Укротяване на опърничавата

ПЪРВА СЦЕНА

Падуа. Пред дома на Лученцио.

Влизат: Гремио и след него — без той да ги види — Биондело, Лученцио и Бнанка.

БИОНДЕЛО

Сега бързо и тихо, синьоре! Свещеникът е готов!

ЛУЧЕНЦИО

Летя, Биондело! Ти може да им потрябваш — влизай си!

Излиза с Бианка.

БИОНДЕЛО

Не, докато не ги видя да влизат в черква, никакво влизане вкъщи!

Излиза.

ГРЕМИО

Къде се бави този щур учител!

Влизат Петручио, Катерина, Винченцио, Грумио и Слуги.

ПЕТРУЧИО

Това е входа. Тук живее син ви.

А моят тъст е долу към пазара.

Довиждане! Оставяме ви тук.

ВИНЧЕНЦИО

Не може тъй раздяла без почерпка.

В тоз дом, аз мисля, бих могъл да каня,

а все ще има нещо да похапнем.

Чука.

ГРЕМИО

Заети са и трудно ще ви чуят.

На прозореца се показва Странстващият учител.

УЧИТЕЛЯТ

Кой блъска, сякаш иска да изкърти вратата?

ВИНЧЕНЦИО

Вкъщи ли е синьор Лученцио, господине?

УЧИТЕЛЯТ

Вкъщи е, но сега не може да разговаря с никого.

ВИНЧЕНЦИО

А ако този никой му носи стотина-двеста дуката, колкото да го позарадва?

УЧИТЕЛЯТ

Задръжте си дукатите! Лученцио няма да има нужда от тях, докато съм жив!

ПЕТРУЧИО

Нали ви казах, синът ви е общ любимец в Падуа!… Слушайте, синьоре, да оставим тези усукани духовитости и моля ви, съобщете на синьор Лученцио, че баща му, току-що пристигнал от Пиза, го чака пред тази врата.

УЧИТЕЛЯТ

Лъжеш! Баща му отдавна е пристигнал от Пиза и те гледа от този прозорец.

ВИНЧЕНЦИО

Да не би да си ти случайно?

УЧИТЕЛЯТ

Да, господине, ако може да се вярва на майка му!

ПЕТРУЧИО (към Винченцио)

Какво значи това, старче? Няма по-грозно мошеничество от рисвояването на чуждо име!

УЧИТЕЛЯТ

Дръжте негодника! Той се представя за мен! Иска да измами някого!

Влиза отново Биондело.

БИОНДЕЛО

Оставих младоженците в черквата. Да им даде господ щастливо плаване!… Оле-ле! Старият ми господар! Сега я втасахме!

ВИНЧЕНЦИО

Ей, ти, обеснико, я ела насам!

БИОНДЕЛО

Бих предпочел да си остана тук, господине!

ВИНЧЕНЦИО

Какво, проклетнико? Да не си ме забравил?

БИОНДЕЛО

Забравил? Не, господине. Как мога да ви забравя, като не съм ви виждал никога в живота си!

ВИНЧЕНЦИО

Ах, ти, пладнешки разбойнико! Значи, не си виждал Винченцио, бащата на господаря си?

БИОНДЕЛО

Кого? Моя стар почтен господар? Разбира се, че съм го виждал, господине! И сега го виждам горе на прозореца.

ВИНЧЕНЦИО

А, значи, така било!

Бие го.

БИОНДЕЛО

Помощ! Помощ! Един луд иска да ме пребие!

Излиза.

УЧИТЕЛЯТ

На помощ, синко! На помощ, синьор Баптиста!

Скрива се.

ПЕТРУЧИО

Да изчакаме, Кет! Да видим как ще свърши тази разправия!

Двамата се отдръпват встрани.

Влизат Учителят, Баптиста, Транио и Слуги.

ТРАНИО

Кой сте вие, господине, та си позволявате да биете моя прислужник?

ВИНЧЕНЦИО

Кой съм аз ли, господине? А кой сте вие, господине? О, богове безсмъртни! И как се е докарал негодника! Копринена камизола, кадифени гащи, алена мантия и шапка до небето! О, разориха ме! Разориха ме! Докато аз треперя над гроша вкъщи, синът ми и слугата пръскат моите пари в университета!

ТРАНИО

Какво? Какво е станало?

БАПТИСТА

Какво има? Луд ли е?

ТРАНИО

Господине, вие имате вид на трезв и благороден старец, но говорите като побъркан. Какво ви засяга дори да нося злато и бисер? Благодарение на моя баща мога да си го позволя.

ВИНЧЕНЦИО

На твоя баща ли? Ах, кучи сине! Баща ти кърпи корабни платна в Бергамо!

БАПТИСТА

Имате грешка, синьор! Нещо бъркате! Простете, но как се казва, според вас, господинът?

ВИНЧЕНЦИО

Как се казва ли? Аз ли няма да знам как се казва, като съм го отгледал в кухнята си от тригодишен и още тогава се казваше Транио!

УЧИТЕЛЯТ

Махай се, изкуфяло магаре! Той се казва Лученцио и е мой единствен син и наследник на всички имоти, които аз, Винченцио от Пиза, притежавам.

ВИНЧЕНЦИО

Лученцио? Боже, той е убил господаря си! Дръжте го! Не го пускайте! Обвинявам те в името на дожа! О, моят син! Моят син! Кажи, убиецо, къде е син ми Лученцио!

ТРАНИО

Викнете стражата!

Влиза Страж.

Капитане, откарай този смахнат дъртак в затвора!… Татко Баптиста, погрижете се, моля ви, да бъде извикан пред съда!

ВИНЧЕНЦИО

Мен в съда? Мен в затвора?

ГРЕМИО

Стой, капитане! Няма да го водиш никъде!

БАПТИСТА

Не се месете, синьор Гремио! Капитане, води го!

ГРЕМИО

Синьор Баптиста, внимавайте да не ви забъркат в мръсна история! Бих се заклел, че този е истинският Винченцио!

УЧИТЕЛЯТ

Закълни се де!

ГРЕМИО

Не мога!

ТРАНИО

Може би и аз не съм Лученцио, а?

ГРЕМИО

Не, вас ви знам, че сте.

БАПТИСТА

Махай го този дъртак, казах! В затвора!

ВИНЧЕНЦИО

Ах, как онеправдават чужденците!

О, ти, обесник, урод, негодяй!

Влизат отново Биондело, Лученцио и Бианка.

БИОНДЕЛО

Загубени сме! Ей го! Отказвайте се от него, отричайте се от него или работата ни е спукана!

ЛУЧЕНЦИО (коленичи)

Простете, мили татко!

ВИНЧЕНЦИО

Синко! Жив!

Биондело, Транио и Странстващият учител побягват.

БИАНКА (коленичи)

Простете, скъпи татко!

БАПТИСТА

За какво?

Лученцио къде е?

ЛУЧЕНЦИО

Ей го тук.

Лученцио, син истински на този

най-истински Винченцио пред вас.

Аз тайно с дъщеря ви се венчах,

докато явно във очите прах ви

хвърляха престореници разни.

ГРЕМИО

Ах, шайка от хъшлаци безобразни!

ВИНЧЕНЦИО

Къде е Транио? О, дързък шут!

Да прави господаря си на луд!

БАПТИСТА

Но тоз е Камбио и никой друг!

БИАНКА

Лученцио е той и мой съпруг!

ЛУЧЕНЦИО

Такива превращения извършва

мощта на любовта. Заради Бианка

на Транио, прислужника ми, ранга

аз взех със радост, той прие със радост

като Лученцио да ме замести

и тъй накрая влязох аз щастливо

във пристана на висшето блаженство.

Той вършеше каквото аз му казвах —

простете му заради мене, татко!

ВИНЧЕНЦИО

Ще му отрежа аз носа на него!

Разбойник! Ще ме праща във затвора!

БАПТИСТА (към Лученцио)

Но вий сте се венчали с дъщеря ми,

преди съгласие да съм ви дал!

ВИНЧЕНЦИО

Спокойно! Ще останете доволен!

Аз влизам — имам едного да бия!

Излиза.

БАПТИСТА

Пък аз — една лъжа да доразкрия!

Излиза.

ЛУЧЕНЦИО

Не бой се, Бианка, ще му минат тия!

Излиза заедно с Бианка.

ГРЕМИО

Пък аз, понеже в брака не успях,

ще вляза също, да похапна с тях.

Излиза.

Петручио и Катерина идат напред.

КАТЕРИНА

Да влезем ли и ний да видим края?

ПЕТРУЧИО

Добре, но по-напред една целувка!

КАТЕРИНА

Как, тука, на открито, сред града?

ПЕТРУЧИО

Защо, нима от мене те е срам?

КАТЕРИНА

О, не! Но ме е срам да ви целуна.

ПЕТРУЧИО

Тогаз обратно!… Грумио, конете!

КАТЕРИНА

Една! Съгласна! Само останете!

ПЕТРУЧИО

Една — една! И тя е сладко нещо,

когато бъде върната горещо!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Падуа. В дома на Лученцио.

Влизат: Баптиста, Винченцио, Странстващият учител, Лученцио, Бианка, Петручио, Катерина, Хортензио и Вдовицата.

Транио, Биондело, Грумио и Слуга внасят десерта.

ЛУЧЕНЦИО

Най-сетне несъгласните ни звуци

се помириха, битката утихна

и иде миг с усмивка да погледнем

към минали беди и страхове.

Баща ми, Бианка, покани учтиво,

тъй както аз учтиво каня твоя!

Петручио, мой братко, сестро Кет,

Хортензио, и вий, вдовичке, моля!

Тез лакомства, вина и плодове

ще подсладят утайката от жлъч —

седнете да побъбрим и похапнем!

Сядат на трапезата.

ПЕТРУЧИО

Седи и яж, седи и яж… Е, стига!

БАПТИСТА

Обича Падуа да се раздава!

ПЕТРУЧИО

Да, тя на мен добър подарък даде!

ХОРТЕНЗИО

Дано окаже се добър и моят!

ПЕТРУЧИО

Хортензио от нея май се плаши!

ВДОВИЦАТА

Кой? Мене той да сплаши? Как пък не!

ПЕТРУЧИО

Слуха ви е, изглежда, малко твърд —

от вас е той уплашен чак до смърт!

ВДОВИЦАТА

За кривогледия са всички криви!

КАТЕРИНА

Което значи?

ВДОВИЦАТА

Значи, че на мъж ви

му дадох туй, което си поиска!

ПЕТРУЧИО

Сама признава, че била ми дала!

Хортензио, как гледаш на това?

ХОРТЕНЗИО

А, вие искате и да ви гледам!

ПЕТРУЧИО

Отлично! Целунете го, вдовичке!

КАТЕРИНА

„За кривогледия са всички криви“ —

какво туй значи?

ВДОВИЦАТА

Значи, че мъжът ви,

от вас изхождайки, за мене брътви.

Това е смисъла.

КАТЕРИНА

Съвсем безсмислен!

ВДОВИЦАТА

Като за вас!

КАТЕРИНА

Защото с вас говоря!

ПЕТРУЧИО

Дръж, Кет!

ХОРТЕНЗИО

Дръж, мила!

ПЕТРУЧИО

Ловя се на бас,

че мойта Кет ще я свали завчас!

ХОРТЕНЗИО

Не, туй със нея ще го свърша аз!

ПЕТРУЧИО

Да пием за успеха ти тогаз!

Пие.

БАПТИСТА

Харесват ли ви тези остроумци?

ГРЕМИО

Добре се чукат!

БИАНКА

Чукайте и вие,

че инак някой духовит човек,

току решил, че рога ви е мек!

ВИНЧЕНЦИО

Я, тази срамежливка се събуди!

БИАНКА

За мъничко. И ще заспи отново.

ПЕТРУЧИО

А, не! Не се ловете на играта

като не искате да ви ощипят!

Ще изтърпите няколко стрели!

БИАНКА

Не съм аз лов за вас. И като птичка

ще хвръкна до съседната горичка.

Преследвайте ме, опнали лъка!

И вий елате, моля!

Излиза заедно с Катерина и Вдовицата.

ПЕТРУЧИО

Изхвърча!

„Синьоре“ Транио, в туй пъстро пиле

и вие май се целихте напразно.

За здравето на лошите стрелци!

ТРАНИО

О, не! Синьор Лученцио ме пусна

да гоня дивеча му, без надежда,

че сам ще гризна мъничко от него!

ПЕТРУЧИО

Добро сравнение, но с кучи дъх.

ТРАНИО

Възможно, но за вашето сърне,

говори се, че казвало: „Сър, не!“

БАПТИСТА

Охо, Петручио, не беше лошо!

ЛУЧЕНЦИО

Благодаря ти, Транио. Уби го!

ХОРТЕНЗИО

Признай си, че стрелата те засегна!

ПЕТРУЧИО

Одраска ме, но тъй като отскочи,

на бас ловя се десет към едно,

че двама сте нанизани от нея.

БАПТИСТА

Не, зетко мой, шегата настрана,

уверен съм, че твоята жена

безспорно е най-опака от трите.

ПЕТРУЧИО

Не съм съгласен и се обзалагам:

да викне всеки своята съпруга

и нека тоз, чиято половинка

е най-покорна и яви се първа,

да обере на другите парите!

ХОРТЕНЗИО

Добре! На колко?

ЛУЧЕНЦИО

Двадесет дуката!

ПЕТРУЧИО

Това залог е за сокол, за куче!

Аз слагам за жена си петократно!

ЛУЧЕНЦИО

Тогава сто!

ХОРТЕНЗИО

Добре!

ПЕТРУЧИО

На бас! Решено!

ХОРТЕНЗИО

Кой почва?

ЛУЧЕНЦИО

Нека аз! Биондело, бягай

кажи на госпожата си да дойде!

БИОНДЕЛО

Разбрано!

Излиза.

БАПТИСТА

Синко, петдесет дуката

от твоите поемам аз!

ЛУЧЕНЦИО

А, не,

печалбата си искам цяла!

Влиза отново Биондело.

Е?

БИОНДЕЛО

Тя каза, господарю, че била

заета и не можела да дойде.

ПЕТРУЧИО

Какво? „Не можела“? Нима

това е отговор?

ГРЕМИО

О, да! И мил все пак.

Ще видим после вашия капак!

ПЕТРУЧИО

Ще видим!

ХОРТЕНЗИО

Ей, Биондело, замоли

жена ми тук да се яви за малко!

ПЕТРУЧИО

А, „замоли“! Така и баба знае

да я извика!

Биондело излиза.

ХОРТЕНЗИО

Твоята, боя се,

и с молене не ще се появи!

Влиза отново Биондело.

Защо си сам?

БИОНДЕЛО

Защото госпожата

ми каза, че си правите шега и затова

тя нямало да дойде.

ПЕТРУЧИО

Как? „Нямало“? Това е дваж по-зле!

О, нетърпим, непоносим позор!

Я, Грумио, кажи на госпожата,

че заповядвам й да дойде тук!

Грумио излиза.

ХОРТЕНЗИО

Знам как ще отговори.

ПЕТРУЧИО

Как?

ХОРТЕНЗИО

„Не искам!“

ПЕТРУЧИО

И толкова по-зле за мен тогава!

Влиза Катерина.

БАПТИСТА

О, господи, помилуй! Катерина!

КАТЕРИНА

Съпруже, викали сте ме?

ПЕТРУЧИО

А где са

жената на Хортензио и Бианка?

КАТЕРИНА

Приказват си пред огъня в салона.

ПЕТРУЧИО

Извикай ги при техните мъже!

Ако не щат, докарай ги с въже!

Върви, върви и тук ги довлечи.

Катерина излиза.

ЛУЧЕНЦИО

Не ме ли мамят двете ми очи?

ХОРТЕНЗИО

Какво ли таз промяна предвещава?

ПЕТРУЧИО

Какво ли? Мъжка власт, управа здрава,

любов и справедливост, мир и радост,

изобщо само хубави неща!

БАПТИСТА

Щастлив бъди, Петручио любезни!

Печалбата е твоя. Но към нея

аз двайсет хиляди ще ти прибавя —

за друга дъщеря отделна зестра,

понеже тази тук не е онази!

ПЕТРУЧИО

Не, искам тоз облог да го спечеля

с по-сигурни свидетелства, че тя

е станала безропотна и кротка!

Влиза Катерина, водейки Бианка и Вдовицата.

Погледайте я как спокойно води

и кара тези ваши две женички,

които ни се водят, ни се карат!…

Но тази шапка, Кет, не ти приляга!

Каква дрънкулка! Хвърляй я веднага!

Катерина хвърля шапката си.

ВДОВИЦАТА

Съпруже, вий не ще ме доведете

до този жалък смехотворен вид!

БИАНКА

О, боже, колко глупаво покорство!

ЛУЧЕНИЦИО

Бих искал да е глупаво и твойто —

умът му днес ми струва сто дуката!

БИАНКА

Щом глупаво заложил сте на него!

ПЕТРУЧИО

Я, Кет, кажи на тези две съпруги

какво дългът им към мъжа налага!

ВДОВИЦАТА

Шегувате се! Ний не щем уроци!

ПЕТРУЧИО

Започваш ли? И с нея най-напред!

ВДОВИЦАТА

Да е посмяла!

ПЕТРУЧИО

Кет ли? Почвай, Кет!

КАТЕРИНА

Я стига гъна лъковете вежди

и стига мята погледи-стрели

към своя крал, управител, владетел!

Гневът петни те, както скрежът — листа,

грози те, както вихърът — цвета!

Жената гневна е размътен извор,

лишен от хубост, кален, грозен, гаден,

към който никой, па макар и жаден,

не се навежда да отпие глътка.

Мъжът е твой глава, живот, закрилник,

вседържец неоспорван. Той те храни

със труд опасен по море и суша,

не мигва в бурни нощи, в ледни дни,

докато ти почиваш си на топло,

спокойно защитена; и очаква

от тебе хубост, кротост и любов —

отплата дребна за огромен дълг.

Каквото поданик дължи на трона,

това дължи жената на мъжа си,

и щом отхвърля, сопната, свадлива,

съпружеската воля справедлива,

не е ли нейното измяна, бунт,

предателство към любещия крал?

Срамувам се, че някои глупачки

опитват се война да обявяват,

наместо да склонят глава за мир!

Защо им са надмощие и власт

наместо дълг, покорство, нежна страст?

Снагата на жената крехък съд е.

Защо е тъй? Не е ли, за да бъде

и вътре съдържанието цяло

в съгласие със нежното й тяло?

О, вие, заядливи ниски твари!

И аз до вчера само бях такава

високомерна, горда, вироглава,

и да отвръщам беше в моя нрав

на дума с дума и на гняв със гняв,

ала видях: мощта ни е измама,

а копията — стръкчета от слама,

и се стремим напразно ний натам,

където е отказан пътят нам.

И затова съветвам ви и двете:

безплодните си гордости смирете

и всяка да простре в тържествен знак

ръката си под мъжовия крак!

Самата аз съм на това готова,

щом иска той свидетелство такова!

ПЕТРУЧИО

Чудесно! Дай да те целуна, Кет!

ЛУЧЕНЦИО

Блазя ви! Ще ви слуша занапред!

ВИНЧЕНЦИО

Добрата дъщеря е чиста радост!

ЛУЧЕНЦИО

А лошата жена е чиста гадост!

ПЕТРУЧИО

Сега в леглото, мила! Съпрузи тук сме трима,

но между тях щастливец един-единствен има!

Към Лученцио.

Макар че тъй покорна изглеждаше ни Бианка,

боя се, че за месец ще станете на сянка.

Приятна нощ на всички!

Излиза заедно с Катерина.

ХОРТЕНЗИО

Жени! Уж зла, а чудно как лесно се смири!

ЛУЧЕНЦИО

Уви, май по е трудно, когато са добри!

Излизат.