Укротяване на опърничавата

ПЪРВА СЦЕНА

Падуа. В дома на Баптиста.

Влизат Катерина и Бианка.

БИАНКА

Вий себе си обиждате, сестрице,

с това, че ме превръщате в робиня!

А колкото за дрехите, самичка

пуснете ме — и ще ги съблека

до долната пола и ще ви слушам,

понеже сте по-възрастна от мен.

КАТЕРИНА

Кажи си: кой от твоите кандидати

ти най-харесва? Само без да лъжеш!

БИАНКА

Повярвайте, сестрице, ни един

от тез, които зная, в моите чувства

сред другите до днес не е изпъкнал!

КАТЕРИНА

Хортензио, нали? Признай, мръсницо!

БИАНКА

Не, честна дума! Ако ви харесва,

ще сторя всичко, той да стане ваш!

КАТЕРИНА

А, значи, лакома си за богатство —

на Гремио си хвърлила око!

БИАНКА

Нима за него сте ми завидели?

Преструвате се. И сега разбирам,

че и гневът ви бил е на шега.

Пуснете ми ръцете, мила Кет!

КАТЕРИНА

Тогава са шега и тези пет!

Удря й плесница. Влиза Баптиста.

БАПТИСТА

Какво е туй? Ти! Как си позволяваш?

Такава дързост!… Милинката, плаче!

Върви, върви си ший! Не стой със тази!…

Не те е срам, ах, дух на сатаната!

С какво те е обидила, горката,

та смееш да посягаш върху нея?

КАТЕРИНА

С мълчанието си! Ще я науча!…

Нахвърля се върху Бианка.

БАПТИСТА

Какво? Дори пред мене! Бианка, влез си!

Бианка излиза.

КАТЕРИНА

А аз да си стоя, така ли? Виждам —

тя всичко е за вас, а аз ще трябва

на сватбата и да танцувам боса

и в пъкъла със старите моми

маймуни да развеждам32! Щом е тъй,

ще ида да ридая в свойта стая

и тайно за отплата да мечтая!

Излиза.

БАПТИСТА

Кой друг баща е бил така нещастен!…

Но някой иде!

Влизат: Гремио, съпровождан от облечения като литератор Лученцио; Петручио, придружаван от Хортензио, в дрехи на учител по музика; и Транио, следван от Биондело, който носи лютня и книги.

ГРЕМИО

Добро утро, съседе Баптиста!

БАПТИСТА

Добро утро, съседе Гремио! Бог да ви дава здраве, господа!

ПЕТРУЧИО

И вам, синьор! Нали сте вий бащата

на нежната и мила Катерина?

БАПТИСТА

Аз имам дъщеря с такова име.

ГРЕМИО

Не тъй направо! По-изотдалече!

ПЕТРУЧИО

Не ми досаждайте! Мълчете, моля!…

Дворянин от Верона съм, синьоре.

Дочул за хубостта на дъщеря ви,

за нейната приветлива свенливост,

обноски ласкави и кротък говор,

пристигам тука, гост нетърпелив,

за да се уверя със тез очи

в онуй, което толкоз често чувам;

и като входна плата бих желал

да ви услужа с този свой служител,

Представя Хортензио.

голям математик и музикант,

способен да издигне дъщеря ви

до съвършенство в тези две изкуства,

които, знам, и тъй не са й чужди.

Той Личио се казва и е родом от

Мантуа. Недейте го отблъсва!

БАПТИСТА

Добре дошли сте вий и той край вас!

Но малко се боя, че Катерина

не ще ви влезе в работа, синьор.

ПЕТРУЧИО

Ще влезе. Но, изглежда, вий не щете

да се простите още с дъщеря си

или не ви допада моя вид.

БАПТИСТА

Превратно ме разбрахте. Но кажете,

отде сте вий и как да ви наричам?

ПЕТРУЧИО

Наричам се Петручио. Баща ми

е знатният Антонио, когото

в Италия познава, вярвам, всеки.

БАПТИСТА

Аз също. И приветствувам сина му.

ГРЕМИО

Синьоре, ще прощавате, но нека

и ние, другите, да кажем нещо!

Дръпнете се! Ужасно сте припрян!

ПЕТРУЧИО

Простете, синьор Гремио, избързах;

но днеска „кой превари — той товари“.

ГРЕМИО

Бе за товаренето, то така е,

но някой после може да се кае!…

Драги съседе, един учител като този е дар, който заслужава признателност, и понеже винаги сте били към мене по-благосклонен, отколкото към когото и да било, не е редно да остана назад в любезността. Затова и аз ви доведох един млад учен,

Представя Лученцио.

който се е образовал дълги години в Реймс и е толкоз вещ в гръцкия, латинския и останалите езици, колкото другият е в музиката и математиката. Името му е Камбио33. Приемете, моля ви, услугите му!

БАПТИСТА

С хиляди благодарности, синьор Гремио! Добре дошел, драги Камбио!

Към Транио.

Господинът, изглежда, не е тукашен. Ще си позволя дързостта, уважаеми, да ви запитам за целта на вашето посещение.

ТРАНИО

Синьоре, дързостта е само моя,

понеже, чужденец във този град,

решавам се да искам дъщеря ви,

красивата и непорочна Бианка.

Аз знам, че сте решил да я дадете

чак след като омъжите сестра й,

но и молбата ми е само тази:

когато разузнаете рода ми,

и мене да допуснете наравно

с останалите нейни кандидати.

За дъщерите ви донесох само

тоз скромен музикален инструмент

и тези книги — дребен дар, но който,

приемете ли го, ще стане ценен.

БАПТИСТА (прелиства книгите)

Лученцио е името ви, значи;

а откъде сте, мога ли да зная?

ТРАНИО

От Пиза. На Винченцио съм син.

БАПТИСТА

Познат пизанец — чувал съм за него.

Добре дошъл в дома ми, господине!…

Към учителите.

Вземете, ти — таз лютня!… Ти — тез книги!

Дава на Хортензио лютнята, а на Лученцио — книгите. Повиква Слуга.

При ученичките им заведи ги

и представи им ги! Кажи на двете

любезно да се отнесат към тях!

Хортензио и Лученцио, последвани от Биондело, излизат със Слугата.

А ний в градината да се разходим

и после на вечеря, господа!

Повярвайте ми, всички сте ми драги

и нека всеки тук се чувства свой!

ПЕТРУЧИО

Синьор Баптиста, сделките ми пречат

надълго да ухажвам дъщеря ви.

Щом знаете баща ми, вам познат е

тоз, който, средствата му наследил,

не ги е пропилял, а умножил;

затуй кажете: ако тя ме иска,

какво ще й дадете вие в зестра?

БАПТИСТА

Едната половина от земите,

които притежавам, след смъртта ми;

и двайсет хиляди във брой веднага.

ПЕТРУЧИО

Срещу това пък аз ще й оставя —

при случая, че тя ме надживее —

имота си в земи или аренди.

И за да спазим всичко туй, предлагам

да сключим договора отсега.

БАПТИСТА

Със нея първо се договорете.

Най-важното е тя да ви обикне!

ПЕТРУЧИО

Това да е! Вий имайте предвид:

тя горда е, но аз съм упорит,

а два бучащи огъня изяждат

набързо туй, което ги подхранва.

При туй, с ветреца пламъчето расне,

но духне ли ги вихър, мигом гасне

и тя ще се превие изведнъж,

защото аз ухажвам като мъж!

БАПТИСТА

Добра сполука в трудната игра,

ала за остри думи се гответе!

ПЕТРУЧИО

За тях ще съм гранитна канара,

напразно блъскана от ветровете!

Влиза отново Хортензио с пукната глава.

БАПТИСТА

Защо си блед? Какво ти има, драги?

ХОРТЕНЗИО

Ако съм блед, навярно е от страх!

БАПТИСТА

Не става ли от нея музикантка?

ХОРТЕНЗИО

Изглежда, по я бива за войник.

За лютни твърде люта е! Изобщо

показва неочаквано упорство!

БАПТИСТА

И ти не съумя да го пречупиш?

ХОРТЕНЗИО

Не, тя пречупи лютнята у мен!

На „пицикато“ почнах да я уча

и пръстите и рекох да наместя,

а тя със бяс на дявол, като викна:

„Ще видиш ти какво е пицикато,

като ти пицна тиквата!“ — и в миг

такъв страхотен удар ми нанесе

със лютнята, че тя ми се нахлузи

на шията и аз стоях така

във тази смешна дъсчена яка

като престъпник на позорен стълб,

докато тя наричаше ме коцкар,

глупец, дрънкач и с разни други думи

като че ли заучени подред!

ПЕТРУЧИО

Ха! Виж го ти женчето му с женче!

Ужасно ми харесва! Просто жаждам

да си побъбря мъничко със нея!

БАПТИСТА (към Хортензио)

Върви след мене и не се отчайвай!

С по-малката урока продължи —

тя кротка е и склонна към наука.

Синьор Петручио, елате с нас!

Или да ви изпратя долу Кет?

ПЕТРУЧИО

Да, по-добре. Ще я почакам тук.

Баптиста, Гремио, Транио и Хортензио излизат.

И щом пристигне, хвърлям се в атака!

Ако крещи, с възторг ще я похваля,

че има глас като на горски славей;

ако мълчи, ще кажа, че обичам

такива като нея сладкодумни;

ако ме пъди, ще изкажа радост

от туй, че настоява да остана;

ако отблъсне ме, ще я запитам

кога би искала да се венчаем.

Но ето я! Петручио, кураж!

Влиза Катерина.

Добрутро, Кет! Чух тъй да те наричат.

КАТЕРИНА

Макар не глух, вий май сте твърд на слух.

Наричат ме, синьоре, Катерина!

ПЕТРУЧИО

Пък аз съм чувал да ти викат Кет:

„Добрата Кет“ или пък „Злата Кет“

(във смисъл „златна“)… Слушай, мила Кет,

вълшебна Кет, Кет — полски мой букет,

Кет — скъпо вино за голям банкет,

Кет, сладичка, Кет — мъничък пакет

със лакомства, невероятна Кет,

когато чух как вред ти пеят слава,

възнасят чара ти и хвалят нрава,

почувствах сила властна как ме тласна

да искам твоята ръка прекрасна и

дойдох, движен…

КАТЕРИНА

Движен? Значи, вие

сте движимост? Е, който ви е движил,

добре ще е оттук да ви отдвижи

като ненужна маса или стол!

ПЕТРУЧИО

Аз стол? Тогава сядай върху мен!

КАТЕРИНА

Магаретата без товар не могат!

ПЕТРУЧИО

Но и жените също се товарят!

КАТЕРИНА

Е, да! Но не със чудо като вас!

ПЕТРУЧИО

Недей се плаши, аз ще те щадя —

каквато си ми крехкичка и лека…

КАТЕРИНА

Вие леките дирете си ги вън —

аз имам своя тежест!

ПЕТРУЧИО

Тежест? Дрън!

КАТЕРИНА

Не дрън, а трън, и който зле дере!

ПЕТРУЧИО

Не, както почнахме, не е добре —

ти, Кет, ме срещаш зла като оса!

КАТЕРИНА

Тогаз пазете се от мойто жило!

ПЕТРУЧИО

То за ръка на мъж е затъжило!

КАТЕРИНА

Такъв глупак ще знае де е то!

ПЕТРУЧИО

То винаги е до онуй место!

КАТЕРИНА

Мръсник! Езика ви е все във него!

ПЕТРУЧИО

Кой? Моя там? Какво говориш, Кет!

КАТЕРИНА

Селяшки смешки не обичам! Сбогом!

ПЕТРУЧИО

Постой! Защо селяшки? Аз съм рицар!

КАТЕРИНА

Сега ще проверим това!

Удря му плесница.

ПЕТРУЧИО

Ей, чувай,

ще те опухам здравата, кълна се

във герба си!

КАТЕРИНА

И сбогом герб тогава!

Чудесен рицар, който бие дами!

ПЕТРУЧИО

Я, тя и със хералдики придига!

Пусни ме в родословната си книга!

КАТЕРИНА

Какъв е вашият фамилен знак?

Не се съмнявам: шутовски калпак!

ПЕТРУЧИО

Кал пак по мен? И как се мръщи само!

КАТЕРИНА

От скомина. Щом киселица видя…

ПЕТРУЧИО

Къде я виждаш?

КАТЕРИНА

Ето я отсреща!

ПЕТРУЧИО

Аз — киселица?

КАТЕРИНА

Млад, пък се досеща!

ПЕТРУЧИО

Да, може би за теб съм малко млад!

КАТЕРИНА

Но доста сбръчкан!

ПЕТРУЧИО

От живот богат!

КАТЕРИНА

Живейте си тогава все така!

ПЕТРУЧИО

Я остани, да си дадем ръка!

КАТЕРИНА

Пуснете ме! Щом само ви ядосвам!

ПЕТРУЧИО

Кой? Ти ядосваш? Ти си тъй вежлива!

Описваха те мрачна, заядлива —

каква измислица, каква лъжа!

Напротив, аз намирам те приятна:

немногословна, да, но деликатна

и мила като цветенце през май!

Не бърчиш вежди и не хапеш устни,

не пускаш с този чуден поглед свитки

тъй, както правят някои сърдитки,

не си във разговора своенравна,

а просто галиш своя събеседник

със думи меки като кадифе!

И кой ми каза, че била си куца?

Клеветници! Като лескова пръчка

е стройна Кет! Ех, тъмна като лешник

но сладка като неговата ядка!

Я, направи две крачки! Не, не куцаш!

КАТЕРИНА

Командвай на слугите си, глупако!

ПЕТРУЧИО

Богинята по горската поляна

не припка като тебе леконога.

О, Кет, от днеска ти бъди Диана34,

но без да бъдеш като нея строга!

КАТЕРИНА

Отде сте взели тези завъртулки!

ПЕТРУЧИО

Импровизирам ги. Сами ми идат.

КАТЕРИНА

Пъдете ги тогава!

ПЕТРУЧИО

А защо?

КАТЕРИНА

Защото са им хладнички словата!

ПЕТРУЧИО

Че хайде да ги сгреем във кревата!…

Не, чувай, Кет, наместо да се дърлим,

направо да пристъпим към въпроса:

баща ти е съгласен да те взема,

със зестрата е уточнено всичко,

така че и да риташ, пак ще станеш

на своя мил Петручио жена,

а той е мъж като за тебе точно,

и в слънцето, заклева се, което

за него образа ти видим прави —

и тъй, че да не може го забрави! —

че той роден е да те укроти

така умело, че да станеш ти

от Кет, свирепа като дива котка,

на Кет, като домашна котка кротка,

която край стопанина добър

увърта се със ласкаво мър-мър…

Баща ти! По-приятелски се дръж!

Решил съм го и ще ти стана мъж!

Влизат отново Баптиста, Гремио и Транио.

БАПТИСТА

Е, как върви? Успяхте ли, синьор?

ПЕТРУЧИО

Разбира се! Как няма да успея!

Какво ще прави, щом съм аз пред нея!

БАПТИСТА

Отлично. Но защо си мрачна, дъще?

КАТЕРИНА

И „дъще“ ме наричате! Навярно

водим от бащинска любов към мен,

изпращате ми този феномен

от лудост, безочливост и нахалство,

простак, безсрамник, който с ругатни

изглежда, мисли, че ще ме плени!

ПЕТРУЧИО

Недейте й се сърди, драги татко!

Създалото се мнение за нея

оказа се от край до край невярно.

Тя само се преструва на свадлива,

но е смирена като гълъбица

и безметежна като ранна утрин;

по кротост тя прилича на Гризелда35,

а на Лукреция36 — по добродетел!

Накратко: ние с нея сме готови

да се венчаем още таз неделя.

КАТЕРИНА

Но първо в събота да те обесят!

ГРЕМИО

Петручио, каква излиза тя?

ТРАНИО

Голям успех! Добре я наредихте!

ПЕТРУЧИО

Спокойно, господа! Нали ви стига

да сме съгласни ние с Катерина?

Със нея насаме се спогодихме

пред чужди да си бъде вироглава,

но вий дори си нямате представа

как тя ме люби! Просто комарджийка!

Във мен се пристрасти като в хазарт

и с ласки почна тъй да ми дублира

и да ме бие с козове — целувки,

че ме спечели целия за миг!

Новаци сте! Не сте разбрали вие,

че всеки мъж могъл би да надвие

и най-неукротимата змеица,

ако останат насаме двоица!

Сега ми дай ръка за сбогом, Кет!

Отивам във Венеция, да взема

за тебе дрехи, було, диадема.

Вий, татко, пригответе пир голям —

представям си как Кет ще блесне там!

БАПТИСТА

Какво да кажа? Дайте си ръцете!

Петручио, да те опази бог!

ГРЕМИО и ТРАНИО

Амин! Свидетели ще бъдем ние!

ПЕТРУЧИО

Синьори, татко, скъпа моя, сбогом!

От мене дрехи, пръстени, дрънкулки,

а пък от вас гощавка и постеля.

Една целувка, Кет, и до неделя!

Той и Катерина излизат в различни страни.

ГРЕМИО

Наистина светкавичен годеж!

БАПТИСТА

Да, чувствам се търговец, твърде смело

заложил всичко в безнадеждно дело!

ТРАНИО

Но стоката ви също не е стока —

във склада би мухлясала, а тъй

ще донесе провал или печалба.

БАПТИСТА

Дано спечелят двама мир във брака!

ГРЕМИО

Мирът ще бъде труден с тая сврака!

Но да оставим туй! Синьор Баптиста,

на малката ви дъщеря е ред —

аз пръв жених съм и при туй съсед!

ТРАНИО

Но аз обичам я с такава обич,

каквато втора на земята няма!

ГРЕМИО

Хлапако, моята е по-голяма!

ТРАНИО

Но малко студенее, дядко стари!

ГРЕМИО

А твойта, сополанко, много пари!

Жените дирят в старостта опора!

ТРАНИО

Но все във младичкото им е взора!

БАПТИСТА

Спокойствие! Намислих, господа,

с наддаване да разреша въпроса:

ще вземе дъщеря ми, който впише

на нейно име повече имот.

Вий, Гремио, какво й бихте дали?

ГРЕМИО

Дома си със покъщнината в него:

безброй съдини, сребърни и златни,

блюда изящни, във които тя

чаровните си пръстчета да мие,

килими финикийски за стените,

седефни ракли, пълни със жълтици,

и тежки кипарисови сандъци,

натъпкани с покривки от Арас37;

везма, завеси, дрехи, балдахини,

надиплени одежди, кат връз кат,

от тънък лен и тежкоткан брокат,

възглавки турски, низани със бисер,

олово, мед и прибори безчет;

и към това в стопанството на село

сто млечни крави, сто и двайсет вола

и друг добитък все в такава мярка.

Прехвърлил съм годинките и туй

ще бъде всичко нейно след смъртта ми

ако е само моя дотогаз!

ТРАНИО

Туй „само“ е добро! Но чуйте мене:

наследник съм единствен на баща си

и ако взема Бианка за съпруга,

три къщи в Пиза ще й обещая

и всяка по размери като тая,

която господинът ви предложи;

към тях две хиляди дуката38 доход

от плодна почва… Е, какво, синьоре,

ощипа ли ви тази дребна цифра?

ГРЕМИО

Да, моите земи не раждат толкоз,

но затова от мене във прибавка

ще има Бианка цял търговски кораб

на котва във Марсилия… Синьоре,

приседна ли ви моя галеон39?

ТРАНИО

Не се страхувайте! Баща ми има

три тежки галеона, две гемии,

дузина лодки. Всичко ще е нейно!

И ще дублирам всяка ваша миза!

ГРЕМИО

Уви, не мога вече да залагам.

Каквото имах, дадох. Ако щете,

със него приемете ме, Баптиста!

ТРАНИО

А, тъй не може! Значи, аз печеля!

Съседът ви е длъжен да отстъпи!

БАПТИСТА

В наддаването вие победихте

и аз ви давам Бианка за жена,

баща ви само нека се подпише

под туй, което обещахте тука;

защото, ако той ви надживее,

вдовицата ви вятър ще я вее!

ТРАНИО

Нима е нужно? Той е стар, аз — млад!

ГРЕМИО

А младите по вашему не мрат ли?

БАПТИСТА

Тъй, значи, господа. Решил съм твърдо:

в неделя ще венчаем Катерина,

а пък на следната неделя Бианка

за вас ще се омъжи, щом баща ви

подпише уговореното тук;

без подписа му Гремио я взима.

Благодаря на двама ви и сбогом!

Излиза.

ГРЕМИО

Довиждане, любезни!… Вече никак

не ме е страх, картоиграчо млад!

Баща ти не е луд да ти даде

имота си, та после да яде

трохите ти! Една лисица стара

не е тъй лесно в клопка да се вкара!

Излиза.

ТРАНИО

Но аз ще смъкна дъртата ти кожа:

на празна карта смело ще заложа,

като измисля в тази пантомима,

женихът мним и мним баща да има!

Доскоро по рецептата позната

родителите правеха децата —

сега, ако премине всичко гладко,

едно синче ще си направи татко!

Излиза.