Тъй желан и толкова далечен

4

— Всичко, наред ли е вече? — Лейс хвърли поглед на самолета, откъдето Джордън измъкваше инструментите. Тя и Тъмбълуид го бяха придружили до пистата.

— Да, но въпреки това ще повикам специалист да прегледа основно двигателя.

Сети се, че беше обещал на Лейс да я повози.

— Какво ще кажеш за един полет над „Тейтън Нешънъл Парк“? За него ще издържи. Мои приятели имат чудесна вила в околностите на „Джаксън Хол“. Можем да прекараме един или два дена там, преди да дойдат Сабина и Дени.

Лейс поклати глава със съжаление.

— Няма да стане! Не мога да напускам обекта, който охранявам.

— Защо не? Сама каза, че човек трябва да се развлича от време на време. Обзалагам се, че не си имала ваканция от години.

— Тук печелиш. Но не само работата ме задържа. Трябва да се обаждам от време на време на Гейл. Скоро ще я приемат в болница.

— Което значи, че освен съпруга й за нея ще се грижат квалифицирани лекари и цял взвод медицински сестри.

Джордън вече не се усмихваше. Стараеше се да прикрие раздразнението си, но Лейс го разбра.

— Това и аз го знам — тя се наведе над Тъмбълуид и го погали.

— В такъв случай идваш с мен!

Лейс стисна устни.

— Наистина съжалявам. С удоволствие бих дошла с теб в „Джаксън Хол“, но Гейл разчита на мен. Тя и без това е слаба, а с близнаците… все едно да я оставя в най-трудния момент. Как би се отнесъл ти със Сабина в подобна ситуация?

— Това ще е семеен въпрос — възпротиви се Джордан и направи нетърпелива физиономия.

— Съвсем вярно. А моето семейство са Кит и Гейл. Това са единствените близки хора, които имам.

Джордан с мъка се сдържа да изрази гласно какво мислеше за Кит Мартиндейл. Неприятно му беше, че Лейс още държи на бившия си съпруг. Но скоро, много скоро чувствата й към него — Джордън Уейд — ще надраснат всичко, което е имала някога с Кит — обеща си Джордън. Искаше да завладее сърцето й напълно. Трябваше, да го направи. С недоволна гримаса на лицето събра инструментите, натъпка ги в кожения куфар и се отправи към къщата.

Лейс го последва. Съжаляваше за малкото им скарване. Знаеше, че само да каже „да“, и цялото напрежение между тях ще изчезне. Но не можеше да предаде Гейл. Джордън трябваше да разбере това.

— Дай ми да нося някой от инструментите. Така и двамата ще имаме по една свободна ръка — тя посегна да поеме част от товара му.

Той се спря и се усмихна. Не можеше да й се сърди. Беше толкова загрижена за него. Подаде й уреда, който крепеше под дясната си мишница. Един лист падна на земята. Когато го вдигаше, Лейс видя, че е изписан гъсто с математически формули.

— Това ми изглежда като написано на китайски — възкликна тя възхитена.

Продължиха по пътеката. Мирът беше възстановен. Погледът върху бележките му й даде още един аргумент против отиването в „Джаксън Хол“.

— Не трябва ли да систематизираш бележките си от наблюденията на нефтеното находище? Трябва да се опиташ да намериш карта на местността, за да бъдеш сигурен…

— Същински Цербер си — възкликна Джордън. След това кимна в знак на съгласие. — Имаш право. Това трябва да се уреди възможно най-бързо. Хубаво е, че поне един от двама ни запазва здравия си разсъдък. Мислех си, че ще е много хубаво, ако останем за малко двамата заедно.

— Тук имаме чудесна възможност да го направим засмя се Лейс, — тази къща предлага добри възможности.

— Той въздъхна и я погледна продължително. По лицето му се сменяха изрази на учудване и веселие.

— Предложенията ти наистина са ценни. Тъкмо си мислех, че напоследък просто ме въртиш на малкия си пръст. Но все пак печелиш — ще останем тук, в Санта Фе.

Пусна куфара на земята. Взе багажа от ръцете й, след което захвърли всичко. Прегърна я и зарови лицето си в косите си.

— Но може да си сигурна в едно — през следващите дни няма да ти се удава често възможността да работиш.

В това време Тъмбълуид, който гонеше някаква пеперуда, се разлая и привлече вниманието на Лейс върху себе си. Джордън я хвана за брадичката и я накара да го погледне. Сетне прошепна със заговорнически тон:

— Не искам да те деля с когото и да било, даже с Тъмбълуид. Достатъчно време сте били заедно сами. Оттатък пред къщата има един плувен басейн. Кучето не смее да ходи там, понеже лехата с цветя е наблизо. Възнамерявам да те заведа там.

Ръката му се плъзна по гърба й.

— Може би предлагаш да поплуваме малко? Джордън махна една къдрица от лицето й.

— Може би… ъъъ… после. Но няма нужда да си вземаш банския костюм.

— Нямам никакъв бански костюм, освен „евиния“.

— Точно с него ще изглеждаш неотразимо. — Гласът му се сниши още повече: — Къпала ли си се някога гола?

Лейс не можа да прикрие изчервяването си.

— Ти си бил голям палавник, мистър Уейд! Аз не съм се опитвала да изкарвам на бял свят интимните си прелести.

— Можеш да го направиш съвсем спокойно — развесели се Джордън и започна леко да гъделичка с устни шията й. — Кой знае какво ще излезе на слънчевата светлина.

— Може би повече, отколкото би трябвало да се знае. Чувала съм някои неща за мистериозните любовници от страната на изгрева.

— Май ме бъркаш с Али Баба.

Когато навлязоха в цветната градина, Тъмбълуид се спря възмутен; а след това побягна назад из храсталака и подгони някаква птичка. Джордън поведе Лейс към големия плувен басейн е неправилна форма, облицован с небесносин фаянс. Спря се, прекара пръсти по лицето и шията й, после започна да й разкопчава блузата.

— Настъпи часът на истината — измърмори той, — но ти не ми отговори на въпроса. Плувала ли си някога, без да имаш нищо върху тялото си?

Лейс затаи дъх, когато ръцете му си играеха небрежно с копчетата. Не можеше да каже какво я привлича повече — напрегнатият израз върху лицето му, докато чакаше отговора й, или лекият допир на пръстите по нейната кожа…

— Ммай, че не съм — изрече тя с несигурен глас, — добрите момичета не правят такива неща.

— Е, ти не си от тях. Или?

Гледаше я втренчено. Блузата се плъзна по раменете й, после падна на земята. Обзе го неудържим порив. Желаеше Лейс. Тук и веднага. Нейните ръце вече го докосваха по гърба, докато Джордан гъделичкаше с устни връхчетата на гърдите й.

Лейс се огледа. Никога преди не беше стояла полугола, изложена на слънчевата светлина. Почувствува се безпомощна. Но Джордън не й остави време да размишлява върху тази тема.

— Сладка ми Лейс! Искам да ме прегърнеш. И няма защо да криеш тези вълнуващи гърди. Наистина!

Гласът му стана дрезгав от възбудата. Лейс за пръв път осъзна колко много я желаеше този мъж. Това я поласка и я направи по-уверена. Той — най-силният и красив мъж, когото бе познавала някога, я желаеше! Това беше прекрасно!

Вдигна ръце и погали косата му.

— Слънцето има чудесно въздействие върху кожата ми — отбеляза тя, — но не чак толкова хубаво, както допира на устните ти.

— Освен това аз имам още едно предимство пред него — много по-близо съм.

Последните думи бяха прошепнати близо до ухото и само с едно издишване. По тялото й премина тръпка. Да, наистина бяха много близко и се приближаваха все повече. Внезапно Лейс поиска да научи повече за тялото на Джордън. Искаше да знае повече и да бъде по-близо до него, отколкото всички други жени на този свят.

— Имаме ли достатъчно време?

Джордън хвърли поглед на залязващото слънце.

— Около шест минути и една четвърт.

— Правил си го по-рано? — прошепна тя.

— Да се къпя гол ли? Хм, хм… — гласът му отново стана заговорнически.

— Хубаво ли е?

— Чудесно! Почти толкова хубаво, колкото това, което възнамерявам да направим с теб след малко.

Целуна я по устните.

— След това плуването ще бъде много ободряващо.

— След „това“ ли?… — повтори замечтано Лейс. Досега мислеше, че ще се наслаждава само на целувките и ласките му.

Когато той развърза връзката на полата й, Лейс инстинктивно се опита да я задържи. Джордън поклати усмихнато глава. Взе ръцете й и ги постави обратно върху раменете си. Остави полата да падне на земята и бавно събу бикините. След това се изправи и я погледна, като че ли се опасяваше, да не би да е сбъркал нещо.

— Не съм много добра в плуването. Тъй или иначе ще трябва да дойдеш с мен във водата, за да ме извадиш, ако стане нещо.

Джордън се засмя. След това затаи дъх, когато Лейс прекара ръце по хълбоците му и го освободи от остатъците от облеклото му.

Желанието все повече обземаше и нея. Той свали матрака от близкостоящия шезлонг и го постави до ръба на басейна. Хвана Лейс за ръката и я събори върху меката материя.

Погледът му се плъзна с възхищение по тялото й. Не можа да сдържи усмивката си. Виждаше се, че досега е правила слънчеви бани само с бански костюм. Протегна ръка, за да я погали. Тя затаи дъх, изпълнена с копнеж.

— И ти ме желаеш, както и аз теб, нали, скъпа?

— Искам… да го направим!

Джордън се наведе над нея и започна да изследва с ръце и устни всеки сантиметър от тялото й. Тя стенеше тихо при всяко негово докосване.

„Забрави миналото — искаше да й каже Джордън. — Забрави тези, които са те изоставили, и мъжа, който е бил едно време твоят закрилник. Аз ще заема неговото място. Нека да бъда твоята единствена любов!“

Но вместо да изрази мислите си на глас, той продължаваше да я целува и гали. Тя трябваше да го разбере сама.

Ръцете на Лейс също галеха кожата му. Желаеше го. Даде си сметка, че по-скоро би умряла, отколкото да се откаже от изживяването с Джордън. Никога не себе стремила толкова безразсъдно към любовта на някой мъж, както сега с този.

Погледна тъмните му, изгарящи от страст очи. Прошепна:

— О, любими, искам да ме направиш щастлива! Скъпи мой… ела. Ела, искам те!

Джордън вече не можеше да сдържа страстта си. Надигна се и проникна в нея с неудържим порив. Лейс тихо извика и се изви под него. Бавно, съвсем бавно той започна да се движи.

— О, Джордън! — Лейс не беше на себе си. — Ти просто ме караш да губя разсъдъка си. Любими…

— Не, скъпа, просто искам да ти дам всичко, на което съм способен. Ние сме само двамата на този свят: ти и аз!

Докато ритъмът постепенно се ускоряваше, той усещаше възхищението, излъчвано от цялото й тяло. Сърцето му ликуваше. След това дойде върхът на любовната наслада…

— О, Лейс, толкова те обичам! — изстена Джордън, опитвайки се да успокои дишането си, отпуснат край нея.

Мина цяла вечност, докато Лейс отвори очи.

— Не ставаше ли дума преди малко за плуване? — припомни си тя идеята на Джордън.

Той се засмя, вдигна глава и потърка носа си в бузата й.

— Едно малко разхлаждане е точно това, от което се нуждаеш.

— Но и ти също — тя прекара ръка по изпотения му гръб. — Май че много се разгорещихме.

Погледна я с възхищение. Никоя жена не беше го правила тъй щастлив. Никога няма да я остави да си иде.

— Желанието ти е заповед за мене.

Наведе се и в очите му блеснаха игриви пламъчета.

— Сега поеми дълбоко въздух…

Обви тялото й с ръце, долени устни до нейните и двамата се прекатуриха прегърнати във водата.

Внезапната промяна на температурата подействува стресово и на двамата. Въпреки това те не отпуснаха страстната си прегръдка. Чак когато изплуваха на повърхността, се отделиха един от друг. Лейс се отпусна по гръб и затвори очи.

— Имаше право. Наистина е чудесно да се къпеш съвсем гол. Сигурно вече ще ми е неприятно да обличам бански.

Джордън дойде до нея.

— Тогава просто не го прави! — предложи той.

— Искаш да кажеш да не плувам повече, така ли?

— Да не плуваш повече с бански. И с никой друг, освен с мене.

Даваше си сметка, че с никой друг нямаше да бъде толкова хубаво. Но явно тази чудесна идилия щеше да свърши само след няколко дена. Лицето на Лейс помръкна при тази мисъл.

Джордън се смути, когато смехът й изведнъж секна.

Изкачи се по стълбичката на басейна и се отпусна в един шезлонг.

— И така, Лейс, кажи ми сега какво става в момента в малката ти хубава главица.

Тя го погледна умолително.

— О, Джордън, всичко е толкова хубаво. Недей разваля магията с глупави въпроси!

— Късно е вече, въпросът е зададен. Видях, че нещо развали магията за тебе. Може би това, че ти казах да не плуваш с никой друг?

— Не, не това. Само че… — потопи разсеяно пръсти във водата. — За бога, Джордън! Просто се мъча да свикна с мисълта, че връзката ми ще трае съвсем кратко време!

— Мислиш ли, че след всичко, което се случи днес между нас, отношенията ни ще продължават да се определят от оня договор?

Тонът му я стресна. Стисна устни, когато видя, че я наблюдава ядосано.

— Късчето хартия, което аз и секретарката ти подписахме е причината, поради която аз изобщо съм тук. Щом изтече договорът, просто няма да имам основание да…

Джордън махна ядосано с ръка.

— А какво ще стане, ако останеш просто защото го искаш? Защото тук, при мене, се чувстваш по-добре, отколкото, на което и да е друго място на света, нали?

„Де да можех! — помисли си Лейс отчаяно. — Ако знаех, че никога няма да ме напуснеш, щях да остана тук завинаги! Но ме е страх! Страхувам се, че ще ми разбиеш сърцето. Няма да понеса болката, ако ти ме напуснеш!

— Не може — отвърна тихо и внезапно я обзе чувството на безнадеждност. — Аз… ние имаме… ние имаме своите професии, своите задължения.

«Задължения?» — Джордън не беше съвсем сигурен какво има предвид. Обви талията й с ръце и целуна косата й.

Що се отнасяше до професиите им, нямаше никакви проблеми. Всеки от тях сам си беше господар. Всички усложнения в това отношение можеха да бъдат решени съвсем лесно.“ Но за какви задължения говореше тя? Сестра му и годеникът й идваха в края на седмицата. Но те нямаше да останат вечно.

— Ще уредим всичко — заяви Джордън и я целунало бузата. — Довери ми се, Лейс. Ще ми се довериш ли?

Тя се притисна към тялото му.

— Да, ще ти се доверя.

Внезапно, й хрумна мисъл, която я обнадежди малко. Усмихна се с горчивина. Договорът, който бяха подписали с Бренда Тъкър, съдържаше условието при нужда да бъде продължаван с по две седмици. Може би Джордън разчиташе по този начин да я задържи при себе си. Тогава ще имат още много време.

След малко отново плуваха в басейна. Макар че Джордън се радваше отново на веселото й настроение, нейните думи още звучаха в ушите му.

„Задължения?“ Не смееше да я попита какво означава това. Имаше чувството, че отговорът й няма да му бъде приятен. Може би той е „Кит Мартиндейл“? Но защо и с какво, по дяволите, можеше тя да е задължена на този човек? Той я беше зарязал заради друга. Или тя искаше да се предпази от болката, когато човекът, на когото беше дарила цялата си обич, я напусне? Веднъж вече това й се беше случвало.

Тази мисъл го тревожеше още, докато вечеряха заедно. От деня, в който Лейс му беше разказала за миналото си, се питаше какво е могло да се случи с баща й? Откакто замина за Далас, този проблем не го беше занимавал, но сега не му даваше мира.

Къде се беше дянал Хайт Синклер? Ако и той, както Диди беше изоставил дъщеря си на произвола на съдбата, то недоверието на Лейс към всички хора никога нямаше да изчезне. Но ако му се беше случило нещо…

Осем години наистина са много време, за да се търсят следите му, но поне можеше да опита. Колкото повече размишляваше, толкова се затвърждаваше у него убеждението, че цялото му бъдеще с Лейс зависи от решението на този проблем. Ще започне още утре сутринта. Щом усети следата веднъж, ще знае вече какво да прави!

На следващата сутрин Джордън седеше зад бюрото си в кабинета. В съседната стая се чуха гласове. Лейс прослушваше лентата със съобщенията. Усмихна се, като си представи лицето й в момента, когато вслушала собствените му повиквания. Тогава поне нямаше съмнения, че ще попаднат на друг човек. Лейс нямаше секретарка и се грижеше сама за цялата кореспонденция.

Мисълта за секретарка го подсети за Бренда. Беше я пуснал за още четири седмици в Чикаго. С удоволствие би й предоставил сега печатането на писмата му. Когато Бренда се върне, Лейс ще трябва да заеме малкото бюро до неговото. Беше убеден, че няма да успее да я предума да зареже малкото си, но проспериращо предприятие. В такъв случай ще се наложи да й създаде подходящо работно място тук, в къщата.

Стаята, където се помещаваше архивът му, беше подходяща. Отиде там и се огледа. Беше достатъчно голяма, но задръстена с книжа и стари проби от нефтени сондажи. Ако я изпразни и обзаведе подходящо, Лейс ще може да донесе тук собственото си бюро. Може би дори ще се съгласи да напусне квартирата си в града.

Заразхожда се из мрачното помещение. Имаше достатъчно място, дори ако Лейс си наемеше секретарка. По този начин ще й освободи време и ще може да го придружава в неговите пътувания. Например ще могат да проведат отложения излет в „Джаксън Хол“.

При тази мисъл се сети за решението си от предния дек. Затвори вратата и се върна в кабинета си. Започна с издирването на Хайт Синклер. Но дори и да постигнеше някакъв успех, нямаше да може да откаже Лейс от идеята да присъства лично, когато Гейл ражда близнаците. По същата причина и той не се беше отказал от посещението си при Сабина в Далас. Но щом отминат тези събития, той и Лейс ще могат сериозно да си поговорят за бъдещето.

Когато два часа по-късно Лейс надникна през вратата и предложи да направят малка пауза за обяд, Джордън вече беше написал подробен отчет за находката си в Тексас и имаше готова скица на местността.

— Виждам, че работиш старателно — отбеляза тя, хвърляйки поглед иззад рамото му на обширния чертеж. — Картографията, както виждам, спада към многобройните ти специалности.

— Винаги е полезно човек да направи няколко скици, за да може следващия път да се ориентира в местността. Но е опасно да се изготвя такава информация в писмен вид, защото конкуренцията е свирепа. Обикновено чертая с невидимо мастило и съхранявам книжата в секретния си сейф.

— И защо такава тайнственост?

Учудването, изписано върху лицето й, го развесели много.

— Не съм получил още правата над това находище. Ако тези листи попаднат не, където трябва…

Лейс поклати енергично глава.

— Това никога няма да стане, докато къщата е под моя охрана! Нали познаваш алармата на Кит.

Пак този Мартиндейл! Джордън стисна ядосано парчето кристал, с което си затискаше листите и го остави върху купа хартия.

Лейс се загледа с любопитство в зеленикавия блестящ отломък.

— Това е нещо като смарагд, нали?

— Не, това е малахит. Баща ми го намерил в Аризона при първата си научна експедиция. Бил му е нещо като талисман. Носеше го по целия свят.

— Ясно, това е скъпоценен камък, нали така?

— Да, а освен това се говори, че този минерал има чудодейна сила. Хората едно време са си правили гривни от малахит. Вярвали, че камъкът ще ги предпази от зли магии, от светкавици и болести.

— Само от едно от тези бедствия ли или от всичките наведнъж?

— Не се подигравай, скъпа! — Джордън взе ръката й и я поведе по коридора. — Ти може би си мислиш, че си освободена от предразсъдъци, но навремето хората са били убедени в силата на камъните. И са били щастливи с тази вяра. Може би много по-щастливи, отколкото ние с тебе.

Излязоха от къщата и отидоха към басейна. Той я хвана за двете ръце и лицето му придоби лукаво изражение.

— Няма да е лошо, ако по-често се връщаме към традициите и обичаите на щастливите си и доволни от живота прадеди. Предлагам да започнем веднага!

Зае се да разкопчава едно след друго копчетата на блузата й. Лейс вдигна учудено вежди.

— Да не би това да е някакъв древен обичай?

— Това точно не е. Но за къпането гол мисля, че съм чел нещо в древните папируси. По-рано не е имало бански костюми, нали знаеш…

— Аха, разбирам!

Докато Джордън разбере какво става, Лейс с всичка сила го бутна към басейна. Той размаха ръце, за да запази равновесие, но не успя и бухна във водата, като вдигна гейзер от водни капчици.

Лейс невъзмутимо го зачака да изплува. След малко той се появи, като пръхтеше и тръскаше косите си.

— Това е, мили мой Джордън — толкова по темата къпане. Аз от своя страна ще се погрижа за един друг древен обичай. А именно — приготвянето на храната.

Обърна се и се запъти към къщата, смеейки се весело.