Укротяване на опърничавата

ПЪРВА СЦЕНА

Площад в Падуа.

Влизат Лученцио и Транио.

ЛУЧЕНЦИО

Най-сетне, верни Транио, изгарян

от страстното желание да видя

град Падуа, разсадник на изкуства,

в Ломбардия пристигнах — тази китна

градина на Италия, — окрилян

от бащиния топъл благослов

и придружен от тебе, мой слуга

доверен и изпитан. Тук ще спрем,

за да отдъхна и поема после

по пътя на високите науки.

Роден съм в Пиза, град навред известен

с достойните си граждани; баща ми

е знайният навсякъде търговец

Винченцио, от старото семейство

на Бентивольовците. Техен кълн,

отраснал във Флоренция, аз трябва

да оправдая скритите надежди,

като окича име наследено

с деяния на лична добродетел.

По тез причини, Транио, решил съм

да се вглъбя във точно тоз отрасъл

на знанието, който поучава

как щастие с добро се получава.

Какво ще кажеш ти? Защото аз

заради Падуа оставих Пиза,

тъй както жадния плувец навлиза

от плитчините в морска глъбина.

ТРАНИО

Mi perdonate16 господарю мой

споделям чувствата ви и се радвам,

че толкоз постоянствате във свойто

решение да смучете нектара

на философията. Но едно

ще ви се моля: като задълбаем

в суровите морални дисциплини,

дано дотам не станем ний стоици17,

че само да стоим като дръвници,

и толкоз Аристотеля18 да славим,

че лекия Овидий19 да забравим!

Логично със приятели бъбрете,

риторика в спор уличен учете,

с поезия и музика правете

приятен своя ден и се хранете

със разни математики дълбоки

и разни метафизики високи,

но само щом сърцето ги желае.

Без радост няма полза, туй се знае.

Учете туй, което ви се нрави!

ЛУЧЕНЦИО

Благодаря ти за словата прави,

мой Транио! Да беше тук Биондело,

наели бихме, без да губим време,

квартира, подходяща да приеме

познанствата, които ще завържем…

Но гледай там! Какво е туй?

ТРАНИО

Прилича

на представление във ваша чест!

Влизат Баптиста, Катерина, Бианка, Гремио и Хортензио.

Лученцио и Транио отиват встрани.

БАПТИСТА

Недейте ми досажда, господа!

Решил съм твърдо — казах ви го: няма

за малката си дъщеря да мисля,

преди голямата да съм вредил.

Понеже ви познавам и ценя,

ако харесва някой Катерина,

да се приготви за годеж!

ГРЕМИО

„Гадеж“

бих казал аз, понеже ми се гади,

щом чуя този дявол ваш устат!

Хортензио, ако е кандидат…

КАТЕРИНА

О, татко мой, така ли ще търпите,

когато тези двама се надварват

кой по-напред на присмех да ме вземе?

ХОРТЕНЗИО

Надварване кой пръв да вземе вас?

Дори на смях не ще ви вземе никой,

такава проклетия!

КАТЕРИНА

Вие също

не се плашете: кой ли пък ви иска!

И ако някога ви стана близка,

ще бъде то, за да ви среша яко

прическата със столчето трикрако

и мутрата ви с петопръста четка

а боядисам в клоунска разцветка!

ХОРТЕНЗИО

О, боже, от туй чудо опази ме!

ГРЕМИО

И мен, всеблаги!

ТРАНИО (настрани)

Тихо, господарю!

Добра забава тук се очертава:

за пръв път срещам вещица такава!

ЛУЧЕНЦИО

Но пък в това сестра й как мълчи,

свенливо равновесие личи!

ТРАНИО (настрани)

Да, прав сте! Тихо! Гледайте ги само!

БАПТИСТА

И казаното, за да потвърдя,

ти, Бианка, влез си вкъщи! И недей

се сърди, мила, туй не означава,

че малко те обичам, чедо мое!

КАТЕРИНА

Ах, татковото галениче! Глезла!

Поне да знаеше защо ревеш!

БИАНКА

На мъката ми радвайте се, сестро!

Пред волята ви, татко, се прекланям:

от днеска във моминската си стая

над лютнята и книгата самичка

ще обучавам своя ум и слух!

ЛУЧЕНЦИО (настрани)

Кажи ми, Транио, добре ли чух?

Минерва20 сякаш с тез уста говори!

ХОРТЕНЗИО

Не ставайте суров, синьор Баптиста —

не бива да се случи зло на Бианка

за туй, че ний желаем й добро!

ГРЕМИО

Нима ще я заключите, защото

сестра й е такава хлевоуста?

БАПТИСТА

Не, господа! Безцелно е да спорим.

Във къщи, Бианка!

Бианка излиза.

Но понеже тя

към музика и книги има склонност,

учители за нея ще поканя.

Вий, Гремио, Хортензио, във случай

че чуете за някой по-способен,

пратете ми го! Аз ще бъда щедър

и благосклонен към човека, който

помогнал би добре да се възпитат

чедата ми. И тъй, на добър час!

Вий, ако щете, стойте, Катерина —

аз имам с Бианка още да говоря.

Излиза.

КАТЕРИНА

Изглежда, че сама не мога даже

да се движа! Трябва друг да каже,

според каквато бръмне го муха,

да тръгвам ли или да чакам! Ха!

Излиза.

ГРЕМИО

Върви при майка си дяволска! С тези твои дарби не си притрябвала никому тук!… Ние с вас, Хортензио, не сме толкова страстно влюбени, та да не можем да изтраем още малко, когато е явно, че сладкишът не е допечен. Сбогом. Все пак заради любовта ми към нежната Бианка, стига да открия някой да й помогне в изучаването на това, което я влече, непременно ще го препоръчам на баща й.

ХОРТЕНЗИО

И аз също, синьор Гремио. Но, моля ви, две думи само! Естеството на нашия спор пречеше досега на преговорите помежду ни, но само помислете и ще откриете, че за да може всеки от нас да има достъп до прекрасната Бианка и да разчита на успех в състезанието за нейната любов — и двамата засега трябва да се стремим към едно и също нещо.

ГРЕМИО

А именно?

ХОРТЕНЗИО

Много просто: да намерим мъж за сестра й.

ГРЕМИО

Мъж ли? Дявол за нея!

ХОРТЕНЗИО

Не, именно мъж.

ГРЕМИО

А аз казвам: дявол! Защото кой обикновен мъж — колкото и богат да е бащата — ще е дотам луд, че да вземе това изчадие адово!

ХОРТЕНЗИО

Хе-хе, синьор Гремио! Вярно, ние с вас не можем да понасяме крясъците й, но все ще се намерят по широкия свят, стига човек да потърси малко, неколцина милостиви люде, готови да освободят Бианка от тази лоша сестричка срещу добра зестричка.

ГРЕМИО

Съмнявам се, синьор. То е все едно срещу същата сума човек да се съгласи да го бият с камшик всяка сутрин насред пазара.

ХОРТЕНЗИО

Така си е. Хвани едното — удари другото. Но тъй като общата пречка ни сближава, нека бъдем съюзници, докато омъжим по-голямата щерка на Баптиста и си открием пътя към по-малката. Тогава отново вражда!… Дивна Бианка! Блазе на бъдния ти мъж! Но по-бързия в краката печели халката… Какво ще кажете, синьор Гремио?

ГРЕМИО

Съгласен! И съм готов да дам най-добрия кон в цяла Падуа на този, който се хване с нея, ожени за нея и легне до нея, та да ни олекне от нея! Да вървим!

Излиза заедно с Хортензио.

ТРАНИО

…Не, господарю, любовта не може

така светкавично да завладява!

ЛУЧЕНЦИО

О, Транио, и аз така си мислех,

преди на себе си да го изпитам,

но щом погледнах я за първи път,

повярвах в любовта от първи поглед

и заявявам го пред тебе, който

за мен си близък, както за Дидона21,

царицата на Картаген, бе близка

сестра й Ана: Транио, повярвай —

ще рухна, ще изсъхна, ще погина,

ще пламна, Транио, ако не мога

да стана мъж на таз девица скромна!

Съвет ми дай — знам, Транио, че можеш!

Ръка ми дай — знам, Транио, че искаш!

ТРАНИО

Не ще ви мъмря, господарю — с думи

любов не се цери. За нея казват:

„Зароби ли те, виж да се откупиш

по-евтино!“, или за този, който

е мъчил своя ум

с латинското четмо:

„Redime te captum

quam queas minimo!“22

ЛУЧЕНЦИО

Благодаря ти. Говори нататък!

Съветът ти изглежда ми разумен.

ТРАНИО

Вий, вперили очи във красотата,

не сте видели във лице нещата!

ЛУЧЕНЦИО

О, не! Видях лицето й, по-дивно

от туй на Агеноровата щерка23,

зарад която Зевс, във бик превърнат,

колене сгъна край брега на Крит!

ТРАНИО

И друго не съгледахте тъдява?

Не чухте как сестра й вдигна врява,

такава, че едва не проглуши

и моите, и вашите уши?

ЛУЧЕНЦИО

Не, виждах аз коралови уста

пред мен да трепкат, чувствах как дъхът им

изпълва въздуха със аромати

и ме отнася нейде надалече!…

ТРАНИО

Отдето трябва да го върна вече!…

Сепнете се от унеса, синьор!

Щом влюбен сте в девойката, вий трябва

да хвърлите способности и ум

за нейното спечелване, защото

сестричка тя такава притежава,

свадлива, опака и вироглава,

а докато баща й не успее

да я омъжи, вашата любима

да чака неомъжена ще има:

видяхте как във къщи я затвори,

за да не й досаждат ухажори.

ЛУЧЕНЦИО

Да, Транио, какъв жесток баща!

Но чакай, аз го чух, че обеща

учители за нея да наеме!

ТРАНИО

Наистина! И нещо тук ми хрумва…

ЛУЧЕНЦИО

На мене също!

ТРАНИО

Господарю, чувствам

как двата ни кроежа се прегръщат,

целуват се и сливат във едно!

ЛУЧЕНЦИО

Кажи ми своя!

ТРАНИО

Ставате учител

и давате на малката уроци —

това сте си намислили!

ЛУЧЕНЦИО

Позна!

Дали ще стане само?

ТРАНИО

Невъзможно!

Защото кой ще е на ваше място

наследник на Винченцио в тоз град;

ще учи, ще поддържа дом, ще среща

приятели, ще пие със земляци?

ЛУЧЕНЦИО

Поспри се, basta24! Всичко съм предвидил:

тук ние с теб сме още неизвестни,

а никой по лице не ще познае

слуга от господар. И затова

ти, Транио, ще бъдеш господаря

и с дом, слуги и сан ще разполагаш

на мое място; а пък аз ще мина

за флорентинец, неаполитанец

или пизанец, но от нисък род.

Решено, Транио! Събличай всичко!

Сложи си моите ярки плащ и шапка,

а на Биондело аз ще кажа сам

да ти прислужва и да бъде ням.

Двамата разменят дрехите си.

ТРАНИО

Добре, готов съм! Тъй като на вас

угодно е и задължен съм аз

във всичко да ви слушам — на раздяла

нали така заръча ми баща ви

(макар че си го е представял инак!) —

от днеска аз наричам се Лученцио,

защото го обичам тоз Лученцио!

ЛУЧЕНЦИО

И още за това, че тоз Лученцио

обича също и е сам готов

да се снизи за своята любов,

която тъй пред взора му блести…

Влиза Биондело.

Ха, ето го мошеника! Бе ти

къде си?

БИОНДЕЛО

Аз съм тук, но вий къде сте?

Я, Транио ви е окрал! Или

вий него сте окрали? Или двама

сте си окрали дрехите взаимно?

Какво е туй?

ЛУЧЕНЦИО

Глупак, ела насам!

Сега съвсем не ни е до шега!

Приятеля ти Транио смени

със мене облеклото си, защото

животът ми — уви! — виси на косъм:

едва пристигнал тук, в случайна свада,

убих човек и бягам от съда!

Служи му, както служил би на мен —

нареждам ти! Аз бягам! Нямам време!

Разбра ли всичко?

БИОНДЕЛО

Нищо не разбрах!

ЛУЧЕНЦИО

За Транио ни гък! От този ден

в Лученцио е той преобразен!

БИОНДЕЛО

За него всичко, а какво за мен?

ТРАНИО

Недей завижда много — ще върна това име,

когато Бианка каже: „Лученцио, вземи ме!“

Но туй е втора точка. Сега помни, момче,

затваряй си устата пред чужди хора, че…

Когато сме двамина, за мене си другар,

но инак ти слуга си, а аз съм господар!

ЛУЧЕНЦИО

Сега ти, Транио, ще се представиш

за кандидат на Бианка. Без въпроси!

Причините ще разбереш накрая —

за днес ти стига туй, че аз ги зная!

Излизат.

Обаждат се горе Лицата от Увода.

ПЪРВИ СЛУГА

Но ваша милост клюма и не гледа!

СЛАЙ

Кой, аз да не гледам? Кълна се в света Ана, че гледам! Чудна пиеска! Много ли има още?

ПАЖЪТ

Но, господарю, тя едва започва!

СЛАЙ

Екстра пиеса, мадам женичке! Само дано свърши по-скоро!

ВТОРА СЦЕНА

Падуа. Пред дома на Хортензио.

Влизат Петручио и Грумио.

ПЕТРУЧИО

За кратко, взел си сбогом от Верона,

пристигнах в Падуа, за да се видя

с приятели и най-напред със моя

Хортензио… Да, този е домът му.

Я, Грумио! Какво се бавиш? Удряй!

ГРУМИО

Кого да удрям? Аз не виждам никой

да провокира с нещо ваша милост!

ПЕТРУЧИО

Врата не виждаш ли? Повтарям, удряй!

ГРУМИО

Врата ви виждам, но аз кой съм, та

да смея да ви удрям по врата!

ПЕТРУЧИО

Чуй, ей, недей разбира ме „повратно“,

че ще ти стане всичко в миг понятно,

като ти хвърля тук един пердах!

ГРУМИО

Ядосан сте и искате — разбрах —

да ви ударя пръв, та след това

да си изпати моята глава!

ПЕТРУЧИО

И аз разбрах — ще казваш: „Не дочух.“

Но аз ще го оправя твоя слух!

Дърпа му ухото.

ГРУМИО

На помощ! Полудял е! Хора! Ай!

ПЕТРУЧИО

Щом казвам „удряй“, удряй, негодяй!

Влиза Хортензио.

ХОРТЕНЗИО

Какво има? Какво става тук? Моят стар приятел Грумио и моят добър приятел Петручио! Как сте всички във Верона? Ти как я караш?

ПЕТРУЧИО

Сам виждаш — със юмруци и тояги!…

Con tutto il core ben trovato25, драги!

ХОРТЕНЗИО

Alla nostra casa ben venuto, molto onorato signor

Petruccio! Стани, Грумио, стани! Сега ще уредя спора ви!

ГРУМИО

Не, синьор Хортензио, не се търпи вече! Ако и това не е законна причина да престана да му служа, значи, законите са престанали да служат. На, сам съдете: той ме караше да го удрям по врата! Кажете, бива ли слуга да върши такова нещо с господаря си, когато той май годините ги е набрал толкоз, че ако играеше с тях на трийсет и едно, вече да е изгорял?

А първи да го бях ударил сам,

кой щеше да е битият, не знам!

ПЕТРУЧИО

Тъпак и безобразник! Представи си,

Хортензио, аз казах му да удря

по твоята врата, а той не иска!

ГРУМИО

Да удрям по вратата ли? О, боже!

Не викахте ли: „Удряй по врата ми!

Налагай ме с юмруци! Блъскай здраво!“?

А пък сега извъртате словата,

че не било по врат, а по… вратата!

ПЕТРУЧИО

Млъкни или пръждосвай се, ти казвам!

ХОРТЕНЗИО

Петручио, спокойствие! Тук има

безспорно някаква неразбория;

а Грумио е стар, добър слуга.

Я да оставим туй! Кажи ми, друже,

кой вятър тъй щастливо те довея

във Падуа от древната Верона?

ПЕТРУЧИО

Тоз, който пръсва младите далече

от бащин дом, където сбират само

оскъден опит. Казано накратко:

Антонио, баща ми, се помина

и аз се впуснах да пътувам с цел

да се оженя и забогатея;

домът ми е богат и джобът — пълен,

пътувам и се радвам на света!

ХОРТЕНЗИО

Че щом е тъй, Петручио, веднага

да те представя на една девойка,

която — предварително ти казвам —

е опърничава и страшно дива,

но зестрата й, вярвай, си я бива

и още как!… Но ти си ми приятел

и затова не ти я препоръчвам.

ПЕТРУЧИО

Хортензио, другари като нас

разбират се с две думи: ако знаеш

девойка, за Петручио добра

(а той би искал златото да пее

на сватбата му!), даже и да бъде

като жената на Флоренций26 грозна,

като пророчица Сивила27 — дърта,

като Ксантипа28 на Сократа — злобна,

насам я давай! Нека да беснее

по-зле от буря във Адриатика,

не ще успее тя да предизвика

обрат във чувствата ми! Аз дошъл съм

да сключа брак щастлив във този град,

а брак щастлив, туй значи брак богат!

ГРУМИО

Той, синьоре, ви каза съвсем ясно намеренията си: бройте му повечко злато и можете да го ожените за една булка, колкото шушулка: или за най-дъртата вещица, дето няма един зъб в устата си, но пък има болести, колкото двайсет и пет стари кранти! За него, щом звъни пара, работата е добра!

ХОРТЕНЗИО

Тогаз, Петручио, да ти разкажа

това, което на шега подхвърлих:

аз мога да те свържа със девица

богата, хубава, със ум развит

и имаща тоз само недостатък —

но който е достатъчен с остатък —

че остра е устата й оттатък

търпимото и толкоз е проклета,

че и да бях дори съвсем пропаднал,

не бих я взел за цяла златна мина!

ПЕТРУЧИО

Мълчи! Така говориш ти, защото

не си узнал цената на златото!

Баща й кой е, щом ми кажеш ти,

ще я поискам, даже да трещи

по-зле от гръмотевица наесен!

ХОРТЕНЗИО

Баща й казва се Баптиста Минола,

човек възпитан и със чест позната;

а тя е Катерина и е минала

край възпитанието на бащата,

Това е най-зловредният език

на цяла Падуа!

ПЕТРУЧИО

Не я познавам,

макар че знам баща й. Те със моя

навремето се знаеха добре.

Хортензио, не ще ме хване сън,

додето не я видя! Извинявай,

но чувствам — трябва да те изоставя,

освен ако ме придружиш до тях!

ГРУМИО

Моля ви, уважаеми, не го спирайте, щом го е прихванало! Честна дума, ако тя го познаваше, както аз го познавам, щеше да й бъде ясно, че крясъците при него не минават. И двайсет пъти да му каже „негодник“, „простак“ и така нататък, окото му няма да мигне. Само да го закачи, той така ще откачи, че тя ще пририта от риториката му, той ще я сравни със земята от сравнения! Щом го види, вашата Катерина ще се изкатери като котка на дърво! Казвам ви, не го знаете!

ХОРТЕНЗИО

Петручио, почакай, идвам с теб!

Баптиста пази в своя дом под ключ

и моето съкровище безценно —

по-малката си дъщеричка Бианка.

Той крие я от мене и от всеки

поклонник неин и съперник мой.

Понеже мисли, че за Катерина

не ще намери мъж (и тук е прав

във връзка със проклетия й нрав),

решил е той изобщо да не пуска до

Бианка никого, додето първо

проклетата си Кет не задоми!

ГРУМИО

Да наречеш мома „проклета Кет“

е все едно да й дариш букет!

ХОРТЕНЗИО

Тук ти, Петручио, ще ми услужиш —

във скромна роба и със изглед строг,

ще ме представиш ти за педагог

по музика пред стария Баптиста:

ще мога тъй под форма на уроци

до Бианка да добия траен достъп,

така че със обсаждане упорно

да завоювам нейното сърце.

ГРУМИО

Ей, и това ако не е живо мошеничество! Гледай ги ти младите как се разбират, като е да метнат дъртите!

Влиза Гремио заедно Лученцио, преоблечен като учител и с книги под мишница.

Господарю, я вижте! Кои са тези двама?

ХОРТЕНЗИО

По-тихо, Грумио! Това е моят

съперник в любовта!… Елате тук!

ГРУМИО

Чудесен момък! Само за любов!

Отдръпват се встрани.

ГРЕМИО

Прочетох списъка. Добре съставен.

Но нека ги подвържат по-изящно.

Да няма други — само за любов,

та туй, което с нея ще четете,

да бъде винаги на тази тема.

Разбирате ме, вярвам. Ще прибавя

и своята към бащината щедрост.

Да бъдат парфюмирани, защото

онази, на която те ще служат,

самата е ухание! С какво

ще почнете?

ЛУЧЕНЦИО

С каквото и да почна,

ще й говоря все във ваша полза,

патроне мой, и по-красноречиво,

отколкото сам бихте й говорил,

освен ако и вий сте също учен!

ГРЕМИО

О, таз наука колко е велика!

ГРУМИО

О, тоз глухар как плаче за ритника!

ПЕТРУЧИО

Мълчи, глупако!

ХОРТЕНЗИО

Грумио, мълчи!

Здравейте, синьор Гремио!

ГРЕМИО

Здравейте,

синьор Хортензио! Познайте де,

къде отивам? У синьор Баптиста.

Бях обещал учител да подиря

за хубавата Бианка и попаднах,

за щастие, на този момък, който

по подготовка и добри обноски

е много подходящ. Добре начетен

с поезия и други книги — всички

съвсем научни, вярвайте ми!

ХОРТЕНЗИО

Вярвам.

И мен един познат ми обеща

да ми посочи музикант, от който

уроци би могла да взима Бианка,

така че в дълг и аз не ще остана

пред мойта мила.

ГРЕМИО

Тя е моя мила.

Ще го докажа със дела пред всички!

ГРУМИО

И ако не с дела, поне с парички!

ХОРТЕНЗИО

Синьор, не му е времето да спорим

кой повече обичал. Имам вест,

еднакво радостна за вас и мене:

случайно срещнах този господин

и той ми заяви, че ако ние

предложим му условия изгодни,

готов е да ухажва Катерина

и да я вземе за жена, във случай

че му допадне зестрата!

ГРУМИО

Чудесно!

Но казахте ли му за нея всичко?

ПЕТРУЧИО

Да, бях предупреден, че е свадлива,

устата, злобна, опака и дива,

но щом е само туй, не е опасно.

ГРЕМИО

Така ли мислите? А откъде сте?

ПЕТРУЧИО

Веронец съм. Антонио, баща ми,

умря, но всичко негово е живо

и бъдеще открива ми щастливо!

ГРЕМИО

Щастливо бъдеще със Катерина?

Опитайте, дано ви провърви!

Но вярно ли е туй, че сте готов

наистина да тръгнете на лов

за тази дива котка?

ПЕТРУЧИО

То се знае!

ГРУМИО

И като нищо ще я омотае!

ПЕТРУЧИО

Нали дошъл съм тука с тази цел!

Нима си мислите, че малко глъчка

ще сплаши моя слух? Не съм ли чувал

как лъвовете в тъмното реват?

Не съм ли чувал бурята в морето

като глиган разпенен да бушува?

Не съм ли чувал грохот оръдеен

и тътнене на облачни гърла?

Не съм ли чувал пред голяма битка

звън, цвилене, тръби и барабани,

а после трясък, хрясък, вик и тропот,

че да се стресна от езиче женско,

което дваж по-слабо е по звук

от кестена, когато прави „пук“

на селското огнище! Фу! Плашете

децата с него!

ГРУМИО

Пука ни на нас!

ГРЕМИО

Синьор Хортензио, аз имам чувство,

че тоз приятел е дошъл навреме

за своето и нашето добро.

ХОРТЕНЗИО

Но ний ще трябва да поемем всички

разноски по ухажването.

ГРЕМИО

Плащам!

Дано се изхитри да я спечели!

ГРУМИО (настрани)

Кой, моят господар ли? Той рече ли!…

Влизат Транио, богато облечен, и Биондело.

ТРАНИО

Здравейте, благородни господа!

Ще ми посочите ли де живее

синьор Баптиста Минола?

БИОНДЕЛО

Кой? Оня

със двете дъщерички?

ТРАНИО

Точно той.

ГРЕМИО

А вий, синьор, за тях ли сте тъдява?

ТРАНИО

За тях, за него — вас какво ви става?

ПЕТРУЧИО

Но да не сте за опаката, че!…

ТРАНИО

Не съм по тях!… Да тръгваме, момче!

ЛУЧЕНЦИО (настрани)

Добро начало, Транио!

ХОРТЕНЗИО

Поспрете!

Тогаз сте за по-малката от двете?

ТРАНИО

И тъй да е, с какво ви туй засяга?

ГРЕМИО

Със нищо, щом се махнете веднага!

ТРАНИО

Таз улица свободна е поне!

ГРЕМИО

Но дъщерята на Баптиста — не!

ТРАНИО

Защо пък не, бих искал да узная?

ГРЕМИО

Добре тогаз! Причината е тая,

че тя избраница е на синьор…

ХОРТЕНЗИО

…Хортензио!

ГРЕМИО

…И Гремио!…

ТРАНИО

…Във спор

един със друг. По-кротко, господа!

Разсъдъкът ви нека заговори!

Баптиста Минола добре познава

баща ми като гражданин заможен,

така че и да беше Бианка двойно

по-хубава и искана от полк

поклонници, аз пак бих имал право

да съм сред тях. За дивната Елена29

били са хиляди, защо за Бианка

да няма един повече? И даже

сам Парис между тях да се окаже,

Лученцио ще бъде тоз един!

ГРЕМИО

Ще ни наддума този господин!

ЛУЧЕНЦИО

Не бойте се, ще се задъха скоро!

ПЕТРУЧИО

Хортензио, напразно губим време!

ХОРТЕНЗИО

Един въпрос: а виждал ли сте

вие изобщо дъщерята на Баптиста?

ТРАНИО

Не съм, но чувал съм, че има две:

голямата — и злобна, и свадлива,

а малката — и скромна, и свенлива.

ПЕТРУЧИО

Голямата е моя! Там не бутай!

ГРЕМИО

Тя негова е. И живеем с вяра,

че тоз Херакъл30 ще надвие звяра!

ПЕТРУЧИО

Въпроса, господине, е в това, че

по-малката от двете дъщери —

която ви се нрави — е под ключ:

родителя и не допуска никой

да я ухажва и не се обвързва

със никого, голямата додето

не бъде задомена; чак тогава

ще пусне пилето на свобода!

ТРАНИО

Това е друг въпрос! Тогава — да!

Тогава вий сте просто благодетел

за всички тук, включително и мен!

С голямата успеете ли вие,

така че път за нас да се открие

към малката, то знайте: тоз, комуто

се падне тя, не ще е тъй безчувствен

с неблагодарност да ви заплати!

ХОРТЕНЗИО

Изящни думи за правдива мисъл!

Но тъй като със тях сте се записал

жених за Бианка, ще се отплатите

на господина като нас, понеже

и тримата еднакво сме му длъжни.

ТРАНИО

Не съм от стиснатите, господа,

и каня ви на пир във чест на Бианка!

От адвокатите да вземем пример:

в съдилището страшно да се бием —

в кръчмилището сладко да си пием!

ГРУМИО и БИОНДЕЛО

Чудесно предложение! Съгласни!

ХОРТЕНЗИО

Добре! Ще бъде пиршество нечуто!

Петручио, вий мой сте ben venuto31!

Излизат.