Уморените коне ги убиват, нали?

II

Какво можех да кажа?… Всичките тези хора знаеха, че съм я убил. Единственият човек, който можеше да ми помогне по някакъв начин, също не беше между живите. Изправих се пред съдията, погледнах го и поклатих глава. На нищо не можех да се позова.

— Помолете съда за снизходителност — подсказа ми Епстейн, служебният ми защитник.

— Какво става там? — попита съдията.

— Разчитаме на снизхождението на почитаемия съд — обади се Епстейн. — Младежът признава, че е убил девойката, но го е направил по нейно лично желание…

Съдията ме погледна и удари по масата.