Укротяване на опърничавата

ПЪРВА СЦЕНА

В извънградския дом на Петручио.

Влиза Грумио.

ГРУМИО

Пфу, чума да ги тръшне тези дърти кранти, тези щури господари и тези калпави пътища! Честна дума, не мога да си представя някой по-пребит, по-измърлян и по-изплезил език от мене! Пратиха ме напред да запаля камината, та да им е топло на техни милости, когато пристигнат. Добре, че съм от тези, за които казват: „Малко гърне бързо кипва“, че инак щяха да ми се сковат устните за зъбите, езикът за небцето и сърцето за ребрата, докато наклада огън, за да се размразя на него. В такъв студ на някой по-едър настинката не му мърда, а пък аз, докато духам огъня, сам ще се сгрея. Хей! Ехей, Къртис!

Влиза Къртис.

КЪРТИС

Кой така трака със зъби?

ГРУМИО

Една буца лед! Ако не вярваш, може да се изпързаляш от раменете до петите ми. Едно засилване от темето до врата ми ти стига. Огън, мили ми Къртис!

КЪРТИС

Какво става с господаря и жена му? Идат ли, а, Грумио?

ГРУМИО

Идат, Къртис, и затова огън, братко, огън!

КЪРТИС

А вярно ли е, че тя била опърничава и че се горещяла за нищо?

ГРУМИО

Горещеше се, но преди да я стегне този мраз. Ще знаеш, драги Къртис, зимата укротява всичко: мъж, жена, добиче. Щом успя да укроти господаря ни, жена му и нас двамата!

КЪРТИС

Ти може да си добиче! Гледай го ти, педя човек!

ГРУМИО

Кой, аз ли — педя? Я си виж рогата — цял лакът, и пак не са по-високи от този, дето ти ги е насадил! Ще кладеш ли огъня или ще трябва да се оплача на господарката? Да знаеш, че ръката й е здрава и понеже скоро ще й бъдеш под ръка, ще ти стане доста горещо, ако си я оставил на студено!

КЪРТИС

Я кажи, кажи, Грумио: какво ново по света?

ГРУМИО

Хладен свят, Къртис! Затова духай, ти казвам, че господарят и господарката са измръзнали!

КЪРТИС

Ей го, пламна! Хайде сега, издрънкай новините си!

ГРУМИО (пее)

„Чу ли новината, Джек!

Хлябът сух бил станал мек!“ —

За тази новина ли питаш?

КЪРТИС

Казвай, казвай! Стига си се потърквал!

ГРУМИО

Как да не се търкам, като огънят не ще да топли още! Къде е готвачът? Готова ли е вечерята? Почистено ли е навсякъде? Рогозките постлани ли са? Обрани ли са паяжините? Ратаите облякоха лиси ленените дрехи и белите чорапи? Слугите измъкнаха ли празничните ливреи? Покривките сложени ли са и добре ли са измити отвън и отвътре каните, стаканите и повлеканите от кухнята?

КЪРТИС

Всичко е готово. И затова казвай новините си!

ГРУМИО

Първо, конят ми е капнал и, второ, господарят и господарката съвсем му отпуснаха юздите.

КЪРТИС

Как така?

ГРУМИО

Ами като цопнаха в калта и ги пуснаха! И туй не е всичко. Стана голяма разправия!

КЪРТИС

Е, хайде, разправи я!

ГРУМИО

Дай си ухото!

КЪРТИС

Ей, откога чакам!

ГРУМИО

И аз!

Удря му плесница.

КЪРТИС

Тази твоя новина аз исках да я чуя, не да я почувствам!

ГРУМИО

То е, защото ти я разказвам с чувство. Просто почуках на ухото ти, да ми отключиш слуха си. Сега започвам. Първо, спуснахме се по един кален склон, а господарят беше зад господарката…

КЪРТИС

На един кон двамата?

ГРУМИО

Има ли значение?

КЪРТИС

За мене не, но за коня!

ГРУМИО

Тогава разказвай си сам! Ако не ме беше прекъснал, щеше да чуеш как конят се спъна и как тя се намери под него; после щеше да чуеш каква огромна беше локвата и как господарката се оплеска в нея до ушите; и как господарят я заряза сред калта и почна да бие мене, задето конят се беше препънал; как тя прегази локвата, за да ме отърве; как той крещя и руга; как тя почна заради мене да го моли, както никога; как аз се съдрах от рев; как конете хукнаха да бягат; как нейният си скъса юздата; как моят си загуби подопашника. Всичко това щеше да узнаеш. И още много други паметни събития. Но сега, защото ме прекъсна, те ще потънат в забрава, а ти ще легнеш в гроба невежа!

КЪРТИС

Излиза, че той е станал по-проклет и от нея!

ГРУМИО

Така е. Ти и другите мързеливци от този дом ще го усетите, когато пристигне. Но какво съм седнал да ти говоря! Викни Натанаел, Джоузеф, Никлас, Филип, Уолтър, Сладура и всички други! Да си срешат косите, да си изчеткат сините ливреи, да си сложат жартиери, отговарящи по цвят. При поклона да прегъват левия крак и да помнят, че всеки, преди да докосне косъм от опашката на господарския кон, трябва да си целуне ръката43. Готови ли са всички?

КЪРТИС

Готови!

ГРУМИО

Извикай ги!

КЪРТИС

Ей! Всички тук! Чувате ли? Идвайте да посрещнете триумфално господаря и господарката!

ГРУМИО

Не може триумфално!

КЪРТИС

Защо?

ГРУМИО

Защото са само двама. Ще ги посрещнат двуумфално!

КЪРТИС

Искам да кажа, че трябва да отдадат на новата господарка дължимата чест.

ГРУМИО

Не вярвам да им е заемала от своята чест, та да й я дължат сега!

Влизат неколцина Слуги.

НАТАНАЕЛ

Здравей, Грумио!

ФИЛИП

Охо, Грумио!

ДЖОУЗЕФ

Как сме, Грумио!

НИКОЛАС

Ти ли си бе, Грумио?

НАТАНАЕЛ

Какво ново, старче?

ГРУМИО

Здравей! — това на тебе!… Охо! — това на тебе!… Как сме? — това на тебе!… Ти ли си бе? — това на тебе!… И сега да смятаме поздравленията за приключени. Казвайте, красавци, готово ли е всичко? В ред ли е всяко нещо?

НАТАНАЕЛ

Готово и в ред! Близо ли е господарят?

ГРУМИО

Съвсем близо. Трябва вече да е слязъл от коня. Затова да не сте… Тихо, дявол да ви вземе! Чувам го вече!

Влизат Петручио и Катерина.

ПЕТРУЧИО

Къде се губят тези негодяи,

та никой стремето ми не държи

и не откарва коня ми в яхъра?

Къде са Грегори, Натанаел?

ВСИЧКИ СЛУГИ

Тук, тук, синьоре! Тук, синьоре! Тук сме!

ПЕТРУЧИО

„Тук, тук, синьоре! Тук, синьоре!“ Тук сте!

Простаци, некадърници, дръвници!

Ни почит, ни старание, ни дълг!

Къде се дяна тоз кютук, когото

изпратих тук да ви предупреди?

ГРУМИО

Тук, тук, синьор! Кютук като преди!

ПЕТРУЧИО

На теб, говедо, свиньо, кучи сине,

не ти ли казах да ме срещнеш в двора

със тази сбирщина от мързеливци?

ГРУМИО

Натанаел е още без ливрея,

обувките на Габриел са ужас,

за шапката на Питър няма сажди44,

а шпагата на Уолтър е в ръжда.

Търпими са Ролф, Грегори, Адам —

останалите са позор и срам.

Но всички тук сме, сбрани да ви срещнем.

ПЕТРУЧИО

Вън, паплач! Хайде! Слагайте веднага!

Неколцина Слуги излизат. Пее.

„Къде сте, прежни дни, къде, къде?“

Къде са, дявол? Мен ми се яде!

Седни тук, Кет! Седни, добре дошла!…

Храната! Бързо! Слагайте!

Слугите внасят вечерята.

Най-сетне!

Развесели се Кет!… Хей вий тъпаци

теглете ми ботушите! Ха дърпай!

Пее.

„Вървял по пътя си монах,

във сиво расо, цял във прах…“

Глупак, изкълчи ми крака!… Бе ти!…

Бие го.

И гледай другия да ми изкълчиш!…

Една усмивка, Кет!… Вода! И бързо!…

Влиза Слуга с тас.

Троил къде е? Лая му не чувам!

Да дойде братовчед ми Фердинанд!…

Друг Слуга излиза.

Ти целуни го, Кет, за запознанство!…

Пантофите ми! Де е таз вода!…

Измий се, Кет! Добре дошла отново!

Блъсва ръката на слугата.

Глупак! Заля я цяла! Зяпльо неден!

Бие го.

КАТЕРИНА

Той без да иска. Моля ви, недейте!

ПЕТРУЧИО

Пън! Чук! Дърво! Животно клепоухо!…

Да седнем, Кет! Аз зная, че си гладна.

Ще кажеш ли молитвата или

да почна аз?… Това какво е тука?

Май овнешко?

СЛУГА

Да.

ПЕТРУЧИО

Кой го внесе?

ПИТЪР

Аз.

ПЕТРУЧИО

Съвсем е изгоряло! И това!

Къде е некадърникът готвач?

Как смеете, обесници, изобщо

да ми поднасяте да ям подметка!

Обирайте чинии, гозби, всичко!

Хвърля ястията по Слугите, които избягват.

Безмозъчни говеда! Мръсна сган!

И ще мърморят! Аз ще ви науча!

КАТЕРИНА

Съпруже, моля ви, не се гневете!

Месото можеше да се яде.

ПЕТРУЧИО

Повтарям ти, че беше прегоряло,

а пък на мене са ми забранени

такива ястия, понеже силно

раздразват жлъчката и раждат гняв;

така че по-добре за нас ще бъде

да минем днес без ядене, понеже

и двамата сме май от жлъчен тип.

Ще хапнем вместо днеска утре сутрин.

Ела да видиш брачната ни стая!

Двамата излизат. Слугите се връщат един по един.

НАТАНАЕЛ

Ама й взе акъла на жената!

ПИТЪР

Със нейни камъни, та по главата!

ГРУМИО

Сега къде са?

КЪРТИС

В спалнята. Седят.

Чете й проповед за туй, че трябва

да се въздържа; при което сам

тъй невъздържано крещи, ругае,

че бедната се чуди и се мае

какво да каже и къде да гледа,

като че ли е стресната насън.

Но беж да бягаме! Пристига пак!

Излизат.

Влиза отново Петручио.

ПЕТРУЧИО

Добре потръгна моята система

и вярвам, че в двубоя връх ще взема.

Оставил съм соколчето си гладно

от мен то няма мръвка да получи,

докле не се пречупи и научи

да се завръща, щом като му свирна.

Освен това аз знам и втори начин

да я сломя: с безсъние, тъй както

със непокорните соколи правят;

днес още не е яла — ще гладува!

от снощи не е спала — ще будува!

Тъй както с гозбите, ще изнамеря

в леглото недостатък, ще запратя

насам възглавници, натам завивки,

натук дюшеци, навъзбог покривки,

като представям тази суматоха

за израз на внимание към нея.

И цяла нощ не ще й дам да мигне,

защото клюмне ли, ще реввам тъй,

че тя веднага ще се ококорва.

По този начин аз ще й извадя

душичката. Е, не съвсем с памук,

но ако някой знае начин друг

за укротяването на една

такава опърничава жена,

то нека дойде и го каже смело —

ще стори за мнозина свято дело!

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

Падуа. Пред дома на Баптиста.

Влизат Транио и Хортензио.

ТРАНИО

Как искаш, драги, Личио, да вярвам,

че Бианка може да обича друг

освен Лученцио? От нея имам

безбройни признаци за благосклонност!

ХОРТЕНЗИО

Тогава стойте тука, господине,

и чуйте го какво й преподава!

Отдръпват се встрани.

Влизат Бианка и Лученцио.

ЛУЧЕНЦИО

От четенето имате ли полза?

БИАНКА

О, да. Но как се казва тази книга?

ЛУЧЕНЦИО

Тя казва се: „Изкуството да любим“.

БИАНКА

А вий владеете ли го добре?

ЛУЧЕНЦИО

Откакто вий владеете над мен!

Отдръпват се.

ХОРТЕНЗИО

Не си играят, а? Сега какво

ще кажете, вий, който бяхте толкоз

уверен в нея!

ТРАНИО

О, коварство женско!

Не, Личио, не мога да повярвам!

ХОРТЕНЗИО

Тогава да престанем със лъжата.

Не се наричам Личио, синьоре,

и вече не желая да играя

във тез глупашки дрехи зарад тая

госпожица, която предпочита

пред благородника един лакей!

Наричам се Хортензио!

ТРАНИО

Така ли?

Синьор Хортензио, бях чул, че вие

сте влюбен в Бианка. Но сега,

понеже видяхме колко струва тази дама,

предлагам ви да се откажем двама

завинаги от нейната любов!

ХОРТЕНЗИО

Ах, само как се галят и целуват!…

Синьор Лученцио, да, да — кълна се,

преставам да ухажвам таз особа,

уви, от прекалено низка проба

за моето внимание към нея!

ТРАНИО

И аз ви се заклевам, че дори

и да ме моли, няма да я взема…

Пфу! Вижте я как само се натиска!

ХОРТЕНЗИО

Дано друг никой да не я поиска!

А колкото до мен, за да утрая

на думата си, в близките три дни

ще се оженя за една вдовица,

заможна и която ме ухажва,

откакто аз по тази дива птица

съм заламтял. От днес ценя в жената

душата повече от красотата.

Оставям ви! И клетвата е клетва!

Излиза.

Лученцио и Бианка идат напред.

ТРАНИО

Госпожице, дано ви осияе

туй, дето всеки влюбен си желае!

Аз пипнах ви на място, мила моя,

и със Хортензио от днеска вече

не се стремим към вашата любов!

БИАНКА

Какво? Хортензио се е отказал?

Шегуваш ли се, Транио?

ТРАНИО

Аз? Не!

ЛУЧЕНЦИО

Тогава Личио е вън от строя!

ТРАНИО

Намерил си е той една вдовичка,

тя чака в златна клетка като птичка.

БИАНКА

Горко му!

ТРАНИО

Той ще я опитоми!

БИАНКА

А може би тя — него!

ТРАНИО

Тя? Ами!

Готов съм да заложа таз глава!

Той учи се във школа по това!

БИАНКА

По укротяване ли?

ТРАНИО

Да, такава.

Синьор Петручио му преподава

как в миша дупка може да натика

жена си, щом зачатка със езика!

Влиза, тичайки, Биондело.

БИОНДЕЛО

О, господарю, капнах от седене,

но най-подир по пътя се зададе

един старик с благообразен изглед,

отличен за целта!

ТРАНИО

Какъв на вид?

БИОНДЕЛО

На вид търговец или пък учител,

но всячески създаден за родител!

ЛУЧЕНЦИО

И как ще действаш, Транио?

ТРАНИО

Така, че

ако даде ми вяра, той самичък

ще моли за Винченцио да мине

и с неговото име да подпише

гаранцията пред синьор Баптиста.

Но влизайте си! По-добре без вас!

Лученцио и Бианка излизат.

Влиза Странстващ учител.

УЧИТЕЛЯТ

Помози бог, синьор!

ТРАНИО

Вам също, старче.

Далече ли отивате или

сте стигнали до крайната си цел?

УЧИТЕЛЯТ

За седмица до крайната, а после

и по-далеч, до Рим, и най-далеч,

до Триполис, ако е рекъл бог.

ТРАНИО

А мога ли да зная откъде сте?

УЧИТЕЛЯТ

От Мантуа.

ТРАНИО

От Мантуа? О, боже!

И влизате тук, в Падуа, без страх?

УЧИТЕЛЯТ

Как тъй „без страх“? Защо? Не ви разбирам!

ТРАНИО

Над всеки мантуанец в този град

виси готова смъртната присъда!

Не сте ли чули, старче, новината:

та ние сме на косъм от войната!

Венеция е спряла флота ваш

и аз не бих желал да ви тревожа,

но работата е в това, че дожа

(за лични сметки с княза ви) издал е

таз страшна заповед! До вчера тука

разгласяха я гръмко по стъгдите!

УЧИТЕЛЯТ

О, господи, за мен това е гибел —

аз мога само тук да осребря

платежния си флорентински лист!

ТРАНИО

Добре тогава. За да ви услужа,

ще сторя тъй… Но първо ми кажете:

били ли сте поне веднъж във Пиза?

УЧИТЕЛЯТ

О, много пъти! Пиза — град известен с

достойни граждани!

ТРАНИО

И между тях

синьор Винченцио, ако сте чувал.

УЧИТЕЛЯТ

Да, чувал съм! Търговец свръхбогат!

ТРАНИО

И мой баща. А вие, честна дума,

донякъде приличате на него.

БИОНДЕЛО (настрани)

Прилича! Като ябълка на мида!

ТРАНИО

И зарад тази прилика случайна

ще ви спася. Вий имате късмет,

че изведнъж ми спомнихте за татко!

Ще вземете вий неговото име

и ако ролята си издържите,

ще може в моя дом да престоите,

додето сделките ви бавят тук.

Туй всичко, то се знае, ако щете!

УЧИТЕЛЯТ

О, боже — „Ако ща“! Додето жив съм

за първи благодетел ще ви имам!

ТРАНИО

Да тръгваме тогаз!… Забравих: знайте,

че тук очакват всеки ден баща ми,

за да скрепи паричната спогодба

по моята венчавка с дъщерята

на тукашния гражданин Баптиста…

Но туй за после! С мен сега елате,

да ви намерим дрехи, „мили тате“!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В извънградския дом на Петручио.

Влизат Катерина и Грумио.

ГРУМИО

Не смея, не, за нищо на света!

КАТЕРИНА

Ах, колкото по страдам, боже мой,

по-яростен и гневен става той!

Защо ме взе? Да ме мори от глад ли?

Във къщи всеки просяк си измолва

коричка хляб; щом не от нас — от други.

Но аз не съм научена да моля

и нужда не съм имала да моля,

и ей ме — от безсъние и глад

едва крепя се, вие ми се свят,

а той държи ме будна и ме храни

със викове и грубости отбрани;

и най-ужасното е, че го върши

все ужким от любов, като че ли

ако подремна или глътна залък,

ще заболея или падна мъртва!

Върви, донес ми нещичко да хапна!

За ядене, каквото ще да бъде!

ГРУМИО

Едно говеждо бутче може би?

КАТЕРИНА

Чудесно, драги Грумио, донес го!

ГРУМИО

Не, то не е за жлъчни. По-добре

една пържола тлъстичка на скара.

КАТЕРИНА

Добре, любезни! Давай я насам!

ГРУМИО

Не, май и тя за жлъчката е вредна.

По-хубаво един бифтек с горчица.

КАТЕРИНА

Бифтек с горчица? Много го обичам!

ГРУМИО

Не, не, горчицата ще ви раздразни.

КАТЕРИНА

Тогава без горчица. Дай го тъй!

ГРУМИО

Е как? Бифтек не може без горчица!

КАТЕРИНА

Тогава със горчица! Както щеш!

Едното или другото, донес го!

ГРУМИО

Ще донеса горчица без бифтек.

КАТЕРИНА

Лъжец, измамник, махай се веднага!

Бие го.

Ще ми сервира имена на гозби!

Проклета да е цялата ви шайка,

задето подиграва се над мен!

Марш, вън оттука, казах! Вън, обесник!

Влизат Петручио, с блюдо, и Хортензио.

ПЕТРУЧИО

Добрутро, Кет! Изглеждаш малко тъжна.

ХОРТЕНЗИО

Е, как сме днес, мадам?

КАТЕРИНА

По-зле от вчера!

ПЕТРУЧИО

Главата горе! Усмихни се, мила!

За теб приготвих сам туй чудно блюдо

и ти го нося.

Поставя блюдото на ласата.

Сигурен съм, Кет,

че заслужава благодарността ти.

Как? Нито звук? Не ти харесва, значи?

Носи обратно! Жалко за труда!

КАТЕРИНА

Не моля ви се! Нека да остане!

ПЕТРУЧИО

Услугите изискват благодарност.

И тази също, като всички други.

КАТЕРИНА

Благодаря.

ХОРТЕНЗИО

Петручио, позор!

Госпожо, моля! Аз ще хапна с вас.

ПЕТРУЧИО (настрани)

Хапни и всичко омети докрая!…

Да ти е сладко, ангеле мой нежен!

И бързай, че след малко, злато мое,

ще тръгнем с теб към родния ти дом,

за да засвети той, когато влезеш,

от дипли, букли, брошки и браслети,

обувки, пуфки, джуфки и маншети,

подплати, вати, свили, ветрила

и тям подобни мили труфила…

Ти май привърши. Времето тече —

шивачът чака, за да облече

в съкровище от шушнещи коприни

най-кротката от всички Катерини!

Влиза Шивачът.

Шивачо, дай да видим твоя труд!

Влиза Шапкарят.

Най-първо роклята!… Шапкарю, влизай!

ШАПКАРЯТ

Това е шапката на госпожата.

ПЕТРУЧИО

Какво? Такава супена паничка?

Черпалка, подплатена с кадифе!

Пфу, пфу! Това е просто неприлично!

Кокосова черупка, дом на охлюв,

играчка, хлопка, бебешко качулче!

Я, махай, махай! Дай й по-голям а!

КАТЕРИНА

Не искам по-голяма! Искам тази!

Такива днеска носят всички дами!

ПЕТРУЧИО

И ти ще носиш, като станеш мила.

ХОРТЕНЗИО (настрани)

Което значи, утре по туй време!

КАТЕРИНА

Надявам се, че мога, господине,

и аз да взема думата за малко.

И ще я взема! Аз не съм дете!

Човеци по-добри от вас, и те

са ме изслушвали! Ако не щете,

ушите си със пръсти запушете.

Но по-добре злъчта си да излея,

отколкото да изгърмя от нея!

ПЕТРУЧИО

Да, права си! Не шапка, а мекица,

издул се кейк, мехур от кипнал крем!

Чудесно е, че двама не я щем!

КАТЕРИНА

Чудесно — нечудесно, не желая

да имам друга шапка! Само тая!

ПЕТРУЧИО

Да, срамота!… А сега да видим

и роклята. О, господи, помилуй!

Костюм от карнавален гардероб!

Това ръкав ли е? Това е топ!

И то добър калибър!… Рокля-торта!

И цяла в цепки, клъцки, дупки — сякаш

кадилница бръснарска45! Ей, шивачо,

на туй ти как му казваш, дявол взел те!

ХОРТЕНЗИО

Горката Кет! На роклята е ред!

ШИВАЧЪТ

Вий сам ми казахте да я ушия

по модния навред в Европа стил.

ПЕТРУЧИО

Е, да, но ти си я опропастил!

„По модния“… Към майстора си скачай

и му кажи и той да ме прескача

във списъка на своите клиенти!

Не я желая! Махай я оттук!

КАТЕРИНА

Но тя е фина, стилна и изящна!

Не ви разбирам — искате, изглежда,

жена ви да прилича на плашило?

ПЕТРУЧИО

Да, точно тъй. И аз това му казвам!…

Ти няма да я правиш на плашило!

ШИВАЧЪТ

Но госпожата казва го на вас!

ПЕТРУЧИО

Чудовищно нахалство! Ах, ти, копче,

ти, метър, сантиметър, милиметър,

щурец, муха, бълха, нищожна гнида!

Да слушам от едно чиле обида

във къщи си! Търкаляй се навън,

пътувай, маскара със макара,

остатъче, отрязък недомерен,

пътувай, че с аршина по гърба

ще ти отмеря тъй, та да ме помниш!

Повтарям, роклята е похабена!

ШИВАЧЪТ

Грешите, ваша милост. Тя е точно

според поръчката, която даде

слугата Грумио на моя майстор!

ГРУМИО

А, ще прощаваш, майстора го няма!

Аз дадох плат и никакви поръчки!

ШИВАЧЪТ

А как ни казахте да я ушием?

ГРУМИО

Как инак? Със игла и със конец!

ШИВАЧЪТ

Но искахте я с нарези, нали?

ГРУМИО

Чуй, вземал ли си мерки и на други?

ШИВАЧЪТ

Безбройно много пъти!

ГРУМИО

Хубаво. Но не се опитвай сега да вземеш мярката и на мене. Ти си шил много неща. Но хич недей се опитва да пришиеш сега вината си на други! Повтарям, поръчах на майстора ти да нареже плата и скрои рокля на госпожата, а не да нареже роклята и скрои номер на мен, ergo46, ти лъжеш!

ШИВАЧЪТ

Ето копието от бележката. То ще каже!

ПЕТРУЧИО

Чети!

ГРУМИО

То ще каже една опашата лъжа, ако каже, че съм казал това, дето не съм го казал!

ШИВАЧЪТ

Първо: „свободно отпусната рокля“.

ГРУМИО

Господарю, ако съм казал „свободна и разпусната“, зашийте ме в подгъва и ме бийте с кълбо от гнил конец, докато пукна! Казах „рокля“ и толкоз!

ПЕТРУЧИО

Продължавай!

ШИВАЧЪТ

„С кръгла пелеринка“.

ГРУМИО

Пелеринката признавам.

ШИВАЧЪТ

„Ръкави — буфнати“.

ГРУМИО

Признавам два ръкава.

ШИВАЧЪТ

„…изящно изрязани“.

ПЕТРУЧИО

Ха, тука вече ти си я забъркал!

ГРУМИО

Погрешно тълкуване , синьор! „Изрязани“ значи „скроени“! Исках да кажа да ги скрои изящно и толкоз!… И ще го докажа върху тебе, нищо че си се бронирал с този напръстник!

ШИВАЧЪТ

Няма грешка! Ако бяхме другаде, щях да те накарам да го признаеш!

ГРУМИО

Готов съм! Въоръжи се с това копие… от бележката, дай на мене само метъра и не ми прощавай!

ХОРТЕНЗИО

Пази се, Грумио, ще те наниже!

ПЕТРУЧИО

Таз рокля, все едно, не е за мен…

ГРУМИО

Че то се знае, тя е за жена ви!

ПЕТРУЧИО

…Така че вдигай я и твоят майстор

да я използва, както му се иска!

ГРУМИО

Да си посмял да я повдигнеш само,

за да я ползва, както иска той!

ПЕТРУЧИО

Какъв е намека в тез твои думи?

ГРУМИО

Не намек, ами натвърд, господарю:

да вдига роклята на госпожата,

за да я ползва други майстор! Пфу!

ПЕТРУЧИО (настрани)

Хортензио, бъди добър, кажи му,

че ще платиш, и изведи го вън!

ХОРТЕНЗИО

Шивачо, аз ще заплатя за всичко.

Не се сърди за остричките думи!

Върви! На майстора ти много здраве!

Шивачът излиза.

ПЕТРУЧИО

Какво пък, Кет! Ще идеш при баща си

и в тези скромни, ала честни дрехи.

Не дрехите — кесиите са важни;

и в дрипи благородството личи,

тъй както слънцето блести през облак.

Нима ценим ний свраката красива

над сивата невзрачна чучулига

или змията пъстра е за нас

по-мила от безцветната змиорка?

Не, драга Кет! И същото е с тебе.

Но ако чувстваш срам от таз премяна,

хвърли вината върху мен! Засмей се!

И весело да тръгнем за към вас!

Викни слугите! Нека ни очакват

с конете при оградата на парка.

Я, как сме с времето? Да, точно седем.

За обед преспокойно ще сме там.

КАТЕРИНА

Часът е, господарю, вече два —

и за вечеря там ще сме едва.

ПЕТРУЧИО

Дорде не стане седем твойто време,

ботуша си не ще поставя в стреме!

Я, виж я ти! Каквото да говоря,

извърша или готвя се да сторя,

все прави ми напук!… Отменям всичко!

Оставаме и няма да се мръднем,

додето не настъпи оня час,

за който, колко е, ще казвам аз!

ХОРТЕНЗИО

Тоз вече и на слънцето командва!

Излизат.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Падуа. Пред дома на Баптиста.

Влизат Транио и Странстващият учител, преоблечен като Винченцио.

ТРАНИО

Пристигнахме. Готови ли сте? Чукам!

УЧИТЕЛЯТ

Да, чукайте! Запомних си урока:

от Генуа той трябва да ме знае,

защото преди двадесет години

там заедно сме спали във „Пегас“.

ТРАНИО

Така. И само ролята играйте

с достойнство, като истински баща.

УЧИТЕЛЯТ

Не бойте се! Слугата ви пристига.

Предупредете го да не сглупи!

ТРАНИО

Направено е… Чувай, ей, Биондело!

Играта не забравяй: господинът

е мой баща!

БИОНДЕЛО

Не съм забравил нищо!

ТРАНИО

А съобщи ли на синьор Баптиста,

каквото бях ти казал за баща си?

БИОНДЕЛО

Да. Той е във Венеция, отдето

очаквате го в Падуа за днес.

ТРАНИО

Умник! Дръж тука!… Ш-ш-шт!… Баптиста иде.

Синьоре, още по-тържествен вид!

Влизат Баптиста и Лученцио.

ТРАНИО

Щастлива среща, господин Баптиста!…

Това е нейният родител, татко!

Дарете ми наследствения дял,

за да получа скъпата си Бианка!

УЧИТЕЛЯТ

Не бързай, сине!… Драги господине,

пристигнал тук, да навестя длъжници,

от моя драг Лученцио узнах

за породилия се между него

и дъщеря ви случай на любов.

И като взех предвид доброто име,

с което вий се ползвате, и факта,

че момъкът обича дъщеря ви,

а тя пък него, аз реших да дам

съгласието си за таз женитба,

и ако тя и вам се вижда сгодна,

готов съм — след като доуточним

две-три подробности — да сметна вече

въпроса за напълно уреден.

Тъй ласкаво навред ви споменават,

че не желая с вас да съм дребнав.

БАПТИСТА

Синьоре, вярвайте, на мен се нрави

таз ваша деловита прямота.

Разбрах, Лученцио обича Бианка,

а пък и тя отвръща му с любов,

освен ако са лицемери двама,

каквито по земята други няма!

И затова, щом заявите тука,

че към сина си ще се отнесете

по бащински и ще обезпечите

жена му във достатъчен размер,

ще дам съгласието си веднага,

синът ви да получи дъщеря ми.

ТРАНИО

Благодаря, синьор! Къде тогава

да уговорим брачната спогодба

с подробните условия към нея?

БАПТИСТА

Не в нас, Лученцио. Стените тук

са с повече уши от всички други.

Дъртака Гремио слухти в съседство

и може всеки миг да ни прекъсне.

ТРАНИО

Тогава ви предлагам своя дом.

Баща ми е отседнал там и ние

ще уточним таз вечер всяко нещо

спокойно и добре. За дъщеря си

пратете тоз прислужник, а пък моят

нотариуса ще повика бързо.

Едно е лошо: че не съм подготвен

и хапването ще е доста скромно.

БАПТИСТА

Приемам. Камбио, кажи във къщи

на Бианка бързо да се облече!

И даже съобщи й, ако искаш,

че господин Винченцио дошъл е

и син му май ще стане неин мъж.

Лученцио отива към дъното.

БИОНДЕЛО

Ще моля боговете да са с него!

ТРАНИО

Ти тях ги остави, а сам побързай!

Биондело излиза.

Синьор Баптиста, следвайте ме, моля!

Ще бъде скромно, казах, но във Пиза

ще се отсрамим.

БАПТИСТА

Ида подир вас.

Транио, Странстващият учител и Баптиста излизат.

Лученцио иде напред. Биондело влиза отново.

БИОНДЕЛО

Камбио!

ЛУЧЕНЦИО

Какво има, Биондело?

БИОНДЕЛО

Видяхте ли как моят господар ви смигаше и ви се усмихваше?

ЛУЧЕНЦИО

Е, какво от това?

БИОНДЕЛО

Е, нищо. Но той ме остави да ви разтълкувам поуката на тези негови знаци и знамения.

ЛУЧЕНЦИО

Почвай, проповеднико!

БИОНДЕЛО

Слушайте тогава: Баптиста не е опасен, тъй като преговаря сега с фалшивия баща на лъжливия син.

ЛУЧЕНЦИО

Е, и?…

БИОНДЕЛО

Вие пък сте пратен да заведете дъщеря му за вечеря.

ЛУЧЕНЦИО

Е, после?

БИОНДЕЛО

Старият свещеник на черквицата „Свети Лука“ е на ваши услуги по всяко време.

ЛУЧЕНЦИО

Е, какво от това?

БИОНДЕЛО

Не зная какво. Но може би ще е добре, докато те се занимават с недействителния договор, вие да си извадите над Бианка едно действително свидетелство „Cum privilegio ad imprimendum solum“47, тоест „първи да легнете и да си я печатате само вие“. Към черквата! Значи: свещеника, клисаря и неколцина почтени граждани за свидетели! Но ако ваша милост не е завчас готов, кажете си тогава: „На добър час, любов!“

Тръгва си.

ЛУЧЕНЦИО

Чакай, Биондело!

БИОНДЕЛО

Няма какво да чакам. Знам една мома, която успя да се омъжи, додето да наскубе в двора магданоз за заешкото си. И вие можете да сторите така, синьоре. С което си вземам сбогом от вас. Моят господар ми нареди да отида до „Свети Лука“, за да кажа на свещеника да ви посрещне, щом пристигнете с притурката си.

Излиза.

ЛУЧЕНЦИО

Щом аз я искам, а и тя ме иска,

защо боя се да поема риска?

За нея ме изпратиха. Слуга съм.

Ще ме изпъдят, ако не сколасам!

Излиза.

ПЕТА СЦЕНА

Път сред полето.

Влизат Петручио, Катерина и Хортензио.

ПЕТРУЧИО

На път! Напред! Отново към баща ти!…

Как чисто свети пълната луна!

КАТЕРИНА

Луна? Каква луна? Това е слънце!

ПЕТРУЧИО

Аз казах вече: „пълната луна“!

КАТЕРИНА

Но аз пък зная, че това е слънце!

ПЕТРУЧИО

Кълна се във сина на мойта майка,

което значи в себе си самия,

че туй в небето, докато не стане

луна, звезда, каквото кажа аз,

не тръгваме! Обръщайте конете!

Ще прекослови! Все ще прекослови!

ХОРТЕНЗИО

Недейте спори, ще се върне пак!

КАТЕРИНА

Да продължим, пък нека то да бъде

луна, звезда, каквото ви се иска;

ако за вас е лоена угарка,

угарка то ще бъде и за мен.

ПЕТРУЧИО

Луна е, казах!

КАТЕРИНА

Точно тъй, луна е.

ПЕТРУЧИО

Не, лъжеш! Туй е божието слънце!

КАТЕРИНА

Да, божието слънце е — о, боже! —

но ако вий го искате луна,

луна ще бъде то, и то такава

изменчива като самия вас.

Каквото го поискате, ще става

и точно тъй ще го наричам аз!

ХОРТЕНЗИО

Честито, братко! Боят е спечелен!

ПЕТРУЧИО

Напред тогаз! Към кеглите направо

ще се търкаля топката, не както

й скимне да криви… Но някой иде!

Влиза Винченцио.

Къде така, госпожице прекрасна?…

Признай си, Кет, че досега не си

съзирала подобна хубавица!

О, таз борба на румено и бяло

по свежите й момински ланити!

Кои звезди небето озаряват

тъй, както тез очи лика й чуден!

Добро ви утро, прелестна девойко!

За хубостта й целуни я, Кет!

ХОРТЕНЗИО

„Девойка“! Ще побърка и старика!

КАТЕРИНА

О, росна, свежа, ласкава девойко,

къде отиваш и отде си ти?

Блазя на тез, които са създали

творение неземно като теб,

и дваж блазя на оня, за когото

родена си да му сладиш леглото!

ПЕТРУЧИО

Какво говориш, Кет! Та ти си луда!

Това е сух, прегърбен, сбръчкан старец,

а не девойка, както казваш ти!

КАТЕРИНА

Ах, извинете, беловласи старче!

В очите ми, ужасно заслепени

от… слънцето, природата изглежда

тъй зеленикава, че ми се струват

и дядовците млади и зелени.

Сега прозрях почтената ви възраст

и моля грешката ми да простите!

ПЕТРУЧИО

Простете й, достопочтени старче,

и ни кажете де сте се отправил —

ако една е нашата посока,

с охота ще ви имаме за спътник.

ВИНЧЕНЦИО

Синьоре млад, игрива хубавице,

макар и още смаян, ще ви кажа:

пизанец съм, Винченцио на име

и тръгнал съм за Падуа, където

живее син ми.

ПЕТРУЧИО

Как се казва той?

ВИНЧЕНЦИО

Лученцио, синьор.

ПЕТРУЧИО

Щастлива среща

за мен и за сина ви, мили татко!

И ви наричам тъй освен от почит

към възрастта ви, още и по родство:

това е тук жена ми, а синът ви

навярно вече мъж е на сестра й.

Не се учудвайте, не се плашете —

родът е тежък, славата добра,

баща й е добре откъм пара,

а тя самата е жена достойна

за който и да бъде благородник.

Да се прегърнем и да продължим

към Падуа, където, знам, синът ви,

щом види ви, ще скочи до небето!

ВИНЧЕНЦИО

Но вярно ли е туй или на подбив

ме вземате със цел да съкратите

по този начин дългия си път?

ХОРТЕНЗИО

Не, старче, тъй е. Този път не лъжат.

ПЕТРУЧИО

Вървете с нас и ще се уверите!

Шегата ни при срещата, разбирам,

ви пълни с недоверие към нас.

Всички освен Хортензио излизат.

ХОРТЕНЗИО

Сега напред към моята вдовица!

Петручио изпълни ме с кураж —

когато с нея срещнем се двоица,

щом тя инат е, аз ще бъда дваж!

Излиза.