Ударът на кобрата

24.

Заседанието на Съвета беше отложено с два дни, за да могат членовете да се запознаят както с разпита на участниците в мисията до Квазама, така и с донесените от Джони данни от трофтите. Но накрая, когато започна обсъждането, бързо стана безпределно ясно, че предишното предпазливо одобрение сега е категорично.

И не беше трудно да се разбере защо.

— Ако проклетата планета не представляваше изгубена човешка колония, никой нямаше да се вълнува толкова много — изръмжа Дилан Феърли на заседанието на губернаторите.

— Никой от целианските синдикали не се оплаква — тихо изтъкна Вартансън. — Знаем каква е алтернативата тук.

— Или ние, или те? Такава ли е? — попита Джони. — Хайде сега… Дори не ни е известно защо трофтите се страхуват от Квазама.

— Така ли? — възкликна Рой. — Една процъфтяваща, силно параноидна човешка култура и много сплотен народ. Нима всичко това не е достатъчно основание за страх?

— Култура, която не притежава междузвездни кораби, която дори не извършва системни космически полети — подхвърли Хемнър.

— Ние не знаем дали квазаманците не извършват космически полети — язвително напомни Феърли. Той погледна Джони. — Много неща не знаем за тяхната промишленост и технология. Това трябваше да се изясни.

Джони настръхна. Но Телек го изпревари.

— Ако тази злостна забележка се отнася за моята група като цяло и Джъстин Моро в частност, моля те да се извиниш — хладно каза тя.

— Само искам да кажа…

— Ако имаш голямо желание, можеш да оглавиш следващата мисия до Квазама. Тогава да видим какво ще изясниш.

Стигър избра този момент да се появи и закъснялото му пристигане смекчи разгорещения спор.

— Добър ден, дами и господа. Съжалявам, че закъснях — поздрави той с видима разсеяност, седна на мястото си и постави купчина магнитни дискове в средата на масата. — Току-що пристигнаха данните от предварителния биологичен анализ… Резюмето е пред вас. Хвърлете му едно око и да ги обсъдим.

Както очакваше Джони, дисковете съдържаха анализ на данните за мохите, донесени от „Капка роса“ и от трофтите. Джони бе прескочил резюмето и внимателно бе прочел половината от изследването, когато Вартансън изръмжа:

— Противно. Напомнят ми машините за убиване на птици, които имаме на Целиан.

— Като се изключи жестокият начин на възпроизводство — обади се Рой. — На мен цялата схема ми изглежда доста неустойчива. Ако се избият достатъчен брой от техните носители на зародиши… какви бяха… тарбини ли ги нарекохте?… за една нощ може да се изтреби целият вид.

— На пръв поглед повечето екосистеми на Квазама изглеждат неустойчиви — сухо отбеляза Телек. — На практика обаче ще откриете, че трябва да се избият страшно много тарбини, за да се намали реално броят на птиците. Аз обаче съм съгласна, че за кобрите, които ще изпратим там, главната заплаха са мохите.

— Спор няма — каза Рой. — Погледнете резултатите. Никой, освен Уинуърд, не е пострадал съществено от револверите на квазаманците и този единствен случай се дължи на изненада. Но мохите сериозно раниха и него, и Йорк, а и Пири и Моро едва се спасиха.

— Те наистина представляват първата им защитна линия — съгласи се Феърли. — И квазаманците добре го разбират. По дяволите, те са проектирали градовете си така, че тази защита да се запази.

— Съвсем разумно, разбира се — вдигна рамене Стигър. — Защо да рискуват живота на хората, когато могат да използват животни.

— Отношенията помежду им не винаги са били такива — поясни Телек. — Първоначално птиците са служили за защита от хищници и едва по-късно са се развили в система от персонални телохранители.

— А сега се оказва, че лесно се пренастройват и за водене на военни действия — добави Стигър. — Историята на процеса не ни интересува толкова, колкото сегашното състояние. — Той се обърна към Джони: — Известен ли ти е някакъв начин, който да направи екипировката на кобрите по-ефективна срещу мохите? Някаква промяна в системата за търсене и захващане на цели, например?

Джони поклати глава.

— Тази система е конструирана така, че да се сведат до минимум случайните захващания. Ако се опрости и се направи по-бърза, автоматически ще се увеличат грешките.

— А каква е възможността за препрограмиране на нанокомпютъра, за да идентифицира мохите като врагове? — попита Феърли. — Тогава поне следващото поколение кобри ще може да се справи с тях.

Вартансън изсумтя.

— Не мислиш ли, че нещо подобно вече имахме при целианските кобри? Само че разпознаването на формата отнема твърде много компютърна памет.

— Фактически нещата са доста по-сложни — поклати глава Джони. — Ако имплантираме в кобрите такава система за разпознаване на цели, ние ще им отнемем инициативата и с това, в крайна сметка, тяхната ефективност. Тогава квазаманците могат да хвърлят срещу нас стотици птици и докато ние безпомощно стреляме по същества, които не могат дори да дойдат до нас за три минути, квазаманските войници ще ни убиват безпрепятствено. Оръжията за автоматично захващане на определен вид цели вършат добра работа на Целиан, но не се опитвайте да ги вграждате в кобрите.

Настъпи тишина.

— Извинявайте — промърмори Джони. — Нямах намерение да ви изнасям лекция.

— Няма защо да се извиняваш — отвърна Стигър. — Разяснението беше оправдано и ние го разбрахме. Не мисля, че някой желае да има специализирани кобри. Съществува ли някакъв друг начин да се намали ефективността на мохите?

— Извинете ме, че се отклонявам от темата на дискусията — колебливо се обади Хемнър, — но има още някои въпроси относно квазаманците, които ме безпокоят. Ти смяташ, Бром, че историята не е важна, но аз бих искал да зная малко повече за миналото на колонията. По-специално, кога и как е създадена.

— Не исках да кажа, че историята не е важна. — Стигър посочи към комуникационния пулт пред себе си. — Само че… о, няма значение. Я да видим. Историческата справка показва, че първите квазаманци са напуснали човешкия Доминион около 2160-а. Вероятно като колонисти са тръгнали от Реджинин за Раджпут. Векторът на посоката е почти прав и различните исторически бележки и език… да не говорим за самата дума „квазама“… всичко говори за една от основните субкултури на Реджинин.

— Думата „квазама“ ли? — намръщи се Вартансън.

— Имаш тази справка пред себе си — сопна се Стигър. — „Квазама“ е стара арабска дума и означава „разделям“. Тя е влязла в английския език през няколко различни езика и се е променила, за да се превърне в „kismet“, което означава „орис“ или „съдба“.

— Разделени от съдбата — промърмори Рой. — Някой лингвист на борда на техния кораб е имал странно чувство за хумор.

— Или предчувствие за очакващата ги участ — тихо, сякаш на себе си промърмори Телек. — Сред квазаманците не долових почти никакво чувство за хумор. Те са невероятно сериозни.

— Чудесно — каза Хемнър. — Значи Квазама съществува от около триста години и за това време мохите и хората са развили симбиоза. Прав ли съм?

— Прав си — кимна Стигър. — Макар че за случая „симбиоза“ е прекалено силна дума.

— Силна ли? — вдигна вежди Хемнър. — Бололините защитават тарбините, за да могат мохите по-лесно да се размножават; мохите на свой ред защитават господарите си. Какво е това, ако не симбиоза? Въпросът ми е, какво са правили мохите преди идването на хората?

Всички обърнаха глави към Телек.

— Лизабет — подкани я Стигър, — имаш ли някаква идея?

— Засега не — бавно отговори тя и се намръщи. — Хъм. Никога не съм се замисляла. Трябва да е имало някакъв хищник… голям, който е застрашавал бололините. Ще проверя в записите на трофтите, за да видя какво може да е било.

— Извинявайте — намеси се Рой, — но смятам, че това не е от съществено значение за отговора на въпроса как да се справим с мохите върху раменете на квазаманците.

— Ти извинявай — отвърна Телек, — но човек никога не знае от коя трънка ще изскочи заек.

Тя се впусна в една мини лекция за взаимната зависимост на биологичните структури и техните функции с екологията, но Джони пропусна по-голямата част от нея. Той заразлиства доклада, прескочи квазаманските биологични данни, попадна на едно малко изречение, което привлече вниманието му, облегна се назад и внимателно зачете. По гърба му полазиха тръпки.

Стигър казваше нещо успокояващо, когато Джони отново насочи вниманието си към групата. Той изчака генерал-губернаторът да завърши и преди някой да успее да отвори уста, заговори:

— Лизабет, успя ли да проучиш фауната от донесените с „Менсаана“ записи? По-специално тези от планетата Чата?

— Хвърлих им едно око. — Изразът на лицето й казваше: „Добре знаеш, че ги проучих“, но мисълта остана неизказана. — Нещо специално ли имаш предвид?

— Да. — Джони натисна клавишите и изпрати двете страници, които разглеждаше, на другите дисплеи. — Отляво е профилът на плоскокопитно четирикрако животно от Чата; вдясно — квазамански бололин. Ако внимателно ги разгледате, ще разберете за какво говоря.

— Интересно — кимна с глава Вартансън минута по-късно. — Между тях съществува голямо сходство.

— В частност, използването на магнитни силови линии за ориентиране — съгласи се Телек. — Много необичайно за големи земни животни. Вероятно класически пример на трофтийската теория за общия произход… както знаете, съществуваше същият аргумент за сходната флора и фауна на Авентини, Палатин и Целиан.

— Аха, ето ги — каза Джони. Той беше намерил другите две страници, които му трябваха, и ги показа на дисплеите. — Добре. А сега вижте изображенията на мохото вдясно и на тази птица вляво.

Феърли изсумтя.

— Едното е направено с дългофокусен обектив, а другото е компютърна графика. Дори и на мен ми е известно, че са необходими доста повече подробности, за да се извърши проучване за сходство.

Джони погледна към Телек.

— Лизабет, какво ще кажеш?

— И двете птици са хищни — бавно отговори тя. — Човките и перата при основата на опашката и крилете са много сходни. Краката… детайлите не са достатъчно ясни, но… интересно. Тези къси влакна върху горната част на главата и разстоянието между окото и човката… при двете са еднакви. Мохото има също някакви тънки косъмчета отстрани. Мисля, че са свързани със слуховата му система. Освен ако създадената от компютъра конструкция е невярна. Къде я открихте… о, ето къде. На Такта. Последната планета от вашето разузнаване, нали?

— Да — разсеяно кимна Джони. Значи мохите бяха близки братовчеди на тази странна птица, чието поведение ги бе прогонило от нейния свят. Което означаваше… какво?

— Поне за момента — обади се Стигър, — Лизабет е права като казва, че данните за мохите трябва да се изследват по-внимателно, преди да продължим дискусията как да им противодействаме. Затова бих желал да преминем към стратегическата дискусия за самото общество, особено строителните аспекти, които вече познаваме. Хм, момент да видя. Правилно.

Дискусията продължи почти един час и въпреки че данните бяха относително необработени, се очерта някаква картина, която според Джони от военна гледна точка беше доста потискаща.

— Нека да видим дали съм разбрал правилно — каза накрая той и се опита да бъде саркастичен. — Имаме общество, чиито членове непрекъснато носят оръжие, чието население е разсредоточено в малки селища, чиято лека промишленост е децентрализирана, а тежката — дълбоко под земята и чието точно технологическо равнище все още не ни е известно. Така ли е?

— Не забравяй тяхната склонност да използват стимуланти на умствената дейност, без да държат сметка за здравните последици — изръмжа Рой. — И отгоре на всичко, до един са непоправими параноици. Знаете ли, Бром, колкото повече разискваме, толкова по-малко ми харесва идеята да ги оставим отново да открият звездолета и да започнат да кръстосват Космоса.

— Говориш, сякаш от утре ще започнат да кръжат над нас — отбеляза Хемнър. Той се закашля, спазми разтърсиха тялото му, но когато продължи, гласът му беше твърд. — Не забравяй, че Квазама е на четиридесет и пет светлинни години. Дори специално да ни търсят, ще минат години, докато ни открият. Много преди това ще се натъкнат на трофтите и независимо дали ще започнат преговори или война, ще бъдат ангажирани с тях в продължение на поколения. А дотогава ще са забравили за онова малко фиаско и ние ще можем да посрещнем като приятели нашите събратя, сякаш никога не сме се виждали.

— Добре звучи, Йор — язвително подхвърли Телек, — но изпускаш някои твърде важни подробности. Първо: какво ще стане, ако преди да се сблъскат с трофтите, квазаманците ударят Чата и другите светове?

— Какво значение има това? — вдигна рамене Хемнър. — Във всеки случай, ако сега се откажем от тази работа, там няма да има наши хора.

Телек присви устни, но когато продължи, гласът й беше спокоен.

— Втората е твоето допускане, че квазаманците ще са ни забравили. Погрешно. Те никога няма да ни забравят и след година или след сто, щом ни открият, ще започнат да се готвят за война. Може да не ви се вярва — добави тя и огледа присъстващите, но е така. Аз бях там. Видях ги как се държат. Чух ги как говорят. Почакайте Хърш Намиди да свърши доклада си и ще видите, че и той е на същото мнение. И трето: ако ги оставим да напуснат Квазама, наистина ще бъдем въвлечени в продължителна и много кръвопролитна война. Нашето технологическо предимство е безсилно срещу използваните от тях стимуланти на мисловната дейност. След няколко месеца или години война те ще ни настигнат, независимо от технологическото им ниво понастоящем. И ако сега са децентрализирани, почакайте някоя и друга година и те ще се окопаят на Кубха и Такта, и Бог знае още къде.

— Съображенията ти наистина са основателни — призна Стигър, когато Телек свърши. — Но в твоите тактически аргументи липсва едно голямо емоционално препятствие, с което ще се сблъскаме тук: ще желаят ли световете на кобрите да се бият като наемни войници на трофтите срещу други човешки същества?

— Въпросът ти е доста провокационен — каза Вартансън.

— Разбира се, че е провокационен. Но тяхната кауза ще бъде представена по този начин. И ако сме честни, трябва да признаем, че е справедлива. Както си спомняте, ние започнахме всичко от страх да не изглеждаме слаби в очите на трофтите, световната етика несъмнено е част от световната сила. Освен това няма ли фактически да укрепим нашите позиции, ако на границата на трофтите имаме други човешки съюзници?

— Ти пренебрегваш историята, Бром — тихо се намеси Джони.

— Забравете за момент трофтите! При наличните данни повече няма какво да дискутираме — каза Стигър и бавно огледа присъстващите. — Окончателните геологически, биологически и социологически изследвания ще бъдат готови след десет дни. Тогава, преди общото заседание на Съвета, ще се съберем отново и ще се опитаме да намерим решение. — Той се пресегна и изключи дисплеите. — Закривам заседанието.