Удушената кралица

1

„Гаяр“ на френски значи юначага. — Б.пр.

2

Отреди му, господи, вечен покой (лат.)

3

И вечна светлина да го осени (лат.)

4

Титлата „монсеньор“ се е давала тогава както на благородник от кралско потекло, така и на висши духовници. — Б. пр.

5

Кандидат за рицар. — Б. пр.

6

В началото на XIV век първите трима служители на короната били френският конетабъл, главнокомандуващ войските, канцлерът на Франция, комуто били поверени правосъдието, църковните и външните работи, и главният майордом на кралския дворец.

Конетабълът по право заседавал в кралския съвет. Имал стая в двореца и бил длъжен да придружава краля при всяко негово придвижване. В мирно време освен възнаграждение в натура получавал двадесет и пет су дневно, като в празнични дни тази сума била повишена на десет ливри. В период на враждебни действия или просто при придвижванията на краля заплатата му била удвоявана. Независимо от това, когато кралят яздел с войската по време на сражения, конетабълът получавал по сто ливри дневно допълнително.

Всичко, което се е намирало в превзетите от врага крепости или замъци, се падало на конетабъла, с изключение на златото и пленниците, които принадлежали на краля. Той избирал пръв след краля кон измежду взетите от противника коне. Ако кралят не присъствувал при превземането на някоя крепост, на нея издигали знамето с герба на конетабъла. На самото бойно поле дори кралят не можел да даде заповед за стрелба или атака, без да се посъветва с конетабъла и без той да даде нарежданията си. Конетабълът присъствувал задължително при коронясването на краля и носел сабята пред него.

По време на царуването на Филип Хубави и тримата му синове, както и през първата година на царуването на Филип IV от династията Валоа, френски конетабъл бил Гоше дьо Шатийон граф дьо Порсиен, който умрял на осемдесет години през 1329 година.

Канцлерът на Франция, подпомогнат от заместник-канцлера и от секретари — писари от кралската канцелария, трябвало да изготвя кралските декрети и да слага кралския печат, който се пазел при него. Затова той се наричал също пазител на печата. Заседавал в кралския съвет и в събранието на перовете. Бил глава на магистратурата, председателствувал всички съдебни комисии и се изказвал от името на краля в съдебните заседания.

По традиция канцлерът бил духовно лице. Когато в 1307 година Филип Хубави уволнил канцлера си епископ на Нарбона и предал държавния печат на Гийом дьо Ногаре, тъй като последният не бил духовник, той не получил титлата канцлер, а създаденото специално за него звание „Главен секретар на кралството“, а Марини бил провъзгласен за „Съуправител и главен ректор на кралството“.

От началото на 1315 година канцлер на Луи X става Етиен дьо Морне, каноник на Оксер и Соасон, преди това канцлер на граф дьо Валоа.

Главният майордом на двореца, наречен по-късно майордом на Франция, командувал целия благороднически и простосмъртен персонал на служба при краля. Под неговите заповеди бил ковчежникът, който водел сметководните регистри на кралския дом и отговарял за покъщнината, тъканите и гардероба. Той също заседавал в кралския съвет.

След това идвали измежду висшите служители на короната върховният началник на стрелците с арбалет, подведомствен на конетабъла, и първият шамбелан.

Главният шамбелан се грижел за оръжието и дрехите на краля. Той бил длъжен да бъде неотлъчно до него не само денем, но и нощем, „когато я нямало кралицата“. Той пазел тайния печат, приемал приветствия от името на краля и пред него се полагала клетва. Организирал церемониите по приемането на новите рицари, администрирал частната кралска хазна и присъствувал на събранията на перовете. Тъй като отговарял за гардероба на краля, той имал власт над галантеристите и всички занаятчии, свързани с облеклото, и на него бил подведомствен чиновникът, наречен „крал на галантеристите“, който проверявал мерките, теглилките, везните и аршините.

Други длъжности, отживелица от несъществуващи вече постове, били само почетни, но все пак давали право на участие в кралския съвет: такива били длъжностите главен камериер, главен интендант по вината и главен доставчик на хляба, заемани съответно през интересуващата ни епоха от Луи I Бурбонски, граф дьо Шатийон Сен-Пол и Бушар дьо Монморанси.

7

Филип Хубави бил завещал сърцето си, както и големия златен кръст на тамплиерите на доминиканския манастир в Поаси. И сърцето, и кръстът изчезнали на 21 юли 1695 година през нощта по време на предизвикан от мълния пожар.

8

Символ на кралската власт — Б. пр.

9

През Средните векове било обичайно да се държи запалена лампа над леглото за прогонване на лошите духове.

10

Според старата медицина те били четири — кръв, лимфа, жлъчка и черна жлъчка — и имали решаващо значение за здравословното състояние на човека. — Б. пр.

11

На френски „месир“ звучи еднакво в единствено и множествено число. — Б. пр.

12

Грамотите, с които било дадено графството Марш на Шарл Френски и перската титла на Филип дьо Поатие, са били издадени през март и август 1315 година.

13

Династията Анжу-Сицилия е така свързана с историята на френската монархия през XIV век и толкова често ще бъде споменавана в нашия разказ, че ни се струва необходимо да дадем известни обяснения на читателя относно нея.

В 1246 година Шарл, граф на Валоа и Мен, син на Луи ХШ и седми брат на Луи Свети, се оженил за графиня Беатрикс, която му донесла, според израза на Данте, „Прованс в зестра“. Избран от Светия престол за поддръжник на църквата в Италия, бил коронясан за крал на Сицилия в Сан-Джовани Латерано в Рим през 1265 г.

Такъв е произходът на този клон от фамилията на Капетите, известен под името Анжу-Сицилия, чиито владения и женитби се разпростират бързо из цяла Европа.

Синът на Шарл I Анжуйски, Шарл II, наречен Куция (1250 — 1309), крал на Неапол, Сицилия и Ерусалим, Пулийски херцог, принц на Салерно, Капуа и Таренто, се оженил за Мария, сестра и наследница на унгарския крал Ладислав IV. От този съюз се родили:

Маргьорит, първа съпруга на Шарл дьо Валоа, брат на Филип Хубави.

Карло Мартело, титулярен крал на Унгария

Луи Анжуйски, епископ на Тулуза

Роберто, крал на Неапол

Филип, принц на Таренто

Ремон Беранже, граф д’Андриа

Жан-Тристан, станал монах

Жан, херцог на Дурацо

Пиер, граф д’Еболи и дьо Гравина,

Мария, съпруга на Санчо Арагонски, крал на Майорка

Бланш, съпруга на Жак II Арагонски

Беатрис, омъжена най-напред за маркиз д’Есте, а после за граф Бертран де Бо

Елеонор, съпруга на Фредерик Арагонски.

Първородният син на Шарл Куция, Карло Мартело, оженен за Клеманс Хабсбургска, за когото кралица Мария искала настойчиво наследството на унгарския трон, умрял в 1296 година. Той оставил син, Шарл-Робер, наречен Шаробер, който след петнадесетгодишна борба успял да увенчае главата си с унгарската корона, и две дъщери, едната от които се омъжила за виенския престолонаследник Жан II, а другата, Клеманс, станала втора съпруга на Луи X Вироглавия.

Вторият син на Шарл Куция, Луи Анжуйски, се отказал от всичките си наследствени права и станал монах. Като епископ на Тулуза той умрял на двадесет и три години в замъка Бриньол в Прованс. При папа Жан XXII през 1317 година бил канонизиран.

След смъртта на Шарл Куция в 1309 година неаполската корона се паднала на третия му син, Робер.

Четвъртият син, Филип, принц на Таренто, станал титулярен император на Константинопол посредством брака си с Катрин дьо Валоа-Куртьоне, дъщеря от втория брак на Шарл дьо Валоа.

Династия, баснословно плодовита и дейна, Анжу-Сицилия наброявала двеста деветдесет и девет владетелски корони и дванадесет светци.

14

Женитбата на Филип дьо Валоа и Жана Бургундска, сестра на Маргьорит, наречена Жана Куцата, била чествувана през 1313 година.

15

Нищо по-трудно за установяване и нищо по-спорно от стойността на парите през вековете. Толкова промени, девалвации и най — различни правителствени мерки са засягали техния курс в даден момент, че специалистите никога не успяват да постигнат съгласие.

Не могат да се посочат равностойни цени на хранителните стоки, дори и на основните измежду тях, защото тия цени се различавали чувствително понякога от година на година в зависимост от изобилието или недостига на продуктите, както и в зависимост от налаганите от държавата такси. Периодите на глад били чести и цените, споменати от хроникьорите, в много случаи са цени „на черния пазар“ и това дава невярна представа изобщо за покупателната способност на съответната епоха. Освен това някои стоки от най-широко потребление днес били малко разпространени през Средните векове и затова били по-скъпи. За сметка на това пък поради ниско платената работна ръка манифактурните произведения били сравнително евтини. Сравнителната стойност на златото в тегло би могла да се стори по-добра база за изчисление. Но ни уверяват, че златото днес се поддържа изкуствено на много по-висока цена от реалната му стойност. Трудно ни е вече да установим равностойния размер на франка през 1914 година. Как тогава можем да се домогваме до точни изчисления на ливрата през 1314 година?

Като сравнихме различните специализирани трудове, предлагаме на читателя за удобство, без да скриваме от него, че грешката в изчисленията ни може да стигне от петдесет до сто процента, приравняването на сто днешни франка на една ливра от началото на XIV век. Разходите на кралството по времето на Филип Хубави, освен през военните години, достигали средно 500000 ливри, което общовзето представлява бюджет от 50 милиона или 5 милиарда стари франка.

Да не забравяме, че старите и новите ни франкове поставят сериозни капани пред бъдещите историци.

16

Дребна френска монета, излязла от употреба. — Б. пр.

17

Съдебното решение от 1309 година, с което се уреждало наследството на Артоа (виж бележката ни на стр. 328 от „Железният крал“) давало на Робер само владението Конш, нормандско селце, донесено в зестра на фамилията д’Артоа от Амиси дьо Куртьоне, съпруга на Робер II, като дял от наследството на дядо му и баба му.

Като компенсация Мао била длъжна да изплати на Робер за две години обезщетение в размер на 24 хиляди ливри. От друга страна, на Робер бил обезпечен доход от 5000 ливри от различни кралски земи, които, присъединени към владението Конш, щели да образуват графството Бомон-льо-Роже.

Образуването на графството било забавено няколко години и през това време Робер получавал само малка част от доходите си. Той станал действително граф дьо Бомон едва в 1319 г. Остатъкът от дължимите му суми му бил изплатен чак при Филип V в 1321 г., а при Филип VI, 1329 г., графството било обявено за перство.

18

Култът към реликви е един от най-характерните и най-удивителните аспекти на религиозния живот през Средните векове. Вярването в силата на свещените останки се изродило във всеобщо разпространено суеверие. Всеки искал да притежава големи реликви, които да съхранява в дома си, и малки, които да носи на шията си. Реликвите съответствували на материалното състояние. Продажбата на реликви се превърнала в истинска търговия, при това най-процъфтяващата през XI, XII, XIII, а дори и през XIV век. Всички търгували с тях. Абатите, за да увеличат доходите на манастирите си или да спечелят благоволението на високопоставени личности, отстъпвали части от светите мощи, които им били поверени на съхранение. Кръстоносците често забогатявали от продажбата на благочестиви останки, донесени от походите им. Търговци-евреи били основали международна мрежа за продажба на реликви. А златарите много насърчавали тази търговия, защото си осигурявали така поръчки на ковчежета и хранилища на мощи, които били най-красиво изработените предмети тогава и свидетелствували както за богатството, така и за благочестието на притежателите им.

Най-високо ценените реликви били късчетата от Светия кръст, парченца дърво от Христовата ясла, тръните от свещения венец, макар че Луи Свети бил купил уж за църквата „Сент-Шапел“ един непокътнат свещен венец, стрелите на свети Себастиян и разни камъни — камък от Голгота, от свещения гроб, от Маслиновата горичка. Стигнало се дотам, че продавали и капки от млякото на Богородица.

Когато някой съвременник бивал обявен за светец, втурвали се да грабят останките му. Няколко членове на кралското семейство притежавали или си въобразявали, че притежават, части от тленните останки на Луи Свети. В 1319 г. крал Роберто от Неапол дошъл в Марсилия за пренасянето на тленните останки на брат си Луи Анжуйски, който бил наскоро обявен за светец, и поискал главата на светеца, за да я отнесе в Неапол.

19

Колко си странен, момчето ми (итал.)

20

Това не бил още прословутият папски дворец, който познаваме и посещаваме, построен едва през следващия век. Първата резиденция на авиньонските папи била един малко разширен епископски дворец.

21

Гучо Бальони! Кълна се в Бакх, ти ли си? Колко се радвам да те видя! (итал.)

22

Мили мой Бокачо, какво щастие! Какво търсиш тук? (итал.)

23

На лов за кардинали, на лов за кардинали! Хубаво са ви метнали монсеньорите! (итал.)

24

Съкровището на бедните, (лат.)

25

Не за нас, господи, не за нас, но в твое име (лат.)

26

Бесилото Монфокон се намирало на изолирано възвишение вляво от някогашния път за Мо, приблизително там, където днес е улица Гранж-о-Бел.

Ангьоран дьо Марини бил вторият от дълъг списък министри и по-специално министри на финансите, завършили земното си поприще на Монфокон. Преди него там бил обесен Пиер дьо ла Брос, ковчежник на Филип III Смелия, а след него понесли същата съдба Пиер Реми и Мачи деи Мачи, респективно ковчежник и сарафин на Шарл IV Хубави, Рьоне дьо Сиран, началник на монетния двор на Филип VI, Оливие дьо Ден, фаворит на Луи XI, Бандьо Самблансе, главен интендант на финансите при Шарл VIII, Луи XII и Франсоа 1. Бесилото престанало да се използва след 1627 г.

27

Тази Йодлин, незаконна дъщеря на Луи X и монахиня от манастира в предградието Сен-Марсел в Париж, с вула на папа Жан ХШ от 10 август 1330 г. била удостоена да стане въпреки незаконния си произход игуменка на манастира „Сен-Марсел“ или на които и да е друг манастир на ордена Санта Клара.