Търговци на роби в космоса

ГЛАВА ХVIII

Диз отново го доведе в дома си, където жена му мрачно изслуша цялата история, като мислеше за двамата си синове. Представи си, че всички удобства, материалното благополучие, с което я бе обградил мъжът й, е основано върху робството, върху страданията на децата на други майки. Тя одобри действията на Хорн.

— Достатъчно — рязко я прекъсна той. — Досега се препъвах в неща, които се намираха под носа ми. Ами тази гигантска мрежа на търговия с андроиди, оплела звездите, както отровен мицел оплита корените на растенията! Какво толкова съм направил, че да пресека всичко това?

— Не сте направил толкова малко — възрази му Диз. — Търговците имаха трима агенти на Нюхолм — вие ги унищожихте. След всичко, което ни разказахте, нещата ще тръгнат другояче. Стигнал сте съвсем близо до разгадката какво е правил на Криу’н Дич братът на Ларс Талибранд.

— Ако можех пак да отида там… — мрачно отбеляза Хорн.

— Щом Шембо се обади, че е пристигнал, веднага ще отида в космодрума и ще поговоря с него за всичко. Но за това е необходимо известно време. — Диз се намръщи. — Да, точно така е, както казахте. Няма никаква връзка между различните сфери на търговията с андроиди, с изключение на най-бедните от тях.

— Все пак трябва да има нещо, което бихме могли да предприемем! — настояваше жена му. — Нима останалите андроиди няма да се разбунтуват, ако им разкажем истината, а космонавтите ще престанат да ги превозват, научавайки как стоят нещата?

— Да, това ще бъде пречка — съгласи се Хорн. — На Криу’н Дич Братвин каза, че там са имали намерение да направят нещо подобно, но Джен Талибранд е потушил историята. Разбира се, ще мине немалко време, докато всички факти излязат наяве.

— Дори и да успеем, това още не означава, че Земята ще се откаже от андроидите — възрази Диз.

— И аз мисля така. Андроидите са част от живота на Земята. Ние ги смятаме за нещо, което стои много по-високо от роботите. Но те изпълняват всичката мръсна работа, с която другите хора повече не искат да се занимават. Синята им кожа успокоява съвестта ни, поне когато някои хора се замислят. Сетне трябва да вземем предвид стопанския фактор, който ни обясниха в министерството на търговията.

— Ами ако доведем хората на мястото, където боядисват бедните деца в синьо? — упорито настояваше жената на Диз.

— А къде се намира то? Аз не знам нищо. Бях там, но нито веднъж не видях звездите на небето. Как мога да предположа около коя от стотиците звезди обикаля онази планета? Видях най-много една квадратна миля от повърхността й.

— Какво ще стане, ако разкажете истината на андроидите?

Хорн поклати глава.

— Боя се, че това няма да ни отведе далеч. Те вярват в историята за произхода си, без да се замислят. Уверявам ви.

Той неспокойно закрачи назад-напред.

— Единственото възможно решение, което съзирам, е да удържим за известно време търговците и да ги изтикаме там, откъдето са дошли, да установим връзка с новоколонизираните светове, за които досега дори не сме чували. Уверен съм, че точно на един от тях произвеждат така наречените андроиди. Разобличихме някои от хората им — като Джен Талибранд, Кайер, Уд, Кавелгрейк, ала повечето попаднаха в ръцете ни случайно, понеже някъде са допуснали грешка, а ние едва сега сме й обърнали внимание. Това обаче означава, че ще отрежем цветовете със стеблото, а не ще унищожим корените на злото.

Хорн беше прав. Два дни по-късно беше извършено покушение срещу него.

Това доказваше, че организацията на търговците с андроиди не беше пострадала особено след загубата на Кайер и сътрудниците му. От преминаващ автомобил хвърлиха малка бомба през прозореца в стаята на Диз.

Чудно, но тя попадна в комина, който водеше надолу в мазето, и избухна там. Цялата къща се разтресе от взрива.

Извикаха полиция, но Хорн се отнесе твърде скептично за резултатите от разследването.

— На Земята един от полицаите беше агент на търговците с андроиди. Не очаквайте от тях твърде много.

Посъветва Диз, жена му и синовете му да се показват пред хората, превързани с бинтове и облепени с лепенки, и да казват, че Хорн е сериозно ранен. Това правеше достоверно пребиваването му в къщата.

Гневно очакваше следващата акция на търговците, но нищо не се случи. До известна степен успокоен, той предположи, че чакат нареждания от Джен Талибранд какво да правят по-нататък.

Хорн ни най-малко не се съмняваше кой е вдъхновителят на покушението. Талибранд вече е научил за невероятното му бягство от лагера за андроиди и пристигането му тук, на Нюхолм. И, разбира се, се обливаше в пот от страх, че Хорн ще успее да се върне на Криу’н Дич и ще го разкрие.

А Дери смяташе да направи точно това.

Както предсказа, полицията още не беше открила кой е хвърлил бомбата, когато Диз радостно съобщи, че корабът на Шембо ще кацне всеки момент. Тръгна за космодрума, за да доведе криундичкия капитан.

Шембо си беше все същият — разумен и спокоен. Внимателно изслуша разказа на Хорн.

— Това хвърля светлина върху множество странни неща — най-сетне отвърна капитанът.

— Какво например? — Хорн се наведе напред.

— Нали знаете най-големия космодрум на Криу’н Дич, онзи, дето принадлежи на семейство Талибранд? На нашата планета, мистър Хорн, има много тайни. Джен Талибранд каза, че сте го оскърбил, възползвайки се от гостоприемството му, ала никой не повярва. Приказваха, че сте тръгнал да търсите изчезнало момче, отвлечено от търговците, но и в това не повярваха. Никой не знаеше истината и никой нищо не предприе. Едва напоследък станаха някои случки. Както винаги, на космодрума пристигаха андроиди. Веднъж обаче Джен Талибранд дойде там и ги огледа всичките. Целият ми екипаж премина през ръцете му — разглеждаше ги да не би някой да се е боядисал, за да скрие синия цвят на кожата си. Същото ставаше и на другите кораби.

Шембо отпи голяма глътка от чашата, която му подаде мисис Диз, сетне се настани по-удобно и с доволен израз продължи:

— Сега всичко е ясно. Талибранд търси вас, и то настойчиво. Той се страхува!

— Добре — констатира без съжаление Хорн, — но става много трудно. Как, дявол да го вземе, да отида на Криу’н Дич, щом Талибранд се мъчи да ме открие? Имах намерение да използвам някакво козметично средство, за да скрия синия цвят на кожата си. — Той протегна ръка и се взря в нея. — Казахте, че те са предвидили тази възможност?

— Разчитаме на още една — тихо отвърна Шембо. — Ще се погрижа за това.

— Кажете ми — помоли Хорн — защо сте готов да ми помогнете, капитан Шембо? Нима не разбирате, че се стремя да ви лиша от средството ви за съществуване?

Шембо вдигна рамене.

— Защото това е лошо. Андроидите са човешки деца. Това е много лошо. Понякога ми се гади. Може би още известно време ще се занимавам с тази работа. Свикнал съм с нея, разбирате ли? Но после ще се захвана с друго. Трябва да се търгува. Смятам, че хората винаги искат да накарат други да работят вместо тях. Всички ваши богати семейства имат слуги. Може би бедняците от далечните светове ще поискат да работят на Земята? Вярвам, че хората на вашата планета ще произведат много по-умни роботи и няма да има повече нужда от андроиди. Мисля дори, че ще ги признаят за истински хора.

Хорн бавно кимна. Това беше възможно решение на проблема. Да, то посочваше как Земята да го реши. Може да се използва и цената на престижа, който ще последва признаването на андроидите за хора. Разбира се, ще се намерят други стоки за търговия вместо андроидите.

Но това беше примитивен план. Понастоящем на Хорн му беше все едно дали сриването на търговията с андроиди ще разтърси стопанската структура на галактическата търговия или не. Може би за човешката раса ще бъде дори по-добре, ако това стане.

Той забеляза, че Шембо бавно клати глава назад-напред.

— Имам една идея — съобщи криундичанецът. — Струва ми се, че зная как да ви закарам при Братвин в пълна безопасност.

Най-важният момент в плана на Шембо беше временното отказване от кацане на планетата.

Корабът се спусна през нощта във владенията на Талибранд. Кацна два часа преди разсъмване, когато хората бяха сънени, а телата им — изморени. Това беше времето, когато Джен Талибранд доброволно беше поел задължението лично да прави проверка на докараните андроиди.

Естествено те нямаха никакви андроиди на борда. При заминаването им от Нюхолм в кораба имаше само един синьокож, но той беше много опасен.

Пазачите, изтръгнати от обятията на съня, приближиха кацналия кораб, за да извършат нововъведената проверка на екипажа.

Хорн се беше скрил в мрака на един товарен трюм и чакаше какво ще стане.

Внезапно в другия край на кораба нещо се раздвижи. Разнесоха се викове по криундички. Чуха се забързани стъпки.

По целия космодрум сновяха прожекторни лъчи.

Пазачите, които Хорн можеше да види, бързаха нататък, за да разберат какво става, и вървешком изваждаха оръжието си.

В мига, когато изчезнаха от полезрението му, той скочи от кораба и побягна по летателното поле, свил глава в раменете си.

Пазачите най-сетне разбраха, че гонят един от хората на Шембо, който се правеше на пиян и сега си умираше от смях, наблюдавайки последиците от шегата си. Хорн се скри под брезента, покриващ някакви стоки на края на летателното поле.

Тримата пазачи почувстваха, че са ги направили за смях, и не искаха втори път да се хващат на същата въдица. Затова сега презрително отказваха да проверят шумоленето и раздвижването, смятаха, че нямат никакво значение.

Ядосани, те помъкнаха Шембо и хората му към административната сграда на космодрума.

Яростният глас на капитана гръмко ечеше надалеч из полето. Хорн търпеливо изчака всичко да се успокои, после предпазливо запълзя към вратата.

Пазачите дремеха и не чуха как той се промъкна покрай тях.

Сетне побягна. Много трудно се ориентираше в тъмнината, но след известно време се оказа близо до залата, където Братвин го прие за пръв път. Започна да се развиделява, нощното небе изсивя. За щастие имаше твърде малко минувачи и когато Хорн срещаше някого, закриваше лицето си, за да не забележи синята му кожа.

За разлика от Джен Талибранд Съветник Братвин не се ограждаше със слуги и охрана. Хорн стигна до вратата на залата, без някой да го спре, и заудря с юмрук по нея.

Скоро съненият вратар му отвори. Когато забеляза, че чука андроид, изруга и понечи да затвори вратата.

— Заведете ме при Съветника на честта Братвин! — заповяда Хорн. — Вдигнете го от леглото, ако още спи.

— Глупак! — възрази вратарят. — Днес Съветът на честта има заседание и Съветникът работи до късно през нощта, подготвяйки доклада си.

— Още по-добре — отбеляза Хорн със свирепо задоволство. — Кажете му, че нося съобщение от Ларс Талибранд, съобщение за убийство, той ще ме изслуша!

Вратарят кимна със съмнение. Беше почти смешно колко се бе променило лицето му, когато се върна.

— Можете да влезете — преглътна той. — Съветник Братвин каза, че иска да изслуша вашето съобщение.

Братвин изплашено извика, когато видя Хорн и го позна. Отдавна го смяташе за мъртъв.

С широко отворени очи изслуша Хорн, после яростно кимна.

— Днес заседава Съветът на честта. Събираме се от всички краища на Криу’н Дич, за да обсъдим плановете за следващата година. Но първо ще устроим съд!