Тъй желан и толкова далечен

3

Джордън едвам се държеше на крака от изтощение! Лейс го заведе в кухнята и го накара да седне.

— Моля ти се, не заспивай поне още няколко минути! Откога не си ял?

Той направи замислена физиономия.

— Май че закусвах… вчера.

— Ясно защо си тъй изтощен. Сега ще направя нещо, стига да не заспиш.

Самата тя не беше яла приблизително от същото време, но не се сети за това.

Като начало сложи на масата чаша плодов сок, след което се зае да прави омлет със сирене. Малко по-късно двамата ядяха като невидели.

Тъмбълуид ги последва с още по-голямо въодушевление. Джордън се усмихна, като го видя как унищожи с настървение порцията си и след това се отпусна в ъгъла. Пред очите му отново се появи картината, която беше видял, като прелиташе над къщата — Лейс и кучето прегърнати на терасата.

— Радвам се, че се разбирате добре. Иначе щеше да си сама с дяволската си алармена система.

Хвърли поглед към вратата, над която се виждаше апаратурата, монтирана от Кит.

Лейс беше твърде уморена, за да влиза в спор и да изтъква предимствата на електрониката. Жадуваше за почивка. Не обърна внимание на забележката му. Дали и той се чувстваше така? Радваше се, че я беше прекъснал, преди да му каже, че го обича. Никога досега не беше изпитвала такъв копнеж към някого.

— Да, добър е за компания — съгласи се тя и се изправи.

Зави й се свят от изтощение. Подаде ръка на Джордън и рече:

— Ела, размърдай се, преди главата ти да е паднала в чинията. Сега май че и двамата се нуждаем от по една баня и много дълъг сън.

Излязоха от кухнята, като се държаха за ръце. Лейс се спря пред вратата на стаята си. Пусна ръката му.

— Мисля, че силите ще ти стигнат да се добереш до спалнята си.

— Горе-долу. Но побързай, ако искаш да се къпеш. Толкова съм мръсен, че сигурно ще трябва да източа всичката топла вода, за да се измия.

Целуна я по бузата, обърна се и тръгна по коридора. Тя го проследи с поглед, след това влезе в стаята си и се запъти към банята.

Топлата вода й подейства чудесно, но не можа да измие умората. Изсуши косата си и облече къса пижама. Върна се в стаята. Очите й почти се затваряха. Отначало не забеляза, че не е сама в стаята. Почти се сблъска с Джордън, който се беше облегнал на рамката на леглото.

— Какво правиш тук? Да не би да си сбъркал стаята.

Той се усмихна и протегна ръце към нея.

— Не съм. Ела при мен. Искам да си до мен, докато спя.

— Искаш да съм с теб?

— Искам да те държа в прегръдките си — прошепна Джордън едва чуто — Искам да чувствам присъствието ти през цялото време. Когато моторът отказа, единствената ми мисъл беше, че трябва да оживея, за да мога да те видя отново. И да те прегръщам. Ела, скъпа! Искам да сънуваме заедно.

Лейс изтръпна. „Господи, не!“ Не трябваше да се поддава на чувствата! Но копнежът й беше твърде силен. Ръцете й сами потърсиха неговите. Прегръдката му спря дъха й. Поведе я към своята стая. Когато минаваха през всекидневната, Лейс се спря пред камината.

— Веднъж бях тук — каза тя едва чуто, — когато Роджър замина. Наслаждавах се на гледката от прозореца. Тогава видях фамилната фотография върху перваза.

Разтърка уморено очи.

— Трябваше да се сетя, когато дойде. Стори ми се познат отнякъде въпреки ориенталското облекло. Трябваше да се сетя, че не си разбойник.

— Нищо, това беше толкова отдавна. Вече забравих.

Минаха в съседната стая, обзаведена с махагонови мебели. Подредбата от пръв поглед говореше, че обитателят е мъж.

Лейс отиде до леглото и се мушна под богато украсената завивка. Сви се на кълбо и моментално заспа.

Джордън я наблюдаваше усмихнат. Доверчивостта й го ласкаеше, но беше очаквал друго. Беше полумъртъв от умора, но въпреки това, като гледаше очертанията на тялото й под завивките, кръвта му кипна.

Съвсем предпазливо, за да не я събуди, легна до нея и я обгърна с ръце.

Затвори очи. Въпреки че беше уморен до смърт, не заспа веднага. Слушаше равномерното дишане на жената до себе си. Усещаше ударите на сърцето й и се наслаждаваше се на нейната близост. След това сънят го обори.

Седем часа по-късно Лейс се събуди. Джордън спеше до нея, без да я изпуска от прегръдката си. Това беше чудесно. Сгуши се още по-плътно до него. Внезапно дишането му се ускори и той пое дълбоко въздух.

Лейс се разсъни окончателно. Отвори рязко очи. Погледът й падна върху лицето му, покрито с двудневна брада, и тъмната кожа надолу. Изведнъж й стана горещо. Изчерви се до ушите. Поиска да скочи от леглото, но ръцете му я спряха. Прегръдката му стана по-силна.

— Без паника — чу гласа му в ухото си. — Всичко е наред.

Лейс се обърна и се втренчи объркана в мъжа до себе си.

— Джордън! — извика тя, без да разбира нищо. Установи, че не само не е в своето легло, но е и в съвсем непозната стая.

— Как, за бога…

Джордън като че ли очакваше да му издере очите.

— Само не казвай, че не си спомняш.

И какво трябва да си спомня? — Лейс го погледна объркано. — Ще ми кажеш ли как съм попаднала в това легло?

— Във всеки случай, не съм упражнявал насилие върху тебе. Помисли си малко, Лейс. Всичко ли забрави изведнъж?

Тя се замисли.

— Ти се върна… Привих омлет…

— След това взехме душ…

Преглътна. Мислите й добиха смътни очертания. Водата я беше ободрила малко. Въпреки това едва държеше очите си отворени.

— Но това беше в моята стая — запротестира тя. — Да не съм станала сомнамбул?

— Мисля, че не си — засмя се весело Джордън, — помолих те да дойдеш да спиш с мене.

— Само да спя ли?

— Да, засега… — отпусна прегръдката си, сякаш искаше да каже, че не иска да упражнява насилие върху нея. — Наистина дойде сама.

Лейс не се съмняваше в думите му. Преди това също не я беше карал изрично да се гримира и парфюмира, нито пък да готви петел с череши.

— И тъй, ти дойде в стаята ми, за да ме сложиш да си легна. Нали така?

Ръцете му я галеха по гърба. Усещаше топлината им през тънката пижама. Не можеше да не се поддаде на ласките му.

— Достатъчно дълго бяхме разделени, Лейс. Там, в Тексас, ти ми липсваше всяка минута. Сутринта бяхме твърде уморени, за да говорим. Просто исках да бъдеш наблизо. Изобщо не знам какво става с мен.

Лейс почувствува прилив на нежност към него.

— Няма нужда да се оправдаваш, Джордън. Изобщо не съжалявам, че дойдох с тебе.

Погледна я с невярващи очи. Помъчи се гласът му да звучи шеговито.

— Не съжаляваш ли?

— Не! Какво, да не би да си разочарован? — възприе същия тон Лейс.

След това стана сериозна.

— Знаеш ли, много неща премислих, докато стоях на терасата и те чаках. Ужасно ме беше страх. Исках да се върнеш. Промених си мнението относно малкия любовен роман. Джордън! Ще бъда при тебе и ще те обичам, а след това някой ден ще изчезна от живота ти, съгласен ли си?

Той я целуна нежно.

— Не съм съвсем наясно, но един опит никога не е излишен, нали така?

— Хм…

— И защо искаш да изчезваш от живота ми?

— Това беше твоя идея.

— Мислиш, че ще ти се наситя?

— Може би. Ние сме толкова различни. Просто трябва да се насладим на мига, без да мислим за бъдещето.

Гледаше я объркано. Ролите внезапно се бяха разменили. Преди няколко дена Лейс му беше казала, че не е заинтересована от временна, неангажираща връзка. Сега, когато почти се беше решил да й предложи брак, говореше точно обратното.

— А, разбирам. Въпросът не е, че ти ще ми омръзнеш, а че аз ще ти омръзна.

— Джордън — Лейс въздъхна, — недей да преиначаваш думите ми. Сам знаеш, че двамата се чувстваме много добре заедно — направи пауза. — Може би не знаем достатъчно един за друг. Във всеки случай, аз не знам достатъчно за теб. Може би ще ми разкажеш нещо повече по темата „Джордън Уейд“?

Сериозният й тон го смути. След това се засмя.

— Добре, добре, ще ти направя това удоволствие — наведе се надолу към лицето й и долени устните си до нейните. — Глава първа — Джордън Уейд обича да целува хубави жени.

— Много показателно! — Очите на Лейс заблестяха от удоволствие. — Я да чуем как трябва да изглеждат хубавите жени според този господин?

— Съществуват широки граници. Но тази, която държи в ръцете си, не е за изхвърляне. Нещо друго искаш ли да знаеш?

Лейс се сгуши до рамото му. Устните й се докоснаха до бузата му.

— Искам да зная защо не ми телефонира?

— Как можеш да говориш така! — Джордън извърна глава, за да я вижда. — Постоянно те търсех, докато бях в Тексас.

— По-точно, търсеше телефонния си секретар. За да оставиш съобщения. Има голяма разлика.

— Хм, това е малко по-различно — Джордън отново отпусна глава върху възглавницата. — Тогава се нуждаех да споделя с някого мислите си.

— Или може би с нещо. Ако искаше да говориш с някого, трябваше да се обадиш, докато съм в къщата.

Последва мълчалива пауза.

— Имаш право. Наистина телефонирах, когато бях сигурен, че те няма в кабинета. Още не бях готов да си призная, че имам нужда от тебе.

Лейс го стрелна с поглед.

— Тези разговори бяха много тежки за мен. Можех само да слушам, без да се намесвам.

— Наистина много подло от моя страна! Но откъде да знам, че ще го вземеш толкова навътре. Може би трябва да чуем и нещо повече за Лейс Синклер — ръката му се плъзна по бедрото й и цялото й тяло потръпна. — Вместо да казваш, че не ти харесва това или онова, по-добре да ме осведомиш какво ти доставя удоволствие. Например приятно ли ти е, когато те галя по този начин?

Ръката му премина от бедрото по хълбоците и отиде към малките й твърди гърди. Лейс неволно затаи дъх. Ръцете му потръпваха от ударите на сърцето й.

Заля я гореща вълна. Джордън смъкна горната част на пижамата си.

— Имаш наистина фантастично тяло — прошепна тя, а пулсът й се ускори още повече.

— Ти също. Виждаш ли, има поне едно нещо, по което си приличаме.

Наведе се и я целуна. Лейс затвори очи, когато устните му докоснаха нейните. Обгърна го с ръце и отговори на целувката агресивно и страстно. Зърната на гърдите й набъбнаха и се усещаха ясно през тънката материя на пижамата. Устните му се отделиха от нейните и се плъзнаха по шията.

Обзе я диво желание. Изстена тихо и притисна тялото си до неговото. Стана й ясно, че никога не би могла да остане безразлична към този мъж. Желаеше го и искаше да му се отдаде напълно. Дори да я бяха вързали с вериги, пак щеше да отиде при него.

Когато Лейс се отпусна в ръцете му, Джордън направо полудя. Ръцете му я галеха по талията и хълбоците. Свали долнището на пижамата й, а след това и горната част.

Тя протегна ръка, за да го разсъблече напълно. Странният блясък в очите му я накара да спре.

— Има ли… нещо?

— О, да, скъпа — Джордън въздъхна дълбоко. — Искам да докосна всичко по теб, да се насладя на всяко петънце на кожата ти. Просто не знам откъде да започна!

Лейс се засмя и му свали слипа. В следващия момент той лежеше съвсем гол до нея.

Търсещите му пръсти пробягаха по краката й. Галеха с настървение вътрешната страна на бедрата и корема й. Лейс изстена от удоволствие. Обви раменете му с ръце и го притисна към себе си.

Когато той беше вече върху нея, погледите им се срещнаха. Лейс видя блясъка в очите му.

— Очите ти приличат на драконова паст — промълви тя, — от тях излиза огън…

— Ти си тази, която ще го потуши — отвърна нежно Джордън, — ти запали този огън и сега ще сърбаш, каквото си надробила, макар че огънят изгаря и двама ни.

Последната фраза беше изречена с все по-нарастващо напрежение. Джордън я притисна силно и проникна в нея. Страстта я обзе напълно, когато усети равномерните му тласъци, разтърсващи цялото й тяло.

Ритъмът им стана по-бърз, Лейс затвори очи и изстена тихо. Гласът й подлудяваше Джордън, караше го да губи разсъдъка си. Цялото същество и всичките му сили бяха подчинени на любовната магия, чиято жрица беше жената до него. Не беше способен вече да разсъждава, светът наоколо и всички проблеми в него нямаха значение. Устните му се впиха в нейните, Лейс усети, че кулминацията наближава и стисна раменете му с всичка сила.

Главата й се замая. Имаше чувството, че всичко около нея се върти. Сетне силите като че ли я напуснаха и тя се отпусна безпаметна в ръцете на Джордън, шепнейки нежно името му. Той свърши почти по същото време и остана да лежи до нея, дишайки тежко.

Лейс не можеше да дойде на себе си. Не й липсваше нито сексуален, нито семеен опит, но никога преди не беше изживявала подобно нещо с друг мъж. Джордън наистина беше нещо неповторимо! Галеше нежно широкия му гръб и докосваше леко с устни изпъкналите мускули на раменете му. Няколко минути останаха да лежат безмълвни, докато дишането им се успокои. След това Джордън вдигна глава и я погледна. Беше свил решително устни.

— Как може да ти хрумне идеята, че един ден ще изчезнеш от живота ми?! Ще трябва да я забравиш веднъж завинаги. Никога няма да те пусна.