те вероятно го възприемат другояче.

Хорн бавно поклати глава.

— Срещал съм андроиди, които ми харесваха повече от някои хора от собствената ми раса. Да, точно така, както вие вече казахте, без тяхна помощ аз нямаше да осъществя пътуването си. — Сетне се намръщи. — Струва ми се странно, че децата са изчезвали по този начин и това не е предизвикало тревога сред обществеността.

Братвин тъжно се усмихна.

— На вас, човек от Земята, това ви се струва невъзможно, но…

Той протегна ръка и вдигна от пода до стола си череп от жълта кост с широко отворена челюст. От края на муцуната до тила беше дълъг колкото човешка ръка.

— Това е череп на див звяр, който застрелях преди две години в собствените си владения — сухо продължи Братвин. — Той уби дъщерята на един от моите хора, момиче на дванадесет години. Вие сте имали твърде много време, за да направите Земята такава, каквато е, Хорн, а нашият свят и днес още е див.

— Значи изчезналите деца…

— Също толкова вероятно е да са станали жертва на диви зверове, както и на хищници в човешки образ.

— Разбирам ви — замислено изрече Хорн. — Това обяснява странната връзка с андроидите, която като червена нишка преминава през всички произшествия, последвали смъртта на Ларс Талибранд. Споменах за това в разказа си. Безспорно андроидите са знаели с какво се занимава той.

— Безспорно! Чувал съм самият Ларс да казва, че ще успее да установи, че точно те са отвлечени от родителите им човешки деца, а не са създадени в една от химическите фабрики.

— А къде се изработват другите андроиди? Приятелят ви Ларс дали ви е казал?

— Това е странен въпрос. — Братвин се намръщи. — Не, не ми е казвал. Колкото по-малко си имам работа с търговците на андроиди, толкова по-добре се чувствам. Изобщо не ме интересува на кой от световете се намира тази инфернална, адска, магьосническа кухня.

Върху въпроса за произхода на андроидите отново падаше мъгла.

Хорн се опита да налучка:

— Не разбирам защо ги правят толкова далеч извън познатите системи, а оттам ги карат на Земята? Защо техните производители не са построили фабрики тук или дори на Нюхолм, щом не искат да живеят на Земята?

— Що се отнася до нашия свят, мога да ви отговоря. Ние не искаме да си имаме работа с тази търговия повече, отколкото е необходимо. Смятам, че и на останалите светове мислят по същия начин. Има нещо неестествено да гледаш хора, които живеят, мислят, хранят се, спят и боледуват, ала са създадени в резултат на някакъв изкуствен процес. Те са хора във всички отношения, с изключение на едно.

— И какво е то?

— Андроидите са стерилни. Да, дори е установено, че мръсниците, които са отвличали децата, са правели стерилни жертвите си, за да бъдат еднакви с останалите андроиди.

Девойката, която им беше донесла бира, се върна и тихо каза нещо на Братвин. Съветникът бързо отговори, стана и погледна Хорн.

— Братът на Ларс е тук. Като получил съобщението, веднага дошъл, за да поговори с вас.

Хорн също стана, щом Джен Талибранд влезе. Беше учуден, като видя толкова различен от Ларс мъж.